Намаляването на данъците - стимул за икономиката
Това да е една от посоките, в които да се мисли, предложи Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк
В кратковременен проект съвсем всяко понижение на налозите, зависи по какъв начин е проектирано, може да подтиква стопанската система. Разбира се, в случай че намалите налозите за бизнеса и това го финансирате с по-ниски пенсии, растежът няма да се усили. Преобладаващият консенсус е, че когато от намаляването на налозите печелят най-богатите 10%, това няма позитивен резултат в дълготраен проект, само че в случай че намаляването на налозите е проектирано по този начин, че от него да завоюват 90% от хората с най-ниски приходи, това ще докара до по-силен стопански напредък в дълготраен проект и до повече работни места. Това съобщи Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, пред Bloomberg TV Bulgaria.
По думите му, понижаване на налозите и преразпределението на данъчната тежест може да е една от посоките, в които да се мисли за стимулиране на стопанската система.
" Има прекомерно огромна неустановеност пред вероятността за стопанската система на България през 2021 година ", сподели икономистът. Той изясни, че има две съществени аргументи за несигурността.
" Едната е, че се намираме в края на един политически цикъл, а втората е, че ходът на стопанската система ще зависи и от хода на пандемията. Възстановяването до предпандемичните равнища може да се чака още в средата на 2022 година Самата 2022 година ще бъде доста друга, тъй като тогава ще стартира да работи проектът на Европейския съюз NextGenerationEU и ние имаме огромни очаквания, че той ще окаже нужната поддръжка на стопанската система. Според нас през 2022 година и 2023 година икономическият напредък може да се окаже някъде сред 4% и 4,5%.
Риск е България да не се окаже изоставаща в капанията за имунизация. Това ще има стопански последствия, защото туристите, плановете и финансовите потоци ще стартират да ни заобикалят, а това ще навреди на възобновяване. Важно е да не се бърза с изтеглянето на фискалните тласъци. Рискът в България да се случи това, което стана при последната финансова рецесия, освен в страната ни, само че и в цяла Европа, към момента съществува. Ще бъде значимо, когато стартира изтеглянето, освободеното фискално пространство да бъде употребявано, с цел да се усилят някои разноски, като ограниченията, подхванати по време за пандемията в секторите на опазването на здравето и пенсиите, могат да се трансфорат в непрекъснати разноски ", сподели Павлов.
Икономистът изясни, че една от аргументите фискалните ограничения да имат по-бавен старт в България през предходната година е това, че имаме по-малки автоматизирани стабилизатори, каквито са да вземем за пример помощите за безработица.
" Ако те по дизайн бяха по-големи още при старта на рецесията, в стопанската система щяха да влязат доста повече пари ", сподели Кристофор Павлов.
В кратковременен проект съвсем всяко понижение на налозите, зависи по какъв начин е проектирано, може да подтиква стопанската система. Разбира се, в случай че намалите налозите за бизнеса и това го финансирате с по-ниски пенсии, растежът няма да се усили. Преобладаващият консенсус е, че когато от намаляването на налозите печелят най-богатите 10%, това няма позитивен резултат в дълготраен проект, само че в случай че намаляването на налозите е проектирано по този начин, че от него да завоюват 90% от хората с най-ниски приходи, това ще докара до по-силен стопански напредък в дълготраен проект и до повече работни места. Това съобщи Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, пред Bloomberg TV Bulgaria.
По думите му, понижаване на налозите и преразпределението на данъчната тежест може да е една от посоките, в които да се мисли за стимулиране на стопанската система.
" Има прекомерно огромна неустановеност пред вероятността за стопанската система на България през 2021 година ", сподели икономистът. Той изясни, че има две съществени аргументи за несигурността.
" Едната е, че се намираме в края на един политически цикъл, а втората е, че ходът на стопанската система ще зависи и от хода на пандемията. Възстановяването до предпандемичните равнища може да се чака още в средата на 2022 година Самата 2022 година ще бъде доста друга, тъй като тогава ще стартира да работи проектът на Европейския съюз NextGenerationEU и ние имаме огромни очаквания, че той ще окаже нужната поддръжка на стопанската система. Според нас през 2022 година и 2023 година икономическият напредък може да се окаже някъде сред 4% и 4,5%.
Риск е България да не се окаже изоставаща в капанията за имунизация. Това ще има стопански последствия, защото туристите, плановете и финансовите потоци ще стартират да ни заобикалят, а това ще навреди на възобновяване. Важно е да не се бърза с изтеглянето на фискалните тласъци. Рискът в България да се случи това, което стана при последната финансова рецесия, освен в страната ни, само че и в цяла Европа, към момента съществува. Ще бъде значимо, когато стартира изтеглянето, освободеното фискално пространство да бъде употребявано, с цел да се усилят някои разноски, като ограниченията, подхванати по време за пандемията в секторите на опазването на здравето и пенсиите, могат да се трансфорат в непрекъснати разноски ", сподели Павлов.
Икономистът изясни, че една от аргументите фискалните ограничения да имат по-бавен старт в България през предходната година е това, че имаме по-малки автоматизирани стабилизатори, каквито са да вземем за пример помощите за безработица.
" Ако те по дизайн бяха по-големи още при старта на рецесията, в стопанската система щяха да влязат доста повече пари ", сподели Кристофор Павлов.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ