Изкуството на Бизнеса: Микаела Алмонестер Понталба – баронесата на Ню Орлиънс
Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.
Ню Орлиънс е евентуално един от най-колоритните и космополитни градове в Съединените щати. Създаден е през май 1718 година от френския аристократ и колониален админ Жан-Батист Биенвил и е кръстен в чест на Филип, херцог на Орлеан, който по това време е регент на малолетния Луи XV. Разположен върху скътан залив, допускащ надзор по едно и също време върху плаването по р. Мисисипи и по водите на Мексиканския залив, Ню Орлиънс (или както тогава се назовава Ла Новел Орлеан) бързо се трансформира в столица на Луизиана.
Пристанището се разраства стремглаво през идващия един век, трансформирайки се в опорен пункт за търговията в Карибския басейн и Северна Америка. Екзотични храни и подправки, скъпи платове, памук и захарна тръстика, докарвани от плантациите, както и непрекъснат поток от плебеи, трансформират града в един от икономическите центрове на Западното полукълбо. Ню Орлиънс на няколко пъти мени своя притежател.
След Седемгодишната война (1756-1763 г.) попада в испански ръце. По време на Френската гражданска война е върнат на Франция, единствено с цел да бъде продаден, дружно с цяла Луизиана на Съединени американски щати през 1803 година До този миг локалното население се състои главно от французи, креоли и чернокожи плебеи. Скоро към тях се прибавят няколко поредни талази от мигранти, идващи от Ирландия, Германия, Полша и Италия. Въпреки това, в основата на Ню Орлиънс остава така наречен Френски квартал (или както го назовават французите Старото каре).
В него по необикновен метод се преплитат традициите, донесени от Европа с обичаите на африканските и карибски плебеи, а върху тях се построява комплицирана културна и обществена система, подбудена от изискванията в Луизиана.
Сред тази пъстра етническа и обществена среда, в която католическите нрави с преплитат с вуду магията и локалните суеверия, на 6 ноември, 1795 година се ражда едно момиче, чиято орис е да пренапише историята на Ню Орлиънс. Микаела Леонарда Антония де Алмонестер израства в семейство на испански аристократи. Баща й – дон Андреас Алмонастер и Рохас, е богат правист и политик, непосредствен до испанския кралски двор.
Възползвайки се от своето състояние, Андреас съумява да натрупа голямо положение от продажбата на земи в Луизиана. На база на парите си съумява да откри място в градския парламент, което му разрешава да усили своето публично въздействие и да подсигури положението си. За да подпечата положителното си име и да ускори връзките си с френската общественост в Ню Орлиънс, той се дами за френската благородница Луиза Дени де ла Ронде, която е с тридесет години по-млада от него.
Луиза произлиза от състоятелен жанр на търговци, аристократи и военни, които са тясно обвързани с историята на френските колонии в Северна Америка. Съюзът сред двамата има ясна цел да ускори взаимно позициите на испанския и френския жанр в Новия Свят. Двойката има няколко деца, само че единствено едно доживява до зрелост – първородната им щерка Микаела.
Още преди Микаела да е навършила две години, татко й ненадейно умира, оставяйки я като единствена своя наследница. Майка й Луиза поема попечителството над фамилното благосъстояние. За да подсигури бъдещето на щерка си и личната си самостоятелност, Луиза се дами за френския консул в Ню Орлиънс – Жан-Батист Кастильон – 25 годишен и с 9 години по-млад.
Бракът провокира същински скандал измежду локалната общност, като в града даже избухват метежи. Хладнокръвната Луиза застава пред тълпата и дава обещание да подари забележителна сума за щедрост и грижа за бездомните, което укротява множеството и въпросът е завършен.
Като единствена наследница на татко си и де факто най-богатото момиче в Ню Орлиънс, Микаела получава най-хубавото допустимо обучение в града. Тя приключва учебното заведение към остарелия Урсулински католически метох, където монахините я образоват по френски и испански и предизвикват усета й към музиката. Впоследствие Микаела ще се научи да приказва свободно и британски език.
Хотел де Понталба През 1811 година майката на Микаела стартира да търси подобаващ младоженец за 15-годишната си щерка. Открива го в лицето на Селестин Ксавиер де Понталба – потомък на барони и военни, притежаващ обилни имения във Франция. Бракът е подписан по сметка, като рода Понталба се надява да усвои американското благосъстояние за персоналните си цели – процедура, необятно възприета от европейската аристокрация през XIX в. Микаела, която поддържа платонична връзка с безпаричен нюорлиънски юноша е принудена да одобри натрапения брак с двадесетгодишния благородник. Двойката се венчае в Ню Орлиънс, след което отпътува за Франция. През идващите няколко години, Микаела ражда пет деца – четирима сина и една щерка, от които до зрелост оцеляват трима – Селестин, Гастон и Алфред.
Между 1824 и 1834 година, в продължение на цели 10 години, Микаела води непрекъсната битка със своя тъст – барон Жозеф де Понталба, който се пробва да я принуди да припише цялото си имущество на своя брачен партньор. В тази обстановка Микаела намира поддръжка у майка си Луиза, която се реалокира да живее в Париж, закупувайки обилни парцели в града, от които стартира да печели солидна лихва.
Микаела и Селестин живеят ту в фамилните му имения, ту в Париж, само че бракът им е трагичен и белязан от непрекъснатите намеси на родственици. Опитите на Микаела да отбрани правата си водят до задълбочаване на спора с тъста й Жозеф. През 1834 година нещата ескалират – Жозеф се пробва да убие Микаела като я прострелва четири пъти с револвери за двубой. Изпаднала в несвяст и осакатена, Микаела е избавена от прислужниците в имението. Разкаялият се и ментално неустойчив Жозеф се самоубива със същите оръжия, с които прострелва снаха си.
Досегът със гибелта пробужда Микаела. Тя съумява да употребява случая, с цел да се раздели с мъжа си Селестин, да вземе цялостно настойничество над децата си и да подсигурява неприкосновеността на забележителното си имущество. Смъртта на майка й Луиза, оставя в ръцете на Микаела и забележителните парижки активи. Решена да изживее остатъка от живота си на цялостни обороти, Микаела влага в закупуването на още повече здания и парцели в Париж, а за себе си построява имение на улица „ Фабур дьо Сен Оноре “, една от най-важните в тогавашен и сегашен Париж.
Къщата е издигната от архитекта Луи Висконти, създател на гроба на Наполеон и редица знакови здания, монументи и фонтани, издигнати във френската столица през първата половина на XIX в. Имението бързо се трансформира в средище на бонвивани, актьори, музиканти, художници и благородници. Ежеседмични празненства, соарета и церемония вечери събират каймака на френското общество, трансформирайки баронеса Понталба (както става известна откакто мъжа й наследява купата през 1834 г.) в една от най-важните и фамозни особи във Франция.
Пистолети за двубой Интелигентна, целеустремена и начетена, Микаела употребява известността си, с цел да извлече оптимални облаги от своите поземлени владения, които раздава чартърен за обилни суми. През 1848 година, на фона на избухналата в Париж гражданска война, Микаела и двама от синовете й – Алфред и Гастон, отпътуват за родния й Ню Орлиънс, където баронесата счита да постави в ред от дълго време не надзираваните си владения и активи.
Пристигайки в Съединени американски щати тя заварва един град много по-различен от своето детство. Индустриалната гражданска война е преобразила китното пристанище в бързо възходящ промишлен център. Новите зони от дълго време са изместили Френския квартал. Най-старата част на града е западнала, а фамозния Военен площад, към който се намират парцелите на Микаела е редуциран до сборище от коптори, обрасло с дървета и шубраци.
Пред тази обстановка на цялостна съсипия и давност, баронеса Понталба не трепва, а незабавно запретва ръкави и влага цялата си сила и въображение. В рамките на няколко години, цялото сърце на Френския квартал е разчистено. Наети са фамозни архитекти, които да изградят нови жилищни здания, следвайки последните постижения на френската архитектура. Днес, тези сгради са известни с груповото наименование „ къщите Понталба “.
Баронесата употребява обилни средства – 300 000 $ или към половината си капитали (ок. 11 000 000 дн. долара), с цел да обнови и преустрои родния си квартал. Сградите, следвайки опита й от Франция, се дават чартърен, към този момент на заможни и платежоспособни жители, което води до възвръщане на вложенията й.
Старият Военен площад е преустроен в парк, наименуван „ Джаксън скуеър “, по името на президента Андрю Джаксън, на който Микаела гостува като почетен посетител във Вашингтон през 1830 година Според градската легенда, когато кметът на Ню Орлиънс отказал да разпише устройствения проект на парка, Микаела го заплашила с пушка. Неуморна в делата си, тя обикаля строителните обекти на кон и персонално надзирава работата.
Тя сама проектира формата и типа на балконите от ковано желязо, които красят къщите Понталба. Според някои откриватели има пръст и в дизайна на самите здания, непрестанно обсъждайки плановете с основните архитекти. В последна сметка, всичките й хрумвания се осъществят и през днешния ден всички тези здания са оповестени за монументи на историята и културата. След разточителното си строително начинание, Микаела де Понталба за малко се трансформира в некоронованата кралица на Ню Орлиънс, пренасяйки от Франция всички съвременни обичаи на светските събития.
Когато в града идва фамозната шведска оперна певица Мария Люнд, Микаела й отстъпва персоналния си дом и своя основен готвач. Впоследствие, следвайки своя бизнес усет, баронеса Понталба продава всички мебели, които популярното европейско сопрано употребява по време на престоя си.
През 1852 година, откакто Франция се успокоява, а Наполеон III поема контрола над страната, Микаела и синовете й се завръщат във Франция, оставяйки Ню Орлиънс вечно зад тила си. Баронеса Понталба се отдръпва в своето парижко имение на улица „ Фабур дьо Сен Оноре “, където продължава да се любува на най-знаменитите персони в Париж. Когато в края на 60-те години на XIX в. някогашният й брачен партньор Селестин Понталба се разболява и претърпява ментален срив, тя го прибира при себе си и се грижи за него до гибелта си.
Понталба Животът на Микаела Алмонестер де Понталба завършва на 20 април 1874 година Наследниците на синовете й Селестин и Гастон и до през днешния ден живеят в Париж и други елементи на страната. Единствен Алфред умира бездетен. Достойната за филм сага е обезсмъртена в опера и няколко романа, а редица откриватели й посвещават биографии и изследвания. Микаела е една от най-забележителните дами на Викторианската ера.
Въпреки релативно късия си престой в Ню Орлиънс, тя и до през днешния ден е считана за една от популярните персони в историята му. Наследството й остава живо в множеството здания, които са неделима част от културното завещание на града. През 1971 година френският й дом на улица „ Фабур дьо Сен Оноре “, именуван „ Хотел Понталба “, е закупен от държавното управление на Съединени американски щати и до през днешния ден е резиденция на американските посланици.
