Томас Бернхард е един от най-грандиозните писатели на модерното време.

Томас Бернхард е един от най-грандиозните писатели на модерното време. Той не разказва, а основава света подобен, какъвто не смеем да го мислим. От Александър Андреев.

На 9 февруари 2021 се навършиха 90 години от рождението на Томас Бернхард

Томас Бернхард е един от най-грандиозните писатели на модерното време. Това твърдение може да звучи пресилено, само че е напълно подходящо - изключително за един създател, който познавачите назовават " популярен занаятчия на преувеличението ". Бернхард зашеметява и поляризира, той провокира екстаз и мъка, прояснение и яд. Покойният към този момент доайен на литературната рецензия в Германия Марсел Райх-Раницки преди време го назова " най-мрачния стихотворец и най-горчивия оракул в немскоезичната литература ", а в ожесточени разногласия към неговото творчество Бернхард е именуван още " екзистенциален смешник ", " алпийски Томас Бекет ", " иронично захласнат архангел ", " оракул на безсмислието ". Този азбучник от оценки може в резюме да се заключи по този начин: Томас Бернхард не разказва, а основава света подобен, какъвто не смеем да го мислим. Един свят на повърхностност и двуличие, на мизантропия и парвенющина, на човешка незначителност и театрални страсти.
Редакцията предлага
Саморазправата с Австрия

Но неговото творчество, с изключение на всичко друго, е и жестока разпра с филистерството и с доброволната историческа амнезия на австрийците, особено във връзка с Хитлер и Втората международна война. Някои критици даже настояват, че тук-там то звучи като тотално обругаване на родната му Австрия. Тази разпра с предишното и сегашното на Австрия, прочее, докара съвсем до улични конфликти във Виена във връзка премиерата на пиесата му " Площадът на героите ", която тогава възмути до нервност консервативно-патриотичните среди в страната. Защото Бернхард въобще не си поплюва, когато изобличава лъжовността и дребнодушието на един народ, сгушил се в пашкула на своите носии, на алпийския си кич, на спареното си провинциално ежедневие и на тържествените измислици за жанр, татковина, родолюбие, християнски и фамилни полезности. Трудно е да си представим какво би се случило, в случай че един актуален български публицист сложи сънародниците си на такова тестване.

Бернхард не искаше да бъде четен в България

През последните десетилетия в България бяха оповестени множеството основни творби на Томас Бернхард - както романи, по този начин и пиеси. Сред първите, които заговориха за " мрачния алпийски оракул ", беше огромната българска поетеса Блага Димитрова. А първата брошура с негови текстове, която излезе в България, имаше неуместна орис, напълно съответна, прочее, на личността Бернхард. Малко след публикуването на " Диханието "  през 1983 година Томас Бернхард внезапно реши, че не желае да го четат в България и посредством сътрудниците си забрани книгата, която беше изтеглена от книжарниците и до през днешния ден си остава библиографска необичайност. Какво се крие зад тогавашната позиция на писателя и до през днешния ден не е ясно, повода вероятно би трябвало да се търси в сложния му темперамент. Саможив, постоянно болен и докрай наскърбен от живота, Бернхард беше по едно и също време човекомразец и малко новобогаташ, новобранец, който непрестанно се гавреше с формалния културен живот и с културните инстанции, само че в това време държеше на хонорарите си и на паричните награди, присъждани му от австрийската страна директно сили и със скърцане на зъби. Това е и един от многочислените парадокси на Томас Бернхард: той е както най-гневният критик на родната си Австрия, по този начин и нейният най-велик актуален публицист. В негова отбрана обаче би трябвало въпреки всичко да се каже, че Бернхард най-безмилостно разголваше и всички тези свои нелицеприятни черти.

Текстовете му оставят читателя без мирис

Портретът на Томас Бернхард би останал обаче повърхностен без няколко фрази за напълно необичайния му книжовен жанр: извънредно музикален, без никакви езикови орнаменти и с един много събран речник. Въпреки това текстовете му унасят читателя като фуга от Бах, безкрайните му фрази се заплитат в един канон от неуместни несъгласия, а най-после читателят напряко остава без мирис. Както остават без мирис и доста от героите на Бернхард, а и самият той - вечно болен и преследван както от задуха, по този начин и от мрачното си детство на извънбрачно дете, родено в далечна Нидерландия. Впрочем, Бернхард има музикално обучение и това проличава в текстовете му. Неслучайно в един от основните му романи, " Крушенецът ", измежду трите централни фигури е и гениалният канадски пианист Глен Гулд. Всъщност, литературата, завещана ни от езиковия виртуоз Томас Бернхард, прекалено много припомня на забележителните тълкования, завещани ни от канадския виртуоз на клавишите.

Томас Бернхард умря на 12 февруари 1989 година в резултат от хроничното си белодробно заболяване. По мрачна историческа подигравка през днешния ден означаваме неговата 90-годишнина във времена на повсеместна белодробна паника.

Александър Андреев е превел на български пет романа от Томас Бернхард, както и негови разкази и пиеси. Автор е на редица публикации, отдадени на австрийския публицист, някои от които са оповестени в интернационалните сборници.