Внукът порасна и децата забравиха за мен
Толкова съм засегната, че не мога да го опиша с думи. Когато снаха ми се нуждаеше от помощта ми, тя се обаждаше всеки ден и ме канеше на посетители, а в този момент моли да не се въвличам в живота им.
Синът ми е женен от 10 години. Със брачна половинка ми подарихме на децата апартамент за сватбата и го обзаведохме изцяло, с цел да им е комфортно. Родителите на снахата въобще не участваха, макар че можеха да оказват помощ, когато направихме ремонта със личните си ръце.
Опитах се да не се въвличам в връзките на младите и отивах на посетители единствено по покана. Разбирам, че те имат свои задания и грижи. Въпреки че снахата не беше идеална стопанка, аз не я поучавах за нищо. Самият живот ще я научи и интернет ще й помогне.
Година след сватбата снахата забременя. Не можех да се нарадвам на обстоятелството, че скоро ще ставам баба. Веднага споделих на брачната половинка на сина ми, че може да разчита на мен за всичко.
Моята помощ беше нужна незабавно след изписването. Първоначално снахата се опасяваше даже да приближи детето, с цел да не му навреди по някакъв метод.
Научих я на някои неща, само че други аз правех. Отначало снаха ми единствено ме гледаше по какъв начин върша всичко. След това, лека-полека, стартира да поема самодейността, само че непрекъснато ме канеше на посетители и се оплакваше какъв брой й е мъчно без мен.
Внукът стартира да върви на градина и когато беше болен, аз се грижех за него. Знам, че снахата би трябвало да работи и по тази причина й помагах.
Буквално отгледах внука си. Винаги бях там за него и отменях проектите си. За мен внукът беше моето избавление, изключително след гибелта на брачна половинка ми. Благодарение на него, забравих за болката.
Когато, обаче, внукът порасна, аз внезапно станах безполезна. Е, годините си споделят думата. Аз имах потребност от помощ, не те.
Щом нещо се счупи, трябваше да звъня на сина си, тъй като нямаше към кого различен да се обърна.
Жена му правеше всичко допустимо да го държи надалеч от мен.
“Защо непрекъснато се месиш в фамилията ни и звъниш на Андрей? Счупи ли се крана, обаждаш се на занаятчия, не на сина ти. ”
Чувствах се толкоз засегната. Когато се нуждаеше от помощ, тя беше толкоз блага, а в този момент се промени. Вече не води внука при мен. Виждате ли, аз го глезя.
Реших въобще да не им звъня и да не вървя при тях. Да забележим по кое време ще се сетят за мен. Не скърбя, че им помогнах. Моята съвест е чиста, те да помислят за своята.
