Толкова ми хареса румънският Аферим!, че за няколко месеца го

Толкова ми хареса румънският " Аферим! ", че за няколко месеца го гледах два пъти. Филм на Раду Юде (така се произнася, макар че го изписват Жуде) с пет награди, най-престижната от които е за постановка в Берлин, а оценката в IMdb е 8.1!

Действието ни придвижва някъде из Влашко през 1823-та. Приставът Костандин (Теодор Корбан) и сина му Йоница (Михай Команою) потеглят да търсят избягалия ром Карфин (Тома Кузин). Бащата е препатил, умел и безсрамен деец, остроумен, радостен и проницателен, талантлив с инстинкт за оцеляване и естествен интелект; остроумен нагаждач с обрулено лице и остри очи. Синът му е младо, наивно момче,  доверчиво и кротко, което попива с отворена уста житейските уроци на татко си. Дълго крита в северната ни съседка детайлност е, че по това време ромите са... плебеи, благосъстоятелност на господаря си. А този на Карфин – боляринът Йордаке Чиндеску (Александру Дабия) е високомерен, пикантен, раздразним и злобен. Той твърди, че беглецът го е обрал...

По-важен от задачата е пътят. По него срещаме монаси, които бият, употребяват безсъвестно и държат в бедност своите роми-роби;  роми-златотърсачи в гората, експлоатирани по-зле от товарен добитък; занаятчии и селяни, прибиращи без капка срам избягал плебей, с цел да се възползват безскрупулно от него. Навсякъде царува бедност (душевна и материална), животинска сласт и първична вродена простотия; доминират тарикатлък, сребролюбие и еснафщина, нечистотия, свирепост и неуважение на човешкия живот; господстват неуместни предубеждения, непоносимост към другия, завист, национализъм и злоба.

Една от емблематичните подиуми е монологът на придирчив, разложен, приказлив и свадлив духовник, който намира недостатък на всички нации – без румънския, несъмнено. Монахът изяснява на любопитния Йоница, че ромите са хора, само че потомци на Хам – втора класа, но евреите са животни. Доводът му е, че Господ първо ги е основал като колоси, само че не ги е харесал и ги е унищожил; те обаче " траяли да се плодят,  смалили се и умъртвили Христос ".

Костандин и Йоница намират Карфин – много безсънен, красноречив, предвидлив, жилест и приветлив млад мъж. Той им признава, че в действителност Йордаке го търси, тъй като е спал с жена му – господарката Султана – и ще го убие. Двамата обаче не го слушат, а го продават на един свиващ сърцата и възбуждащ възмущение и отвращение пазар на плебеи. След бурна нощ на пир, разврат, песни и танци се прибират.

Най-интересното е, че лукавият, едностранчив, стеснен и елементарен Костандин се оказва най-хубавият човек от всички срещнати в този лудешки паноптикум. Той е с минимум предубеждения, минимална доза национализъм и с омерзение към ненужното принуждение. Дори приказва със Султана и с риск за службата си се пробва да омилостиви Йордаке. Разяреният и уязвен болярин обаче е намислил грубо, кърваво и извънредно наказване.

Филмът почива на исторически следствия и обстоятелства, по тази причина е толкоз меродавен, същински, шоков и разтърсващ. Напълно оневинен е  натурализмът му - като че ли усещаме миризмата на кръв, пот, ракия, вино, сперма, само че и уханието на цветята, на разлистените дървета и на почвата, напечени от безразличното слънце.

Ще завърша с думи на Костандин: " Живеем не както ни се желае, а както можем. Господ се грижи даже и за най-малкия червей, а ние какво си предизвикваме един на различен... "

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.