Преди 80 години десант проправя пътя за освобождението на Николаев
Точно преди 80 години, на 26 март 1944 година, стартира една от най-смелите десантни интервенции на Великата Отечествена война. Малка група руски морски пехотинци прави скришен удар в окупирания от фашистите Николаев и задържа плацдарм с цената на всеобщ подвиг. Според германците руският десант е забил нож в гърба на вражеската група.
В средата на март 1944 година войските на лявото крило на руския 3-ти украински фронт доближават Николаев, значим стратегически център, промишлен център и пристанище на Черно море. За да се превземе бързо този град, е решено да се стовари тактическа щурмова мощ в пристанището на Николаев.
В рискованата интервенция са изпратени 55 доброволци от 384-ти обособен батальон на морската пехота под командването на старши лейтенант Константин Олшански, 10 сапьори от 57-и обособен инженерен батальон и двама сигналисти - общо 67 души.
Олшански има със себе си заповед „ да наруши бойния надзор на съперника, да удари немската защита откъм гърба и да помогне на настъпващите елементи на Червената войска да завладяват град Николаев “. С други думи, задачата му наподобява значима за цялата интервенция по освобождението на града.
Десантчиците откриват осем остарели риболовен лодки в село Октябрское на брега на Южен Буг. Те са закърпени от бойците. Отплават вечерта на 25 март. Водач на отряда става локалният рибар Андрей Андреев. През 1941 година той пази Одеса, покорен е, бяга от лагера, завръща се в родния си край и се укрива от германците в маскирана землянка на брега на един от лиманите.
В 4:15 сутринта на 26 март 1944 година морските пехотинци скрито кацат в комерсиалното пристанище Николаев, сполучливо унищожават часовите и откакто заемат няколко здания, провеждат кръгове отбрана. Основната „ цитадела “ на отряда е тухлената постройка на пристанищната работа. Фашистите откриват руския отряд на разсъмване. Огънят е открит в 7:30 часа. Предполагайки, че им се опълчват не постоянни войски, а партизани, германците първо се пробват да унищожат десанта с дребни сили.
Жителката на Николаев Анна Печичкина по-късно сподели: „ На 26 март 1944 година сутринта чухме пукотевица и след известно време няколко коли с немски бойци се приближиха до къщата. Офицерът ни подреди да не излизаме. Войниците отделиха къщата. Видях по какъв начин след известно време от ден на ден и повече групи бойци пристигаха и бягаха към кея и по пътя. Тогава започнаха да носят ранените на носилки и на плещи, имаше значителен брой от тях. След към два часа започнаха да идват оръдия и стартира артилерийски огън и след известно време танковете започнаха да се доближават, преброих два, единият стоеше на нови силоз, а вторият беше на автомагистралата зад къщата до остарелия силоз. Все повече и повече ранени хора минаваха около къщата ми. Битката продължи доста дълго с къси спирания. И когато нашите войски влязоха в града и се приближиха до зоната на деяние, ние научихме, че това са матроси, които се бият “.
Плененият лейтенант Рудолф Шварц по-късно свидетелства: „ Командването на Николаевския гарнизон беше доста загрижено, че съвсем цялостен батальон беше погубен за толкоз къс интервал от време. Изглеждаше ни неразбираемо по какъв начин толкоз огромни съветски сили са навлезли на територията на пристанището “.
Германците даже не подозират, че се изправят единствено против шепа десантчици, а не против огромна част. Изправен пред ненадейно мощна опозиция, врагът хвърля все нови и нови елементи в огъня. В борбата вземат участие общо три немски пехотни батальона. Тогава идват няколко танка, артилерия и миномети. Въпреки това десантчиците, които бяха намерили леговище в здрави, надеждни здания, поддържат огън от прозорци и покриви, отблъскват офанзива след офанзива.
Събитията са докладвани на командващия 6-та войска на Вермахта, която държи защитата на Николаев, генерал-полковник Карл-Адолф Холид. Той изпраща на коменданта на града, генерал-лейтенант Ернст Борман, кодирано известие: „ Имам информация, че огромни съветски сили са кацнали на пристанището. Не мога да осигуря резистентен пердах на фронта, в случай че имам нож в гърба си. “
По време на почивката сред офанзивите десантчиците вземат решение да се бият до гибел и оповестяват по радиото на щаба на батальона: „ Ние, бойци и офицери, моряци от отряда на другаря Олшански, се кълнем в нашата татковина, че ще осъществим поставената пред нас задача до последна капка кръв, без да щадим живота си. "
Малко по-късно, в 11.32, е изпратена нова радиограма: „... бърз огън на площада. 84443 ". Това значи, че десантчиците са навлекли огън върху себе си. Германците викат на помощ авиацията. След това стартира нов обстрел. Битката продължава и през нощта на 27 март. В последна сметка остават единствено 15 живи десантчици. Един от снарядите унищожава радиото.
Олшански остава на крайници, макар травмата, която получава. Командирът вика бригадира на първи отряд Юрий Лисицин, умел шпионин. Той го инструктира да „ инфилтрира “ през вражеските позиции, да стигне до своите и да съобщи отчет на щаба на батальона. Лисицин би трябвало да изиска поддръжка от въздуха. И той стига до своите - минава фронтовата линия, натъква се на мина, само че даже и с сакат крайник, пропълзява и предава поверения му пакет.
Десантчиците продължиха да се държат. Оцелелите по-късно описаха за подвига на младши лейтенант Владимир Чумаченко, пълководец на една от бойните групи. Той е ранен в корема и умира, само че до последната минута стреля, насърчавайки подчинените си.
Картечарят Степан Голенев лее олово върху германците и когато получава втора рана, с последни сили хвърля две гранати по врага. Боецът Ами Агаоглу Мамедов се втурва към тълпата фашисти в горящи облекла и ги взривява с граната. Един от складовете, заети от десантчиците, е защитавана от 19-годишен мъж от Червения флот, снайпериста Георгий Дермановски. Фашистите скачат вътре. Дермановски става и се нахвърли върху немския офицер, като го намушка във врата...
В последна сметка германците хвърлят танкове против десанта. Матросът Валентин Ходирев, чиято ръка е откъсната от откъс от снаряд, се афишира непринудено „ да ги посрещне по севастополски “. С цената на личния си живот той взривява с два снопа гранати танка, който се доближава съвсем до постройката.
Олшански също умира, след което подофицер 2-ри член Кирил Бочкович поема командването на отряда.
На сутринта на 28 март оживелите отблъскват 18-ата вражеска офанзива. Беше допустимо да се отблъсне с помощта на помощта - германците са атакувани от въздуха от щурмови самолети Ил-2, които идват на бойното поле. И тогава немците внезапно нямат време за десанта: частите на руската войска бързо влизат в Николаев... На този ден градът е освободен.
Старшина Василий Дитяткин, един от първите, които влизат в плацдарма, защитаван от Олшански, си спомня: „... до края на живота си си припомням работното помещение на силоза, където намерихме Кузма Шпак под полусрутено стълбище и на втория етаж изгорели трупове... Тогава търсих натрупа на моя другар - земляка Владимир Очаленко, само че открих шепа пепел и до нея нож, разтопен от огън, който му беше даден след Мариуполската интервенция “.
Общо 11 от 67 бойци оцеляват. Техният героизъм обаче се трансформира в една от решаващите интервенции за освобождението на Николаев. Мъртвите са заровени в общ гроб на брега на река Ингул. Застанал над гроба, командирът на 384-ти обособен батальон на морската пехота майор Фьодор Котанов дава обещание: „ Те ще живеят постоянно в сърцата на нашия народ, тъй като героите са безсмъртни. Жестоко ще отмъстим на врага за техния млад живот, за кръвта, която проляха в името на свободата и независимостта на нашата блага Родина. Заклеваме се пред вас, че ще отмъстим на врага, без да щадим живота си. ”
Всички от отряда на Олшански, живи и мъртви, получават званието Герой на Съветския съюз. В отчета на Котанов се показва, че отрядът на Олшански извади от строя над 700 фашисти, всява суматоха зад вражеските линии и предотвратява унищожаването на пристанището и асансьора. Саможертвайки се, морската пехота заби „ нож в гърба “ на хитлеристката формация.
След войната жителите на Николаев почитат паметта на героите. Маршрутът на десанта е маркиран с паметни знаци на водата, а в центъра на града е повдигнат монумент и е разпален безконечен огън. По време на преврата през 2014 година локалните поданици провеждат манифестации против Майдана и в поддръжка на Донбас пред паметника. Въпреки съпротивата и провокациите на националистите, жителите на Николаев на 9 май не престават да носят цветя на паметника на героите, освободили града от фашисти.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9325Георги Първанов за триумфите на КНР и нейния интернационален авторитетАлтернативен Поглед540398Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172277Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед33165Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед25004Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед540398Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172277Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед166826Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед135063Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед130489Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениПроф. Иван Ангелов8729 Източник: pogled.info
В средата на март 1944 година войските на лявото крило на руския 3-ти украински фронт доближават Николаев, значим стратегически център, промишлен център и пристанище на Черно море. За да се превземе бързо този град, е решено да се стовари тактическа щурмова мощ в пристанището на Николаев.
В рискованата интервенция са изпратени 55 доброволци от 384-ти обособен батальон на морската пехота под командването на старши лейтенант Константин Олшански, 10 сапьори от 57-и обособен инженерен батальон и двама сигналисти - общо 67 души.
Олшански има със себе си заповед „ да наруши бойния надзор на съперника, да удари немската защита откъм гърба и да помогне на настъпващите елементи на Червената войска да завладяват град Николаев “. С други думи, задачата му наподобява значима за цялата интервенция по освобождението на града.
Десантчиците откриват осем остарели риболовен лодки в село Октябрское на брега на Южен Буг. Те са закърпени от бойците. Отплават вечерта на 25 март. Водач на отряда става локалният рибар Андрей Андреев. През 1941 година той пази Одеса, покорен е, бяга от лагера, завръща се в родния си край и се укрива от германците в маскирана землянка на брега на един от лиманите.
В 4:15 сутринта на 26 март 1944 година морските пехотинци скрито кацат в комерсиалното пристанище Николаев, сполучливо унищожават часовите и откакто заемат няколко здания, провеждат кръгове отбрана. Основната „ цитадела “ на отряда е тухлената постройка на пристанищната работа. Фашистите откриват руския отряд на разсъмване. Огънят е открит в 7:30 часа. Предполагайки, че им се опълчват не постоянни войски, а партизани, германците първо се пробват да унищожат десанта с дребни сили.
Жителката на Николаев Анна Печичкина по-късно сподели: „ На 26 март 1944 година сутринта чухме пукотевица и след известно време няколко коли с немски бойци се приближиха до къщата. Офицерът ни подреди да не излизаме. Войниците отделиха къщата. Видях по какъв начин след известно време от ден на ден и повече групи бойци пристигаха и бягаха към кея и по пътя. Тогава започнаха да носят ранените на носилки и на плещи, имаше значителен брой от тях. След към два часа започнаха да идват оръдия и стартира артилерийски огън и след известно време танковете започнаха да се доближават, преброих два, единият стоеше на нови силоз, а вторият беше на автомагистралата зад къщата до остарелия силоз. Все повече и повече ранени хора минаваха около къщата ми. Битката продължи доста дълго с къси спирания. И когато нашите войски влязоха в града и се приближиха до зоната на деяние, ние научихме, че това са матроси, които се бият “.
Плененият лейтенант Рудолф Шварц по-късно свидетелства: „ Командването на Николаевския гарнизон беше доста загрижено, че съвсем цялостен батальон беше погубен за толкоз къс интервал от време. Изглеждаше ни неразбираемо по какъв начин толкоз огромни съветски сили са навлезли на територията на пристанището “.
Германците даже не подозират, че се изправят единствено против шепа десантчици, а не против огромна част. Изправен пред ненадейно мощна опозиция, врагът хвърля все нови и нови елементи в огъня. В борбата вземат участие общо три немски пехотни батальона. Тогава идват няколко танка, артилерия и миномети. Въпреки това десантчиците, които бяха намерили леговище в здрави, надеждни здания, поддържат огън от прозорци и покриви, отблъскват офанзива след офанзива.
Събитията са докладвани на командващия 6-та войска на Вермахта, която държи защитата на Николаев, генерал-полковник Карл-Адолф Холид. Той изпраща на коменданта на града, генерал-лейтенант Ернст Борман, кодирано известие: „ Имам информация, че огромни съветски сили са кацнали на пристанището. Не мога да осигуря резистентен пердах на фронта, в случай че имам нож в гърба си. “
По време на почивката сред офанзивите десантчиците вземат решение да се бият до гибел и оповестяват по радиото на щаба на батальона: „ Ние, бойци и офицери, моряци от отряда на другаря Олшански, се кълнем в нашата татковина, че ще осъществим поставената пред нас задача до последна капка кръв, без да щадим живота си. "
Малко по-късно, в 11.32, е изпратена нова радиограма: „... бърз огън на площада. 84443 ". Това значи, че десантчиците са навлекли огън върху себе си. Германците викат на помощ авиацията. След това стартира нов обстрел. Битката продължава и през нощта на 27 март. В последна сметка остават единствено 15 живи десантчици. Един от снарядите унищожава радиото.
Олшански остава на крайници, макар травмата, която получава. Командирът вика бригадира на първи отряд Юрий Лисицин, умел шпионин. Той го инструктира да „ инфилтрира “ през вражеските позиции, да стигне до своите и да съобщи отчет на щаба на батальона. Лисицин би трябвало да изиска поддръжка от въздуха. И той стига до своите - минава фронтовата линия, натъква се на мина, само че даже и с сакат крайник, пропълзява и предава поверения му пакет.
Десантчиците продължиха да се държат. Оцелелите по-късно описаха за подвига на младши лейтенант Владимир Чумаченко, пълководец на една от бойните групи. Той е ранен в корема и умира, само че до последната минута стреля, насърчавайки подчинените си.
Картечарят Степан Голенев лее олово върху германците и когато получава втора рана, с последни сили хвърля две гранати по врага. Боецът Ами Агаоглу Мамедов се втурва към тълпата фашисти в горящи облекла и ги взривява с граната. Един от складовете, заети от десантчиците, е защитавана от 19-годишен мъж от Червения флот, снайпериста Георгий Дермановски. Фашистите скачат вътре. Дермановски става и се нахвърли върху немския офицер, като го намушка във врата...
В последна сметка германците хвърлят танкове против десанта. Матросът Валентин Ходирев, чиято ръка е откъсната от откъс от снаряд, се афишира непринудено „ да ги посрещне по севастополски “. С цената на личния си живот той взривява с два снопа гранати танка, който се доближава съвсем до постройката.
Олшански също умира, след което подофицер 2-ри член Кирил Бочкович поема командването на отряда.
На сутринта на 28 март оживелите отблъскват 18-ата вражеска офанзива. Беше допустимо да се отблъсне с помощта на помощта - германците са атакувани от въздуха от щурмови самолети Ил-2, които идват на бойното поле. И тогава немците внезапно нямат време за десанта: частите на руската войска бързо влизат в Николаев... На този ден градът е освободен.
Старшина Василий Дитяткин, един от първите, които влизат в плацдарма, защитаван от Олшански, си спомня: „... до края на живота си си припомням работното помещение на силоза, където намерихме Кузма Шпак под полусрутено стълбище и на втория етаж изгорели трупове... Тогава търсих натрупа на моя другар - земляка Владимир Очаленко, само че открих шепа пепел и до нея нож, разтопен от огън, който му беше даден след Мариуполската интервенция “.
Общо 11 от 67 бойци оцеляват. Техният героизъм обаче се трансформира в една от решаващите интервенции за освобождението на Николаев. Мъртвите са заровени в общ гроб на брега на река Ингул. Застанал над гроба, командирът на 384-ти обособен батальон на морската пехота майор Фьодор Котанов дава обещание: „ Те ще живеят постоянно в сърцата на нашия народ, тъй като героите са безсмъртни. Жестоко ще отмъстим на врага за техния млад живот, за кръвта, която проляха в името на свободата и независимостта на нашата блага Родина. Заклеваме се пред вас, че ще отмъстим на врага, без да щадим живота си. ”
Всички от отряда на Олшански, живи и мъртви, получават званието Герой на Съветския съюз. В отчета на Котанов се показва, че отрядът на Олшански извади от строя над 700 фашисти, всява суматоха зад вражеските линии и предотвратява унищожаването на пристанището и асансьора. Саможертвайки се, морската пехота заби „ нож в гърба “ на хитлеристката формация.
След войната жителите на Николаев почитат паметта на героите. Маршрутът на десанта е маркиран с паметни знаци на водата, а в центъра на града е повдигнат монумент и е разпален безконечен огън. По време на преврата през 2014 година локалните поданици провеждат манифестации против Майдана и в поддръжка на Донбас пред паметника. Въпреки съпротивата и провокациите на националистите, жителите на Николаев на 9 май не престават да носят цветя на паметника на героите, освободили града от фашисти.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед9325Георги Първанов за триумфите на КНР и нейния интернационален авторитетАлтернативен Поглед540398Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172277Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед33165Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед25004Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед540398Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед172277Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед166826Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед135063Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед130489Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАвторски:ПоследниНай-четениПроф. Иван Ангелов8729 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ