60 г. от Черната събота: Нови разкрития колко близо е бил светът до ядрена война. И къде е сега
Точно преди 60 години - на 27 октомври 1962 година - светът е бил най-близо до нуклеарна война, считат историците. Денят е прочут като " Черната събота " и е в разгара на Кубинската рецесия. Шест десетилетия по-късно документи разкрития описват какво се е случило.
А съгласно " Гардиън " паралели със актуалните събития и войната в Украйна не липсват. Такъв паралел - само че в политическия му смисъл, наскоро направи и американският президент Джо Байдън около намеците на Русия за риск от нуклеарен спор. Преди ден под надзора на агресора и съветски президент Владимир Путин - в благозвучие с огромна дезинформационна акция на Кремъл по какъв начин Киев възнамерявал да пусне.
За събитията от 27 октомври 1962 година в този момент описват оповестени за първи път документи на британски език, намиращи се в Архива за национална сигурност към университета " Джордж Вашингтон ". Кубинската рецесия е почнала - Съюз на съветските социалистически републики строи ракетни площадки на територията на Куба, Съединени американски щати схващат за това, макар че президентът Джон Кенеди и администрацията му в началото не се доверяват на данните на разузнаването. Вашингтон, въпреки и късно, взема решение да спре възможни доставки на ракети по море за режима в Хавана, до момента в който руснаците се пробват да заобиколят " карантината " и да доставят установки и въоръжение посредством подводници.
Най-опасният миг настава, когато една от тези подводници, B-59, е принудена да излезе на повърхността късно през нощта в Саргасово море, с цел да презареди батериите си. Но се оказва заобиколена от американски разрушители и самолети за битка с подводници, кръжащи над нея.
Един от висшите руски офицери, капитан втори сан Василий Архипов, който тогава е шеф на щаба на 69-а бригада подводници, разказва сцената в разкритите и преведени нови изторически документи:
" Прелитания на самолети единствено на 20-30 метра над подводницата, потребление на мощни прожектори, огън от автоматизирани оръдия (над 300 снаряда), мятане на дълбочинни бомби, секване пред подводницата от разрушители на рисково близко разстояние, ориентиране на оръдията... ", спомня си Архипов въпросната нощ, съгласно преведените документи.
По думите му командирът на подводницата Валентин Савицки тогава е напът да загуби хладнокръвие. Това е моментът, в който е имало действителен риск да бъде изстреляно нуклеарно торпедо. Архипов споделя, че един от американските самолети " присъединил мощни прожектори и заслепил хората на мостика по този начин, че ги заболяха очите ". " Това беше потрес. Командирът физически не можеше да дава никакви заповеди, даже не можеше да разбере какво се случва. Той можеше инстинктивно, без да размишлява, да заповяда " спешно потапяне ". Тогава въпросът дали самолетът от горната страна стреля по подводницата или към нея нямаше да възникне в ничия глава. Това е войната. "
Светлана Савранская, шеф на съветските стратегии на Архива за национална сигурност, интервюира различен пълководец на подводница от същата бригада. Рюрик Кетов твърди, че Савицки е бил уверен, че съветските сили са нападнати и че войната със Съединени американски щати е почнала. Командирът изпаднал в суматоха, като призовал за " незабавно гмуркане " и за подготовка на торпедо №1 - това, което носи нуклеарна бойна глава. За благополучие Савицки не могъл незабавно да слезе по тясното стълбище и да даде разпоредби. През това време - безусловно няколко мига - Архипов схваща, че американските сили подават сигнали, а не нападат, и съзнателно стрелят настрана от подводницата.
" Той се обади на Савицки и сподели: " Успокой се, виж, че те алармират, а не нападат, дано да сигнализираме назад ". Савицки се обърна обратно, видя обстановката, заповяда на офицера по сигнализацията да алармира назад ", излиза наяве от изявлението на Савранская с Кетов. Според описа преди да бъде изстреляно нуклеарното торпедо, други двама офицери е трябвало да потвърдят всяка заповед на Савицки. Но това не прави рискът по-малък.
На конференция в Хавана през 2002 година Джон Питърсън, лейтенант на USS Beale - американският кораб-разрушител, който е най-близо до съветската подводница в инфарктния ден, декларира, че той и неговият екипаж са се възмутили от заповедите да употребяват единствено подготвителни дълбочинни бомби, които единствено издават мощен гърмеж. Затова " стреляли " с ръчни гранати, натъпкани в тръби от тоалетна хартия, които произвеждали гърмеж бризо до корпуса на съветската подводница.
Руският офицер от сигналното разузнаване на борда на B-59 Вадим Орлов споделя, че прекарването е било като да се намираш в тъпан с масло, ударен с чук - свидетелстват още веднъж новите оповестени сведения.
" Офицерите и екипажът към този момент бяха изтощени. Бяха минали целия път от съветския отдалечен север с подводници, които не бяха пригодени за топли води. Вътрешните температури в машинното поделение се повишаваха до 65 градуса по Целзий, равнищата на въглероден диоксид бяха няколко пъти по-високи от естествените, а питейната вода беше доста малко " - спомня си още Архипов.
Изчезналите самолети и огромният шанс
Инцидентът с B-59 е единствено една от спешните обстановки в " Черната събота ". В същия ден американски разследващ аероплан U-2 изчезна над Сибир - поради загуба на ориентировка, строшен компас и заслепяване от северното зарево е едната версия. В същото време различен U-2 е бил свален над Куба, а двата акта се считат от Съединени американски щати за умишлена ескалация от страна на Москва. Въпреки че, както се оказва по-късно, заповеди за събаряне на самолетите са били издадени без значение една от друга от разнообразни руски генерали.
Военният щаб във Вашингтон предлага средващата стъпка да е нанасяне на въздушни удари, а по-късно и инвазия в Куба. Но в този миг не се знае, че на територията на Куба към този момент има 80 нуклеарни бойни глави. Джон Кенеди обаче не се съгласява в рекомендацията на щаба за влизане в офанзива - поради прогрес в диалозите, които той води със руските представители. В резултат рецесията завършва с изтеглянето на руските ракети от Куба.
" Имахме шанс в обстановките, в които можехме да бъдем въвлечени в нуклеарна война ", счита Том Колина, шеф по политиките във фонда Ploughshares, представен от " Гардиън ". Колина е съавтор на книгата " Бутонът ", отдадена на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване.
Ядрената опасност през днешния ден
Историята със самолетите U-2 през 1962 година и опцията преди 60 година притиснат съветски пълководец да разпореди стартиране на нуклеарно торпедо съгласно създателите на публикацията в английския вестник припомнят на новините от края септември около войната, която Русия стартира в Украйна. При случай над Черно море на 29 септември т.г. два съветски изтребителя Су-27 засенчиха аероплан за електронно наблюдаване на Кралските военновъздушни сили Rivet Joint и един от съветските самолети изпусна ракета.
Руските военновъздушни сили организираха следствие и обявиха, че това е станало вследствие на техническа нередовност. Британските публични лица не са уверени, че става въпрос за случай, само че от прихванатите връзки стана ясно, че съветските наземни контрольори са били шокирани от случилото се, което допуска, че в случай че става въпрос за умишлена проява на мощ, то това е било решение на водача, а не заповед от Москва.
Ситуацията обаче можеше да се окаже мотив за ескалация на напрежението.
Инцидентът провокира непланирано посещаване във Вашингтон на 18 октомври на министъра на защитата на Обединеното кралство Бен Уолъс. Целта - да се координират реакциите при положение на неточност в изчисленията или инцидентен конфликт сред силите на НАТО и Русия. Англия изиска и единодушието на Вашингтон да бъдат обновени взаимните патрули с изтребители.
" Урокът, който трябваше да научим през 1962 година, е, че хората не са безпогрешни. И не би трябвало да комбинираме рецесии с религия в непогрешимостта на индивидите, когато има нуклеарни оръжия ", споделя Том Колина по случая. Но по думите му през днешния ден сме в сходна обстановка - като тази отпреди 60 години.
А съгласно " Гардиън " паралели със актуалните събития и войната в Украйна не липсват. Такъв паралел - само че в политическия му смисъл, наскоро направи и американският президент Джо Байдън около намеците на Русия за риск от нуклеарен спор. Преди ден под надзора на агресора и съветски президент Владимир Путин - в благозвучие с огромна дезинформационна акция на Кремъл по какъв начин Киев възнамерявал да пусне.
За събитията от 27 октомври 1962 година в този момент описват оповестени за първи път документи на британски език, намиращи се в Архива за национална сигурност към университета " Джордж Вашингтон ". Кубинската рецесия е почнала - Съюз на съветските социалистически републики строи ракетни площадки на територията на Куба, Съединени американски щати схващат за това, макар че президентът Джон Кенеди и администрацията му в началото не се доверяват на данните на разузнаването. Вашингтон, въпреки и късно, взема решение да спре възможни доставки на ракети по море за режима в Хавана, до момента в който руснаците се пробват да заобиколят " карантината " и да доставят установки и въоръжение посредством подводници.
Най-опасният миг настава, когато една от тези подводници, B-59, е принудена да излезе на повърхността късно през нощта в Саргасово море, с цел да презареди батериите си. Но се оказва заобиколена от американски разрушители и самолети за битка с подводници, кръжащи над нея.
Един от висшите руски офицери, капитан втори сан Василий Архипов, който тогава е шеф на щаба на 69-а бригада подводници, разказва сцената в разкритите и преведени нови изторически документи:
" Прелитания на самолети единствено на 20-30 метра над подводницата, потребление на мощни прожектори, огън от автоматизирани оръдия (над 300 снаряда), мятане на дълбочинни бомби, секване пред подводницата от разрушители на рисково близко разстояние, ориентиране на оръдията... ", спомня си Архипов въпросната нощ, съгласно преведените документи.
По думите му командирът на подводницата Валентин Савицки тогава е напът да загуби хладнокръвие. Това е моментът, в който е имало действителен риск да бъде изстреляно нуклеарно торпедо. Архипов споделя, че един от американските самолети " присъединил мощни прожектори и заслепил хората на мостика по този начин, че ги заболяха очите ". " Това беше потрес. Командирът физически не можеше да дава никакви заповеди, даже не можеше да разбере какво се случва. Той можеше инстинктивно, без да размишлява, да заповяда " спешно потапяне ". Тогава въпросът дали самолетът от горната страна стреля по подводницата или към нея нямаше да възникне в ничия глава. Това е войната. "
Светлана Савранская, шеф на съветските стратегии на Архива за национална сигурност, интервюира различен пълководец на подводница от същата бригада. Рюрик Кетов твърди, че Савицки е бил уверен, че съветските сили са нападнати и че войната със Съединени американски щати е почнала. Командирът изпаднал в суматоха, като призовал за " незабавно гмуркане " и за подготовка на торпедо №1 - това, което носи нуклеарна бойна глава. За благополучие Савицки не могъл незабавно да слезе по тясното стълбище и да даде разпоредби. През това време - безусловно няколко мига - Архипов схваща, че американските сили подават сигнали, а не нападат, и съзнателно стрелят настрана от подводницата.
" Той се обади на Савицки и сподели: " Успокой се, виж, че те алармират, а не нападат, дано да сигнализираме назад ". Савицки се обърна обратно, видя обстановката, заповяда на офицера по сигнализацията да алармира назад ", излиза наяве от изявлението на Савранская с Кетов. Според описа преди да бъде изстреляно нуклеарното торпедо, други двама офицери е трябвало да потвърдят всяка заповед на Савицки. Но това не прави рискът по-малък.
На конференция в Хавана през 2002 година Джон Питърсън, лейтенант на USS Beale - американският кораб-разрушител, който е най-близо до съветската подводница в инфарктния ден, декларира, че той и неговият екипаж са се възмутили от заповедите да употребяват единствено подготвителни дълбочинни бомби, които единствено издават мощен гърмеж. Затова " стреляли " с ръчни гранати, натъпкани в тръби от тоалетна хартия, които произвеждали гърмеж бризо до корпуса на съветската подводница.
Руският офицер от сигналното разузнаване на борда на B-59 Вадим Орлов споделя, че прекарването е било като да се намираш в тъпан с масло, ударен с чук - свидетелстват още веднъж новите оповестени сведения.
" Офицерите и екипажът към този момент бяха изтощени. Бяха минали целия път от съветския отдалечен север с подводници, които не бяха пригодени за топли води. Вътрешните температури в машинното поделение се повишаваха до 65 градуса по Целзий, равнищата на въглероден диоксид бяха няколко пъти по-високи от естествените, а питейната вода беше доста малко " - спомня си още Архипов.
Изчезналите самолети и огромният шанс
Инцидентът с B-59 е единствено една от спешните обстановки в " Черната събота ". В същия ден американски разследващ аероплан U-2 изчезна над Сибир - поради загуба на ориентировка, строшен компас и заслепяване от северното зарево е едната версия. В същото време различен U-2 е бил свален над Куба, а двата акта се считат от Съединени американски щати за умишлена ескалация от страна на Москва. Въпреки че, както се оказва по-късно, заповеди за събаряне на самолетите са били издадени без значение една от друга от разнообразни руски генерали.
Военният щаб във Вашингтон предлага средващата стъпка да е нанасяне на въздушни удари, а по-късно и инвазия в Куба. Но в този миг не се знае, че на територията на Куба към този момент има 80 нуклеарни бойни глави. Джон Кенеди обаче не се съгласява в рекомендацията на щаба за влизане в офанзива - поради прогрес в диалозите, които той води със руските представители. В резултат рецесията завършва с изтеглянето на руските ракети от Куба.
" Имахме шанс в обстановките, в които можехме да бъдем въвлечени в нуклеарна война ", счита Том Колина, шеф по политиките във фонда Ploughshares, представен от " Гардиън ". Колина е съавтор на книгата " Бутонът ", отдадена на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване.
Ядрената опасност през днешния ден
Историята със самолетите U-2 през 1962 година и опцията преди 60 година притиснат съветски пълководец да разпореди стартиране на нуклеарно торпедо съгласно създателите на публикацията в английския вестник припомнят на новините от края септември около войната, която Русия стартира в Украйна. При случай над Черно море на 29 септември т.г. два съветски изтребителя Су-27 засенчиха аероплан за електронно наблюдаване на Кралските военновъздушни сили Rivet Joint и един от съветските самолети изпусна ракета.
Руските военновъздушни сили организираха следствие и обявиха, че това е станало вследствие на техническа нередовност. Британските публични лица не са уверени, че става въпрос за случай, само че от прихванатите връзки стана ясно, че съветските наземни контрольори са били шокирани от случилото се, което допуска, че в случай че става въпрос за умишлена проява на мощ, то това е било решение на водача, а не заповед от Москва.
Ситуацията обаче можеше да се окаже мотив за ескалация на напрежението.
Инцидентът провокира непланирано посещаване във Вашингтон на 18 октомври на министъра на защитата на Обединеното кралство Бен Уолъс. Целта - да се координират реакциите при положение на неточност в изчисленията или инцидентен конфликт сред силите на НАТО и Русия. Англия изиска и единодушието на Вашингтон да бъдат обновени взаимните патрули с изтребители.
" Урокът, който трябваше да научим през 1962 година, е, че хората не са безпогрешни. И не би трябвало да комбинираме рецесии с религия в непогрешимостта на индивидите, когато има нуклеарни оръжия ", споделя Том Колина по случая. Но по думите му през днешния ден сме в сходна обстановка - като тази отпреди 60 години.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ