Точно преди 100 г предлагат големия Иван Вазов за Нобелова награда
Точно преди 100 години огромният ни стихотворец и публицист Иван Вазов е препоръчан за най-престижната премия – Нобелова премия за литература. Номинацията е направена от професор Иван Шишманов на 20 септември 1916 година. За страдание на всички в България, Нобеловата премия е присъдена на шведа Карл Густав Вернер декор Хайденщам.
Така страната ни не съумява да се подреди измежду тези, чийто представители са удостоени с влиятелния приз. През годините за книжовен Нобел с изключение на Вазов са предлагани Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова и Йордан Радичков, само че нито един българин не съумява да стигне до премията.
Народният стихотворец Иван Вазов е роден на 27 юни 1850 година в град Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за малко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия стихотворец към патриотично-граждански тематики, на които остава правилен цялостен живот.
Работи като преподавател и преводач, включва се в разнообразни родолюбиви инициативи – преди и след Освобождението, за малко е министър. Но главното му предопределение – литературата – дава отпечатък на целия му живот.
През 1876 година излиза първата му стихосбирка „ Пряпорец и гусла “, следват „ Тъгите на България “ (1877), „ Избавление “ (1878), „ Гусла “ (1881), „ Италия “ (1884), „ Поля и гори “ (1884), „ Сливница “ (1885) и други. В прозата стартира с записките „ Неотдавна “ (1881) и продължава с „ Повести и разкази в три тома “ (1891-1893), романите „ Под игото “ (1894) и „ Нова земя “ (1896).
Освен че основава първия български разказ, той е създател на повести („ Немили-недраги “, „ Чичовци “), комедии („ Службогонци “, „ Вестникар ли? “), пътеписи („ Великата Рилска пустиня “), поеми („ Грамада “)… Пише литературна рецензия, записки, стихове за деца и взе участие ефективно в литературния живот.
