Тия дни, гледайки войната в Украйна, все по-често се сещам

Тия дни, гледайки войната в Украйна, все по-често се сещам за Фолкландската война. Между тия две войни има толкоз паралели, че чак звучат някак нагласено – до момента в който не се сетим, че манталитетът на диктаторите не се трансформира и затова това, което вършат, е все едно и също. Въпросът е водачите на демократичните страни, бидейки с по-гъвкаво схващане, да могат отрано да вършат съответните заключения.

Фалшивият мотив, че освобождават " събратя "

На 2 април 1982 година аржентинският деспот военачалник Галтиери издава заповед на аржентинските въоръжени сили да нахлуят на Фолкландските острови, с цел да освободят своите братя-аржентинци от британския терор. На 24 февруари 2022 година съветският деспот Путин вкарва войските си в Украйна, с цел да освободят украинския народ, който в действителност бил съветски, от гнета на проамерикански „ нацисти “.

Галтиери избира да нападне при започване на задаващата се зима, та в случай че британците решат да доплават с флотата си, с цел да се разправят, да бъдат отказани от големите океански талази и тежките антарктически студове. Путин избира да нападне при започване на пролетта, та украинците, в случай че решат да се съпротивляват, да затънат в задаващата се пролетна тиня.

Каква е действителността

Имаме филмирани свидетелства и на аржентински, и на съветски бойци. Те са еднообразно втрещени от лъжата, с която са изпратени на война. Аржентинците не намират свои събратя на Фолкландските острови, а се натъкват на чисто британско население, обитаващо английска суверенна територия, което не желае никакви аржентинци. Руснаците се натъкват в Украйна на украински, а не на съветски народ, който неотложно се подвига на въоръжен отпор, защото не желае никакви руснаци.

Президентът на Аржентина Леополдо Галтиери (2.4.1982)Снимка: EPA/dpa/picture alliance

В началото и на двете войни воюващите страни, както и международната общественост, не си показват, че започва същинска, сериозна война. През седмиците, през които английският експедиционен корпус прекосява целия Атлантически океан на път за островите, нито английските военни, струпани по корабите, нито аржентинските, окопаващи се по брега, са можели да си показват същинско военно опълчване. В първите седмици на украинската война, откакто руснаците са отблъснати от Киев, Харков и Одеса, множеството хора си показват, че  дълга война няма да има.

Истинска война въпреки всичко стартира и в двата случая. И в двата случая климатичните съображения на агресорите не дават резултат. Нито зимата стопира британците през 1982 година, нито пролетта – украинците през 2022. Война стартира, само че нито Галтиери през 1982 година, нито Путин през 2022 се отхвърлят. Вместо бързо да стигнат до верните заключения – „ британците въпреки всичко пристигнаха “ и, надлежно, „ украинците няма да се предадат “, и двамата диктатори се запъват да водят война „ до дъно “.

Влизат в дълга война, за която нито са готови, нито са правили съществено стратегическо обмисляне. Не вземат рационалното, а – неразумното решение. Защо? Защото диктаторите, за разлика от водачите на демократични страни, не работят рационално. При тях всичко е логика на психиката и в случай че тя не бъде разбрана – те няма да бъдат разбрани.

" Правим каквото си желаеме "

Психологичният миг тук е следният. Диктаторите не считат, че за тях важат каквито и да било ограничавания или правила. На своя територия те към този момент са потвърдили пред себе си, че могат да вършат, каквото си желаят – да крадат, лъжат, убиват и мародерстват – без оглед на това, какво мисли за това правото, интернационалната общественост или личният им народ. Тяхното обръщение е: „ Правим, каквото си желаеме, каквото и да си мислите вие “. И стартират да гледат в близост с особено надменност.

Диктаторите презират всички и изключително тези, които играят по разпоредбите, т.е. лимитират своите щения и нагони. За диктаторите такива хора са слабаци, без значение дали иде тирада за личните им жители или за други страни. Те, диктаторите, са уверени, че постоянно ще бъдат по-силните.

В началото на 1982 година Галтиери откровено и надълбоко презира британците. За него те са жалка някогашна империя със смешни искания за Велика мощ. Освен това, те са предвождани от две – смях в залата – дами: кралицата Елизабет Втора и премиерката Маргарет Тачър. Е, по какъв начин един „ същински “ мъж в униформа да взема такива хора на съществено?

В началото на 2022 година Путин откровено презира „ груповия Запад “. За него това са женчовци с меки китки, „ еврогейове “ и „ либерасти “ – някакви страхливци, които в никакъв случай няма да посмеят да застанат против него, мощния, сходния на Петър Велики.

Нереални оценки

Подобно пренебрежение е толкоз интензивно, че и през 1982, и през 2022 надвива над всевъзможни рационални съображения. Затова, каквото и да става на бойното поле, Галтиери и Путин са уверени, че бързо ще победят, защото няма по какъв начин женчовците да не изгубят. И в двата случая, обаче, „ женчовците “ се оказват втрещяващо по-силни. През 1982 година Тачър е напълно наясно с презрението, което Галтиери изпитва към нея – и употребява това познание, с цел да го надиграе.

Капитулацията на аржентинските войски през 1982 годинаСнимка: picture-alliance/dpa

Докато той се пъчи пред камерите, тя договаря поддръжка за страната си както от Организация на обединените нации, по този начин и от американския президент Рейгън, въпреки Съединени американски щати да са обичайни и близки съдружници на Аржентина. А след това, когато на инат на настъпващата зима английските подразделения дебаркират на Фолкландите, те водят война по напълно сериозен метод в продължение на 74 дни и на 14 юни аржентинците капитулират.

Какво убягва на Галтиери в цялата обстановка? Докато се опива да презира „ онази жена “, той е не запомнил един фундаментален факт. В стоте години преди Фолкландската война, аржентинската войска е била ангажирана само с потушаването на племенни въстания и с присъединяване в десетина цивилен войни. Тя действителен боен опит против други страни няма. За същите 100 години английските въоръжени сили са водили огромни войни против всички Велики сили и са печелили множеството. Да не приказваме, че като дълголетна империя Британия има най-големия международен опит в реализирането на наказателни интервенции надалеч от вкъщи, каквато е за тях войната за островите. 

Защо се излъга Путин

На старта на украинската война Путин е напълно уверен, че западните сили „ малко ще пошумят и след това ще им мине “, а в това време Украйна ще е станала част от Руската федерация. Той презира по едно и също време украинците, които чака бързо да се предадат, и западните сили, от които чака презрян плач и вътрешни разногласия, които да сковават тяхната воля за отпор.

Какво убягва на Путин във връзка на украинската война? Докато презира всички, той не помни един фундаментален факт. За предходните над 100 години демократичните страни неведнъж са показали, че когато са в действителност застрашени от деспот, те умеят доста бързо да се сплотят в своя отбрана. И освен да се сплотят, само че да налеят такива запаси във военното си изпитание, каквито съответните агресори – кайзер Вилхелм, Хитлер, Мусолини, Хирохито, Галтиери – въобще не си показват, че могат да съществуват. И освен да налеят безкрайни запаси, само че и да победят.

Презрението, откъснато от всевъзможни връзки с действителността, изяснява упорството както на Галтиери, по този начин и на Путин да не престават войни, които явно са изгубени, защото се водят против един необикновено мобилизиран и доста сърдит „ групов Запад “. Надеждата, която ги крепи до края е, че рано или късно „ женчовската “ същина на западните сили ще се прояви и те ще правят отстъпка.

Последствията

Последствията от сходно безразсъдно държание са пагубни за съответните неразумни човеци. През 1982 година, откакто губи войната против британците, Галтиери губи и властта. Военната хунта е свалена. Настъпва международният залез на хунтите въобще.

Маргарет ТачърСнимка: empics/picture alliance

В световен мащаб, най-важното следствие е настъпилото втрещяване измежду водачите в Кремъл. И те, както Галтиери, презират Британия като жалка някогашна империя със смешни искания, също така – поведена към война от някаква си жена. Очакват, несъмнено, сходният на тях мъжага Галтиери да я размаже. Размазан, обаче, се оказва той. Кремълските старци са в ступор: Ами в случай че тази жена на следващия ден ни се ядоса на нас по същия метод, по който се ядоса на Галтиери – и бъде по същия метод подкрепена от оня вманиачен каубой в Белия дом?

В идващите години кремълските водачи отстъпват бързо и на всички места. Прекратяват поддръжката за партизански придвижвания в Африка и Латинска Америка, не нахлуват с танкове в разбунтувала се Полша, извеждат войските си от Афганистан и оставят някогашните си спътници в Източна Европа да смъкват комунистическите си държавни управления. Накрая са принудени да следят по какъв начин Съветският съюз се разпада на съставните си републики, до момента в който Източна и Западна Германия се сплотяват в единна страна.

Путин губи войната в Украйна и следствията към този момент са налице; те доста наподобяват тези от 1982 година. Пропутинските популистки политици стартират да отстъпват по цялата карта. Вучич се пробва да вземе завоя към Европейски Съюз. Орбан потъва в невиждана стопанска рецесия, породена от прекалено околните връзки с Русия, и се обръща за поддръжка към „ груповия Запад “. Борисов в никакъв случай няма още веднъж да бъде министър председател на България, а Тръмп – президент на Съединени американски щати. Взелите властта крайнодесни в Швеция внимават да не нервират Европейски Съюз, а техните сътрудници в Италия при първа опция развяха знамето на Европейски Съюз. Междувременно демократичните страни са сплотени и уверени в себе си, както не са били в продължение на десетилетия.

Особено мъчително за Русия

проф. Eвгений ДайновСнимка: BGNES

По-болезнена за Путин е смяната на статута на Русия в близкото географско обграждане. Грузинците желаят „ в Европа “ и подвигат съответните протести. Арменците усилват дистанцията от Москва, както вършат множеството мюсюлмански страни в Средна Азия. Индийците искрено се присмиват на лъжите на съветския външен министър Лавров. Китайците гледат на Русия като на районен състезател със затихващи функционалности.

Може би най-болезненият към този момент резултат за Москва от украинската война е изгубването на страха от Русия. Това е съществена тематика на съветските пропагандатори, които вечер след вечер повтарят от ТВ-екраните: „ Ама за какво всички престанаха да се опасяват от нас? Как смеят? “. На мястото на страха се намести присмехът. Светът ежедневно се подиграва на претенциите на съветската войска да бъде „ втора в света “. Дори украинците, които търпят зверствата на съветските агресори, не могат да намерят в себе си сили същински да ги намразят. И на тях по-лесно им се удава да им се присмиват.

Вместо боязън - подбив

Най-важният резултат от успеха на британците във Фолкландската война е може би това, че милиони хора по света престанаха да се опасяват, че хунтите и диктаторите в последна сметка ще победят свободния свят. Най-важният резултат от крайната победа на Украйна и нейните съдружници в сегашната война ще е може би това, че страхът въобще ще напусне интернационалните връзки и всеки, който се опита да го съживи, ще бъде удавен в океан от подбив.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.