Те настръхват при мисълта, че децата им ще живеят като германци
" Ти беше последната ни вяра ", споделят постоянно родителите на Айнур, когато ги посещава в Южна Германия. Тогава фамилията се събира край масата, а родителите ѝ загрижено я питат дали се придържа към фамилните правила. Айнур е към този момент третото им дете, което се развива по метод, който по никакъв начин не им се нрави. Нейните родители са деца на турски гастарбайтери, пристигнали са в Германия като младежи. А Айнур е родена във Федералната република, приключила е гимназия с отличие. С тази персонална история стартира публикация на " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (ФАЦ), отдадена на един спор, който е характерен за доста фамилии с задгранични корени, живеещи в Германия. Родителите казвали на Айнур " Учи, с цел да живееш по-добре ", тъй като желали просто тя да приключи положително обучение и да си откри добра работа, само че не и да схване оня метод и жанр на живот, присъщ за Германия, акцентира създателят във ФАЦ.
" Дядо ти и баба ти няма да го понесат "
След гимназията Айнур се записва в университета. Завършва специалността " Икономическа информатика ". Днес има добре платена непрекъсната работа в една консултантска компания. Дотук тя е изпълнила напълно фантазиите на своите родители. 31-годишната жена обаче към момента не е омъжена, няма деца, а от пет години има другар - нидерландец. С това Айнур е разрушила и последната вяра на родителите си най-малко третото им дете да има турчин за брачен партньор и да съблюдава дружно с тях мюсюлманските обичаи и празници. Особено ги тревожи и мисълта, че някой ден внуците им може би единствено ще сричат на турски. Същото е и ситуацията с Амила - щерка на босненски мюсюлмани, която има другар немец, показва ФАЦ. " Дядо ти и баба ти няма да понесат това, тази работа е невъзможна, няма да го одобряват " - с тези думи родителите ѝ реагирали на новината за немския ѝ другар. При това Амила е към този момент 30-годишна и е родена в Германия. Босненският им жанр, разпилян по всички краища на света по време на войните в бювша Югославия, се събира един път годишно край морето в Черна гора. А майката на Амила не желае да събира укорителни погледи, че таман тя е " изпуснала " щерка си и не я е опазила от непознатото въздействие. При това както родителите на Амила, по този начин и родителите на Айнур не са изключително религиозни. И двете са посещавали часовете по плуване в учебно заведение, ходили са на екскурзии с класа, даже на пътувания в чужбина.
И в двете фамилии обаче следват свои неписани правила, които те обобщават с думите: " това постоянно е било по този начин " или " това просто не е признато ". Подобни причини обаче ядосват дъщерите им, изключително когато полемики по значими въпроси приключват точно с тези думи. С напредващата възраст родителите и на двете станали по-консервативни. Това си проличало изключително сега, когато двете млади дами си намерили другари, които не са мюсюлмани, изяснява създателят на обявата във ФАЦ. Айнур е уверена, че за родителите ѝ най-важна е идентичността. " Не става въпрос толкоз за това, че приятелят на щерка ни не е мохамеданин. А по-скоро за това, че парченце от щерка ни се губи ", споделят родителите ѝ. И въпреки и да не го споделят, евентуално се опасяват, че по-скоро се губи парченце от тях самите. И Айнур, и Амила в това време живеят дружно с сътрудниците си от няколко години. Родителите им към този момент са се примирили с обстоятелството, че дъщерите им не са си избрали мюсюлмани. И в двете фамилии обаче упорстват най-малко да се подписа цивилен брак, с цел да се спазят най-малко частично традициите в техните родни страни.
Защо се стига дотук?
Конфликти като тези в фамилиите на Айнур и Амила не са изненадващи, споделя в тази връзка психоложката Изабел Алберт от университета в Люксембург пред ФАЦ. Тя акцентира, че това е типично за фамилии с колективистична ценностна визия. За тези култури е особено това, че родителите считат за естествено да се намесват в живота на децата си, даже и те от дълго време да са навършили пълноправие. В сходни фамилии има условие за стеснен контакт сред поколенията. Връзките сред родители и деца - освен прочувствените, само че и финансовите - са тясно преплетени и всеки знае съвсем всичко за останалите родственици. Много постоянно децата от такива колективистични културни кръгове вършат опит да се дистанцират от родителите си, само че това не е елементарно, тъй като нормално е обвързвано със схващане за виновност, изяснява още Изабел Алберт пред ФАЦ.
" Дядо ти и баба ти няма да го понесат "
След гимназията Айнур се записва в университета. Завършва специалността " Икономическа информатика ". Днес има добре платена непрекъсната работа в една консултантска компания. Дотук тя е изпълнила напълно фантазиите на своите родители. 31-годишната жена обаче към момента не е омъжена, няма деца, а от пет години има другар - нидерландец. С това Айнур е разрушила и последната вяра на родителите си най-малко третото им дете да има турчин за брачен партньор и да съблюдава дружно с тях мюсюлманските обичаи и празници. Особено ги тревожи и мисълта, че някой ден внуците им може би единствено ще сричат на турски. Същото е и ситуацията с Амила - щерка на босненски мюсюлмани, която има другар немец, показва ФАЦ. " Дядо ти и баба ти няма да понесат това, тази работа е невъзможна, няма да го одобряват " - с тези думи родителите ѝ реагирали на новината за немския ѝ другар. При това Амила е към този момент 30-годишна и е родена в Германия. Босненският им жанр, разпилян по всички краища на света по време на войните в бювша Югославия, се събира един път годишно край морето в Черна гора. А майката на Амила не желае да събира укорителни погледи, че таман тя е " изпуснала " щерка си и не я е опазила от непознатото въздействие. При това както родителите на Амила, по този начин и родителите на Айнур не са изключително религиозни. И двете са посещавали часовете по плуване в учебно заведение, ходили са на екскурзии с класа, даже на пътувания в чужбина.
И в двете фамилии обаче следват свои неписани правила, които те обобщават с думите: " това постоянно е било по този начин " или " това просто не е признато ". Подобни причини обаче ядосват дъщерите им, изключително когато полемики по значими въпроси приключват точно с тези думи. С напредващата възраст родителите и на двете станали по-консервативни. Това си проличало изключително сега, когато двете млади дами си намерили другари, които не са мюсюлмани, изяснява създателят на обявата във ФАЦ. Айнур е уверена, че за родителите ѝ най-важна е идентичността. " Не става въпрос толкоз за това, че приятелят на щерка ни не е мохамеданин. А по-скоро за това, че парченце от щерка ни се губи ", споделят родителите ѝ. И въпреки и да не го споделят, евентуално се опасяват, че по-скоро се губи парченце от тях самите. И Айнур, и Амила в това време живеят дружно с сътрудниците си от няколко години. Родителите им към този момент са се примирили с обстоятелството, че дъщерите им не са си избрали мюсюлмани. И в двете фамилии обаче упорстват най-малко да се подписа цивилен брак, с цел да се спазят най-малко частично традициите в техните родни страни.
Защо се стига дотук?
Конфликти като тези в фамилиите на Айнур и Амила не са изненадващи, споделя в тази връзка психоложката Изабел Алберт от университета в Люксембург пред ФАЦ. Тя акцентира, че това е типично за фамилии с колективистична ценностна визия. За тези култури е особено това, че родителите считат за естествено да се намесват в живота на децата си, даже и те от дълго време да са навършили пълноправие. В сходни фамилии има условие за стеснен контакт сред поколенията. Връзките сред родители и деца - освен прочувствените, само че и финансовите - са тясно преплетени и всеки знае съвсем всичко за останалите родственици. Много постоянно децата от такива колективистични културни кръгове вършат опит да се дистанцират от родителите си, само че това не е елементарно, тъй като нормално е обвързвано със схващане за виновност, изяснява още Изабел Алберт пред ФАЦ.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ