(The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van

(The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890)

Духовност

Духовният човек прие­ма събитията такива, каквито са, даже и от време на време да каз­ва, че не е склонен. Той се приема подобен, какъвто е. Ето за какво пред него се разкрива цялостен един свят на обич и осъзнатост.

Всичко написано в тази книга през цялото време цели да се научиш да виждаш, да чуваш и чувстваш БОГ нався­къде. В реалност БОГ е изобретателна сила, която се демонстрира посредством всички, които живеят на планетата. Пред­стави си какъв брой хубаво щеше да е да живееш в нашия свят, в случай че всички живи същества на Земята знаеха, че са олице­творение на БОГ.

Винаги когато подлагаме на критика или съдим, като че ли споделяме: Aз съм БОГ, а другият не е. Духовната истина се показва по-скоро в нейната целокупност: Aз съм БОГ, каквито са и всички хора. Ние всички сме въплъщение на БОГ. В реалност ние опитвам непрекъснато дo деня, в който избираме да използваме нашата сила, с цел да създадем това, което желаеме, а не това, което не желаеме.

Можем също по този начин да съпоставим наличието на все­ки човек на Земята с главоблъсканица. Представи си, че от нашето зачатие ние всички се изправяме пред идентична главоблъсканица, която би трябвало да решим. Впрочем, защото всеки човек е друг, всеки постъпва по друг метод - по-бавно или по-бързо, започвайки от друга посока, обрисувайки на първо време контура или като се съ­средоточава върху цветовете в центъра. Ние всички сме изправени пред една главоблъсканица, само че всеки я интер­претира по друг метод.

Когато се научиш да виждаш БОГ в теб и във всичко, което живее към теб, у хората, животните и природа­та, животът ти ще се промени доста. Ще имаш чув­ството, че непрекъснато си обхванат от светлина.

Никой няма право да съди или да подлага на критика който и да било, защото ние всички сме тук, с цел да научим различ­ни неща и по друг метод. Когато не разбираш или не си склонен с метода на живот или постъпките на някой различен, ти просто към момента не си достигнал до същата част от главоблъсканицата като него. Кой знае? Този човек може би даже е по-напред от теб в развиването си!

Огледалният принцип ни демонстрира, че когато гледа­ме различен човек, в него виждаме личното си отраже­ние, затова всичко, което се отнася до нас. С други думи, можем да забележим нашите качества и дефекти, с цел да проверим по-късно дали ги одобряваме, или не. Когато постъпката на някой те тормози, има наложително една част в теб, идентична на него, която те тормози и която ти не приемаш в себе си. Това, което получаваш от другите, не трябва да те тормози даже и да не си склонен.

Когато реагираш против метода на живот, думите или дейностите на различен човек, ти изпитваш доста страсти. По­ведението на този човек те тормози, защото то от­разява това, което ти не си разрешаваш да правиш или да бъдеш. И ти го обвиняваш и съдиш. Отказваш да приемеш да бъдеш това, за което съдиш другия. Ти забраняваш на тази част от теб да си замине, тъй като си решил в даден миг от живота си, че това е недопустимо. В подобен случай ти се обвиняваш, критикуваш се и се чувстваш отговорен. Следова­телно ти самичък се възпрепятстваш да бъдеш единствено себе си. Вместо да съдиш дали нещо е положително или неприятно, приеми обстоятелството, че една част от теб е такава и по-скоро се запитай какъв брой ти коства сега да продължиш да действаш по този метод. Може би с облекчение ще откриеш, че цената е по-ниска, в сравнение с си мислел, и последователно ще се на­учиш да бъдеш собствен личен стопанин, вместо да се оста­виш егото ти да те води.

Когато виждаш хубостта у другия или се възхищаваш на някого, осъзнай и приеми, че тази красота може да бъде и твоя: би трябвало единствено да решиш да я изразиш, а не да позволя­ваш на страха да ти пречи да откриеш това качество у теб.

Хората са толкоз заети да се занимават с близките, с това какво ще кажат те и с развиването им, че не обръщат внимание на себе си. Всички ние сме тук поради собствено­то си развиване, т.е. да се научим да обичаме и да желаеме да бъдем щастливи. Ако всеки човек успее да изживее това огромно благополучие, цялата Земя ще бъде необикновено призна­телна и преобразена към положително. Толкова по-мъдро и прос­то е да се занимаваме със себе си, вместо непрекъснато да се опитваме да ръководим живота на всички.

Не споделям, че в никакъв случай нищо не трябва да вършим за други­те. Далече съм от това. Когато някой ти изиска помощ, помогни му доколкото можеш. Това е човешка доброта. Тук сме, с цел да израстваме дружно. Бъди сигурен обаче, че другият е направил първите крачки. Когато желанието да помагаш произтича от теб и желаеш в действителност да нап­равиш нещо за този човек, поискай му позволение на първо време.

Знай, че не си задължен да отстъпваш пред молбата на който и да било, в случай че тази молба е оттатък твоите възмож­ности сега. И това важи за всички. Така ще се нау­чиш да не очакваш нищо от другите, когато им поискаш помощ. Когато се грижим за потребностите на някой различен преди нашите лични, ние си докарваме грижи, изживяваме доста страсти и фрустрация, защото чакаме и другите да постъпят като нас.

Колкото по-духовен ставаш, толкоз по-лесно е да живееш в сегашния миг. Това се оказва извънредно мъчно за мнозина от нас. Всичко се развива и се трансформира толкоз бързо, че постоянно чуваме хората да споделят: „ Толко­ва беше хубаво на млади години, всичко изглеждаше по-просто, по-лесно! “ Когато се вкопчваш по този начин в предишното, не мо­жеш да изживееш пълноценно сегашния миг.

Можем да съпоставим човек, който съжалява за минало­то си или смята, че е позволил доста неточности, с човек, който изкачва стълбите, като товари всяко преминато стъпа­ло на раменете си. В последна сметка това ще се окаже го­ляма тежест. Ти живееш ли с предишното си? Виж какво си натрупал у вас. Колебаеш ли се дали да се разделиш с неща, които не използваш към този момент? Държиш ли да ги запазиш за спо­мен? Това демонстрира, че живееш с предишното си и със своите мемоари.

Сега, когато подреждаш душата си, е добре да напра­виш това и с нещата към теб. Почисти мястото, където живееш и където има насъбрани доста мемоари от мина­лото. Всичко, което не си употребявал от една година насам, няма да ти е належащо и за напред. Енергията, която не се движи, се равнява на зле употребена сила. Колкото по-енергично се движиш и разчистваш у вас и вътре в теб, толкоз повече място освобождаваш за нови неща и нови хрумвания. Това е законът на празното.

Някои не престават да живеят в предишното, а други мислят единствено за бъдещето. Или се безпокоят за него, или бързат да се случи нещо, като имат вяра, че по този начин ще бъде по-добре: „ Когато се омъжа, животът ми ще е по-добър... Когато имам къща... Когато имам дете... Когато отида на отмора... Когато се пенсионирам... “ Когато мислиш по този метод, ти не можеш да изживееш сегашния миг! Да планираш бъдещето може да е добре и градивно, само че ти не трябва да отлагаш щастието за тези моменти.

Да си нравствен, значи за теб по-важно да е „ съм “, в сравнение с „ върша и имам “. Човекът, който мисли: „ Ако имах доста пари, щях да стартира търговия и да съм доста благополучен “, демонстрира, че имането и правенето са по-важни от това да бъдеш. За да напредва съгласно естествените за­кони, този човек би трябвало по-скоро да си намерения: „ Искам да съм самостоятелен в кариерата си и финансово. Следователно желая да пускам своя лична комерсиална активност и да върша каквото е належащо, с цел да съумея. “

Някои хора считат, че да си нравствен, значи, че не би трябвало да притежаваш нищо. Ти от тях ли си? Колко пъти съм чувала в някои от моите ателиета дами да споделят това: „ Откакто взех решение да съм по-духовна, стопирах да се гри­мирам, да нося бижута, да хапвам месо... “ Други пък ми споделят, че желаят да спрат секса. Спомни си, че да си нравствен, озна­чава да виждаш БОГ на всички места, а не да се лишаваш да имаш или да правиш някои неща.

Не бива да се привързваме към движимостите си, каквито и да са те. Достатъчно е да ценим това, което ни дават, както и обстоятелството, че ни спомагат да бъдем такива, каквито иска­ме да бъдем.

Няма потребност да се безпокоим за бъдещето, когато в на­стоящия миг всичко върви добре. Ти знаеш, че човек се трансформира в това, което мисли, и че се случва това, от кое­то се опасяваме, в случай че мислим за него. И по този начин, през днешния ден всичко е наред: имаш покрив над главата си, храна, здрав си, имаш работа или занятие, което те кара да се чувстваш добре и потребен, в резюме - имаш доста. Браво! Това е значимото. Не бива да се безпокоиш за идващите месеци или години. Впрочем това не ти пречи да искаш да постигнеш нещо или да планираш бъдещето си, като имаш краткосрочни, средносрочни и дълготрайни цели. Просто всичко би трябвало да се прави с увереността, че ще се случи.

Твоят вътрешен БОГ знае тъкмо от какво имаш нуж­да. Когато се случват неприятни неща и тъкмо противоположното на това, което желаеш, е значимо да се отпуснеш и да зна­еш, че в нравствен проект имаш потребност от това прекарване, с цел да научиш нещо значимо за теб. Това е методът, по който твоят вътрешен БОГ ти подсказва, че нещо в думите, в дейностите или в мислите ти тъкмо в този миг от живота е повлияно от твоето его и е обратно на закони­те на любовта. По този метод ТОЙ се пробва да те накара да осъзнаеш какво се случва.

Особено значимо е да спреш да мислиш, че БОГ те наказ­ва, когато преживяваш сложни моменти, или че те възна­граждава в подмяна на трудности, през които си минал. Напомням ти, че БОГ е сила, за която не съществува нито положително, нито неприятно и затова ТОЙ не може да на­казва или възнаграждава който и да било. В действител­ност, когато животът ни не върви добре, ние сме забрави­ли БОГ, не запомнили сме, че сме въплъщение на БОГ, че сме част от тази божествена сила, която се изпитва посредством всевъзможни прекарвания.

Когато всичко, което казваш, правиш, чувстваш или мислиш, е в естетика със законите на любовта, ще ти се случват невероятни неща.

Избрано от: „ Слушай своето тяло “, Лиз Бурбо, изд. ЛИК, 2007 година
*The Raising of Lazarus (after Rembrandt), Painting by Vincent van Gogh, 1890, chinaoilpaintinggallery