(The Man Made Mad by Fear, c.1843 - c.1844, Gustave

(The Man Made Mad by Fear, c.1843 - c.1844, Gustave Courbet)

♥ Само да не се опозная!

Мнозина се опасяват от това, което биха могли да открият за себе си. Човек би споделил, че вероятното им великолепие ги плаши. А може би се боят да не се окажат „ други “? Може би ги е боязън да изоставен комфортните си затвори, лъжливата си сигурност, илюзиите, които хранят за себе си?

Така или другояче животът на доста хора съставлява камара от хрумвания, почерпани отвред и водещи до средата.

Един назидателен образец...

Можем да съпоставим наложителното адаптиране към по-ниското „ приблизително “ равнище с модулираната вълна на радиопредавателите.

Както е известно, високочестотната, „ носеща “ вълна е „ модулирана “ от предавания сигнал (музика, глас и т. н.), който е нискочестотен. Но вместо ниската периодичност да се нагоди към високата, става тъкмо противоположното. Високата периодичност бива смазана, модулирана, нагодена към предавания сигнал.

Не се ли получава същото и когато високите честоти на дадена афективност или просветеност са принудени да се приспособят към наложените междинни честоти?

♥ Затваряне и заключване

Много хора съставляват „ затворени системи “. Те населяват затворени къщи, имат затворени другарства, затворени фамилии и затворени образования. Това също е тип интегризъм, който им носи мнима сигурност. Подобни хора не позволяват нито една „ информация “, която не се вписва във вижданията им, да проникне в тяхната цитадела. Нужно ли е още веднъж да загатваме ролята на интегристкото образование, което ги е научило по какъв начин да се обличат, по какъв начин да се държат, с кого да поддържат връзка? Но иди им го кажи!

Какво да се прави? Всяко отваряне на личността към света и към информациите, които идват оттова, я обогатява и дружно с това е източник на евентуална неустановеност.

Затова би трябвало да се запитаме при какви условия се усещаме несигурни, да опознаем вътрешните си демони, след което да открием метод да ги отстраняваме и да си кажем, че всяка блокирана, непрекъсната, не поставяна под въпрос сигурност е тип интегризъм и предизвиква гибелта на парченце от самите нас.

♥ Ние в един жест

А Сартр споделя: „ В най-незначителното и най-повърхностното държание се съдържа целият Човек. “ Ще рече, че нищо не е нищожно, нито незадълбочено, и че всичко в държанието ни „ приказва “ за личността и живота ни като цяло.

Човек не е някакъв „ общ брой “, той е нещо единно. Вярно е - би трябвало да го повторим, - че множеството хора се усещат по този начин, като че ли поредност от инцидентни събития са оформили от тях някакъв „ пъзел “, от който липсват доста частици, потънали в забравата на несъзнаваното.

Ние подсещаме холограма, всеки откъс от която носи цялата информация за личността ни. Най-малкият жест, най-беглият взор, най-незначителната дума или постъпка освен съдържат цялата ни история, те са цялата ни история. Напълно разумно е, в случай че се позамислим.

Никой наш жест, никоя наша постъпка, никое наше възприятие не е ново. Ако притежавахме способността да „ виждаме “ информацията, съдържаща се в една постъпка или в едно възприятие, щяхме да обхванем с взор целия си живот в „ сбит “ тип. От какво ни е боязън?

Ако можехме за момент да зърнем несъзнаваните си затвори, несъмнено бихме се ужасили. Но мнозина биха се уплашили още повече, в случай че за част от секундата застанеха лице в лице с вероятната си независимост.

От какво ни е боязън? От живота, без сянка от подозрение. Затова си измисляме теории и им се подчиняваме сякаш по своя воля - в действителност множеството от тях напряко ни поробват. Затова сме си изфабрикували всевъзможни идеали, идеологии, обичаи, традиции, морал, философии, кодекси на достойнството...

Така сами издигаме стените на тъмницата, от която след това се чудим по какъв начин да се освободим.

„ Преди да излезе от пандиза си, човек би трябвало да признае, че се намира вътре в него. Клопката, в която е попаднал, е личната му прочувствена и характерова конструкция. Няма смисъл да си построява теории за естеството на пандиза - единственото, което би трябвало да направи, е да признае неговото битие и да потърси изхода му. Всичко друго е неефикасно: неефикасно е да се възпява тъгата, както прави чернокожият роб; неефикасно е да се съчиняват поеми за прелестната независимост -такава, каквато си я представяме в пандиза, - на която ще се любуваме, когато излезем от него; неефикасно е да си обещаваме свободен живот след гибелта, както прави католицизмът, или да славим безкрайното си незнание сходно на филосфите на примирението... Първото нещо, което би трябвало да сторим, е да потърсим изхода на пандиза. “

От: „ Психология и вътрешна независимост “, Пиер Дако, изд. „ Колибри “
Картина: The Man Made Mad by Fear, c.1843 - c.1844, Gustave Courbet, commons.wikimedia.org