(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens) Ще

(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens)

Ще ти дам едно малко предписание, с което самичък да се мериш, по което да схванеш, че към този момент си идеален – ти ще принадлежиш на себе си тогава, когато осъзнаеш, че най-нещастни са щастливците.

Всичко е непознато, единствено времето е наше, него само природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.

Основният белег на уравновесения разум съгласно мен е да може да се спре и да остане уединено със себе си. Само внимавай четенето на доста създатели и какви ли не книги, да не ти донесе някаква безпорядъчност и неустойчивост. Човек би трябвало да се поспре пред огромните мозъци, да се закърми с тях, в случай че желае да извлече нещо, което крепко да пусне корен в душата му. Който е на всички места, на никое място не е.

Беден е не който има малко, а който желае повече.

Питаш каква е мярката за благосъстояние? Най-напред – да имаш колкото е належащо, след това – колкото е задоволително.

Повечето хора се люшкат сред страха от гибелта и тъгите на живота – да живеят не желаят, да умрат не умеят. Затова направи целия си живот прелестен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него. Никое богатство не се услажда, в случай че духът не е квалифициран да не го загуби.

Философията изисква въздържание, не самонаказание.

Най-позорно е да пилеем времето си от безгрижие. Ако се замислиш, огромна част от живота си губим, в случай че нищо не вършим. Още по-голяма – в случай че вършим нещата зле, целия си живот – в случай че вършим не каквото би трябвало. Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой осъзнава, че умира ежедневно? Самоизмамваме се, гледайки на гибелта като на нещо престоящо – огромна част от нея към този момент е предходна. Годините зад тила ни, принадлежат на гибелта.

Велик е този, който си служи с глинените съдове като че ли са сребърни, само че не по-малко популярен е оня, който със сребърните съдове си служи като че ли са глинени. Характерно за слабия дух е, че не може да понесе благосъстоянието.

Страхът следва вярата. Нищо чудно, че вървят по този начин – и двете са присъщи за неуверения дух, за духа, който обезпокоително чака бъдещето.

Презирайте всичко натруфено и нагиздено с непотребен труд. Помнете, че нищо с изключение на духа не е почтено за удивление – а за великия дух нищо друго не е велико.

Никой не може да живее щастливо, нито даже просто търпимо, без да се занимава със философия. Щастливият живот се реализира със съвършена мъдрост, а търпимият – с първите стъпки към нея.

За какво са ти молебствия? Сам се направи благополучен. А ще го направиш, в случай че схванеш че богатство е това, което е примесено с добродетел, а непочтеност – което е обвързвано с поквареност. Нищо не свети, без да съдържа светлина, нищо не е черно, без да има мрачевина и без да поеме в себе си мрак, без огън нищо не е топло, без въздух нищо не е студено.

Що е богатство? Познанието за нещата. Що е зло? Незнанието на нещата. Умният човек, същинският занаятчия ще избира и ще отхвърля всяко нещо с времето му.

Вярваш ли, че духът – пречупван и малтретиран на толкоз места – може да се излекува посредством промяна на мястото? Страданието му е по-сериозно, та да мине от една разходка. Пътешествието не прави индивида нито доктор, нито оратор, мястото не ни учи на никое изкуство. Придобива ли се на път мъдростта, най-великото от всички изкуства? Няма земен път, повярвай ми, който да те изведе вън от пристрастеностите, вън от гнева, вън от страха. Чудиш се, че бягството не оказва помощ. Ами че това, от което бягаш, е с теб. Затова поправи себе си, смъкни товара си и хвани в здравословни граници желанията, които би трябвало да се отстранен. Изличи от духа си всякаква безнравственост. Ако искаш да се наслаждаваш на пътешествието, излекувай спътника си.

Щастието спохожда и простолюдието, и елементарните хора. Но да подчини злото и нещастието може единствено великият мъж. А да си постоянно благополучен и да преминеш през живота с цялостен от страданието дух значи да не познаваш другата страна на нещата. Велик мъж си – само че от кое място да го знам, щом ориста не ти дава опция да проявиш мъжеството си?

Ненакърненото благополучие не понася и най-малкия удар – само че оня, който настойчиво се е сражавал с несгодите, е добил неотстъпчивост от компликациите и не отстъпва пред ни една неволя, а продължава да се бори даже паднал на колене.

Из: „ Нравствени писма до Луцилий “, превод Анна Шелудко, изд. РИВА, 2009
Картина: The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery