(The Caress, 1902, by Mary Cassatt) ♥ Майчина обич Майчината

(The Caress, 1902, by Mary Cassatt)

♥ Майчина любов

Майчината любов е абсолютно одобряване на живота на детето и неговите потребности. Тук се постанова да създадем едно допълнение. Утвърждаването на детския живот има два аспекта. Единият е грижата и отговорността, безусловно нужни за предпазване на живота на бебето и неговия напредък. Другият аспект надвишава тези граници и се показва във втълпяване на детето на любов към живота, вдъхваща му възприятието: Колко е хубаво да живееш, какъв брой е хубаво да си малко момче или момиче, какъв брой е хубаво да съществуваш на тази земя! Двете страни на майчината любов са изразени малко и ясно в библейската алегория за сътворението. Бог основава света и индивида. Това кореспондира на елементарната грижа и на. одобряването на битието. Той обаче отива тю-далеч от минималното условие. Всеки ден в процеса на сътворението на природата – и на индивида – Бог споделя: „ Това е положително. “ Майчината любов при този втори стадий внушава на детето: Колко е хубаво, че си се родило! Това вдъхва на детето обич към живота освен обикновеното предпочитание да живее. Може да се одобри, че същата концепция е изразена в друга библейска символика. В обетованата земя (земята постоянно е знак на майката) текат реки от мляко и мед. Млякото е обвързвано с първия аспект на обичта – грижата и одобряването. Медът символизира сладостта на живота, обичта към живота, щастието, че живееш. Повечето майки са в положение да дават мляко, само че малко на брой дават мед. За меда се изисква тя да бъде освен „ добра майка “, само че и благополучен човек – цел, която се реализира рядко. В това отношение мъчно може да се преувеличи позитивният резултат върху детето. Майчината любов към живота е еднообразно заразителна, както и нейната паника. Двата аспекта на тази любов оказват надълбоко въздействие върху дребното творение. Наистина има разлика сред децата (и възрастните), които са получавали единствено мляко, и тези, които са хранени с „ мляко и мед “.

За разлика от братската любов и еротичната обич взаимоотношението сред майка и дете е по природата ой учредено на неравенството, при което единият се нуждае единствено от помощ, а другият му я дава. Поради този собствен алтруистичен, себепожертвувателен темперамент майчината любов се приема за най-висша форма на обичта и за най-свята от всички прочувствени връзки. Изглежда обаче, че същинското достолепие на майчината любов се демонстрира не към дребната рожба, а към към този момент израстващото дете. Всъщност голямото болшинство майки са любещи, до момента в който детето е невръстно и към момента е изцяло подвластно от тях. Повечето дами желаят да имат деца, радват се на новородената си рожба и с огромно предпочитание се грижат за нея. Това е по този начин, макар че в подмяна не „ получават “ нищо от детето, с изключение на изписаната на лицето му усмивка на задоволство.

Струва ни се, че тази любов отчасти се корени в инстинктивните предпоставки, заложени у женския пол. Наред с инстинктивния фактор при майчината любов работят и характерни човешки психически фактори. Един от тях е нарцистичиият детайл. Доколкото чедото й към момента съставлява част от нея, обичта и пристрастието й биха могли да се одобряват за угаждане на нейния егоизъм. Друго пояснение може да се откри в майчиното предпочитание за власт и владеене. Детето, напълно безпомощно и изцяло подвластно от майчината воля създание, е натурален обект за страстите на жена с тираничен и могъщ темперамент.

Макар и да се срещат много постоянно, тези претекстове евентуално не са толкоз значими и универсални както така нареченото предпочитание за предимство. Това е една от най-съществените потребности на индивида, вкоренена във обстоятелството на неговото съзнание, във обстоятелството, че той не е задоволен от ролята си на творение, че не може да се съгласи да бъде като зарче, подхвърляно от нечия ръка. Той изпитва потребност да се усеща основател, човек, издигащ се над пасивното положение да бъде създаван. Много са методите за реализиране задоволство в това отношение – най-естественият, а също и най-лесният е майчината грижа към нейната рожба. Тя се издига над детето ой, обичта към него дава смисъл и значение на живота й. (Невъзможността на мъжа да задоволи желанието си за предимство посредством развъждане на деца обуславя устрема му да надмине себе си посредством основаване на творби на човешката ръка и на хрумвания.)

Детето обаче би трябвало да пораства. Трябва да излезе от утробата на майка си, да се отбие от нейната кърмяща гръд и в края на краищата да стане изцяло независимо човешко създание. Същността на майчината любов е да се поставят грижи за израстване на детето, а това на практика значи предпочитание за отделянето му от майката. Тук е главната разлика сред нейната и еротичната обич. При еротичната обич двама души се сливат в едно цяло. При майчината любов две същества, които са били едно цяло, се разделят. Майката освен би трябвало да се помирява, само че и да желае и да подкрепя отделянето на детето от себе си. На този етап майчината любов се трансформира в толкоз сложна задача, че изисква саможертвеност, умеене да дадеш всичко, без да искаш нищо друго с изключение на щастието на обичаното дете. Нарцистичната, властната, деспотичната жена може да има триумф на „ любяща “ майка единствено до момента в който детето е малко. Единствено фактически любящата майка, която се усеща по-щастлива да дава, в сравнение с да взема, която стои крепко на личните си крайници, може да продължи в действителност да обича детето си, когато то стартира да се отделя от нея. Майчината любов към растящото дете, любов, която не желае нищо в подмяна, е може би най-трудната форма на обичта, а също така е измамлива заради лекотата, с която се поражда в душата на майката. Трудността идва от това, че същински любяща майка може да бъде онази, която е способна да обича; в случай че тя е в положение да обича своя брачен партньор, другите деца, непознатите хора, всички човешки създания. Иначе тя би била нежна майка, до момента в който детето е още малко, само че не би могла да стане любяща майка – проверка за което е готовността да понесе раздялата – и даже да продължи да го обича след раздялата.

От: „ Изкуството да обичаш “, Ерих Фром, ИК „ Хр. Ботев “, 1992 година
Картина: The Caress, 1902, by Mary Cassatt; chinaoilpaintinggallery