Тези две най-често срещани в практиката възпитателни мерки са проява

Тези две най-често срещани в практиката възпитателни ограничения са демонстрация по едно и също време на няколко кардинални наставнически неточности – на негативизъм, на експанзия и авторитаризъм, на консерватизъм, ненапълно на манипулативност и в последна сметка на неосъзнатост.
Повечето родители гледат на възбраните и наказванията като на нужни и даже потребни, тъй като те са част от модела, по който са били възпитавани, без да се замислят за следствията в дълготраен проект. Много по-лесно е да забраняваш и наказваш, в сравнение с да убеждаваш. Но възбраните и наказванията основават у детето избран метод на мислене и държание, които ще дефинират живота му и когато порасне. Те пречат на детето да развие самоуважение, независима преценка за рисковете и най-лошото – основават възприятие за виновност.
Повечето родители употребяват забрани всекидневно, в доста от случаите без да са съпроводени от обяснителни диалози, които да убедят детето за какво не би трябвало да прави нещо. Понякога става въпрос даже за забрани клишета, които се предават от потомство на потомство: „ Не може да излизаш, до момента в който не си научиш! “, „ Не може да ядеш десерта, до момента в който не си изядеш супата! “, „ Не може да отговаряш на учителите! “, „ Не може да се гримираш! “, „ Не може да излизаш с момчета, до момента в който не навършиш 18! “ и доста други. Забраните демотивират децата и водят до струпване на скрита експанзия.
Забраните постоянно имат отрицателен резултат, когато не са съпроводени с схващане. От една страна, предизвикат децата да нарушават възбраната, като им основават възприятие за виновност, а, от друга, способстват за неспособността на децата сами да преценят степента на риск в съответните обстановки. Прекаленият надзор пречи на построяването на самоконтрол. Прекаленият надзор внушава на децата, че ние им нямаме доверие.
Самоконтролът постоянно е по-ефективен от контрола. Но с цел да развият самоконтрол, децата би трябвало да развият самоуважение. Забраните и властническият наставнически надзор пречат на детето да развие самоуважение и самоконтрол. Децата привикват пасивно да възприемат позволените неща за положителни, а неразрешените за неприятни, без да се замислят, без да се доверяват на личната си преценка. Учим ги да заобикалят рисковете въобще и по този начин те не се научават да разграничават допустимия риск от неприемливия. А това умеене е доста значимо, с цел да съществува самоконтрол. Когато беседваме умерено с децата си и ги насърчаваме да проучват сами рисковете в другите обстановки, ние в действителност ги насърчаваме сами да вземат решения кое е по-добро за самите тях. Така нуждата от забрани отпада. Когато не им натрапваме мнението си и не злоупотребяваме с власт, се активизира техният натурален инстинкт за самозапазване. Постепенно децата развиват възприятие за отговорност пред самите себе си и... изненадващо стартират от ден на ден да се вслушват в родителските препоръки.
Откъс от „ Всичко стартира от детството ”, Стела Даскалова