Архим. Партений: Македонизмът е чудовище, българите са най-близкият ни народ
Тези дни в македонския уебсайт pogled.mk бе оповестено изявление с архим. Партений, игумена на Бигорския манастир, който напоследък доби популярност в медийното пространство с позитивните си изявления по отношение на връзките сред Македония и България и нашите общи корени.
Текстът бе преведен от уеб страницата " Добротолюбие ", а OFFNews реши да го препечата поради абзаците в него, касаещи българо-македонските връзки и история.
Отец Партений, какъв брой близо/далече е актуалният македонец от духовността и вярата като цяло?
На всички досегашни изследвания по отношение на религията македонският народ, македонецът, нормално се афишира за набожен. Това демонстрира, че той въпреки всичко има вяра, има малко благочестие, желае непосредственост с Бога. Може би това се дължи на нашата географска непосредственост до великия нравствен център на Атон; на това непрестанно християнско поверие, което посредством нашите прародители е стигнало до нас и, несъмнено, на всички исторически условия на Църквата в миналото; на нашето радикално монашество, което е съществувало в редица светогорски манастири, а и тук в родината, в някогаш добре проведената локална черква с роден клир. Тази традиция на македонското монашество се държи допреди 100 години. Такава нематериалност в нашите обичайно православни фамилии, несъмнено, надали може да изчезне или да избледнее. Несъмнено това е повода, заради която нашите хора преобладаващо се афишират за набожни. И до каква степен в действителност македонецът през днешния ден всъщност е непосредствен до православната религия, това е различен въпрос. Вероятно нашата Църква би трябвало съществено да се заеме с задачата да проповядва Евангелието измежду народа, тъй като общоизвестно е, че макар самоопределянето на хората като вярващи, те доста едва посещават богослуженията, участвайки в религиозния живот на Църквата, както и че имат незадоволително или съвсем никакво знание за нашата религия.
В Свещеното Писание е написано, че „ истината ще ни направи свободни “. Плаши ли се македонецът от истината и дали е привикнал, съгласно Вас, да не бъде свободен?
Трябва да се запитаме и като персони, и като народ дали в действителност търсим истината, или пък на нея гледаме единствено метафизичен, като някаква абстракция, изключвайки Бога, както е направил Пилат Понтийски, римския прокуратор, който разрешил Господ да бъдеш разпънат. Именно той попитал Христос: „ Каква е истината? “, евентуално с цел да оспорва съществуването на безспорна истина и, несъмнено, не получил отговор. Истината стоеше пред него, само че той не го знаеше, тъй като не го търсеше откровено и почтено. Христос е единственият, който в историята на този свят споделил и свидетелства на дело: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Йоан 14: 6). Само Той, като наш Спасител, по всевъзможен метод може да докара индивида до цялостната му независимост. Той ни почита като свободни същества и в никакъв случай не се намесва в свободата ни и свободната ни воля. Следователно, в нравствен смисъл, Истината е единствено Христос.
Най-общо казано, човек би трябвало да бъде откровен, без значение дали е по отношение на религиите, търсейки постоянно почтено същинската религия или по отношение на всичко друго в този свят, като постоянно се придържа към него – към истината, която освобождава в духовния или всемирски смисъл на думата. С други думи, Истината е пътят, по който би трябвало постоянно да вървим както като персони, по този начин и като народ; това също е чудесна добродетел, която всеки от нас би трябвало да има. И в никакъв случай не е добре да се крием или въртим, тъй като, съгласно една остаряла сентенция, истината постоянно става ясно.
Вашите начинания и действия като нравствен дъртак на монашеското приятелство в Бигорската св. обител, както и на сестринствата в женските манастири, които са под Ваше духовно управление, са известни, само че макар Вашето благородно и боголюбиво трудене, бяхте атакуван от избрани кръгове след публикуването на Вашата позиция, като духовна институция по отношение на контракта за добросъседство и другарство с Република България. На какво се дължат, съгласно Вас, тези офанзиви и по кое време ще се научим да гледаме на нашите най-близки съседи като на братя, а не като на врагове?
Водени от любовта към истината и откровената обич към нашия народ, поддържаме Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Р България. Но, когато стана въпрос за нещо, което е обвързвано с нашата национална история, заради всичката тази агитация, водена години наред с исторически имитации, не е елементарно истината да пробие. Някои схванаха позицията ни като поддръжка на избрана политическа партия, други отново като офанзива към македонската нация. Във всички нападки, на първо място, се появи дълбокото непознаване на личната ни история на нашия народ. Такава тъжна обстановка е разбираема, бидейки последица от упоменатата към този момент систематична агитация, която траеше десетилетия. Остоите на нашата държавност ги поставихме в комунизма, който би трябвало да е една огромна изгода за нашия народ, само че не би трябвало да забравяме, че това беше едно тоталитарно общество, което със своите чудовищни способи защитаваше ползите си, унищожавайки самостойната македонска интелигенция. И в този интервал не беше допустимо поради събитията, в които се намираше родината ни, историята да бъде изучавана обективно. Страшно е, че този метод към историята продължи, като по някаква инерция и след 90-те години, когато към този момент режимът се разпадна и Македония стана самостойна страна. Обществото ни не съумя да събере сили да се сдобри със своята история или по-точно, да направи една исторически издържана и фактологически оправдана национална платформа, която да даде мощ на националното македонско възприятие. Дори и в последното десетилетие сме очевидци на още един, също натоварен стадий от извращаването на историята, на едно неосновано отъждествяване с нещо, което ни е непознато и несвойствено като народ, а всичко това основава комплициране, суматоха измежду хората, а и пречи на интернационалната интеграция на страната, което пък слага нацията в заплаха.
Определено демокрацията ни е сложена пред един тежък изпит. Сега, когато тоталитарните редакции на историята са анахронизъм и би трябвало да останат единствено дял от предишното, е същинският миг на нашата страна да се посвети и да събере сили за национално помиряване с всички персони и процеси от нашата история, и благодарение на всички публични дейци да направи такава издържана историко-национална платформа, която ще се основава на обстоятелства.
Само това може да помогне на тази нация да се държи и да се надява на бъдеще. Напротив, македонизмът, какъвто е, и който със своя ужасяващ лик през последните години е едно страшилище, яде децата си, както митологичното гръцко провидение Кронос.
Например, живеем във време, когато електронните технологии и интернет връзката са доста мощно развити и младежите, както и тези, които са по-заинтересувани, могат елементарно да получат достъп до историческите източници и информация, които до скоро не можеха да се намерят в просветителната система и в медиите. Щом се свържат с тях, те са разочаровани или са изпълнени с незадоволеност и комплекси, или стават нещо друго, а не македонци.
С нашите съседи сме живели дружно в продължение на епохи без граници. Първо в границите на Византийската империя, а по-късно и в Османската, което е довело до това нашите истории в доста аспекти да се преплитат. Нашите култури са толкоз близки, че можем да кажем, че в доста сегменти на културния живот, било за музика, изкуство или нещо друго, всички ние имаме огромни прилики на Балканите.
Ето за какво би трябвало да спрем с всички неща, които ни разделят, изключително, както посочихме нагоре, с наклонността на заграбване, т.е. да се сложи изключителност върху историята. Това е огромна неточност. Разбира се, нашите прилежащи братя би трябвало да покажат схващане, като се има поради, че след такава дълга агитация и геноцид на нашия народ, чудото на Бога е по какъв начин той е оживял, направил лична страна и възобновил своята Църква. Що се отнася до източния комшия – българския народ, би трябвало да признаем, че това е нашия най-сроден народ, обсъждано в исторически, културен и езиков аспект.
България, като страна, до момента се оказа най-приятелски настроена към Македония, за което би трябвало да сме признателни. Това недвусмислено се потвърждава от многочислените исторически обстоятелства до момента.
В подтекста на тази тематика, бих желал да подчертая и доста дълбокото и прогресивно мнение на мнозина можещи и знаещи хора от двете страни, че пресилените крайности без преценка, могат единствено още повече да навредят на връзките сред двете страни и да усилят разликата на взаимното неразбирателство. Например, изчисляването на броя на българското малцинство в Македония възоснова на количеството издадени български паспорти е в действителност нереалистично. Повярвайте ми, от персонален опит знам, че множеството македонци, макар че имат български паспорт, освен нямат българско национално възприятие, а в противен случай, заради неведение са изключително нетърпеливи и потъват в ненавист против българския народ. Също по този начин, отричането на някои исторически процеси, които са се случили независимо в Македония, също е нездравословно и отвън действителността.
В този подтекст, да вземем за пример, не може да се отхвърли и подценява действителното битие на македонския език, който се е развил и обособил вследствие на историческите условия, и към този момент 70 години независимо и институционално се развива в една обособена страна.
Мисля, че това, което е значимо за нас в този момент, за македонците и българите, е историческото помиряване, т.е. ние всички одобряваме новата действителност, само че и прегръщаме всичко, което исторически ни свързва един с различен. Не би трябвало по никакъв метод да се позволява принудително, несъзнателно да се трансформира или да се намесва националното възприятие, което се е формирало през годините, тъй като това още веднъж ще докара до нежелани последици и нови премеждия. Всъщност, сходно последователно развиване на националните въодушевление и език посредством историята на народите не е нещо ново в света. Австрийците, да вземем за пример, са доста наясно, че имат мощно преплетена история с германците, само че през днешния ден, в по-голямата си част, те се усещат като австрийци, имат своя лична обособена страна и се развиват. Мисля, че честното използване на съглашението от двете страни води до това позитивно направление на взаимно схващане и доближаване.
Подобни офанзиви Ви се случиха и след публикуването на видеото, в което група монаси от манастира пеят химна на македонските революционери „ Изгрей зора на свободата “, марш основан за потребностите на историческото Вътрешна македонска революционна организация през 1923 година, а също по този начин с това и първия химн на Р. Македония, изпят на първото съвещание на АСНОМ на 2 август 1944 година Дали съгласно Вас тези офанзиви се дължат на историческото незнание от страна на необятните маси или в тази ситуация се касае за координирана офанзива от страна на кръгове, които се интересуват хората в Македония да останата в ръцете на непознати пропаганди?
Вече споделих, че главната причина за това държание на част от нашия народ е незнанието във връзка с историята и изключително пропагандата, подплатена с подправен национализъм. Така че през днешния ден хората, съблазнени и лишени от същинските исторически обстоятелства, са в обезверено положение. Съзнавайки това, ние не се ядосваме на никого за засегнатост, само че ние ги разбираме и с обич ги прегръщаме всички. Това с химна в нашия манастир не бе направено за първи път, само че се прави от години. Всеки път, когато вършим свещенодействие на огромния народен празник Илинден, а и на други национални празници, вършим и молитва, наречена доксология, на която се молим за предците и за родината, и съгласно типика на Църквата в тези моменти се извършва и националния химн на страната.
Освен нашият сегашен химн, в чест на нашите пожертвани предшественици, ние пеем химна на първата македонска страна. Тази, която откри първото съвещание на АСНОМ, когато се сътвори нашата модерна република. В последна сметка, добре известни са родолюбивите и патриотични настройки на доста участници в АСНОМ. Нагласи, за които в интервала, който последвал, платили за тях със своите животи или със страшни измъчвания по пандизите и лагерите на Югославия. Така че тази страна, която насилствено откри място в Югославската федерация, се основава на безбройните жертви на нашия народ.
Е, тази година осъществяването на първия македонски химн се свърза с нашата социална поддръжка на контракта и обикновено се появи, както постоянно при такива случаи, етикетиране от вида: „ предатели “, „ изроди “, „ измамници “ и други Същото се случи и след изявлението ми с българския портал Factor.bg, когато някои хора, без да мислят, без даже да четат текста, незабавно започнаха да дават квалификации, обидни мнения и „ плюеха “, което за жалост е нормална пректика измежду нас. Въпреки че в огромна степен не са осведомени с историческите истини, някои въпреки всичко взеха решение да разсъждават за нашите претекстове и за това дали имаме право на мнение по този въпрос, като да става въпрос за някоя комунистическа тирания, в която Църквата би трябвало да стои неподвижна и безмълвна в най-малкия ъгъл на обществото.
Във връзка с това бих добавил, че на нас на първо място съществена грижа ни е духовното рационализиране, персоналното и на ближните ни, и тъкмо в тази грижа попада и любовта към личния ни народ. Просто ревността за истината от време на време не ни оставя на мира, тъй че нашата нация, по-точно нашата страна и всички нейни компонентни институции, несъмнено ще осъзнаят, че към този момент няма място за тоталитарни общества; че нещата би трябвало да се променят; че не просто би трябвало да се съобразяваме с историческите обстоятелства на света, само че и във връзка с нашата нация. Аз непрекъснато подсещам, приказвам за това, какъв брой е огромна нуждата от основаване на една такава национална платформа, която, в най-хубавия случай, би трябвало да се реализира с консенсус на политическите партии, което междо другото е единственото избавление на нашата нация и страна.
Бих желал да се върна към Вашите действия и тези на братството в манастира. Една от най-благородните от Вашите иницитиви е лекуването на хора, които са пристрастени към доста пороци на актуалния метод на живот. Разкажете повече за това.
Стараем се, като хора от Църквата, да вършим повече за ближните си, което е задача на всеки християнин – колкото може да служи, да го прави за близък. През цялата история Църквата постоянно е правила това най-добре, получавайки и духовно утешавайки ги всички с думите на Спасителя, Който споделя: „ Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и аз ще ви утеша “ (Мат. 11:28). А и някак естествено е за човек в житейските стихии постоянно да търси леговище при Бога, при Христа, Който е доктор на душите и телата. За тази наша активност във връзка с лекуването на наркозависими, ние доста пъти сме говорили, само че в този случай ще кажа, че най-важното е, че доста младежи, виждайки тази огромна жертва, която братството прави към уязвимите категории хора в обществото и изобщо цялостния ни труд и лоялност към задачата, стават правилни членове на Христовата Църква. Естествено, би трябвало да прибавя, че нито аз, нито братството мислим, че вършим задоволително в това отношение. Ние постоянно можем от ден на ден и повече да се молим на Бог да ни даде сили да продължим да служим правилно на Бога и Божия народ.
Как може Църквата да устои на провокациите, които съпровождат актуалния свят и „ модерния “ живот?
През цялата история Православната черква е оживяла в доста обществени връзки. Особено през последните 100 години тя оцелява в ужасното гонене от комунизма във всички православни страни. Несъмнено нейната власт и триумф се дължат най-много на просветлението Божие и действието на Св. Дух, само че и на държанието на духовенството му измежду вярващите. По този метод тя е устоявала всякога, когато е била защитавана от героичен души, които са били готови освен за материални, само че и за душевни жертви, които са, може би, най-тежките.
Такива жертви са смиряването един пред различен, негледането единствено на своята изгода, слагането на положителното и напредъка на Църквата пред своя персонален прогрес, жертвата като добър овчар за овцете Христови… Лекарството, без съмнение, се намира в ръцете на Църквата. Когато клирът и правилните се държат дружно до Светото Предание, тези в Църквата в действителност се усещат духовно обогатени и спокойни, тъй като това е единственото място за избавление от пороците, които актуалният свят и „ модерното “ живеене носят със себе си и които не са малко.
Какво би трябвало да вършат духовниците, с цел да се върнат хората в Божия храм, а не да схващат отиването на богослужба като „ ангажимент “ единствено по време на огромните християнски празници?
– Днес имаме доста образци в Македония, защото някои отшелнически братства и някои положителни свещеници притеглят голям брой правилни. Това се случва, когато свещениците или монасите съблюдават прецизно традицията по всевъзможен метод: в служене, държание и обличане – в резюме, във всичко, което Православната черква предлага. И по тази причина хората пълнят техните църкви и манастири, колкото и да са отдалечени от своето населено място. Те желаят да посещават църковните служби там. Това демонстрира, че хората имат собствен личен нравствен аршин – в такива свещеници и монаси те препознават православната традиция и с обич ги целуват и ги следват. Вярващите, когато схванат посланието на Евангелието, огромното преимущество на божествените служби, изключително на Божествената литургия, към този момент не изпитват посещаването на богослуженията като обвързване, само че в противен случай с обич вземат участие в тях.
Днес Църквата би трябвало да бъде изключително деликатна към секуларизацията, тъй като светският дух от ден на ден се заплита във всички сфери на църковния живот. Най-лесният метод да се избегне това е прецизното придържане към Свещеното Предание, което ще ни пази духовно и душевно здрави от порива на модернизма, който се популяризира на всички места и се предлага като метод на живот. И в случай че не го приближаваме изборно, той ще направи огромна щета на естественото морално битие на актуалния християнин.
Какво може да избави тези хора от духовно и биологично изгубване и по какъв начин да доближат ключа към нашето оцеляване?
От образеца на европейските страни виждаме какво се случва с нацията, когато злото на либерализма поеме мястото на обичайните морални полезности и християнски правила, които издигнаха европейската цивилизация дотам. Тези нации, които в миналото определяха човешкия културен, живописен, стопански и политически проект, в този момент се сблъскват с такава страшна морална и духовна рецесия и са изправени пред заплахата от изгубване. Не би трябвало никога да повторим тяхната неточност и да допуснем изоставянето на християнските обичаи – бракът, фамилията – и всичко друго, което е основата, която сплотява всички в една благородна обществена консткрукция.
В това отношение Църквата носи огромна отговорност, освен у нас, само че и изобщо в света, тъй като не държавните закони, а Църквата вписва моралните правила в сърцата на хората. Именно в случай че равнището на моралното схващане на хората е по-ниско даже от тогавашните езически разбирания, тогава държавните закони освен са безсилни да запазят морала, а напоследък се трансформират в допълнение към ниските човешки пристрастености. Ако пък хората се управляват съгласно християнските морални правила, тогава и държавните закони се съобразянат с християнския нрав, тъй че хората без насила, ами непринудено и от обич, ги пазят. Затова мога свободно да кажа, че православното християнство е силата, която би трябвало да води света по пътя към по-доброто бъдеще. И това бъдеще може да бъде единствено с и посредством Този, който може да прибере всички в здрава общественост – Троичният Бог.
Накрая какво ще бъде Вашето обръщение към миряните?
Препоръчвам на миряните повече да търсят истината и тя ще ги освободи. Нека четат и учат повече, дано се обичат между тях съгласно думите на Спасителя: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго “ (Йоан. 13:34). А политическите партии, въпреки това, не би трябвало да бъдат причина за разделянето на народа, както е в този момент. Наскоро имах опцията са чуя политик, който пледира за партията като за гражданска работа. Наистина това ми хареса и бихме желали нашите жители да гледат на партиите тъкмо, както са основани да съществуват – да създадат живота по-добър за жителите. И най-после, бих добавил, че жителите не трябва да се привързват сантиментално към партиите, защото това им основава нереално отношение към нещата, заради което ще станат по-лесно манипулируеми, а това се отразява пагубно на бъдещето на целия народ.
Текстът бе преведен от уеб страницата " Добротолюбие ", а OFFNews реши да го препечата поради абзаците в него, касаещи българо-македонските връзки и история.
Отец Партений, какъв брой близо/далече е актуалният македонец от духовността и вярата като цяло?
На всички досегашни изследвания по отношение на религията македонският народ, македонецът, нормално се афишира за набожен. Това демонстрира, че той въпреки всичко има вяра, има малко благочестие, желае непосредственост с Бога. Може би това се дължи на нашата географска непосредственост до великия нравствен център на Атон; на това непрестанно християнско поверие, което посредством нашите прародители е стигнало до нас и, несъмнено, на всички исторически условия на Църквата в миналото; на нашето радикално монашество, което е съществувало в редица светогорски манастири, а и тук в родината, в някогаш добре проведената локална черква с роден клир. Тази традиция на македонското монашество се държи допреди 100 години. Такава нематериалност в нашите обичайно православни фамилии, несъмнено, надали може да изчезне или да избледнее. Несъмнено това е повода, заради която нашите хора преобладаващо се афишират за набожни. И до каква степен в действителност македонецът през днешния ден всъщност е непосредствен до православната религия, това е различен въпрос. Вероятно нашата Църква би трябвало съществено да се заеме с задачата да проповядва Евангелието измежду народа, тъй като общоизвестно е, че макар самоопределянето на хората като вярващи, те доста едва посещават богослуженията, участвайки в религиозния живот на Църквата, както и че имат незадоволително или съвсем никакво знание за нашата религия.
В Свещеното Писание е написано, че „ истината ще ни направи свободни “. Плаши ли се македонецът от истината и дали е привикнал, съгласно Вас, да не бъде свободен?
Трябва да се запитаме и като персони, и като народ дали в действителност търсим истината, или пък на нея гледаме единствено метафизичен, като някаква абстракция, изключвайки Бога, както е направил Пилат Понтийски, римския прокуратор, който разрешил Господ да бъдеш разпънат. Именно той попитал Христос: „ Каква е истината? “, евентуално с цел да оспорва съществуването на безспорна истина и, несъмнено, не получил отговор. Истината стоеше пред него, само че той не го знаеше, тъй като не го търсеше откровено и почтено. Христос е единственият, който в историята на този свят споделил и свидетелства на дело: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Йоан 14: 6). Само Той, като наш Спасител, по всевъзможен метод може да докара индивида до цялостната му независимост. Той ни почита като свободни същества и в никакъв случай не се намесва в свободата ни и свободната ни воля. Следователно, в нравствен смисъл, Истината е единствено Христос.
Най-общо казано, човек би трябвало да бъде откровен, без значение дали е по отношение на религиите, търсейки постоянно почтено същинската религия или по отношение на всичко друго в този свят, като постоянно се придържа към него – към истината, която освобождава в духовния или всемирски смисъл на думата. С други думи, Истината е пътят, по който би трябвало постоянно да вървим както като персони, по този начин и като народ; това също е чудесна добродетел, която всеки от нас би трябвало да има. И в никакъв случай не е добре да се крием или въртим, тъй като, съгласно една остаряла сентенция, истината постоянно става ясно.
Вашите начинания и действия като нравствен дъртак на монашеското приятелство в Бигорската св. обител, както и на сестринствата в женските манастири, които са под Ваше духовно управление, са известни, само че макар Вашето благородно и боголюбиво трудене, бяхте атакуван от избрани кръгове след публикуването на Вашата позиция, като духовна институция по отношение на контракта за добросъседство и другарство с Република България. На какво се дължат, съгласно Вас, тези офанзиви и по кое време ще се научим да гледаме на нашите най-близки съседи като на братя, а не като на врагове?
Водени от любовта към истината и откровената обич към нашия народ, поддържаме Договора за другарство, добросъседство и съдействие с Р България. Но, когато стана въпрос за нещо, което е обвързвано с нашата национална история, заради всичката тази агитация, водена години наред с исторически имитации, не е елементарно истината да пробие. Някои схванаха позицията ни като поддръжка на избрана политическа партия, други отново като офанзива към македонската нация. Във всички нападки, на първо място, се появи дълбокото непознаване на личната ни история на нашия народ. Такава тъжна обстановка е разбираема, бидейки последица от упоменатата към този момент систематична агитация, която траеше десетилетия. Остоите на нашата държавност ги поставихме в комунизма, който би трябвало да е една огромна изгода за нашия народ, само че не би трябвало да забравяме, че това беше едно тоталитарно общество, което със своите чудовищни способи защитаваше ползите си, унищожавайки самостойната македонска интелигенция. И в този интервал не беше допустимо поради събитията, в които се намираше родината ни, историята да бъде изучавана обективно. Страшно е, че този метод към историята продължи, като по някаква инерция и след 90-те години, когато към този момент режимът се разпадна и Македония стана самостойна страна. Обществото ни не съумя да събере сили да се сдобри със своята история или по-точно, да направи една исторически издържана и фактологически оправдана национална платформа, която да даде мощ на националното македонско възприятие. Дори и в последното десетилетие сме очевидци на още един, също натоварен стадий от извращаването на историята, на едно неосновано отъждествяване с нещо, което ни е непознато и несвойствено като народ, а всичко това основава комплициране, суматоха измежду хората, а и пречи на интернационалната интеграция на страната, което пък слага нацията в заплаха.
Определено демокрацията ни е сложена пред един тежък изпит. Сега, когато тоталитарните редакции на историята са анахронизъм и би трябвало да останат единствено дял от предишното, е същинският миг на нашата страна да се посвети и да събере сили за национално помиряване с всички персони и процеси от нашата история, и благодарение на всички публични дейци да направи такава издържана историко-национална платформа, която ще се основава на обстоятелства.
Само това може да помогне на тази нация да се държи и да се надява на бъдеще. Напротив, македонизмът, какъвто е, и който със своя ужасяващ лик през последните години е едно страшилище, яде децата си, както митологичното гръцко провидение Кронос.
Например, живеем във време, когато електронните технологии и интернет връзката са доста мощно развити и младежите, както и тези, които са по-заинтересувани, могат елементарно да получат достъп до историческите източници и информация, които до скоро не можеха да се намерят в просветителната система и в медиите. Щом се свържат с тях, те са разочаровани или са изпълнени с незадоволеност и комплекси, или стават нещо друго, а не македонци.
С нашите съседи сме живели дружно в продължение на епохи без граници. Първо в границите на Византийската империя, а по-късно и в Османската, което е довело до това нашите истории в доста аспекти да се преплитат. Нашите култури са толкоз близки, че можем да кажем, че в доста сегменти на културния живот, било за музика, изкуство или нещо друго, всички ние имаме огромни прилики на Балканите.
Ето за какво би трябвало да спрем с всички неща, които ни разделят, изключително, както посочихме нагоре, с наклонността на заграбване, т.е. да се сложи изключителност върху историята. Това е огромна неточност. Разбира се, нашите прилежащи братя би трябвало да покажат схващане, като се има поради, че след такава дълга агитация и геноцид на нашия народ, чудото на Бога е по какъв начин той е оживял, направил лична страна и възобновил своята Църква. Що се отнася до източния комшия – българския народ, би трябвало да признаем, че това е нашия най-сроден народ, обсъждано в исторически, културен и езиков аспект.
България, като страна, до момента се оказа най-приятелски настроена към Македония, за което би трябвало да сме признателни. Това недвусмислено се потвърждава от многочислените исторически обстоятелства до момента.
В подтекста на тази тематика, бих желал да подчертая и доста дълбокото и прогресивно мнение на мнозина можещи и знаещи хора от двете страни, че пресилените крайности без преценка, могат единствено още повече да навредят на връзките сред двете страни и да усилят разликата на взаимното неразбирателство. Например, изчисляването на броя на българското малцинство в Македония възоснова на количеството издадени български паспорти е в действителност нереалистично. Повярвайте ми, от персонален опит знам, че множеството македонци, макар че имат български паспорт, освен нямат българско национално възприятие, а в противен случай, заради неведение са изключително нетърпеливи и потъват в ненавист против българския народ. Също по този начин, отричането на някои исторически процеси, които са се случили независимо в Македония, също е нездравословно и отвън действителността.
В този подтекст, да вземем за пример, не може да се отхвърли и подценява действителното битие на македонския език, който се е развил и обособил вследствие на историческите условия, и към този момент 70 години независимо и институционално се развива в една обособена страна.
Мисля, че това, което е значимо за нас в този момент, за македонците и българите, е историческото помиряване, т.е. ние всички одобряваме новата действителност, само че и прегръщаме всичко, което исторически ни свързва един с различен. Не би трябвало по никакъв метод да се позволява принудително, несъзнателно да се трансформира или да се намесва националното възприятие, което се е формирало през годините, тъй като това още веднъж ще докара до нежелани последици и нови премеждия. Всъщност, сходно последователно развиване на националните въодушевление и език посредством историята на народите не е нещо ново в света. Австрийците, да вземем за пример, са доста наясно, че имат мощно преплетена история с германците, само че през днешния ден, в по-голямата си част, те се усещат като австрийци, имат своя лична обособена страна и се развиват. Мисля, че честното използване на съглашението от двете страни води до това позитивно направление на взаимно схващане и доближаване.
Подобни офанзиви Ви се случиха и след публикуването на видеото, в което група монаси от манастира пеят химна на македонските революционери „ Изгрей зора на свободата “, марш основан за потребностите на историческото Вътрешна македонска революционна организация през 1923 година, а също по този начин с това и първия химн на Р. Македония, изпят на първото съвещание на АСНОМ на 2 август 1944 година Дали съгласно Вас тези офанзиви се дължат на историческото незнание от страна на необятните маси или в тази ситуация се касае за координирана офанзива от страна на кръгове, които се интересуват хората в Македония да останата в ръцете на непознати пропаганди?
Вече споделих, че главната причина за това държание на част от нашия народ е незнанието във връзка с историята и изключително пропагандата, подплатена с подправен национализъм. Така че през днешния ден хората, съблазнени и лишени от същинските исторически обстоятелства, са в обезверено положение. Съзнавайки това, ние не се ядосваме на никого за засегнатост, само че ние ги разбираме и с обич ги прегръщаме всички. Това с химна в нашия манастир не бе направено за първи път, само че се прави от години. Всеки път, когато вършим свещенодействие на огромния народен празник Илинден, а и на други национални празници, вършим и молитва, наречена доксология, на която се молим за предците и за родината, и съгласно типика на Църквата в тези моменти се извършва и националния химн на страната.
Освен нашият сегашен химн, в чест на нашите пожертвани предшественици, ние пеем химна на първата македонска страна. Тази, която откри първото съвещание на АСНОМ, когато се сътвори нашата модерна република. В последна сметка, добре известни са родолюбивите и патриотични настройки на доста участници в АСНОМ. Нагласи, за които в интервала, който последвал, платили за тях със своите животи или със страшни измъчвания по пандизите и лагерите на Югославия. Така че тази страна, която насилствено откри място в Югославската федерация, се основава на безбройните жертви на нашия народ.
Е, тази година осъществяването на първия македонски химн се свърза с нашата социална поддръжка на контракта и обикновено се появи, както постоянно при такива случаи, етикетиране от вида: „ предатели “, „ изроди “, „ измамници “ и други Същото се случи и след изявлението ми с българския портал Factor.bg, когато някои хора, без да мислят, без даже да четат текста, незабавно започнаха да дават квалификации, обидни мнения и „ плюеха “, което за жалост е нормална пректика измежду нас. Въпреки че в огромна степен не са осведомени с историческите истини, някои въпреки всичко взеха решение да разсъждават за нашите претекстове и за това дали имаме право на мнение по този въпрос, като да става въпрос за някоя комунистическа тирания, в която Църквата би трябвало да стои неподвижна и безмълвна в най-малкия ъгъл на обществото.
Във връзка с това бих добавил, че на нас на първо място съществена грижа ни е духовното рационализиране, персоналното и на ближните ни, и тъкмо в тази грижа попада и любовта към личния ни народ. Просто ревността за истината от време на време не ни оставя на мира, тъй че нашата нация, по-точно нашата страна и всички нейни компонентни институции, несъмнено ще осъзнаят, че към този момент няма място за тоталитарни общества; че нещата би трябвало да се променят; че не просто би трябвало да се съобразяваме с историческите обстоятелства на света, само че и във връзка с нашата нация. Аз непрекъснато подсещам, приказвам за това, какъв брой е огромна нуждата от основаване на една такава национална платформа, която, в най-хубавия случай, би трябвало да се реализира с консенсус на политическите партии, което междо другото е единственото избавление на нашата нация и страна.
Бих желал да се върна към Вашите действия и тези на братството в манастира. Една от най-благородните от Вашите иницитиви е лекуването на хора, които са пристрастени към доста пороци на актуалния метод на живот. Разкажете повече за това.
Стараем се, като хора от Църквата, да вършим повече за ближните си, което е задача на всеки християнин – колкото може да служи, да го прави за близък. През цялата история Църквата постоянно е правила това най-добре, получавайки и духовно утешавайки ги всички с думите на Спасителя, Който споделя: „ Елате при Мене, всички отрудени и обременени, и аз ще ви утеша “ (Мат. 11:28). А и някак естествено е за човек в житейските стихии постоянно да търси леговище при Бога, при Христа, Който е доктор на душите и телата. За тази наша активност във връзка с лекуването на наркозависими, ние доста пъти сме говорили, само че в този случай ще кажа, че най-важното е, че доста младежи, виждайки тази огромна жертва, която братството прави към уязвимите категории хора в обществото и изобщо цялостния ни труд и лоялност към задачата, стават правилни членове на Христовата Църква. Естествено, би трябвало да прибавя, че нито аз, нито братството мислим, че вършим задоволително в това отношение. Ние постоянно можем от ден на ден и повече да се молим на Бог да ни даде сили да продължим да служим правилно на Бога и Божия народ.
Как може Църквата да устои на провокациите, които съпровождат актуалния свят и „ модерния “ живот?
През цялата история Православната черква е оживяла в доста обществени връзки. Особено през последните 100 години тя оцелява в ужасното гонене от комунизма във всички православни страни. Несъмнено нейната власт и триумф се дължат най-много на просветлението Божие и действието на Св. Дух, само че и на държанието на духовенството му измежду вярващите. По този метод тя е устоявала всякога, когато е била защитавана от героичен души, които са били готови освен за материални, само че и за душевни жертви, които са, може би, най-тежките.
Такива жертви са смиряването един пред различен, негледането единствено на своята изгода, слагането на положителното и напредъка на Църквата пред своя персонален прогрес, жертвата като добър овчар за овцете Христови… Лекарството, без съмнение, се намира в ръцете на Църквата. Когато клирът и правилните се държат дружно до Светото Предание, тези в Църквата в действителност се усещат духовно обогатени и спокойни, тъй като това е единственото място за избавление от пороците, които актуалният свят и „ модерното “ живеене носят със себе си и които не са малко.
Какво би трябвало да вършат духовниците, с цел да се върнат хората в Божия храм, а не да схващат отиването на богослужба като „ ангажимент “ единствено по време на огромните християнски празници?
– Днес имаме доста образци в Македония, защото някои отшелнически братства и някои положителни свещеници притеглят голям брой правилни. Това се случва, когато свещениците или монасите съблюдават прецизно традицията по всевъзможен метод: в служене, държание и обличане – в резюме, във всичко, което Православната черква предлага. И по тази причина хората пълнят техните църкви и манастири, колкото и да са отдалечени от своето населено място. Те желаят да посещават църковните служби там. Това демонстрира, че хората имат собствен личен нравствен аршин – в такива свещеници и монаси те препознават православната традиция и с обич ги целуват и ги следват. Вярващите, когато схванат посланието на Евангелието, огромното преимущество на божествените служби, изключително на Божествената литургия, към този момент не изпитват посещаването на богослуженията като обвързване, само че в противен случай с обич вземат участие в тях.
Днес Църквата би трябвало да бъде изключително деликатна към секуларизацията, тъй като светският дух от ден на ден се заплита във всички сфери на църковния живот. Най-лесният метод да се избегне това е прецизното придържане към Свещеното Предание, което ще ни пази духовно и душевно здрави от порива на модернизма, който се популяризира на всички места и се предлага като метод на живот. И в случай че не го приближаваме изборно, той ще направи огромна щета на естественото морално битие на актуалния християнин.
Какво може да избави тези хора от духовно и биологично изгубване и по какъв начин да доближат ключа към нашето оцеляване?
От образеца на европейските страни виждаме какво се случва с нацията, когато злото на либерализма поеме мястото на обичайните морални полезности и християнски правила, които издигнаха европейската цивилизация дотам. Тези нации, които в миналото определяха човешкия културен, живописен, стопански и политически проект, в този момент се сблъскват с такава страшна морална и духовна рецесия и са изправени пред заплахата от изгубване. Не би трябвало никога да повторим тяхната неточност и да допуснем изоставянето на християнските обичаи – бракът, фамилията – и всичко друго, което е основата, която сплотява всички в една благородна обществена консткрукция.
В това отношение Църквата носи огромна отговорност, освен у нас, само че и изобщо в света, тъй като не държавните закони, а Църквата вписва моралните правила в сърцата на хората. Именно в случай че равнището на моралното схващане на хората е по-ниско даже от тогавашните езически разбирания, тогава държавните закони освен са безсилни да запазят морала, а напоследък се трансформират в допълнение към ниските човешки пристрастености. Ако пък хората се управляват съгласно християнските морални правила, тогава и държавните закони се съобразянат с християнския нрав, тъй че хората без насила, ами непринудено и от обич, ги пазят. Затова мога свободно да кажа, че православното християнство е силата, която би трябвало да води света по пътя към по-доброто бъдеще. И това бъдеще може да бъде единствено с и посредством Този, който може да прибере всички в здрава общественост – Троичният Бог.
Накрая какво ще бъде Вашето обръщение към миряните?
Препоръчвам на миряните повече да търсят истината и тя ще ги освободи. Нека четат и учат повече, дано се обичат между тях съгласно думите на Спасителя: „ Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго “ (Йоан. 13:34). А политическите партии, въпреки това, не би трябвало да бъдат причина за разделянето на народа, както е в този момент. Наскоро имах опцията са чуя политик, който пледира за партията като за гражданска работа. Наистина това ми хареса и бихме желали нашите жители да гледат на партиите тъкмо, както са основани да съществуват – да създадат живота по-добър за жителите. И най-после, бих добавил, че жителите не трябва да се привързват сантиментално към партиите, защото това им основава нереално отношение към нещата, заради което ще станат по-лесно манипулируеми, а това се отразява пагубно на бъдещето на целия народ.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ