Срещата на върха Г-77 и Китай – решимостта да се промени светът към по-добро
Тези дни в Куба се организира среща на върха на страните от Г-77 плюс Китай. Единодушието, до което стигнаха всичките държави-членки, може да се заключи с една фраза – „ решителност да се промени светът към по-добро “. На форума участваха 1300 индивида от 116 страни и 12 организации.
Вероятно множеството хора се чудят „ Не би ли следвало стремежът към правене на светът по-добро място в действителност да е съществена задача на всяко сходно събитие? “ Все отново всяка година се организират по няколко такива. По принцип най-логичният отговор е „ да “, само че когато вземат участие страни с не изключително обществени политики, това се оказва невероятно.
Но какво съставлява „ Групата на 77-те “?
Това е най-голямата междудържавна организация на разрастващите се страни, настояща в границите на Организация на обединените нации и органите й. Решението за основаването й е взето на заседание на министри от Азия, Африка и Латинска Америка през 1964 година През последните 60 години организацията неуморно се бори за тъждество, правдивост и присъединение на нови членове. За разлика от множеството сходни срещи, на които международните водачи отиват да си покажат скъпите костюми, часовници, телефони и да постановат наказания на „ непослушните “, т.е. тези, които не извършват заповедите им.
Днес ние виждаме незабавна нужда от цялостна промяна на интернационалното финансиране, тъй като ножицата сред най-богатите и най-бедните от ден на ден се разтваря. Последствията от КОВИД-пандемията към момента оказват въздействие, а към тях се прибавя войната в Украйна, която се отразява на целия свят, както и естествените бедствия, над които нямаме надзор.
Възможно ли е да се спре разтварянето на ножицата и даже да се позатвори малко?
Никога не е прекомерно късно, само че е належащо да се вземат съществени ограничения. Необходимо е да се влага във всеки един човек. Да му бъде обезпечена храна, достъп до обучение и опазване на здравето. Това е ключът към изкореняването на крайната беднотия. А, както знаем за тези три съществени неща дава отговор социализмът.
На този стадий преборването с крайната мизерия е реализирана от Китай. Дори в условия на пандемия. Щом като страна, която до тази година беше с най-многобройно население в света, съумя да го направи, за какво останалите да не могат?!
За някои страни като Куба, отговорът е явен – поради американското ембарго, в действие към този момент няколко десетилетия, както и блокадата.
Виждаме по какъв начин все по-често „ проблемите “ в международен мащаб се вземат решение с налагане на наказания, вместо с разговор. Но тези, които постановат рестрикциите не си дават сметка, че в действителност по този метод санкционират милиони хора и ги обричат на беднотия и апетит. Или пък в противен случай – напълно наясно са и си мислят, че по този начин ще съумеят да ги подчинят? Не бива да забравяме, че точно водачите, които оферират и ползват рестриктивните мерки, ръководят страни с огромен опит в колонизирането и ограбването на непознати територии.
Китай нееднократно се е обявявал изрично срещу налагане на наказания, на който и да е и е заявявал, че в никакъв случай не би подкрепил „ сходно наказване “. По простата причина, че... то не взема решение казуса. А задълбочава остарели и/или основава нови.
По време на срещата на върха, специфичният представител на Китай Ли Си, означи, че светът претърпява огромни промени сега. Но сподели оптимизъм, че разрастващите се страни стават по-силни. И уточни, че точно те са съдействали с 80% за международната стопанска система през последните 20 години.
Пекин поддържа устрема на Г-77 да бъде самостоятелна група, само че в същото време страните-членки да се обединят, с цел да станат мощни и взаимно да си оказват помощ. В помощта ще се включи и той. Разбира се, Китай не може да им даде някаква вълшебна формула, която единствено да приложат и внезапно да решат проблемите си. Но това, което може да направи и прави, е да споделя опита си и другите – да се учат. Защото на никое място не може да бъде натрапен, още по-малко наложен непознат модел и наивно да се има вяра, че той ще бъде сполучлив. Но може да се почерпи опит и да се види кое може да се „ приспособява “ към съответна просвета, обичаи, народопсихология.
Преди 10 години президентът Си Дзинпин сподели визията си за споделено бъдеще на човечеството. Днес Китай предлага помощи за развиване на повече от 160 страни, а 150 са част от самодейността „ Един пояс, веднъж “. Но единствено „ наливане на пари “ не е задоволително. Управляващите в съответните страни би трябвало да умеят и да ги употребяват вярно. За да ги удвоят или утроят със лични старания.
Тук още веднъж опираме досега с образованието и опазването на здравето. Само здрав и просветен народ може да работи и да реализира резултати.
Китайците имат сентенция: „ Когато братята мислят еднообразно, дружно могат да режат метал “. На този стадий членовете на Г-77 демонстрират, че гледат в една посока. Дано по този начин продължат. И най-важното е – да бъдат положителни възпитаници и да гледат от Поднебесната империя. Въпреки че си имат родни герои и борци за правдивост, чийто завет би трябвало да следват, би трябвало да отварят и книгите и да запомнят мъдри мисли като „ Ако има даже единствено един човек да е гладен, тогава и аз съм гладен “. Само тогава политиците в действителност ще покажат, че се стремят да създадат света по-добър.
Вероятно множеството хора се чудят „ Не би ли следвало стремежът към правене на светът по-добро място в действителност да е съществена задача на всяко сходно събитие? “ Все отново всяка година се организират по няколко такива. По принцип най-логичният отговор е „ да “, само че когато вземат участие страни с не изключително обществени политики, това се оказва невероятно.
Но какво съставлява „ Групата на 77-те “?
Това е най-голямата междудържавна организация на разрастващите се страни, настояща в границите на Организация на обединените нации и органите й. Решението за основаването й е взето на заседание на министри от Азия, Африка и Латинска Америка през 1964 година През последните 60 години организацията неуморно се бори за тъждество, правдивост и присъединение на нови членове. За разлика от множеството сходни срещи, на които международните водачи отиват да си покажат скъпите костюми, часовници, телефони и да постановат наказания на „ непослушните “, т.е. тези, които не извършват заповедите им.
Днес ние виждаме незабавна нужда от цялостна промяна на интернационалното финансиране, тъй като ножицата сред най-богатите и най-бедните от ден на ден се разтваря. Последствията от КОВИД-пандемията към момента оказват въздействие, а към тях се прибавя войната в Украйна, която се отразява на целия свят, както и естествените бедствия, над които нямаме надзор.
Възможно ли е да се спре разтварянето на ножицата и даже да се позатвори малко?
Никога не е прекомерно късно, само че е належащо да се вземат съществени ограничения. Необходимо е да се влага във всеки един човек. Да му бъде обезпечена храна, достъп до обучение и опазване на здравето. Това е ключът към изкореняването на крайната беднотия. А, както знаем за тези три съществени неща дава отговор социализмът.
На този стадий преборването с крайната мизерия е реализирана от Китай. Дори в условия на пандемия. Щом като страна, която до тази година беше с най-многобройно население в света, съумя да го направи, за какво останалите да не могат?!
За някои страни като Куба, отговорът е явен – поради американското ембарго, в действие към този момент няколко десетилетия, както и блокадата.
Виждаме по какъв начин все по-често „ проблемите “ в международен мащаб се вземат решение с налагане на наказания, вместо с разговор. Но тези, които постановат рестрикциите не си дават сметка, че в действителност по този метод санкционират милиони хора и ги обричат на беднотия и апетит. Или пък в противен случай – напълно наясно са и си мислят, че по този начин ще съумеят да ги подчинят? Не бива да забравяме, че точно водачите, които оферират и ползват рестриктивните мерки, ръководят страни с огромен опит в колонизирането и ограбването на непознати територии.
Китай нееднократно се е обявявал изрично срещу налагане на наказания, на който и да е и е заявявал, че в никакъв случай не би подкрепил „ сходно наказване “. По простата причина, че... то не взема решение казуса. А задълбочава остарели и/или основава нови.
По време на срещата на върха, специфичният представител на Китай Ли Си, означи, че светът претърпява огромни промени сега. Но сподели оптимизъм, че разрастващите се страни стават по-силни. И уточни, че точно те са съдействали с 80% за международната стопанска система през последните 20 години.
Пекин поддържа устрема на Г-77 да бъде самостоятелна група, само че в същото време страните-членки да се обединят, с цел да станат мощни и взаимно да си оказват помощ. В помощта ще се включи и той. Разбира се, Китай не може да им даде някаква вълшебна формула, която единствено да приложат и внезапно да решат проблемите си. Но това, което може да направи и прави, е да споделя опита си и другите – да се учат. Защото на никое място не може да бъде натрапен, още по-малко наложен непознат модел и наивно да се има вяра, че той ще бъде сполучлив. Но може да се почерпи опит и да се види кое може да се „ приспособява “ към съответна просвета, обичаи, народопсихология.
Преди 10 години президентът Си Дзинпин сподели визията си за споделено бъдеще на човечеството. Днес Китай предлага помощи за развиване на повече от 160 страни, а 150 са част от самодейността „ Един пояс, веднъж “. Но единствено „ наливане на пари “ не е задоволително. Управляващите в съответните страни би трябвало да умеят и да ги употребяват вярно. За да ги удвоят или утроят със лични старания.
Тук още веднъж опираме досега с образованието и опазването на здравето. Само здрав и просветен народ може да работи и да реализира резултати.
Китайците имат сентенция: „ Когато братята мислят еднообразно, дружно могат да режат метал “. На този стадий членовете на Г-77 демонстрират, че гледат в една посока. Дано по този начин продължат. И най-важното е – да бъдат положителни възпитаници и да гледат от Поднебесната империя. Въпреки че си имат родни герои и борци за правдивост, чийто завет би трябвало да следват, би трябвало да отварят и книгите и да запомнят мъдри мисли като „ Ако има даже единствено един човек да е гладен, тогава и аз съм гладен “. Само тогава политиците в действителност ще покажат, че се стремят да създадат света по-добър.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ