Кризата в БНР и тишината в БНТ: време е за рестарт на модела
Тези дни са исторически за БНР. На " Драган Цанков " 4 ври и кипи. Журналистите, подкрепени от свои сътрудници от други медии, медийни специалисти и публични фигури питат на всеослушание " #КОЙ поръча да бъде свалена от ефир и лишена от сектор журналистката Силвия Великова, сериозна към номинацията на Иван Гешев за основен прокурор и към работата на прокуратурата? Има ли роля Движение за права и свободи в подмолните игри и какво е мястото на премиера Бойко Борисов в целия скандал? В присъщия си жанр той се изцепи, че това е работа на " главанаци ", само че не знае кои са те. И се закани на генералния шеф на БНР Светослав Костов да върне Великова на работа или да си върви. Журналистката беше възобновена съвсем тутакси, а Костов въпреки че подвигна кръвно, разгласи че остава.
Централен е въпросът каква в действителност е ролята му, откакто няколко публицисти от " Хоризонт " настояват, че е бил проводник на натиска – нещо, което той отхвърля и за което редколегията на БНР му желае оставката? И - за какво " Хоризонт " спря да излъчва сигнал за пет часа на съдбовния 13 септември?
-
Междувременно с БНР се заеха цели шест държавни и обществени институции. Някои, с цел да оказват помощ, други - с цел да симулират активност, а трети може би с цел да замитат нечии следи. Проверка от прокуратурата откри нарушаване във връзка със прекъсването на сигнала. Комисията за контролиране на известията наложи санкция на БНР, която може да възлезе и на 100 000 лева Съвет за електронни медии също има намерение да санкции БНР и най-сетне, след дълго умуване се престраши да изиска оставката на Костов. Който предстоящо отхвърли да я подаде
В отряда от " спасители " на БНР се включи и Народното събрание, който по предложение на Българска социалистическа партия ще сътвори анкетна комисия за " Хоризонт ". Депутатите разпореждат на Сметната палата да ревизира БНР. Надали от всичките тези напъни ще излезе нещо свястно. Надеждата е, че публицистите от БНР ще отстояват и отсега нататък, както са го правили в близкото минало, достолепието си на експерти и автономията на радиото.
То е публичната медия с най-голямо въздействие в българското общество и по тази причина залогът да бъде следено или без значение е огромен. Въпреки че аудиторията му през последните години понижа, с помощта на обективните си вести, подробни осведомителни излъчвания и плурализма на отзиви в ефир БНР резервира положителни позиции. През юни " Хоризонт " е на второ място по рейтинг след радио " Веселина " (възраст 15-69 г.), на къса отдалеченост след него, и е два пъти по-слушано от главния му съперник " Дарик радио " (данните са на ГАРБ / " Медиа клуб " ).
В същото време на " Сан Стефано " 29 е доста безшумно. Телевизията продължава да бъде в доста по-разкрачена поза от БНР: сред страната и обществото. За 2019 година дотацията й е 67.7 млн. лева (БНР – 44.3 млн. лева.), а огласеният от генералния й шеф Емил Кошлуков планиран недостиг до края на годината е 44 млн. лева Спасителен пояс се чака да хвърли отново държавното управление. Позаглъхнали са пристрастеностите към избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф, опасенията, че някогашен политик оглавява Българска национална телевизия, и обвиняванията, че е работил в малките екрани, свързвани с Делян Пеевски и Цветан Василев.
Същевременно гледаемостта на казионната телевизия напълно се е спаружила: през юли пазарният дял на главния й канал – БНТ1 (всички фенове над 4 г.), e по-нисък даже от този на нишовата " Диема фемили ". Съотношението сред тях е 3,55% на 4,20%. Това сочат данните на пийпълметричната организация " Нилсен адмосфер ". " Гигантите " Би Ти Ви и " Нова " са надалеч напред с 25,70% и 19,10%. Защитниците на Българска национална телевизия опонират, че данните на конкурентната пийпълметрична система – тази на ГАРБ, й отреждат малко по-добро представяне; че гонитбата на рейтинги и пазарни дялове не е обвързване на публичната телевизия, тъй като тя задоволява потребностите и на групи, които не са атрактивни за рекламодателите.
Всички тези причини в " поддръжка " на Българска национална телевизия не трансформират значително нещата. Тя продължава да предлага скучни вести, насочени към дневния ред на институциите, а не на жителите и потребителите. Публицистичните й излъчвания са беззъби, по предписание в тях думата се дава първо на представител на властта. Развлекателният сегмент също не е изключително атрактивен. На този декор се губят дребното на брой стойностни излъчвания и журналистически удари.
За разлика от Българска национална телевизия европейските грандове като Би Би Си във Англия, АРД и Це Де Еф в Германия, публичните малките екрани в Швейцария, Австрия и сакндинавските страни държат палмата на зрителския интерес. Рекордьор е публичната телевизия в Дания с пазарен дял от 65%. Още по-силни позиции в тези страни има публичното радио. В Швейцария, Германия и Англия то се слуша от повече от половината от популацията. Дереджето с Българска национална телевизия мощно наподобява на положението на румънската социална телевизия ТВР. През 2016 година пазарният й дял падна на 3,5%. Да се надяваме, че Българска национална телевизия няма да последва ориста на гръцкия си аналог, спрян през интервала 2013-2015 година Подобен черен сюжет не е напълно нереалистичен, тъй като не ясно докога страната ще има интерес да налива пари в една бездънна яма.
За да оцелеят, респ. да се стабилизират публичните медии в България, е нужен незабавен ре:старт на техния модел.
Това може да се случи посредством три смели промени, които да залегнат в един нов медиен закон:
1. Данък " Радио и телевизия "
В неведнъж кърпения Закон за радиото и малкия екран (ЗРТ) от 1998 година към момента се планува от 1 януари 2020 година публичните медии да се финансират от фонд " Радио и телевизия ". Основните приходи в него би трябвало да идват от такси за радио и телевизия, плащани на база всеки регистриран електромер. Водени от популистки подбуди (да не се натоварват ненужно феновете и слушателите – евентуален електорат), българските политици по този начин и не вкараха таксите, когато Българска национална телевизия и БНР към момента имаха квазимонопол. Той можеше да легитимира такова решение макар предстоящото публично неодобрение. Сега законодателят би трябвало да работи доста по-смело и да вкара нещо като налог " Радио и телевизия ", приходите от който да влизат в едноименния фонд.
Те не би трябвало да се управляват от финансовия министър, а от една, да я назовем, гражданска счете палата, формирана от уважавани и самостоятелни специалисти. Големият въпрос тук е по какъв начин ще бъдат задължени студентката Петя от София, предприемача Иван от Кюстендил и доста други като тях да заплащат за нещо, което в никакъв случай не са гледали или от дълго време не употребяват. Ако желаят да имат равносилен сътрудник и работещ коректив в лицето на публицистите от БНР и Българска национална телевизия обаче, политиците би трябвало да убедят хората, че подобен налог си коства. Защото тези медии са призвани да служат на цялото общество, а не да пълнят джобовете на корпорациите или да водят дезинформационни акции.
За да бъдат безапелационни, политиците би трябвало да дадат явен сигнал за още две промени: 2. Нов модел на Съвета за електронни медии
Изходът е сегашният Съвет за електронни медии да бъде разхлабен и сменен с институция, в която има гражданска квота от водещи публицисти, медийни специалисти и преподаватели по публицистика. А те да имат болшинство над квотите на Народното събрание и на президента, които в този момент осъществят медийната политика на ръководещите в сякаш самостоятелния орган. Препъникамък в това начинание сигурно ще се окаже механизмът за установяване на новата квота. В гражданския бранш има доста мераклии да водят бащината тайфа, както и мощни политически зависимости. Затова смяната би трябвало да стане след промислени обществени полемики.
При избора на генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да тежи и думата на публицистите, работещи в тях. Същевременно Съвет за електронни медии не би трябвало да дефинира управителния съвет и да назначава генералния шеф на фонд " Радио и телевизия ", както е планувано в Закон за радиото и телевизията. Фондът би трябвало да е напълно самостоятелна конструкция, работеща в
режим на коопериране със съвета.
3. Защита на журналистическия труд: Новия медиен закон би трябвало да дефинира отговорностите на страната за промени в законодателството за отбрана на журналистическия труд. Пакет от такива оферти внесе Съюзът на българските публицисти още в предишния парламент. По всичко проличава, че ръководителят на медийната комисия Вежди Рашидов, който отново нашумя със скандалната си имитация " Айде стига с тая независимост на словото, бе! ", не ги е прочел.
В закона могат да залегнат и уговорките на публичните медии да работят целеустремено за продобиване на нови аудитории в интернет – посредством цифрови платформи и позициониране в обществените медии. Добре е да се намерения и за работещо решение какво да се прави с аудиовизуалното наличие в интернет. В Европа се ускоряват трендовете за регулирането му.
Промяната може да се случи. Стига публицистите, на които им пука, и възмущаващите се жители да схванат, че отстраняването на една съответна опасност пред публичните медии, колкото и огромна да е тя, ще реши казуса краткотрайно. До идващото прелъщение на мощните на деня да ги свидлив за гърлото. Властимащите и задкулисието би трябвало да бъдат държани на санитарна отдалеченост от Българска национална телевизия и БНР. Всичко това, несъмнено, не е панацея против интервенция в работата им. Но ще укрепи имунитета им. И ще ги направи съдружник на жителите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (59)
Централен е въпросът каква в действителност е ролята му, откакто няколко публицисти от " Хоризонт " настояват, че е бил проводник на натиска – нещо, което той отхвърля и за което редколегията на БНР му желае оставката? И - за какво " Хоризонт " спря да излъчва сигнал за пет часа на съдбовния 13 септември?
-
Междувременно с БНР се заеха цели шест държавни и обществени институции. Някои, с цел да оказват помощ, други - с цел да симулират активност, а трети може би с цел да замитат нечии следи. Проверка от прокуратурата откри нарушаване във връзка със прекъсването на сигнала. Комисията за контролиране на известията наложи санкция на БНР, която може да възлезе и на 100 000 лева Съвет за електронни медии също има намерение да санкции БНР и най-сетне, след дълго умуване се престраши да изиска оставката на Костов. Който предстоящо отхвърли да я подаде
В отряда от " спасители " на БНР се включи и Народното събрание, който по предложение на Българска социалистическа партия ще сътвори анкетна комисия за " Хоризонт ". Депутатите разпореждат на Сметната палата да ревизира БНР. Надали от всичките тези напъни ще излезе нещо свястно. Надеждата е, че публицистите от БНР ще отстояват и отсега нататък, както са го правили в близкото минало, достолепието си на експерти и автономията на радиото.
То е публичната медия с най-голямо въздействие в българското общество и по тази причина залогът да бъде следено или без значение е огромен. Въпреки че аудиторията му през последните години понижа, с помощта на обективните си вести, подробни осведомителни излъчвания и плурализма на отзиви в ефир БНР резервира положителни позиции. През юни " Хоризонт " е на второ място по рейтинг след радио " Веселина " (възраст 15-69 г.), на къса отдалеченост след него, и е два пъти по-слушано от главния му съперник " Дарик радио " (данните са на ГАРБ / " Медиа клуб " ).
В същото време на " Сан Стефано " 29 е доста безшумно. Телевизията продължава да бъде в доста по-разкрачена поза от БНР: сред страната и обществото. За 2019 година дотацията й е 67.7 млн. лева (БНР – 44.3 млн. лева.), а огласеният от генералния й шеф Емил Кошлуков планиран недостиг до края на годината е 44 млн. лева Спасителен пояс се чака да хвърли отново държавното управление. Позаглъхнали са пристрастеностите към избора на Емил Кошлуков за общоприет шеф, опасенията, че някогашен политик оглавява Българска национална телевизия, и обвиняванията, че е работил в малките екрани, свързвани с Делян Пеевски и Цветан Василев.
Същевременно гледаемостта на казионната телевизия напълно се е спаружила: през юли пазарният дял на главния й канал – БНТ1 (всички фенове над 4 г.), e по-нисък даже от този на нишовата " Диема фемили ". Съотношението сред тях е 3,55% на 4,20%. Това сочат данните на пийпълметричната организация " Нилсен адмосфер ". " Гигантите " Би Ти Ви и " Нова " са надалеч напред с 25,70% и 19,10%. Защитниците на Българска национална телевизия опонират, че данните на конкурентната пийпълметрична система – тази на ГАРБ, й отреждат малко по-добро представяне; че гонитбата на рейтинги и пазарни дялове не е обвързване на публичната телевизия, тъй като тя задоволява потребностите и на групи, които не са атрактивни за рекламодателите.
Всички тези причини в " поддръжка " на Българска национална телевизия не трансформират значително нещата. Тя продължава да предлага скучни вести, насочени към дневния ред на институциите, а не на жителите и потребителите. Публицистичните й излъчвания са беззъби, по предписание в тях думата се дава първо на представител на властта. Развлекателният сегмент също не е изключително атрактивен. На този декор се губят дребното на брой стойностни излъчвания и журналистически удари.
За разлика от Българска национална телевизия европейските грандове като Би Би Си във Англия, АРД и Це Де Еф в Германия, публичните малките екрани в Швейцария, Австрия и сакндинавските страни държат палмата на зрителския интерес. Рекордьор е публичната телевизия в Дания с пазарен дял от 65%. Още по-силни позиции в тези страни има публичното радио. В Швейцария, Германия и Англия то се слуша от повече от половината от популацията. Дереджето с Българска национална телевизия мощно наподобява на положението на румънската социална телевизия ТВР. През 2016 година пазарният й дял падна на 3,5%. Да се надяваме, че Българска национална телевизия няма да последва ориста на гръцкия си аналог, спрян през интервала 2013-2015 година Подобен черен сюжет не е напълно нереалистичен, тъй като не ясно докога страната ще има интерес да налива пари в една бездънна яма.
За да оцелеят, респ. да се стабилизират публичните медии в България, е нужен незабавен ре:старт на техния модел.
Това може да се случи посредством три смели промени, които да залегнат в един нов медиен закон:
1. Данък " Радио и телевизия "
В неведнъж кърпения Закон за радиото и малкия екран (ЗРТ) от 1998 година към момента се планува от 1 януари 2020 година публичните медии да се финансират от фонд " Радио и телевизия ". Основните приходи в него би трябвало да идват от такси за радио и телевизия, плащани на база всеки регистриран електромер. Водени от популистки подбуди (да не се натоварват ненужно феновете и слушателите – евентуален електорат), българските политици по този начин и не вкараха таксите, когато Българска национална телевизия и БНР към момента имаха квазимонопол. Той можеше да легитимира такова решение макар предстоящото публично неодобрение. Сега законодателят би трябвало да работи доста по-смело и да вкара нещо като налог " Радио и телевизия ", приходите от който да влизат в едноименния фонд.
Те не би трябвало да се управляват от финансовия министър, а от една, да я назовем, гражданска счете палата, формирана от уважавани и самостоятелни специалисти. Големият въпрос тук е по какъв начин ще бъдат задължени студентката Петя от София, предприемача Иван от Кюстендил и доста други като тях да заплащат за нещо, което в никакъв случай не са гледали или от дълго време не употребяват. Ако желаят да имат равносилен сътрудник и работещ коректив в лицето на публицистите от БНР и Българска национална телевизия обаче, политиците би трябвало да убедят хората, че подобен налог си коства. Защото тези медии са призвани да служат на цялото общество, а не да пълнят джобовете на корпорациите или да водят дезинформационни акции.
За да бъдат безапелационни, политиците би трябвало да дадат явен сигнал за още две промени: 2. Нов модел на Съвета за електронни медии
Изходът е сегашният Съвет за електронни медии да бъде разхлабен и сменен с институция, в която има гражданска квота от водещи публицисти, медийни специалисти и преподаватели по публицистика. А те да имат болшинство над квотите на Народното събрание и на президента, които в този момент осъществят медийната политика на ръководещите в сякаш самостоятелния орган. Препъникамък в това начинание сигурно ще се окаже механизмът за установяване на новата квота. В гражданския бранш има доста мераклии да водят бащината тайфа, както и мощни политически зависимости. Затова смяната би трябвало да стане след промислени обществени полемики.
При избора на генерални шефове на Българска национална телевизия и БНР би трябвало да тежи и думата на публицистите, работещи в тях. Същевременно Съвет за електронни медии не би трябвало да дефинира управителния съвет и да назначава генералния шеф на фонд " Радио и телевизия ", както е планувано в Закон за радиото и телевизията. Фондът би трябвало да е напълно самостоятелна конструкция, работеща в
режим на коопериране със съвета.
3. Защита на журналистическия труд: Новия медиен закон би трябвало да дефинира отговорностите на страната за промени в законодателството за отбрана на журналистическия труд. Пакет от такива оферти внесе Съюзът на българските публицисти още в предишния парламент. По всичко проличава, че ръководителят на медийната комисия Вежди Рашидов, който отново нашумя със скандалната си имитация " Айде стига с тая независимост на словото, бе! ", не ги е прочел.
В закона могат да залегнат и уговорките на публичните медии да работят целеустремено за продобиване на нови аудитории в интернет – посредством цифрови платформи и позициониране в обществените медии. Добре е да се намерения и за работещо решение какво да се прави с аудиовизуалното наличие в интернет. В Европа се ускоряват трендовете за регулирането му.
Промяната може да се случи. Стига публицистите, на които им пука, и възмущаващите се жители да схванат, че отстраняването на една съответна опасност пред публичните медии, колкото и огромна да е тя, ще реши казуса краткотрайно. До идващото прелъщение на мощните на деня да ги свидлив за гърлото. Властимащите и задкулисието би трябвало да бъдат държани на санитарна отдалеченост от Българска национална телевизия и БНР. Всичко това, несъмнено, не е панацея против интервенция в работата им. Но ще укрепи имунитета им. И ще ги направи съдружник на жителите.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Натискът над БНР (59)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ