Българската суперхрана, която лекува болести и помага да живееш по-дълго
Тесни, криволичещи пътища минават през гъсти гори, покрити с тежка мъгла, която е по едно и също време хладна и наподобява непроницаема. Пътуването до Северозападна България не е за хора, на които им става неприятно от автомобилни пътувания. Но макар че регионът може да е един от стопански най-бедните в Европейския съюз, той е богат на истории, като тази на козаря Димитър Витанов.
" Всъщност съм счетоводител по специалност, само че взех решение да оказа помощ на татко си в нашата дребна плантация за кози тук. В провинцията е по-малко стресиращо и забързано, в сравнение с в града, макар че работата е физически по-натоварваща. Но аз имам доста по-малко грижи, имам тишина и успокоение, усещам се по-добре “, споделя Витанов, който е на към 40 години. Казва, че той и татко му имат 130 кози.
Когато Витанов не прави сирене и други артикули от козе мляко в дребната си мандра, той прекарва деня с козите на близките поляни.
" Понякога вземам малко радио със себе си. Но пък от време на време не помня да го взема и тогава извозвам часовете самичък с природата и животните “, казва той пред немската медия Deutsche Welle.
В някои дни комшия от селото извежда козите на паша, до момента в който Димитър Витанов и татко му вършат бяло сирене, наподобяващо фета, и кашкавал.
" Трябва да правим процеса по доста акуратен метод “, споделя Витанов, обяснявайки деликатно и в най-малки детайлности всяка стъпка от производството на сирене.
Всяка сряда той пътува с кола до София, където в центъра на града се организира фермерски пазар. Това е изпитание, което се отплаща. Има огромно търсене за нашите артикули. Хората даже идват във фермата, с цел да купуват нашите артикули!, споделя Витанов. “
Той споделя, че тяхното кисело мляко с козе мляко е изключително известно. Причината за това е елементарна, споделя Витанов: " Помага да живееш по-дълго и лекува заболявания “, твърди той.
Но в действителност ли е по този начин?
Какво прави българското кисело мляко толкоз особено? Тя се крие в дребните микроорганизми, бактериални култури, които се срещат естествено в млякото и са локални и характерни за България.
През 1905 година българският академик Стамен Григоров проучва състава на киселото мляко от родната си страна. Той взима обичайната българска глинена тенджера, наречена рукатка, цялостна с домашно кисело мляко, от селото си, в своята лаборатория в университета в Женева, с цел да я проучва като част от микробиологичните си проучвания. Изолира и разпознава млечнокиселата бактерия, " виновна " за това, че разрешава на млякото да ферментира и да се трансформира в кисело мляко.
Изследванията на Григоров за точния състав на киселото мляко са продължени от носителя на Нобелова премия биолог Ели Мечников, който е роден в Харковска област в днешна Украйна. В книгата си " Удължаването на живота ", оповестена през 1908 година, Мечников открива връзка: българските фермери, които употребяват огромни количества от това кисело мляко, също са склонни да живеят по-дълго.
Това подпечатва репутацията на българското кисело мляко, което през идващите десетилетия се радва на огромна известност и съперничи на други добре познати кисели млека, като това от Гърция.
Има фундаментална разлика сред гръцкото и българското кисело мляко. Гръцкото кисело мляко се пресява през решето, което води до кремообразна, мека консистенция. Българският вид е стипчив и ненапълно корав, тъй като не се пасира. Така се резервира суроватката, която съдържа първокачествен протеин и минерали.
Киселото мляко се употребява в разнообразни ястия от българската кухня - като таратор, (студена чорба от кисело мляко и краставици) и салата " Снежанка ", която е сходна на дзадзики. Може да се употребява и като освежаваща напитка, разредена с вода и сол, или както си е, напряко от тенджерата.
Обхванати може би от прекомерна национална горделивост, някои българи даже настояват, че киселото мляко е изобретено в България, изказване, което към момента не може да бъде потвърдено. Къде и първи е ферментирал мляко по този метод, не е известно. Няма и патент за него.
Българите очевидно са удовлетворени от обстоятелството, че микроорганизмите в киселото мляко, за които се твърди, че усъвършенстват храносмилането и укрепват имунната система, са кръстени на тяхната страна: Лактобацилус булгарикус.
" Всъщност съм счетоводител по специалност, само че взех решение да оказа помощ на татко си в нашата дребна плантация за кози тук. В провинцията е по-малко стресиращо и забързано, в сравнение с в града, макар че работата е физически по-натоварваща. Но аз имам доста по-малко грижи, имам тишина и успокоение, усещам се по-добре “, споделя Витанов, който е на към 40 години. Казва, че той и татко му имат 130 кози.
Когато Витанов не прави сирене и други артикули от козе мляко в дребната си мандра, той прекарва деня с козите на близките поляни.
" Понякога вземам малко радио със себе си. Но пък от време на време не помня да го взема и тогава извозвам часовете самичък с природата и животните “, казва той пред немската медия Deutsche Welle.
В някои дни комшия от селото извежда козите на паша, до момента в който Димитър Витанов и татко му вършат бяло сирене, наподобяващо фета, и кашкавал.
" Трябва да правим процеса по доста акуратен метод “, споделя Витанов, обяснявайки деликатно и в най-малки детайлности всяка стъпка от производството на сирене.
Всяка сряда той пътува с кола до София, където в центъра на града се организира фермерски пазар. Това е изпитание, което се отплаща. Има огромно търсене за нашите артикули. Хората даже идват във фермата, с цел да купуват нашите артикули!, споделя Витанов. “
Той споделя, че тяхното кисело мляко с козе мляко е изключително известно. Причината за това е елементарна, споделя Витанов: " Помага да живееш по-дълго и лекува заболявания “, твърди той.
Но в действителност ли е по този начин?
Какво прави българското кисело мляко толкоз особено? Тя се крие в дребните микроорганизми, бактериални култури, които се срещат естествено в млякото и са локални и характерни за България.
През 1905 година българският академик Стамен Григоров проучва състава на киселото мляко от родната си страна. Той взима обичайната българска глинена тенджера, наречена рукатка, цялостна с домашно кисело мляко, от селото си, в своята лаборатория в университета в Женева, с цел да я проучва като част от микробиологичните си проучвания. Изолира и разпознава млечнокиселата бактерия, " виновна " за това, че разрешава на млякото да ферментира и да се трансформира в кисело мляко.
Изследванията на Григоров за точния състав на киселото мляко са продължени от носителя на Нобелова премия биолог Ели Мечников, който е роден в Харковска област в днешна Украйна. В книгата си " Удължаването на живота ", оповестена през 1908 година, Мечников открива връзка: българските фермери, които употребяват огромни количества от това кисело мляко, също са склонни да живеят по-дълго.
Това подпечатва репутацията на българското кисело мляко, което през идващите десетилетия се радва на огромна известност и съперничи на други добре познати кисели млека, като това от Гърция.
Има фундаментална разлика сред гръцкото и българското кисело мляко. Гръцкото кисело мляко се пресява през решето, което води до кремообразна, мека консистенция. Българският вид е стипчив и ненапълно корав, тъй като не се пасира. Така се резервира суроватката, която съдържа първокачествен протеин и минерали.
Киселото мляко се употребява в разнообразни ястия от българската кухня - като таратор, (студена чорба от кисело мляко и краставици) и салата " Снежанка ", която е сходна на дзадзики. Може да се употребява и като освежаваща напитка, разредена с вода и сол, или както си е, напряко от тенджерата.
Обхванати може би от прекомерна национална горделивост, някои българи даже настояват, че киселото мляко е изобретено в България, изказване, което към момента не може да бъде потвърдено. Къде и първи е ферментирал мляко по този метод, не е известно. Няма и патент за него.
Българите очевидно са удовлетворени от обстоятелството, че микроорганизмите в киселото мляко, за които се твърди, че усъвършенстват храносмилането и укрепват имунната система, са кръстени на тяхната страна: Лактобацилус булгарикус.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ