Какво е „Бастарди“ и кои се смятат за такива?
Терминът „ бастард “ е средновековно разбиране и, по принцип, значи „ извънбрачно дете “. Появява се през XI-ти век в най-вече френски източници и съгласно най-често срещаното пояснение идва от латинската дума „ bastum “ („ седло “) – надлежно значи човек, заченат „ на седлото “, т.е., в придвижване или от някакъв преминаващ пасажер, а не в установен брак със легален брачен партньор.
Също със феодален генезис е понятието illegitimus („ противозаконен “), което се появява в източниците от XIII-ти век. Но преди този момент се употребявали други термини от древноеврейски, гръцки и типичен латински, които обозначавали разнообразни категории деца, родени отвън фамилията.
Така, да вземем за пример, „ мамзер “ означавало дете на продажница, „ нотус “ – плод на невярност, „ спуриус “ – роден от държанка, а „ натуралис “ – от „ конкубинка “, непрекъсната и близка съжителка, нещо като днешната „ гражданска жена “.
Незаконородените деца не били неразрешена тематика. Тя се обсъждала в законодателството – да вземем за пример, в Мертънския статут от 1235 година или в британските „ Закони за бедните “ от 1536 година Задачата на законодателите била оптимално ясно да уредят правата за заместничество за да предотвратят правосъдни разногласия и спорове или, както в тази ситуация със „ Закони за бедните “, да освободят общината от бремето за издържане на самотната майка и да го трансферират върху тайния татко, в случай че успявали да го открият. Малко по-късно почнали да звучат морални съображения: за какво би трябвало човек да страда поради греховете на другите, в тази ситуация, на своите родители?
Бастардите страдали освен тъй като губели завещание, само че и заради разнообразни други ограничавания. Например, не можели да заемат обществени длъжности и да практикуват медицина. В резултат на това, след ХІІ-ти век опциите пред тях намалели (за разлика от предходните епохи, бастардите на аристократите към този момент не можели да бъдат приети за наследници, да станат кардинали, а в Англия – перове) – само че, въпреки всичко, правата им били законово избрани и в този смисъл те били легализирани.
В същото време тази тематика е отразена в литературата, като се стартира с френската епична поема „ Раул дьо Камбре “ от ХІІ-ти век. В други художествени текстове най-обичаните и уважавани средновековни герои са показани като бастарди – да вземем за пример, крал Артур и Карл Велики.
Важно е да се има поради, че, без значение от законодателството, изключително при отсъствието на ясни закони за бастардите в Ранното Средновековие, родителите имали опция да работят по свое убеждение. Например, бастардите не можело да бъдат наследници на главните недвижими парцели, само че имали право да живеят в тях; нищо не им пречело да получават великодушни дарове от движимото имущество, а на дъщерите – да се дава по-голяма зестра и да им се обезпечи солидна брачна партия, с цел да не изпаднат от обществената си група. Всъщност, точно тази група предопределяла позицията на роденото отвън брака дете. Колкото по-нисък бил обществения му статус, толкоз по-незавидни били неговите вероятности: бедните дами просто изоставяли такива деца малко след раждането им.
Темата за нелегитимността на бастардите вълнувала на първо място по-висшите пластове на обществото – не толкоз поради греховността на извънбрачния секс, а по-скоро поради наследствеността и имуществото. Колкото по-високо стоял бастардът, толкоз по-голямо внимание привличал от страна на сеньора или църквата, а сюжети за такива персони постоянно попадали в хрониките. Например, през XII-ти век цели двама папи порицавали граф Русийон поради това, че отхвърлил своята брачна половинка и майка на законния си наследник, с цел да се събере с дългогодишна конкубинка, майка на други негови деца – и превантивно му забранили да завещава графството на противозаконните си наследници. Впрочем, графът и нямал такова намерение; а законният му наследник не оставил наследници и завещал графството на своя сюзерен, граф Барселонски.
Особено забележителен бил въпросът с кралските бастарди. Естествено, там се криела действителна заплаха за държавни интриги и даже експлоадиране на междуособна война при разногласия за наследството – както станало през ХІV-ти век в Португалия поради претенциите на бастардите, родени от фамозната любовна връзка сред крал Педро Справедливи, в качеството му към момента на престолонаследник, и придворната дама Инеш Кащру. В резултат починали хиляди хора и била разорена половината Португалия.
В генеалогичните дървета на европейските династии на всички места се срещат съмнения за неправомерност на един или различен правоприемник. В същото време имало несъмнени бастарди, на които това не им пречело да седнал на престола, както и законни наследници, оповестени за „ бастарди “ от враждебна придворна формация. Бастард бил дядото на Карл Велики – Карл Мартел. Бастард бил и Вилхелм Завоевателят; той заменил с този си прякор предходния, който по този начин и гласял – „ Бастардът “.
Метежната аристокрация нерядко прибягвала до похвата да поддържа кралски бастарди срещу законните наследници. Самата британска кралица Елизабет Тюдор нееднократно била обявявана за незаконородена. След изтезанието на майка й Ана Болейн и сключването на новия брак на татко й – крал Хенри VІІІ, Елизабет била оповестена от своите съперници за бастард, защото нейната майка към този момент не била кралица. Самата Елизабет лишили от купата принцеса на Уелс.
Известно е също, че Елизабет не възразявала да се омъжи за съветския цар Иван Грозни, с цел да разпростре въздействието на Англия върху голямата територия на Русия; само че, въпреки кореспонденцията им да траяла до самата гибел на царя през 1584 година, той нямал положително мнение нито за качествата й на владетелка, нито за родословието й, тъй като я считал за бастард. Интересно, каква ли голяма и могъща империя би могла да се роди на просторите на Евразия, в случай че този брак се бе осъществил?
