Теодор Салпаров: Още ме е яд за Матей Казийски |
Теодор Салпаров е един от най-успешните български волейболисти. В момента е част от първенеца Хебър (Пазарджик), а в кариерата си е играл в ЦСКА, Динамо Москва, Зенит Казан, Галатасарай, Лион, Нефтохимик и други. Има 3 трофея в Шампионска лига със Зенит Казан, нееднократен първенец на България (с ЦСКА и с Нефтохимик). С националния тим има бронзови медали от Световното състезание (2006), Световната купа (2007), Европейското (2009).
Ето какво сподели Теодор Салпаров пред
-Теди, по какъв начин гледаш на плана Хебър?
-Нещо, което за българските стандарти, е доста съществено, на супер високо равнище и доста амбициозно. Вижда се, че последните няколко години кметът Тодор Попов и президентът Александър Иванов работят доста вярно, всяка година надграждат и се пробват да се приближат до приблизително европейските тимове. Което не може да не ни радва, тъй като в тези тежки години в нашия спорт доста мъчно се намират финанси, изключително в българския шампионат. А това приказва за професионализма и желанията на Хебър.
-Пазарджик живее с този тим. Ще съумеете ли да затвърдите постигнатото от предишния сезон, даже и да го надградите?
-Идеята е да се направи много повече от предишния сезон и считам със селекцията – единствено да няма травми и да сме здрави, би трябвало тимът да няма проблеми в българското състезание, въпреки че ще имаме конкуренция от останалите тимове.
-Къде виждаш конкуренцията в лицето на българските отбори?
-Разбира се, че против най-хубавата селекция и най-хубавия тим, доста тимове се надскачат и вършат чудеса. Така ще е и против нас през идващия сезон. Конкуренти ще бъдат Нефтохимик, Левски, Монтана съгласно мен направи забавна селекция с привличането на двете млади кубински момчета, както и с новия австриец. Смятам, че ще бъдат един от тежките тимове изключително в Монтана. И може би ще бъдат приятната изненада. Разбира се, Дея Волей, които изявяват съществени упоритости. Пирин Разлог с Любо Агонцев и Спас Байрев ще бъдат също тежък хазаин за превъзмогване.
-Амбициите на Хебър са да се реализира нещо значимо в Европа. Трудно ли е с български тим да се преследват сходни резултати?
-Като асортимент и селекция имаме съществени и равностойни имена. Тук приказваме, че мъчно някой би могъл да бъде запаса. Много са конкурентно способни момчетата на всеки пост. А когато има такава конкуренция, ще имаме и високо равнище в мачовете.
-На едно място се събрахте доста положителни волейболисти. Това обаче гаранция ли е за триумф, или тежките характери могат да се отразят отрицателно? Давам образец с футболния Пари Сен Жермен, в чиято съблекалня всички са звезди…
-Точно в подтекста на твоя въпрос ще дам един образец. Три следващи Шампионски лиги със Зенит Казан… замислете се какви играчи бяха в съблекалнята. Те бяха звезди от международен мащаб – петима национали на Русия, плюс Матю Андерсън, Вилфредо Леон, Саид Маруф… Много неуместно е да се каже, че доста звезди на едно място си пречат. Тук към този момент играе ролята на треньорското управление, само че и мисленето и професионализма на самите състезатели. Смятам, че всички, които сме се събрали, имаме нужното почитание, няма чак такива характери, които да вредят на колектива. На мен ужасно доста ми харесва колектива в съблекалнята и на игрището от времето, в което упражняваме дружно. Вече сме се потвърдили през годините, а тук в този момент би трябвало да затвърдим това нещо, да изградим страховит колектив и да си вършим деликатно работата на игрището. Присъствието на старши треньора също ще спомогне доста, тъй като нашият нрав подготвя да се отнасяме към чужденците с по-голямо почитание и почит, в сравнение с към нашите треньори. Ако имаме малко шанс и късмет, за какво да не влезем и в групите на Шампионската лига?! Ще се стремим за победа във всеки мач, само че аз имам вяра, че имаме сили да го създадем.
-Каква е тайната на играч като теб да играе на твоите години? Какво липсва на младите или по-скоро какво имате вие повече, с цел да можеш ти да си на международно равнище на сходна възраст?
-Вижте, не може да съпоставяме настоящето потомство и моето. Защото тогава се работеше по един метод в спортните учебни заведения, а в този момент виждаме, че множеството спортни учебни заведения ги няма. Сега множеството треньори нямат мотивацията да работят, тъй като за някакви 300-400 или 500 лв. не им се занимава, тъй като с тези или без тези пари – е едно и също… Разликата, която считам сред нашето поколоние и настоящето, съгласно мен е в техническо отношение. Чисто физически момчетата са на високо равнище и в този момент. Всеки може да забива топката със страшна мощ, да скочи 3.50 или 3.60 метра. Но огромната пакост е, че сме доста надалеч механически. Ние не можем да подадем една топка 10 пъти на едно и също място, не можем да си я вдигнем на едно и също място, а такива неща изобщо не би трябвало да се разясняват. Голямата разлика сред нас и останалите в този момент е, че когато два тима са съвсем идентични като качества, този, който е съвършен в детайлите, побеждава. Там е разликата.
-Преди години много постоянно понасяхте откровени рецензии за четвъртите места, които печелехте – на Олимпиадата в Лондон, в Световна лига или на Европейско състезание. Сега, в случай че сме четвърти в групов спорт, представяш ли си какъв триумф ще бъде?
-Още след 2012 година с много свои сътрудници си разясних и им споделих „ Оценявайте това, което вършим, тъй като едно четвърто място за нашата държавичка и спорт граничи със златен орден. Ще си спомняме за тези четвърти места и още някоя друга година ще тръгнем надолу. Ще се сменят генерации, няма да е същото. Трябва да оценяваме всички тези четвърти места. Не че не съм желал да играя край, и на мен ми е писнало, само че за жалост такава е била реалността…
Ако си спомняте националният тим е бил на 4-то място в света, както и на 6-то, а в този момент сме 18-ти… И когато ме питат, за какво не се върнеш в националния тим. Нямам мотивацията да се върна, тъй като виждам, че не можем да спорим за медали или да сме в първите 6 в Европа. Затова е по-добре да се даде късмет на някое младо момче.
-Говорейки за четвъртите места, станахте четвърти на Олимпиадата в Лондон през 2012 година…
-Загубихме полуфинала с Русия, само че показа си, в случай че в състава бяха и Матей, а Андрей Жеков?!
-Връщам те точно на двете Олимпийски игри – в Пекин 2008 година и в Лондон 2012 година. За страдание по време и на двете имаше проблеми – първо с Пламен Константинов, а по-късно с Матей Казийски и Радо Стойчев. Къде бяхме по-близо до орден, в случай че имахме целия си капацитет на тези Олимпиади? Защото абсурдът с Пламен Константинов се отрази на целия тим в Пекин?
-Разбира се, че се отрази. С Пламен бяхме 7 години в една стая. Още първата вечер той отпътува. Извика Мартин Стоев в стаята и му сподели, че желае да си почисти името. Направи го, само че му коства Олимпиадата. Защото едно е да тренираш в олимпийското село и да си почиваш, друго е да въртиш от Китай до Европа и да се занимаваш с лаборатории и така нататък За страдание и на двете Олимпиади изпуснахме шанса да играем край или да вземем орден. През 2012 година, в случай че беше Матей и Андрей, умерено можехме да играем край.
-Укорявахте ли Матей Казийски за решението му?
-Тогава пък изгря звездата на Тодор Скримов, тогава се наложи Цецо Соколов. Ако си спомняте, три пъти бяхме при премиера – аз, Матей и Радо Стойчев и Андрей, в случай че не се неистина. Но станалото, станало. И да се връщаме, доста неща мога да кажа, само че са безмислени. Яд ме е, че имахме ужасно потомство, а Матей беше на международно равнище. Защото както в този момент се приказва за Вилфредо Леон, по този начин се говореше тогава за Матей. Спомням си тези неща и ме е гняв до ден сегашен. Наскоро отново говорехме по тази тематика и в случай че беше Матей, може би щяхме да играем най-малко 3-4 финала на огромни шампионати.
-Прав ли е Матей Казийски или пък други състезатели, които отхвърлиха да играят по една или друга причина за България? Ето ти си противоположният образец – игра до последно за националния тим.
-Аз му споделих тогава на Радо Стойчев, че за мен на първо място е чест да отида и да играя на Олимпийски игри. Човек постоянно може да отстоява мнението си, само че и да пази герба на България. Плюс това на Олимпийски игри не се върви всеки ден. Да видиш в олимпийското село, през 2008 година за първи път видях Меси, Рафаел Надал, звезди като Леброн Джеймс, Коби Браянт, Юсеин Болт, Майкъл Фелпс – да не ги изреждам всички. Извънземно е възприятието, с тези хора си в един фитнес, в един ресторант. Думата ти отново си тежи, само че отиди. За страдание това не можем да го върнем, само че ще ме е гняв цялостен живот, че не успяхме да бъдем всички дружно, когато бяхме на топ равнище.
-Как се влиза в една съблекалня, в която са Пламен Константинов, Ивайло Гаврилов, Ники Желязков?
-За първи път ме извикаха да упражнявам с националния тим през 1999 година, само че действително първият ми формален мач беше през 2003 година против Сърбия и то значими два дуела във Варна за влизане на финали в Световна лига – нещо, което не се бе случвало от 1994 година. Спомням си, че тогава ми беше обезпокоеното, само че изиграх два страхотни дуела.
-Ти си имал почит към по-големите или по-опитните състезатели от теб. Сега по този начин ли е?
-Който е пристигнал, никой не съм върнал – в противен случай, постоянно съм гледал да оказа помощ на младите момчета. Ето, огромният ми наследник играе волейбол. Аз се веселя за него, за метода, по който мисли и тренира. Аз съм доста положителен човек и когато играеш в един клуб 3-4 години, това значи, че имаш човешки качества, а освен механически. Защото хора, които са проблематични, след една година ги гонят. Аз във всеки клуб, в който съм играл, от чистачката до президента, съм уважавал всеки.
-Би ли се справил всеки, в случай че имаше твоите травми?
-Трудно бих ти дал отговор, тъй като всеки е с друг темперамент. Имам пет интервенции на краката и с помощта на това, че постоянно съм доста борбен и стимулиран, съм продължавал. Никога не мисля за най-лошото. Човек, колкото по-негативно мисли, толкоз по-лоши неща му се случват. Аз година и половина не играх, бяха ме отписали за спорта. Учех се занапред да вървя, след това да търча, камо ли да играя професионално волейбол на високо равнище. Но ето, отидох на Олимпийски игри, играх на високо равнище, станах най-хубав на моя пост. Така че споделям, че няма непостижими неща. Човек би трябвало да дава постоянно максимума от себе си и да си следва фантазиите.
-Когато казваш фантазиите, ти сбъдна ли твоите фантазии? И изобщо имаше ли такива, когато беше младеж, който просто искаше да играе волейбол?
-Аз си припомням, че съм взимал ключа от Сашо Попов и съм затварял залата в 21:30 – 22:00 часа на Червено знаме. Ходил съм пешком половин час, след това съм сменял два рейса и тролей, с цел да си стигна до у дома. Оставал съм самичък в залата и съм си подавал топката в стената. Сам си изпълнявах сервиси. Няма значение какви условия имаш, човек би трябвало да бъде темперамент и воля, с цел да му се случат нещата. Нищо не идва безплатно в този живот, човек би трябвало да си го заслужи и да не се успоякова в никакъв случай с даден триумф.
-Защо ти в никакъв случай не стана част от скандал?
-Може би по този начин съм учтив. Благодаря на майка ми, която е на 80 години – жива и здрава да е, татко ми умря много от дълго време, когато бях дребен и това може би бе повратна точка за мен. От тогава до през днешния ден правя оценка всяко едно нещо всеки ден и благодаря на Господ, че до през днешния ден играя на това равнище. А в този момент ми дава късмет още веднъж да сбъдна още една моя фантазия с различен тим отвън ЦСКА, да играем на високо равнище и в случай че можем да създадем нещо в Европа с Хебър. След тези всички триумфи с националния тим, Динамо, Зенит – титли в Шампионска лиги, това е огромна мотивация за мен, да потвърдя на самия себе си, че няма невъзможни неща.
-Твоята добрина носила ли ти е негативи и болки в живота?
-Много съм страдал в живота отвън волейбола. Говоря за бизнеси и други инициативи. Защото считам, че човек би трябвало да е почтен, мъжага и като каже нещо – да го прави. Като даде – да му се върне. За страдание човек се учи, до момента в който е жив от грешките си. За нищо не скърбя, в противен случай – човек се учи всекидневно и постоянно съм мислил положително. Дори да се ядосам на момента, защото съм емоционален, само че след това депозирам ръка и прощавам, тъй като не съм отмъстителен човек.
-Виждаш ли се треньор един ден?
-Трудно бих ти дал отговор на този въпрос, макар че знам, че имам качествата да се опитвам в треньорската специалност поради всички години, в които съм работил. От всеки един треньор, с който съм бил, съм желал препоръки и съм си пазил метода им на тренировки и работа. Откакто направих сериозната травма на коляното преди 11 години – тогава имах едни проекти, само че оттогава стопирах да възнамерявам, тъй като човек не знае какво го чака на следващия ден. По-добре да е малко по малко, с цел да не се разочароваш. Сега съм към момента играч, като му пристигна времето живот и здраве ще му мисля.
-Защо огромните състезатели в много спортове по-късно не стават положителни треньори?
-Много са образците. Докато човек не се наеме, няма по какъв начин да разбере.
-Пречи ли егото в треньорската специалност?
-Разбира се – във всяко едно нещо пречи. Дали си началник, дали си треньор… Това ни е доста неприятна линия, че доста ни пречи това его. Ти към този момент си от другата страна на барикадата. Спомням си думите като станах състезателен шеф на Нефтохимик на Сашо Везенков. „ Сега ще си от другата страна, сантименти нямай към никого, тъй като ще ти се качат на главата. “ Аз по този начин и постъпвах – мъчно ми беше, само че по този начин трябваше. Трябва да се разграничават нещата. В залата е едно – там би трябвало да свършим работата, за която сме се събрали. След като завърши тренировката, може към този момент да сме другари, да си описваме вицове, да се майтапим.
Ето какво сподели Теодор Салпаров пред
-Теди, по какъв начин гледаш на плана Хебър?
-Нещо, което за българските стандарти, е доста съществено, на супер високо равнище и доста амбициозно. Вижда се, че последните няколко години кметът Тодор Попов и президентът Александър Иванов работят доста вярно, всяка година надграждат и се пробват да се приближат до приблизително европейските тимове. Което не може да не ни радва, тъй като в тези тежки години в нашия спорт доста мъчно се намират финанси, изключително в българския шампионат. А това приказва за професионализма и желанията на Хебър.
-Пазарджик живее с този тим. Ще съумеете ли да затвърдите постигнатото от предишния сезон, даже и да го надградите?
-Идеята е да се направи много повече от предишния сезон и считам със селекцията – единствено да няма травми и да сме здрави, би трябвало тимът да няма проблеми в българското състезание, въпреки че ще имаме конкуренция от останалите тимове.
-Къде виждаш конкуренцията в лицето на българските отбори?
-Разбира се, че против най-хубавата селекция и най-хубавия тим, доста тимове се надскачат и вършат чудеса. Така ще е и против нас през идващия сезон. Конкуренти ще бъдат Нефтохимик, Левски, Монтана съгласно мен направи забавна селекция с привличането на двете млади кубински момчета, както и с новия австриец. Смятам, че ще бъдат един от тежките тимове изключително в Монтана. И може би ще бъдат приятната изненада. Разбира се, Дея Волей, които изявяват съществени упоритости. Пирин Разлог с Любо Агонцев и Спас Байрев ще бъдат също тежък хазаин за превъзмогване.
-Амбициите на Хебър са да се реализира нещо значимо в Европа. Трудно ли е с български тим да се преследват сходни резултати?
-Като асортимент и селекция имаме съществени и равностойни имена. Тук приказваме, че мъчно някой би могъл да бъде запаса. Много са конкурентно способни момчетата на всеки пост. А когато има такава конкуренция, ще имаме и високо равнище в мачовете.
-На едно място се събрахте доста положителни волейболисти. Това обаче гаранция ли е за триумф, или тежките характери могат да се отразят отрицателно? Давам образец с футболния Пари Сен Жермен, в чиято съблекалня всички са звезди…
-Точно в подтекста на твоя въпрос ще дам един образец. Три следващи Шампионски лиги със Зенит Казан… замислете се какви играчи бяха в съблекалнята. Те бяха звезди от международен мащаб – петима национали на Русия, плюс Матю Андерсън, Вилфредо Леон, Саид Маруф… Много неуместно е да се каже, че доста звезди на едно място си пречат. Тук към този момент играе ролята на треньорското управление, само че и мисленето и професионализма на самите състезатели. Смятам, че всички, които сме се събрали, имаме нужното почитание, няма чак такива характери, които да вредят на колектива. На мен ужасно доста ми харесва колектива в съблекалнята и на игрището от времето, в което упражняваме дружно. Вече сме се потвърдили през годините, а тук в този момент би трябвало да затвърдим това нещо, да изградим страховит колектив и да си вършим деликатно работата на игрището. Присъствието на старши треньора също ще спомогне доста, тъй като нашият нрав подготвя да се отнасяме към чужденците с по-голямо почитание и почит, в сравнение с към нашите треньори. Ако имаме малко шанс и късмет, за какво да не влезем и в групите на Шампионската лига?! Ще се стремим за победа във всеки мач, само че аз имам вяра, че имаме сили да го създадем.
-Каква е тайната на играч като теб да играе на твоите години? Какво липсва на младите или по-скоро какво имате вие повече, с цел да можеш ти да си на международно равнище на сходна възраст?
-Вижте, не може да съпоставяме настоящето потомство и моето. Защото тогава се работеше по един метод в спортните учебни заведения, а в този момент виждаме, че множеството спортни учебни заведения ги няма. Сега множеството треньори нямат мотивацията да работят, тъй като за някакви 300-400 или 500 лв. не им се занимава, тъй като с тези или без тези пари – е едно и също… Разликата, която считам сред нашето поколоние и настоящето, съгласно мен е в техническо отношение. Чисто физически момчетата са на високо равнище и в този момент. Всеки може да забива топката със страшна мощ, да скочи 3.50 или 3.60 метра. Но огромната пакост е, че сме доста надалеч механически. Ние не можем да подадем една топка 10 пъти на едно и също място, не можем да си я вдигнем на едно и също място, а такива неща изобщо не би трябвало да се разясняват. Голямата разлика сред нас и останалите в този момент е, че когато два тима са съвсем идентични като качества, този, който е съвършен в детайлите, побеждава. Там е разликата.
-Преди години много постоянно понасяхте откровени рецензии за четвъртите места, които печелехте – на Олимпиадата в Лондон, в Световна лига или на Европейско състезание. Сега, в случай че сме четвърти в групов спорт, представяш ли си какъв триумф ще бъде?
-Още след 2012 година с много свои сътрудници си разясних и им споделих „ Оценявайте това, което вършим, тъй като едно четвърто място за нашата държавичка и спорт граничи със златен орден. Ще си спомняме за тези четвърти места и още някоя друга година ще тръгнем надолу. Ще се сменят генерации, няма да е същото. Трябва да оценяваме всички тези четвърти места. Не че не съм желал да играя край, и на мен ми е писнало, само че за жалост такава е била реалността…
Ако си спомняте националният тим е бил на 4-то място в света, както и на 6-то, а в този момент сме 18-ти… И когато ме питат, за какво не се върнеш в националния тим. Нямам мотивацията да се върна, тъй като виждам, че не можем да спорим за медали или да сме в първите 6 в Европа. Затова е по-добре да се даде късмет на някое младо момче.
-Говорейки за четвъртите места, станахте четвърти на Олимпиадата в Лондон през 2012 година…
-Загубихме полуфинала с Русия, само че показа си, в случай че в състава бяха и Матей, а Андрей Жеков?!
-Връщам те точно на двете Олимпийски игри – в Пекин 2008 година и в Лондон 2012 година. За страдание по време и на двете имаше проблеми – първо с Пламен Константинов, а по-късно с Матей Казийски и Радо Стойчев. Къде бяхме по-близо до орден, в случай че имахме целия си капацитет на тези Олимпиади? Защото абсурдът с Пламен Константинов се отрази на целия тим в Пекин?
-Разбира се, че се отрази. С Пламен бяхме 7 години в една стая. Още първата вечер той отпътува. Извика Мартин Стоев в стаята и му сподели, че желае да си почисти името. Направи го, само че му коства Олимпиадата. Защото едно е да тренираш в олимпийското село и да си почиваш, друго е да въртиш от Китай до Европа и да се занимаваш с лаборатории и така нататък За страдание и на двете Олимпиади изпуснахме шанса да играем край или да вземем орден. През 2012 година, в случай че беше Матей и Андрей, умерено можехме да играем край.
-Укорявахте ли Матей Казийски за решението му?
-Тогава пък изгря звездата на Тодор Скримов, тогава се наложи Цецо Соколов. Ако си спомняте, три пъти бяхме при премиера – аз, Матей и Радо Стойчев и Андрей, в случай че не се неистина. Но станалото, станало. И да се връщаме, доста неща мога да кажа, само че са безмислени. Яд ме е, че имахме ужасно потомство, а Матей беше на международно равнище. Защото както в този момент се приказва за Вилфредо Леон, по този начин се говореше тогава за Матей. Спомням си тези неща и ме е гняв до ден сегашен. Наскоро отново говорехме по тази тематика и в случай че беше Матей, може би щяхме да играем най-малко 3-4 финала на огромни шампионати.
-Прав ли е Матей Казийски или пък други състезатели, които отхвърлиха да играят по една или друга причина за България? Ето ти си противоположният образец – игра до последно за националния тим.
-Аз му споделих тогава на Радо Стойчев, че за мен на първо място е чест да отида и да играя на Олимпийски игри. Човек постоянно може да отстоява мнението си, само че и да пази герба на България. Плюс това на Олимпийски игри не се върви всеки ден. Да видиш в олимпийското село, през 2008 година за първи път видях Меси, Рафаел Надал, звезди като Леброн Джеймс, Коби Браянт, Юсеин Болт, Майкъл Фелпс – да не ги изреждам всички. Извънземно е възприятието, с тези хора си в един фитнес, в един ресторант. Думата ти отново си тежи, само че отиди. За страдание това не можем да го върнем, само че ще ме е гняв цялостен живот, че не успяхме да бъдем всички дружно, когато бяхме на топ равнище.
-Как се влиза в една съблекалня, в която са Пламен Константинов, Ивайло Гаврилов, Ники Желязков?
-За първи път ме извикаха да упражнявам с националния тим през 1999 година, само че действително първият ми формален мач беше през 2003 година против Сърбия и то значими два дуела във Варна за влизане на финали в Световна лига – нещо, което не се бе случвало от 1994 година. Спомням си, че тогава ми беше обезпокоеното, само че изиграх два страхотни дуела.
-Ти си имал почит към по-големите или по-опитните състезатели от теб. Сега по този начин ли е?
-Който е пристигнал, никой не съм върнал – в противен случай, постоянно съм гледал да оказа помощ на младите момчета. Ето, огромният ми наследник играе волейбол. Аз се веселя за него, за метода, по който мисли и тренира. Аз съм доста положителен човек и когато играеш в един клуб 3-4 години, това значи, че имаш човешки качества, а освен механически. Защото хора, които са проблематични, след една година ги гонят. Аз във всеки клуб, в който съм играл, от чистачката до президента, съм уважавал всеки.
-Би ли се справил всеки, в случай че имаше твоите травми?
-Трудно бих ти дал отговор, тъй като всеки е с друг темперамент. Имам пет интервенции на краката и с помощта на това, че постоянно съм доста борбен и стимулиран, съм продължавал. Никога не мисля за най-лошото. Човек, колкото по-негативно мисли, толкоз по-лоши неща му се случват. Аз година и половина не играх, бяха ме отписали за спорта. Учех се занапред да вървя, след това да търча, камо ли да играя професионално волейбол на високо равнище. Но ето, отидох на Олимпийски игри, играх на високо равнище, станах най-хубав на моя пост. Така че споделям, че няма непостижими неща. Човек би трябвало да дава постоянно максимума от себе си и да си следва фантазиите.
-Когато казваш фантазиите, ти сбъдна ли твоите фантазии? И изобщо имаше ли такива, когато беше младеж, който просто искаше да играе волейбол?
-Аз си припомням, че съм взимал ключа от Сашо Попов и съм затварял залата в 21:30 – 22:00 часа на Червено знаме. Ходил съм пешком половин час, след това съм сменял два рейса и тролей, с цел да си стигна до у дома. Оставал съм самичък в залата и съм си подавал топката в стената. Сам си изпълнявах сервиси. Няма значение какви условия имаш, човек би трябвало да бъде темперамент и воля, с цел да му се случат нещата. Нищо не идва безплатно в този живот, човек би трябвало да си го заслужи и да не се успоякова в никакъв случай с даден триумф.
-Защо ти в никакъв случай не стана част от скандал?
-Може би по този начин съм учтив. Благодаря на майка ми, която е на 80 години – жива и здрава да е, татко ми умря много от дълго време, когато бях дребен и това може би бе повратна точка за мен. От тогава до през днешния ден правя оценка всяко едно нещо всеки ден и благодаря на Господ, че до през днешния ден играя на това равнище. А в този момент ми дава късмет още веднъж да сбъдна още една моя фантазия с различен тим отвън ЦСКА, да играем на високо равнище и в случай че можем да създадем нещо в Европа с Хебър. След тези всички триумфи с националния тим, Динамо, Зенит – титли в Шампионска лиги, това е огромна мотивация за мен, да потвърдя на самия себе си, че няма невъзможни неща.
-Твоята добрина носила ли ти е негативи и болки в живота?
-Много съм страдал в живота отвън волейбола. Говоря за бизнеси и други инициативи. Защото считам, че човек би трябвало да е почтен, мъжага и като каже нещо – да го прави. Като даде – да му се върне. За страдание човек се учи, до момента в който е жив от грешките си. За нищо не скърбя, в противен случай – човек се учи всекидневно и постоянно съм мислил положително. Дори да се ядосам на момента, защото съм емоционален, само че след това депозирам ръка и прощавам, тъй като не съм отмъстителен човек.
-Виждаш ли се треньор един ден?
-Трудно бих ти дал отговор на този въпрос, макар че знам, че имам качествата да се опитвам в треньорската специалност поради всички години, в които съм работил. От всеки един треньор, с който съм бил, съм желал препоръки и съм си пазил метода им на тренировки и работа. Откакто направих сериозната травма на коляното преди 11 години – тогава имах едни проекти, само че оттогава стопирах да възнамерявам, тъй като човек не знае какво го чака на следващия ден. По-добре да е малко по малко, с цел да не се разочароваш. Сега съм към момента играч, като му пристигна времето живот и здраве ще му мисля.
-Защо огромните състезатели в много спортове по-късно не стават положителни треньори?
-Много са образците. Докато човек не се наеме, няма по какъв начин да разбере.
-Пречи ли егото в треньорската специалност?
-Разбира се – във всяко едно нещо пречи. Дали си началник, дали си треньор… Това ни е доста неприятна линия, че доста ни пречи това его. Ти към този момент си от другата страна на барикадата. Спомням си думите като станах състезателен шеф на Нефтохимик на Сашо Везенков. „ Сега ще си от другата страна, сантименти нямай към никого, тъй като ще ти се качат на главата. “ Аз по този начин и постъпвах – мъчно ми беше, само че по този начин трябваше. Трябва да се разграничават нещата. В залата е едно – там би трябвало да свършим работата, за която сме се събрали. След като завърши тренировката, може към този момент да сме другари, да си описваме вицове, да се майтапим.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ