Колко ефикасно харчи държавата приходите от данъците на гражданите?
Темата за това какъв брой налози и такси заплащат жителите у нас е постоянно обсъждана, само че не по-малко значима е тази за методът, по който тези доходи се разпределят и употребяват от тях. Въпросът дали те се употребяват дейно стои на дневен ред.
От Института по пазарна стопанска система (И.П.И) се пробват да внесат малко повече изясненост в тази посока с последния си отчет " Оценка на ефикасността на обществените разноски в България в интервала 2011-2015 година ".
Според данните от него покачване на ефикасността или другояче казано на цената за постигането на даден резултат има единствено в две посоки - при разноските за " изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия ", както и при обществените разноски, включително и при пенсиите.
Източник:
В първата категория влизат централните държавни органи, политическият кабинет, регионалните и общински администрации, посолства и консулства, контролни държавни и общински органи и други.
Оценката на И.П.И демонстрира, че през обсъждания интервал средствата, ориентирани към тези ведомства, понижават осезаемо сред 2014 и 2015 година и това е причина за подобряването на ефикасността в тази.
Експертите от института обаче допълват, че все пак качеството на предоставяните услуги в тази сфера се усъвършенства напълно едва - с едвам 3 на 100 спрямо 2011 година.
От друга страна подобрението в ефикасността при обществените разноски идва от противоположната наклонност - тяхното увеличение, което, съгласно отчета, води до малко по-високо усъвършенстване на качеството.
Източник:
" При останалите прегледани държавни разноски по функционалности - полицейски услуги, правосъдна система, опазване на здравето и пенсии, ефикасността понижава през обсъждания интервал ", показват от И.П.И.
" Публичните разноски в България претърпяват леко намаляване в годините след икономическата рецесия от 2009 година и доближават най-ниската си равнище като отношение към Брутният вътрешен продукт през 2011 година - 33,8%. Увеличението им в идващите две години бързо компенсира този спад и през 2014 година доближават най-високата си стойност от 1997 година насам - 42,1% ", се споделя още в отчета.
Източник:
Като причина за растежа през 2013 и 2014 година се показва политическата рецесия през този интервал, която докара до три на брой актуализации на бюджета. В резултат на тях разноските се усилиха, както и дефицитът.
В тази сметка влиза и банкрутът на " Корпоративна комерсиална банка " (КТБ), която беше четвъртата по величина в страната, както и последвалото погашение на обезпечените влогове.
" Докато на консолидирано равнище наклонността при разноските е недвусмислена, то разбивката им по функционалности демонстрира малко по-различна картина. Така да вземем за пример разноските за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия се свиват в интервала 2012- 2015 година, до момента в който при останалите обсъждани функционалности се следи нарастване с сред 7% и 31% ", изясняват още специалистите.
От Института по пазарна стопанска система (И.П.И) се пробват да внесат малко повече изясненост в тази посока с последния си отчет " Оценка на ефикасността на обществените разноски в България в интервала 2011-2015 година ".
Според данните от него покачване на ефикасността или другояче казано на цената за постигането на даден резултат има единствено в две посоки - при разноските за " изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия ", както и при обществените разноски, включително и при пенсиите.
Източник:
В първата категория влизат централните държавни органи, политическият кабинет, регионалните и общински администрации, посолства и консулства, контролни държавни и общински органи и други.
Оценката на И.П.И демонстрира, че през обсъждания интервал средствата, ориентирани към тези ведомства, понижават осезаемо сред 2014 и 2015 година и това е причина за подобряването на ефикасността в тази.
Експертите от института обаче допълват, че все пак качеството на предоставяните услуги в тази сфера се усъвършенства напълно едва - с едвам 3 на 100 спрямо 2011 година.
От друга страна подобрението в ефикасността при обществените разноски идва от противоположната наклонност - тяхното увеличение, което, съгласно отчета, води до малко по-високо усъвършенстване на качеството.
Източник:
" При останалите прегледани държавни разноски по функционалности - полицейски услуги, правосъдна система, опазване на здравето и пенсии, ефикасността понижава през обсъждания интервал ", показват от И.П.И.
" Публичните разноски в България претърпяват леко намаляване в годините след икономическата рецесия от 2009 година и доближават най-ниската си равнище като отношение към Брутният вътрешен продукт през 2011 година - 33,8%. Увеличението им в идващите две години бързо компенсира този спад и през 2014 година доближават най-високата си стойност от 1997 година насам - 42,1% ", се споделя още в отчета.
Източник:
Като причина за растежа през 2013 и 2014 година се показва политическата рецесия през този интервал, която докара до три на брой актуализации на бюджета. В резултат на тях разноските се усилиха, както и дефицитът.
В тази сметка влиза и банкрутът на " Корпоративна комерсиална банка " (КТБ), която беше четвъртата по величина в страната, както и последвалото погашение на обезпечените влогове.
" Докато на консолидирано равнище наклонността при разноските е недвусмислена, то разбивката им по функционалности демонстрира малко по-различна картина. Така да вземем за пример разноските за изпълнителни и законодателни органи; финансови, фискални и външни действия се свиват в интервала 2012- 2015 година, до момента в който при останалите обсъждани функционалности се следи нарастване с сред 7% и 31% ", изясняват още специалистите.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ