Темата за декарбонизацията и енергийната ефективност на бизнеса бе обширно

Темата за декарбонизацията и енергийната успеваемост на бизнеса бе обстойно наранена по време на конференцията Green Week 2023, тъй като без работещи предприятия се обезсмисля съществуването на редица стопански браншове, даже и задачата на Европейската зелена договорка. А дали е допустимо да има декарбонизация без да има деиндустрализация? И може ли да съществува енергетика без промишленост? Отговорите на тези въпроси показа доктор. инж. Ивайло Найденов, изпълнителен шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни потребители. Въпросът за развиване на тежката промишленост у нас бе заложен от декана на Стопанския факултет доцент Атанас Георгиев, а ограничаването във времето единствено не даде опция за още по-задълбочена полемика за опциите за декарбонизация на родните предприятия. " БФИЕК сплотява най-големите предприятия в страната и отговаряме за 42% от промишленото ползване на електрическа енергия и 56% промишленото ползване на природен газ в страната. Осигуряваме 22000 работни места и експорта ни надвишава 15 млрд евро ", изясни при започване на изявлението си инж. Найденов. " За да направя някаква връзка с това, което беше казано дотук, желая да ви кажа три неща, които доста наподобяват едно на друго, само че не са едно и също. Електроенергетиката и енергетиката не са едно и също; мегаватите и мегаватчасовете също не са едно и чисти нулеви излъчвания не е едно и също с нулеви излъчвания въглероден диоксид. Тези неща би трябвало да ги помним, когато приказваме за декарбонизация ", изясни главните правила специалистът. " А когато приказваме за декарбонизация, изключително при потреблението, то лозунгът е електификация и този път без руска власт, уповавам се да не пристигна ", съобщи Найденов. В този ред на мисли мога да ви кажа, че във връзка с електрификацията бизнесът е в огромна степен декарбонизиран -какъвто е емисионният отпечатък на електроенергийната система, подобен е отпечатъкът на нашето ползване. В България 50% на процедура е нискоемисионна електроенергетика - т.е. ние сме на 50% декарбонизирани във връзка с електропотреблението. Около 35% от силата идва от АЕЦ, според от това това какъв брой вода имаме и какъв брой са ни здрави централите - Водноелектрическа централа. Останалото е слънце и вятър, напомни инж. Найденов. От друга страна капацитетът за електрификация към този момент не е доста огромен, тъй като каквото е могло да бъде електрифицирано е направено към този момент - т.е. бизнесът към този момент гони оптималната успеваемост. " Тук бих желал да възразявам, въпреки и задочно, на министъра на стопанската система и промишлеността от сутринта. Когато приказваме за енергоемкост на българската стопанска система емисионноемкост или както сме го кръстили, ние би трябвало да гледаме дезагрегирано данните. Индустрията е най-енергоефективният бранш ", посочи експертът. По думите му в докладите на Агенцията за стабилно енергийно развиване може да се види какво е равнището на успеваемост в бранша на услугите, къде стои превоза, и битовото ползване. Така, че не може да се приказва по този начин на едро, а би трябвало малко повече да се влезе в детайлите ", счита инж. Найденов. Той бе безапелационен, че в случай че българската промишленост не е толкоз енергийно ефикасна нямаше да може основава продукция за тези 15 милиарда износ, които в последна сметка способстват към брутния народен артикул и към комерсиалния баланс. Все отново има някаква опция да се увеличи електрификацията, само че той не е кой знае какъв. " Голямата компликация е при по този начин наречените " високо-температурни процеси ", които са доста сложни за декарбонизиране. При тези процеси би трябвало да се изгори нещо, с цел да се създаде пара, да подгреем изковка, да произведем цимент или някакъв текстилен или книжен артикул. Или пък от стъклото да си създадем чашки. Тези процеси не подлежат на електрефициране по редици аргументи в самата технологията. Така че тук БФИЕК поддържа концепцията за технолично безпристрастен метод. Според нас всички технологии би трябвало да навлизат напълно на пазарен принцип ", добави Найденов. От думите му стана ясно още, че във връзка с произхода на силата има място за всичко - ВЕИ, нуклеарна сила, без значение дали се касае за топлинна или електрическа сила, водород, и най-много като суровина най-малко първоначално създаден на място. Така отпада потребността да се построява голяма инфраструктура за транспорт. Възможности има и за потребление на декарбонизираните газове както и съхранението на въглероден диоксид. " Някои процеси не могат да преминат без използването на твърди горива, т.е. ще има обособяване на някакъв въглероден диоксид. И в действителност ние тук не може да приказваме за някаква класификация дали ще се употребява уран, природен газ и водород да вземем за пример. Всеки софтуерен развой е доста характерен и би трябвало да има самостоятелен метод ", безапелационен бе инж. Найденов. Тоест бизнесът има потребност от предвидим пазар, енергиен. Този пазар да е постоянен и да обезпечава достъп до всевъзможни пазари и платформи. И всичко това да е съчетано със постоянна регулаторна рамка, считат от БФИЕК. В момента, при последнит опит за преброяване, инж. Найденов е открил 96 ремонти на Закона за енергетиката единствено. А има и още закони, които засягат бизнеса - за водите, климата и други, изясни още той. Според инж. Найденов природният газ също има място като тип преходно гориво. Дори и въглищата към момента имат своето приложение. Точно поради това новите съхранения на въглеродния диоксид биха могли да свършат добра работа, счита специалистът. Наблюдава се и наклонност за децентрализация на енергийното производството, а това както е позитивно, по този начин носи и своите негативни въздействия. Положителното е, че стартира се използва повече сила на място, а обаче негативното е изключително когато приказваме за електроенергетиката. Там децентрализацията води до създаване на повече електропреносна и разпределителна мрежа, а не по-малко мрежа, " тъй като има повече " възелчета ", които би трябвало да се свържат. Тоест трябват повече вложения за рехабилитация и рационализация на мрежата, да свържем тези точки да си създадем по ефикасен преноса на сила ", изясни инж. Найденов. Това визира и бизнеса, тъй като в края на краищата постоянно сметката се заплаща от предприятията. " Без значение каква е политиката дали я има или я няма, по какъв начин се развива енергетиката, при нас идва сметката дори с малко с бакшиш ", добави той. Освен регулаторната рамка на нас ни би трябвало и някакво финансиране, защото някои от тези технологии не са задоволително зрели. Ние си приказваме за конкурентноспособност в Европейски Съюз. В Съединени американски щати има Inflation reduction act (Закон за понижаване на инфлацията, бел. ред.) и виждаме, че промишлеността стартира за бяга от Европа към Щатите. А и освен: в Индия, Китай, Южна Америка ще стартират да се местят хората. " Тоест това, което имаме като произвеждане тук, би трябвало да го запазим. А в действителност какво се случи? Реформата за декарбонизация по Плана за възобновяване и резистентност просто изключи предприятията от системата за търговия с излъчвания. Тоест бизнесът, който би трябвало да се декарбонизира не може да вземе и една стотинка от ПВУ. " Какво ще декарбонизираме, щом тези, които би трябвало да го създадат, са изключени? ", запита риторично инж. Найденов. За да обобщя: Най-лесният метод за декарбонизация е деиндустриализацията. Тогава ще закрием и енергетиката, тъй като тя без консуматори няма и предмет за своето битие, а това го споделям и като енергетик. А комплицираният отговор към доцент Георгиев е някаква комбинация от това което споделих досега. Видеото от изявлението на инж. Найденов можете да.