Йотова: Темата за външната политика на България липсва в публичния дебат
Темата за българската външна политика свети със своето неявяване в обществения спор. Темата не е измежду водещите и в предизборната акция. Често България търпи непознати решения, а не се пробва да бъде пълноценна част от процеса по взимане на решения на европейско и на международно равнище. Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на заключителния курс Национална стратегия „ Управленски умения “ на Българско учебно заведение за политика „ Димитър Паница “, оповестяват от прессекретариата на президента.
В ревюто си Йотова прегледа българската външна политика в подтекста на участието в Европейския съюз и НАТО. „ Безспорно като част от тези съюзи България е пълноправен член и взе участие във вземането на решения. Но страната ни би трябвало да има по-силна и по-категорична позиция, да приказва с по-висок глас, а не да извършва непознати решения “, уточни вицепрезидентът.
По отношение на европейската външна политика Йотова беше безапелационна, че тя от дълго време се е трансформирала от политика на самодейността в политика на реакцията. „ Това се вижда изключително в спешни обстановки, когато Европа избира декларативната дипломация “, съобщи вицепрезидентът и уточни войната в Украйна като образец за неналичието на потенциал на Европейски Съюз да предотвратява и въздейства върху ръководството на спорове. „ Кризата се разви в сърцето на Стария континент в район, на който е дадено европейско съдействие и който непосредствено заплашва европейската сигурност. Към Украйна бяха признати доста задължения, само че Европа не трансформира уговорката във въздействие, както и във връзка с Грузия и Молдова “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че България е можело да има ярка роля при започване на спора, и напомни предлагането на президента Румен Радев да бъдем медиатори за мир. „ Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се трансформира във вътрешнополитически проблем. Вместо въздействие и отстояване на позиции на открито, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас “, съобщи Илияна Йотова.
В ревюто си Йотова подчертава върху така наречен икономизация на външната политика, като даде образец с енергийната взаимозависимост от Русия. „ Доколко външната политика може да се води по класическия метод, изобщо допустимо ли е това или икономическите ползи и зависимости диктуват интернационалните връзки?! На път сме да допуснем в най-големия фактор в интернационален проект да се трансформира „ Газпром “, уточни вицепрезидентът. „ В България рецесията с газовите доставки се прерасна в политически въпрос – за или срещу Русия, който се изостря по време в предизборната акция, като се употребява най-много от тези, които няма какво друго да предложат “, съобщи Илияна Йотова.
Като главен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширение на Европейския съюз, в частност европейската вероятност на Република Северна Македония и връзките й с България. Йотова още веднъж акцентира, че всеки, който желае да бъде част от европейското семейство, би трябвало да схваща, че то не е нито банка, нито донор, а независимост и отбрана на човешки права. „ Искаме гаранции за правата на македонските българи, за същинско добросъседство, почитание на историята “, уточни вицепрезидентът и открои като триумф на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „ Това е образец по какъв начин съумяваме, когато работим дружно всички институции и политически партии “, сподели тя.
„ Разширяването на Европейски Съюз към Западните Балкани визира и различен главен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде развързан единствено при ясна вероятност за тази страни и знакът би трябвало да пристигна точно от Европейски Съюз, в противоположен случай те постоянно ще останат конфликтни точки “, съобщи Илияна Йотова.
За следващ път вицепрезидентът посочи нуждата от мощ и водачество измежду европейските политици. „ Сега задачата пред европейците е да успеем да претворим своята отбранителна и външна политика от думи в действителност, а за какво не и да създадем механизъм за попречване на борбата “, уточни Йотова. Вицепрезидентът уточни, че външната политика е тясно обвързвана с политиката за сигурност, и подчертава върху тематиката за миграционната политика на Европейски Съюз, която не може към този момент осем години да откри съответно решение.
В ревюто си Йотова прегледа българската външна политика в подтекста на участието в Европейския съюз и НАТО. „ Безспорно като част от тези съюзи България е пълноправен член и взе участие във вземането на решения. Но страната ни би трябвало да има по-силна и по-категорична позиция, да приказва с по-висок глас, а не да извършва непознати решения “, уточни вицепрезидентът.
По отношение на европейската външна политика Йотова беше безапелационна, че тя от дълго време се е трансформирала от политика на самодейността в политика на реакцията. „ Това се вижда изключително в спешни обстановки, когато Европа избира декларативната дипломация “, съобщи вицепрезидентът и уточни войната в Украйна като образец за неналичието на потенциал на Европейски Съюз да предотвратява и въздейства върху ръководството на спорове. „ Кризата се разви в сърцето на Стария континент в район, на който е дадено европейско съдействие и който непосредствено заплашва европейската сигурност. Към Украйна бяха признати доста задължения, само че Европа не трансформира уговорката във въздействие, както и във връзка с Грузия и Молдова “, уточни Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че България е можело да има ярка роля при започване на спора, и напомни предлагането на президента Румен Радев да бъдем медиатори за мир. „ Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се трансформира във вътрешнополитически проблем. Вместо въздействие и отстояване на позиции на открито, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас “, съобщи Илияна Йотова.
В ревюто си Йотова подчертава върху така наречен икономизация на външната политика, като даде образец с енергийната взаимозависимост от Русия. „ Доколко външната политика може да се води по класическия метод, изобщо допустимо ли е това или икономическите ползи и зависимости диктуват интернационалните връзки?! На път сме да допуснем в най-големия фактор в интернационален проект да се трансформира „ Газпром “, уточни вицепрезидентът. „ В България рецесията с газовите доставки се прерасна в политически въпрос – за или срещу Русия, който се изостря по време в предизборната акция, като се употребява най-много от тези, които няма какво друго да предложат “, съобщи Илияна Йотова.
Като главен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширение на Европейския съюз, в частност европейската вероятност на Република Северна Македония и връзките й с България. Йотова още веднъж акцентира, че всеки, който желае да бъде част от европейското семейство, би трябвало да схваща, че то не е нито банка, нито донор, а независимост и отбрана на човешки права. „ Искаме гаранции за правата на македонските българи, за същинско добросъседство, почитание на историята “, уточни вицепрезидентът и открои като триумф на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „ Това е образец по какъв начин съумяваме, когато работим дружно всички институции и политически партии “, сподели тя.
„ Разширяването на Европейски Съюз към Западните Балкани визира и различен главен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде развързан единствено при ясна вероятност за тази страни и знакът би трябвало да пристигна точно от Европейски Съюз, в противоположен случай те постоянно ще останат конфликтни точки “, съобщи Илияна Йотова.
За следващ път вицепрезидентът посочи нуждата от мощ и водачество измежду европейските политици. „ Сега задачата пред европейците е да успеем да претворим своята отбранителна и външна политика от думи в действителност, а за какво не и да създадем механизъм за попречване на борбата “, уточни Йотова. Вицепрезидентът уточни, че външната политика е тясно обвързвана с политиката за сигурност, и подчертава върху тематиката за миграционната политика на Европейски Съюз, която не може към този момент осем години да откри съответно решение.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ