Психиатър за Диана Димитрова: Много скалъпени неща, много лъжи
Темата за експанзията над дамите, а и освен, в обществото ни е извънредно наболяла. Ежедневно ставаме очевидци на брутална физическа разпра, а най-актуалните образци са драмата с актрисата Диана Димитрова и нещастието в фамилията на помашкия милионер Симо Касабов.
Психиатърът доктор Веселин Герев разяснява казуса с насилието над дами, представен от " Трафик Нюз ".
По негови думи, експанзията става част от нашето всекидневие, тъй като години наред в обществото се натрупа доста огромно напрежение, години наред страната я няма, самите агресори не получават никакво наказване за своите дейности, а безнаказаността ги прави още по-дръзки.
За случая с актрисата Диана Димитрова:
„ Много от нещата, които тя споделя са скалъпени, има доста неистини. Когато човек е жертва на такова принуждение и е обществена персона, има опция да приказва за това и не посочва всички събития, и хора с същинските им имена, а приказва уклончиво и замазва, потрива ръце, усмихва се глуповато… Това подсказва, че премълчава огромна част от истината, езикът на тялото приказва доста. Езикът на душeвността с отклонение на тематиката от съответно заложените въпроси приказва за обстоятелството, че има нещо, което е неуточнено.
Просто тази жена я скърбя, тъй като е била жертва на експанзия, а аз съм тотално срещу това нещо, въпреки това ми е жалост за нея, тъй като сама ще си отреже пътищата за кариерно развиване. Ако в развой на разследване се окаже, че тя в действителност е конфликтна персона, никой няма да желае да работи с нея. Тя е използвана за една акция, без даже да разбере. Може и да го схваща ”.
Голяма част от дамите, които стават жертва на физическа експанзия преди този момент може би месеци наред са били подложени на психическа, вербална експанзия. Те не подхващат ограничения, тъй като се опасяват. Когато отидат да се оплачат, полицията не прави нищо по въпроса, а когато агресорът разбере за дейностите на жертвата, става още по-дързък.
„ Аз съм имал случаи, в които, когато пострадалият отиде да се оплаче в полицията, чиновниците там стартират да го убеждават, че това е краткотрайна обстановка, спор на битово равнище, доста хора са в това състояние и не е нужно да се подава тъжба. Има доста случаи, в които подадени тъжби не се взимат под внимание или насилникът е оневинен. Това му дава още по-голяма мощ, тъй като той вижда, че дейностите му са останали безнаказани ”, показа той.
Има доста мъже, които са жертва както на вербална, по този начин и на физическа експанзия от страна на дами. Не би трябвало да се гледа единствено на дамите като на пострадали.
Обикновено насилниците са мъже и дами, които са изнервени до краен лимит, те са кибритлии, импулсивни, а когато това е подплатено и с алкохол или други психоактивни субстанции, се стига тъкмо до тези крайности.
Според Герев има и един различен миг, за който никой не приказва, а точно това, че доста постоянно вербалната експанзия на жертвата на физическо насилие към насилника сама предизвика късосъединителна ответна реакция на физическа експанзия.
„ Без да извинявам насилника, само че желая да кажа, че има доста случаи, в които самата жертва предизвика да се стигне от вербална до физическа експанзия, като вместо да тушира напрежението, продължава да предизвика. Вината на жертвите е, че или не подават тъжби, или с държанието си не престават да предизвикат и да нервират. Самият аз съм бил постоянно обект на вербална експанзия на пътя. Вместо да предизвиквам агресора към физическо принуждение му изяснявам какъв брой некомпетентен водач съм, по какъв начин се оправдавам за породеното стеснение и апелирам за благосклонност. Това е психически метод, който незабавно понижава степента на настъпателност. Така се заобикалят физическите саморазправи. Много постоянно обаче, водени от подбуди за отбраняване на личното его, жертвите на принуждение предизвикат техните агресори до краен лимит. Това е една от главните аргументи за физическа разпра. ”, сподели той.
За случая със Симо Касабов, пребил тежко брачната половинка си:
" В случая със Симо Касабов приказваме за ревностнова параноя. Проблемът освен това положение са мислени мисли за невярност. Съпроводени са с доста подозрителност, недоверчивост и възприятие за надзор. Често хората, които упражняват това принуждение наблюдават жертвите си, записват телефонните им диалози. Големият проблем е, че тези положения се развиват постепенно и може дълго време близките да не ги открият у насилника.
В този случай, дамата е била обект на физическо посягане преди години. Тогава тя е прикрила от лекуващия екип, че това е дело на брачна половинка й, а е излъгала, че е претърпяла битов случай. Това е така наречен Стокхолмски синдром, т.е. мъчителите стават симпатични на пострадалите и им става неловко да подадат тъжба против тях. Големият проблем е, че жертвите си мислят, че с течение на времето агресорът ще се вразуми. Това не е по този начин. Става тъкмо противоположното, експанзията се ускорява, тъй като няма наказване ”, разяснява той.
Д-р Герев приканва да нямаме никаква толерантност към насилието и моли всички жертви на какъвто и да е тормоз, да не подават тъжби в полицията, а непосредствено в прокуратурата.
„ Преди години мъж с психологични отклонения тормозеше цялостен квартал в София. След голям брой подадени тъжби в полицията, нямаше никакъв резултат. Аз отидох онлайн в една от малките екрани и обясних по какъв начин да действат хората. Докато си потегли от студиото, ми се обади персонално основният прокурор, с цел да ме осведоми, че казусът към този момент се проверява, а до момента в който се прибера в Пловдив ми се обади пресаташето му, с цел да ме осведоми, че въпросният мъж към този момент е на лекуване в лудницата. Гражданският бранител на хората в тези случаи е прокуратурата и приканвам хората да се обръщат към нея ”, описа той.
Психиатърът доктор Веселин Герев разяснява казуса с насилието над дами, представен от " Трафик Нюз ".
По негови думи, експанзията става част от нашето всекидневие, тъй като години наред в обществото се натрупа доста огромно напрежение, години наред страната я няма, самите агресори не получават никакво наказване за своите дейности, а безнаказаността ги прави още по-дръзки.
За случая с актрисата Диана Димитрова:
„ Много от нещата, които тя споделя са скалъпени, има доста неистини. Когато човек е жертва на такова принуждение и е обществена персона, има опция да приказва за това и не посочва всички събития, и хора с същинските им имена, а приказва уклончиво и замазва, потрива ръце, усмихва се глуповато… Това подсказва, че премълчава огромна част от истината, езикът на тялото приказва доста. Езикът на душeвността с отклонение на тематиката от съответно заложените въпроси приказва за обстоятелството, че има нещо, което е неуточнено.
Просто тази жена я скърбя, тъй като е била жертва на експанзия, а аз съм тотално срещу това нещо, въпреки това ми е жалост за нея, тъй като сама ще си отреже пътищата за кариерно развиване. Ако в развой на разследване се окаже, че тя в действителност е конфликтна персона, никой няма да желае да работи с нея. Тя е използвана за една акция, без даже да разбере. Може и да го схваща ”.
Голяма част от дамите, които стават жертва на физическа експанзия преди този момент може би месеци наред са били подложени на психическа, вербална експанзия. Те не подхващат ограничения, тъй като се опасяват. Когато отидат да се оплачат, полицията не прави нищо по въпроса, а когато агресорът разбере за дейностите на жертвата, става още по-дързък.
„ Аз съм имал случаи, в които, когато пострадалият отиде да се оплаче в полицията, чиновниците там стартират да го убеждават, че това е краткотрайна обстановка, спор на битово равнище, доста хора са в това състояние и не е нужно да се подава тъжба. Има доста случаи, в които подадени тъжби не се взимат под внимание или насилникът е оневинен. Това му дава още по-голяма мощ, тъй като той вижда, че дейностите му са останали безнаказани ”, показа той.
Има доста мъже, които са жертва както на вербална, по този начин и на физическа експанзия от страна на дами. Не би трябвало да се гледа единствено на дамите като на пострадали.
Обикновено насилниците са мъже и дами, които са изнервени до краен лимит, те са кибритлии, импулсивни, а когато това е подплатено и с алкохол или други психоактивни субстанции, се стига тъкмо до тези крайности.
Според Герев има и един различен миг, за който никой не приказва, а точно това, че доста постоянно вербалната експанзия на жертвата на физическо насилие към насилника сама предизвика късосъединителна ответна реакция на физическа експанзия.
„ Без да извинявам насилника, само че желая да кажа, че има доста случаи, в които самата жертва предизвика да се стигне от вербална до физическа експанзия, като вместо да тушира напрежението, продължава да предизвика. Вината на жертвите е, че или не подават тъжби, или с държанието си не престават да предизвикат и да нервират. Самият аз съм бил постоянно обект на вербална експанзия на пътя. Вместо да предизвиквам агресора към физическо принуждение му изяснявам какъв брой некомпетентен водач съм, по какъв начин се оправдавам за породеното стеснение и апелирам за благосклонност. Това е психически метод, който незабавно понижава степента на настъпателност. Така се заобикалят физическите саморазправи. Много постоянно обаче, водени от подбуди за отбраняване на личното его, жертвите на принуждение предизвикат техните агресори до краен лимит. Това е една от главните аргументи за физическа разпра. ”, сподели той.
За случая със Симо Касабов, пребил тежко брачната половинка си:
" В случая със Симо Касабов приказваме за ревностнова параноя. Проблемът освен това положение са мислени мисли за невярност. Съпроводени са с доста подозрителност, недоверчивост и възприятие за надзор. Често хората, които упражняват това принуждение наблюдават жертвите си, записват телефонните им диалози. Големият проблем е, че тези положения се развиват постепенно и може дълго време близките да не ги открият у насилника.
В този случай, дамата е била обект на физическо посягане преди години. Тогава тя е прикрила от лекуващия екип, че това е дело на брачна половинка й, а е излъгала, че е претърпяла битов случай. Това е така наречен Стокхолмски синдром, т.е. мъчителите стават симпатични на пострадалите и им става неловко да подадат тъжба против тях. Големият проблем е, че жертвите си мислят, че с течение на времето агресорът ще се вразуми. Това не е по този начин. Става тъкмо противоположното, експанзията се ускорява, тъй като няма наказване ”, разяснява той.
Д-р Герев приканва да нямаме никаква толерантност към насилието и моли всички жертви на какъвто и да е тормоз, да не подават тъжби в полицията, а непосредствено в прокуратурата.
„ Преди години мъж с психологични отклонения тормозеше цялостен квартал в София. След голям брой подадени тъжби в полицията, нямаше никакъв резултат. Аз отидох онлайн в една от малките екрани и обясних по какъв начин да действат хората. Докато си потегли от студиото, ми се обади персонално основният прокурор, с цел да ме осведоми, че казусът към този момент се проверява, а до момента в който се прибера в Пловдив ми се обади пресаташето му, с цел да ме осведоми, че въпросният мъж към този момент е на лекуване в лудницата. Гражданският бранител на хората в тези случаи е прокуратурата и приканвам хората да се обръщат към нея ”, описа той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ