Боряна Димитрова: Румен Радев дава предпазливи заявки за политически проект
„ Темата с националния празник, поднесена дружно с конституционните промени, крие доста пластове и точки на разискване. По тематиката нямаше спор, тя беше показана като едно от предложенията за промени в Конституцията. Датата 24 май сплотява множеството българи, тя е трогателен празник, не казионен. Този ден не е извърнат единствено към предишното, а и към бъднините ни. Това са значими достолепия, само че те бяха обезценени от поднасянето им дружно с един политически въпрос “.
Това сподели пред БНР Боряна Димитрова от социологическата организация „ Алфа Рисърч “.
И акцентира, че националният празник е част от идентичността на един народ, по тази причина не може да се сменя постоянно, тъй като това слага въпроси и за неговата лична еднаквост.
„ Така поднесен, няма да реализира задачата – да има по-скоро обединяване, в сравнение с разцепление. Дебатът за националния празник би трябвало да бъде разграничен от диалозите за конституционни промени “.
Социологът изрази подозрение дали измененията в Конституцията ще подсигуряват осъществяване на задачите – по-висока правдивост за българските жители, унищожаване на феодализацията по места от разнообразни структури на правосъдна власт, прокуратурата.
„ Остават подозрения, че се вършат бързи конюнктурни промени, противоположното на това, което е било до момента. Рязката смяна в една или в друга посока, с цел да се избегне една установена уязвимост, не сме сигурни дали ще подсигурява качество и правдивост, която хората биха желали “.
По думите ѝ обтегнатите връзки сред премиера Николай Денков и президента Румен Радев са израз на конкуренция сред различни и разнообразни политически планове.
„ Вижда се все по-отчетливото позициониране на президента в несъмнено поле. Бавни и внимателни поръчки за политически план “.
Във връзка с идните локални избори Димитрова очерта мощни конкурентни борби и напрегната акция.
„ Ще забележим дали ръководещата коалиция ще издържи на бурята на електоралните разтърсвания “.
За това – накъде се движи „ Възраждане “, тя цитира социологията, съгласно която партията резервира устойчивия си резултат – към 12-13%, няма индикации за струпване на сериозен електорален растеж.
„ Стават по-шумни, по-интензивни като говорене и позиции, само че това не усилва броя на хората, които гласоподават за партията. Те стават по-сплотени, по-радикални, по-себеизявяващи се. Българинът не обича крайните, радикалните, напоените с ненавист диалект и позиции “.
