Иван Кръстев: Контраофанзивата на Украйна постави Путин под обсада у дома
Текстът на Иван Кръстев е оповестен във „ Файненшъл таймс “. Преводът на български език е на Портал „ Култура “.
Иван Кръстев
„ Гениалността на украинското военно командване “, написа в Туитър при започване на седмицата канадският анализатор Майкъл Маккей, „ e в това, че съумя да реалокира силите си там, където ги няма руснаците, и по този начин ги принуди да се отдръпват оттова, където са “. Същото се случи и на вътрешния фронт в Русия. Докато съветските войски отстъпваха, с цел да не попаднат в обграждане, Владимир Путин се оказа под политическа блокада в Москва.
Когато думата „ война “ най-сетне се появи в следените от държавното управление медии (до този миг нападението над Украйна бе наричано „ специфична военна интервенция “), в максимален проблем за съветския президент се трансфораха хардлайнерите, които упорстват за цялостна готовност.
След като се провали в опита да превземе Киев и да смъкна украинския президент Володимир Зеленски, Кремъл построи тактика, която може да се заключи по този начин: блян за завземане на колкото се може по-голяма територия с наличната военна сила; нанасяне на допустимо най-тежки провали върху стопанската система на Украйна; образуване на референдуми за анексиране на окупираните територии, за основаване на възприятие за необратимост. Кремъл вярваше, че тази тактика ще отслаби решимостта на Украйна и ще обезкуражи западните съдружници на Киев, които въоръжават армията на Зеленски.
Замразявайки спора при наложените от него условия, Кремъл се надяваше да завоюва превъзходство и да предотврати нуждата от насилствена военна готовност. Само 64 дни преди отстъплението на съветските войски първият заместник-началник на кремълската администрация Сергей Кириенко бе декларирал: „ Разглеждаме освободените територии като част от нашата империя и част от нашата страна “.
За прочут интервал от време тази тактика изглеждаше печеливша. Украйна се приготвяше за война на безсилие, а шокът от високите цени на горивата смекчаваше резултата от западните наказания върху Москва. Наистина, съветският стопански хайлайф беше тъмен, само че пък най-малко бе дисциплиниран. А изследванията на публичното мнение посочваха, че болшинството от руснаците поддържа експанзията на Путин против Украйна. Много хора считат, че даже и това да не е тяхната война, въпреки всичко Русия е тяхната страна.
Цялата тази деликатно градена тактика обаче бе разрушена за няколко дни. Украинското контранастъпление окуражи западните политически водачи, които упорстват Киев да получи оръжията, от които се нуждае, и че съветската войска би трябвало освен да бъде възпряна, само че и победена.
Неотдавнашните военни конфликти по границата сред Армения и Азербайджан са знак, че някои от съседите на Москва към този момент усещат слабостта на Русия и са подготвени да размразят непокътнати до този миг спорове в постсъветското пространство. В същото време предишния четвъртък Путин, седнал дружно с китайския водач Си Дзинпин и други властнически водачи, събрани на среща в Узбекистан, бе заставен да стартира да изяснява за какво Русия не печели.
Нарастващият напън върху Путин да разгласи война и да стартира цялостна готовност е тежък удар за Кремъл, защото изправя съветския президент пред избори, които той се пробва да избегне от началото на нашествието. В очите на рационалните хора отводът на Кремъл да назова нападението над Украйна война е просто симптом на бездънен цинизъм. Ала за болшинството елементарни руснаци това решение е от огромно значение. „ Специалната военна интервенция “ провокира поддръжка, до момента в който войната е нещо, което провокира боязън. „ Специална интервенция “ бе нападението на Русия над Грузия през 2008 година, също както и намесата на Москва в спора в Сирия. Но конфликтът с нацистка Германия, въпреки това, бе война.
Специалните интервенции са спорове, които могат да бъдат изгубени, без популацията в реалност да почувства последствията. Докато загубата на война може да значи и загуба на страната. Урокът, теоретичен от доста руснаци след края на Студената война да вземем за пример е, че даже страната да е нуклеарна мощ, нейното оцеляване не може да се одобри за даденост.
Трудно може да се планува какво ще се случи в Москва след понесеното от съветските войски оскърбление в Украйна. Но сигурно може да се каже, че въпреки и Путин да не е заплашен да загуби властта, той губи полето за маневриране.
Кремъл се притеснява, че всеобщата готовност ще разкрие вътрешната уязвимост на режима. А и ще покаже егоизма на съветските елити. В случай на готовност синовете на Путиновите преторианци или ще избягат от страната, или ще се окажат в болница, негодни за военни работа. Корупцията ще сковава системата. И въпреки първоначално да е малко евентуално хората да се разпалват, руснаците ще създадат това, което умеят най-добре: ще стартират да се дърпат.
Путин се опълчва на апелите за всеобща готовност по същата причина, заради която се противопоставяше на наложителната имунизация по време на пандемията от Коронавирус: поради опасения, че сходен ход ще разкрие неналичието на надзор.
В това се състои съществената разлика сред демокрацията и автокрацията: даже слабите демократични държавни управления могат да запазят своята легитимност, до момента в който легитимността на един автократ зависи от това дали обществото го възприема като мощен. Обратно на изказванията на кремълската агитация, даже множеството руснаци да са подготвени да приветстват своята войска, малко на брой от тях са подготвени с готовност да се запишат в нея.
Единственият вид пред Путин, в случай че продължи да се опълчва на всеобщото изпращане на призовки, е да потопи Украйна в още по-голям мрак. Следователно в кратковременен проект контранастъплението на Киев евентуално ще докара до ескалация на спора, а не до прекъсване на огъня.
Източник Портал Култура
https://kultura.bg/web/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%be%d1%84%d0%b0%d0%bd%d0%b7%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8/
Иван Кръстев
„ Гениалността на украинското военно командване “, написа в Туитър при започване на седмицата канадският анализатор Майкъл Маккей, „ e в това, че съумя да реалокира силите си там, където ги няма руснаците, и по този начин ги принуди да се отдръпват оттова, където са “. Същото се случи и на вътрешния фронт в Русия. Докато съветските войски отстъпваха, с цел да не попаднат в обграждане, Владимир Путин се оказа под политическа блокада в Москва.
Когато думата „ война “ най-сетне се появи в следените от държавното управление медии (до този миг нападението над Украйна бе наричано „ специфична военна интервенция “), в максимален проблем за съветския президент се трансфораха хардлайнерите, които упорстват за цялостна готовност.
След като се провали в опита да превземе Киев и да смъкна украинския президент Володимир Зеленски, Кремъл построи тактика, която може да се заключи по този начин: блян за завземане на колкото се може по-голяма територия с наличната военна сила; нанасяне на допустимо най-тежки провали върху стопанската система на Украйна; образуване на референдуми за анексиране на окупираните територии, за основаване на възприятие за необратимост. Кремъл вярваше, че тази тактика ще отслаби решимостта на Украйна и ще обезкуражи западните съдружници на Киев, които въоръжават армията на Зеленски.
Замразявайки спора при наложените от него условия, Кремъл се надяваше да завоюва превъзходство и да предотврати нуждата от насилствена военна готовност. Само 64 дни преди отстъплението на съветските войски първият заместник-началник на кремълската администрация Сергей Кириенко бе декларирал: „ Разглеждаме освободените територии като част от нашата империя и част от нашата страна “.
За прочут интервал от време тази тактика изглеждаше печеливша. Украйна се приготвяше за война на безсилие, а шокът от високите цени на горивата смекчаваше резултата от западните наказания върху Москва. Наистина, съветският стопански хайлайф беше тъмен, само че пък най-малко бе дисциплиниран. А изследванията на публичното мнение посочваха, че болшинството от руснаците поддържа експанзията на Путин против Украйна. Много хора считат, че даже и това да не е тяхната война, въпреки всичко Русия е тяхната страна.
Цялата тази деликатно градена тактика обаче бе разрушена за няколко дни. Украинското контранастъпление окуражи западните политически водачи, които упорстват Киев да получи оръжията, от които се нуждае, и че съветската войска би трябвало освен да бъде възпряна, само че и победена.
Неотдавнашните военни конфликти по границата сред Армения и Азербайджан са знак, че някои от съседите на Москва към този момент усещат слабостта на Русия и са подготвени да размразят непокътнати до този миг спорове в постсъветското пространство. В същото време предишния четвъртък Путин, седнал дружно с китайския водач Си Дзинпин и други властнически водачи, събрани на среща в Узбекистан, бе заставен да стартира да изяснява за какво Русия не печели.
Нарастващият напън върху Путин да разгласи война и да стартира цялостна готовност е тежък удар за Кремъл, защото изправя съветския президент пред избори, които той се пробва да избегне от началото на нашествието. В очите на рационалните хора отводът на Кремъл да назова нападението над Украйна война е просто симптом на бездънен цинизъм. Ала за болшинството елементарни руснаци това решение е от огромно значение. „ Специалната военна интервенция “ провокира поддръжка, до момента в който войната е нещо, което провокира боязън. „ Специална интервенция “ бе нападението на Русия над Грузия през 2008 година, също както и намесата на Москва в спора в Сирия. Но конфликтът с нацистка Германия, въпреки това, бе война.
Специалните интервенции са спорове, които могат да бъдат изгубени, без популацията в реалност да почувства последствията. Докато загубата на война може да значи и загуба на страната. Урокът, теоретичен от доста руснаци след края на Студената война да вземем за пример е, че даже страната да е нуклеарна мощ, нейното оцеляване не може да се одобри за даденост.
Трудно може да се планува какво ще се случи в Москва след понесеното от съветските войски оскърбление в Украйна. Но сигурно може да се каже, че въпреки и Путин да не е заплашен да загуби властта, той губи полето за маневриране.
Кремъл се притеснява, че всеобщата готовност ще разкрие вътрешната уязвимост на режима. А и ще покаже егоизма на съветските елити. В случай на готовност синовете на Путиновите преторианци или ще избягат от страната, или ще се окажат в болница, негодни за военни работа. Корупцията ще сковава системата. И въпреки първоначално да е малко евентуално хората да се разпалват, руснаците ще създадат това, което умеят най-добре: ще стартират да се дърпат.
Путин се опълчва на апелите за всеобща готовност по същата причина, заради която се противопоставяше на наложителната имунизация по време на пандемията от Коронавирус: поради опасения, че сходен ход ще разкрие неналичието на надзор.
В това се състои съществената разлика сред демокрацията и автокрацията: даже слабите демократични държавни управления могат да запазят своята легитимност, до момента в който легитимността на един автократ зависи от това дали обществото го възприема като мощен. Обратно на изказванията на кремълската агитация, даже множеството руснаци да са подготвени да приветстват своята войска, малко на брой от тях са подготвени с готовност да се запишат в нея.
Единственият вид пред Путин, в случай че продължи да се опълчва на всеобщото изпращане на призовки, е да потопи Украйна в още по-голям мрак. Следователно в кратковременен проект контранастъплението на Киев евентуално ще докара до ескалация на спора, а не до прекъсване на огъня.
Източник Портал Култура
https://kultura.bg/web/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%be%d1%84%d0%b0%d0%bd%d0%b7%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%83%d0%ba%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b8/
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ