Творческо писане с Елена Феранте
Текстът е препубликуван от.
" Между полетата на страницата " на Елена Феранте съдържа три " майсторски класа " за необятна аудитория, продължаващи традицията на емблематичните Lectiones Magistrales, чието начало е положено от Умберто Еко в Болонския университет през първите години на XXI век, и едно есе за конференцията на италианисти, отдадена на Данте и други класици. Черпейки от богатия си опит на читателка и романистка и от творчеството на международни писатели и поети, Елена Феранте въвлича слушателите и читателите в магията на креативното писане.
Всичко стартира с един молив и един лист
Феранте преглежда писането като физически акт, при който писателят " улавя " мисълта. Но Азът, който изписва буквите върху листа, отбелязва тя, " не съумява да задържи ясно и отчетливо мисълта привидение, което постоянно идва първо, което постоянно е минало и по тази причина е склонно да се затъмнява ". Сякаш писателят непрекъснато се надбягва с времето в опит да вкара в ред мислите (които в тази ситуация можем да възприемаме като заформящия се във въображението сюжет).
Този, който написа, няма име
За да основава, писателят би трябвало да излезе от себе си и своята неустановеност - да се трансформира в " чиста сензитивност, която се храни с писменост и създава писменост вътре в някакъв неукротим поток ". Тази концепция, че пишещото създание е настрана от действителната персона, е взета от Вирджиния Улф и " Дневникът на една писателка ".
Но в действителност Елена Феранте по-скоро разсъждава върху написаното от Улф, в сравнение с да припознава изцяло своето прекарване в думите ѝ, по сходен метод преглежда Самюъл Бекет и " Неназовимото ". Сред мислите на огромните писатели Феранте търси пояснение на едно неразбираемо събитие - основаването на история.
Италианската романиска ни припомня какъв брой значим е разговорът ни с писателите преди нас, тъй като всички се опитваме да си отговорим на едни и същи въпроси. Като се срещаме с мислите на пишещите преди нас, осмисляме по-добре и своя пишещ А - оня, който няма име. Може би точно по тази причина споделят, че писането е самотна активност - тъй като би трябвало да оставиш даже своята ежедневна персона отвън решетките на листа.
" Кажи го както си е " - Дени Дидро
" Събирах фрагменти ", споделя Феранте, " вмъквах ги един в различен, получаваше се роман ". Писателката проверява един от огромните въпроси в литературата - допустима ли е истиността в писането? Фертанте възприема всеки публицист като погрешно огледало, което умее да пречупва действителността само през своята позиция.
Именно по тази причина писателката се отдалечава от думите на Дидро и основава свое лично мото - " Кажи го в рамките на вероятното " - тъй като даже когато се стремим към правота, тя в никакъв случай не може да преразкаже буквално действителността, постоянно остава просто нейна реплика. Едновременно с това Феранте не изключва опцията за пресъздаване (като диаметралност на създаване) на " живия живот ".
Нашето писане не може да не работи върху написаното
Дори да се опитваме да отхвърлим към този момент съществуващи облици и така наречен " неприятни думи ", те остават наше завещание. " Писането би трябвало неизбежно да се съпостави с друго писане и точно от територията на към този момент написаното изскача инцидентно фразата, от която стартира една прилична брошура или великата книга, сочеща посоката и изграждаща неповторима галактика от думи, фигури и спорове. " Тук Феранте отваря опция да заговорим за клишета, за четирите сюжета на Борхес, writing culture и редица други забавни тематики.
Между полетата на страницатаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Това са единствено някои от главните препоръки на Елена Феранте. Освен за писане, тя приказва и за " сладостния нов жанр " на Данте, подбуден от Любов, и поетическия облик на Беатриче. Читателят има опция да вникне и в методиката на авторката във връзка с съответни романи, като " Тягостна обич " и " Гениалната другарка ".
" Между полетата на страницата " ще допадне освен на феновете на прозата на Феранте, само че и на всички пишещи (особено тези от нас, любопитни да разнищят практиките на сполучливите писатели).
Елена Феранте: Да пишеш, значи да овладееш всичко, което към този момент е било написано
" Между полетата на страницата " на Елена Феранте съдържа три " майсторски класа " за необятна аудитория, продължаващи традицията на емблематичните Lectiones Magistrales, чието начало е положено от Умберто Еко в Болонския университет през първите години на XXI век, и едно есе за конференцията на италианисти, отдадена на Данте и други класици. Черпейки от богатия си опит на читателка и романистка и от творчеството на международни писатели и поети, Елена Феранте въвлича слушателите и читателите в магията на креативното писане.
Всичко стартира с един молив и един лист
Феранте преглежда писането като физически акт, при който писателят " улавя " мисълта. Но Азът, който изписва буквите върху листа, отбелязва тя, " не съумява да задържи ясно и отчетливо мисълта привидение, което постоянно идва първо, което постоянно е минало и по тази причина е склонно да се затъмнява ". Сякаш писателят непрекъснато се надбягва с времето в опит да вкара в ред мислите (които в тази ситуация можем да възприемаме като заформящия се във въображението сюжет).
Този, който написа, няма име
За да основава, писателят би трябвало да излезе от себе си и своята неустановеност - да се трансформира в " чиста сензитивност, която се храни с писменост и създава писменост вътре в някакъв неукротим поток ". Тази концепция, че пишещото създание е настрана от действителната персона, е взета от Вирджиния Улф и " Дневникът на една писателка ".
Но в действителност Елена Феранте по-скоро разсъждава върху написаното от Улф, в сравнение с да припознава изцяло своето прекарване в думите ѝ, по сходен метод преглежда Самюъл Бекет и " Неназовимото ". Сред мислите на огромните писатели Феранте търси пояснение на едно неразбираемо събитие - основаването на история.
Италианската романиска ни припомня какъв брой значим е разговорът ни с писателите преди нас, тъй като всички се опитваме да си отговорим на едни и същи въпроси. Като се срещаме с мислите на пишещите преди нас, осмисляме по-добре и своя пишещ А - оня, който няма име. Може би точно по тази причина споделят, че писането е самотна активност - тъй като би трябвало да оставиш даже своята ежедневна персона отвън решетките на листа.
" Кажи го както си е " - Дени Дидро
" Събирах фрагменти ", споделя Феранте, " вмъквах ги един в различен, получаваше се роман ". Писателката проверява един от огромните въпроси в литературата - допустима ли е истиността в писането? Фертанте възприема всеки публицист като погрешно огледало, което умее да пречупва действителността само през своята позиция.
Именно по тази причина писателката се отдалечава от думите на Дидро и основава свое лично мото - " Кажи го в рамките на вероятното " - тъй като даже когато се стремим към правота, тя в никакъв случай не може да преразкаже буквално действителността, постоянно остава просто нейна реплика. Едновременно с това Феранте не изключва опцията за пресъздаване (като диаметралност на създаване) на " живия живот ".
Нашето писане не може да не работи върху написаното
Дори да се опитваме да отхвърлим към този момент съществуващи облици и така наречен " неприятни думи ", те остават наше завещание. " Писането би трябвало неизбежно да се съпостави с друго писане и точно от територията на към този момент написаното изскача инцидентно фразата, от която стартира една прилична брошура или великата книга, сочеща посоката и изграждаща неповторима галактика от думи, фигури и спорове. " Тук Феранте отваря опция да заговорим за клишета, за четирите сюжета на Борхес, writing culture и редица други забавни тематики.
Това са единствено някои от главните препоръки на Елена Феранте. Освен за писане, тя приказва и за " сладостния нов жанр " на Данте, подбуден от Любов, и поетическия облик на Беатриче. Читателят има опция да вникне и в методиката на авторката във връзка с съответни романи, като " Тягостна обич " и " Гениалната другарка ".
" Между полетата на страницата " ще допадне освен на феновете на прозата на Феранте, само че и на всички пишещи (особено тези от нас, любопитни да разнищят практиките на сполучливите писатели).
Елена Феранте: Да пишеш, значи да овладееш всичко, което към този момент е било написано Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ