Другите ли ще плащат по-високите данъци?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
Анализът му е във връзка апела на шефа на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева държавните управления по света да обмислят увеличение на налозите на най-богатите членове на обществото, с цел да се преборят с неравенствата.
" Никое държавно управление не би трябвало да съществува за да управлява благосъстоянието на народа или даже да позволява подобен принцип в своята политика. "
Едмънд Бърк
Призивът на Кристалина Георгиева от 7 януари т. година: " Намалете неравенството, създайте благоприятни условия! ", разсъни през седмицата позаспали настроения за повишение на налозите. Причината за тях е в самото изявление, в което се приказва за увеличение на налозите за богатите. Ако се осъществят тези апели, резултатът няма да е позитивен.
Новият ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ) установи, че за последните 10 години " неравенството в света се е нараснало ".
През 2001 година в задачата на МВФ и Световната банка бе включено и намаляването на бедността. За последните 20 години крайната беднотия (1.9 $ на човек на ден) се редуцира към три пъти от 28.6% от международното обитаемоте през 1999 година на 9.9% от международното население през 2019 година (2/5 от тези хора живеят в страните на юг от Сахара.)
Ударението върху " неравенството " се вижда от към три-четири години. То е по-сложен и неясен феномен, само че се харесва, тъй като хората са склонни да завиждат.
Точният съвет на Кристалина Георгиева е да се усилват най-високите данъчни ставки. Този съвет има смисъл при прогресивното облагане на налозите върху прихода (лични, корпоративни и върху труда, " осигуровките " ), не при пропорционални, (равните - както ги назовават на македонски) или плоски налози, каквато е системата в България.
Това е единствено първият от три съвета (тук са упоменати и изравняването сред на половете, битката с корупцията и електронното ръководство и наблюдаване на данъкоплатците).
Другите два съвета са: преформулиране на обществената политика, която би трябвало да " стане по-активна " и промени в структурата на стопанската система (активна политика по заетостта, повече подвижност на пазара на труда и подобаваща жилищна, кредитна и инфраструктурна политики, с географска насоченост).
На тези два спомагателни момента към този момент съвсем никой не обръща внимание. Общото сред трите съвета е вярата, че държавните управления могат да се оправят със задачата.
Що за проучвания
Аргументите на Кристалина Георгиева произтичат от възгледа, че прогресивните налози са " основен детайл от ефикасната фискална политика ", такива били проучванията.
Когато фискалната политика се схваща съгласно философията и задачата на МВФ, се оказва, че стопанската система е подчинена на фиска. Той е основа, първоизточник и коректив на обществената политика и неравенството
Този мироглед е надалеч от истината. Изследванията на МВФ по тематиката се характеризират с три методологически недостатъци.
1. Разгледани са интервали на систематизиране посредством фиска, когато прогресивното данъчно облагане е на практика всеобщо в следвоенната историята на развитите страни, само че в края на прегледания времеви откъслек данъчното облагане и в тях се изравнява, оплоскостява и понижава. Т.е. алтернативата – в случай че неравенството се предпостави като проблем – някак естествено се оказва увеличението на прогресивността на облагането на персоналните приходи.
2. Няма съпоставяне с интервали, когато тези страни са били небогати, с огромно неравноправие, не са имали облагане на приходите или то е било пренебрежимо ниско, с краткотрайно деяние и по никакъв метод не е било прогресивно (ако не се счита експроприацията на чужденци и изземването на приходи от хора, групи, към които по някакви съображения е прибавен подобен подход). Няма нито една данъчна пълномощия в света, която е имала високи налози и държавни разноски (като дял от БВП), когато се е развивала от ниски към високи нива на благополучие.
3. Първичната задача на МВФ (от 1947 г.) е да дава гаранции за преструктуриране на държавни отговорности, споделяйки риска световно, в случай че задлъжнелите държавни управления одобряват политиките по този мотив. Те в общи линии са комбиниране сред повдигане на налозите и редуциране на държавните разноски. И двата съставния елемент се считат за наложителни. Последното проучване на фонда по въпроса е от март 2018 година
При по-дългосрочната вероятност на разбор се вижда, че до към 1920 година държавните управления (кралете, царете, султаните и т.н.) имат доста, доста по-малко на брой публични задания (армия и флот, запазване на границите и прехрана на държавното ръководство и правосъдната система). Задачите на актуалните държавни управления са повече от двадесет, изключително в развитите страни.
Изобщо за проучванията на МВФ от десетина години насам е присъща вярата в благородството и успеваемостта на държавните управления, което е доста мощно допускане или най-малко причина, която се нуждае от мотивиране.
Погледнато световно
Ако тези три минуса на проучванията на Фонда бъдат преодолени, ще забележим две неща. Първо, че неравенството, измерено посредством бедността, понижава съвсем пет пъти за последните тридесет години, а за последните 110 години – почти девет пъти. И второ, това става по други способи и при понижаване на пределните данъчни ставки, равнене и оплоскостяване на налозите.
Съпътстващ резултат ще бъде констатацията, че обществените политики (включително опазването на здравето и опазването на околната среда) на държавните управления се финансират от по-сигурните за събиране косвени налози, като Данък добавена стойност. Те нормално се усилват (пак най-вече в развитите страни), от което понижават опциите за по-малоимотните семейства в обособените страни.
Има и прочут детайл на мода, коства ми се, в изявленията на Кристин Лагард и Кристалина Георгиева: през 2019 година с Нобелова премия по стопанска система бяха отличени Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло, които имат тъкмо такива възгледи.
При модата няма изключително значение, че икономисти с противоположни възгледи също са носители на тази премия. Много потребно би било, да вземем за пример, да вземат поради работите на Ангъс Дийтън (с премия за 2015 г.) за неравенството.
В тази мода и от МВФ не се регистрира и един честен и политически колорит в прогресивното облагане: то допуска, възпитава и поддържа визията за публичен спор сред имащите повече и по-малко. Кристалина Георгиева прочее като че ли има нещо такова поради, когато споделя, че с това облагане са свързани " политически компликации ", само че те били " преодолими " и си " коствало усилието " (да се опита).
Погледнато локално
В България неравенството за последните тридесет години е най-ниско през 1996 и 1997 година, когато през февруари междинната заплата е 20, а междинната пенсия 5 щатски $, а извънредно небогати (по упоменатия аршин на Световната банка) са най-малко 37% от популацията.
За сведение, по този аршин в края на 2019 година бедните в България са 1.5% от популацията. (Резултатите бяха оповестени от Световната банка през октомври-ноември.) Такива са и междинните стойности за Европа.
Неравенството е проблем не когато е с данъчен, фискален, а с властови генезис. Такъв е ненапълно казусът с България.
Чисто стопански обаче, неравенството тук е онагледяване и на една причинност, известна като Кривата на неравенството на Саймън Кузнец (Нобелов лауреат за 1971 г.). Тя гласи: " когато стопанската система пораства, неравенството се усилва ". След 1997 година стопанската система на България е точно такава. 1996 и началото на 1997 година са най-лошото време в смисъл на обедняване в цялата история на страната. След това настава интервал, който заради недоумение постоянно назовават " догонване ". Именно по тази причина неравенството в България е релативно високо.
Другата и може би по-съществена причина на чувството за неправда у нас е практиката на държавното ръководство да основава привилегии за своите поддръжници.
България въпреки всичко е един от случаите, които опровергават проучванията на МВФ.
Такива опровержения са и Китай (след 1980 г.), и Индия (след 1992 г.), и от няколко години Африка – макар, че на нея се падат повече от половината извънредно небогати в света.
Друго опровергаване са Швеция и скандинавските страни. Те са юрисдикции с прогресивно данъчно облагане. Но при тях корпоративните налози са по-плоски от всички други страни с такава данъчна система. Има и други учредения за равенството там – една традиция от 1847 година и методът на живот. За него написа да вземем за пример Майкъл Бут в " Почти перфектите хора ", неотдавна оповестена и у нас. Накъсо: скандинавците имат навика да следят канчето на близък. (Тези страни не са изключение: когато забогатяват, налозите и държавните разноски са ниски.)
Но главната причина е, пропорционалният налог е по-справедлив, тъй като всички са равни пред данъчния закон и управляващи, третира еднообразно другите нива на приходи и отстранява привилегиите на по-високите приходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони. Каквато и да е " напредничавост " ще докара до състояние, при което се събират по-малко доходи в бюджета. Това се вижда доста ясно от опита на България.
Ако съветът на МВФ и Кристалина Георгиева инцидентно бъде прибавен тук, аргументите ще бъдат следните:
– Все повече политически партии насаждат ненавист към " богатите ", а ръководещите (независимо кои са те) основават публичен спор посредством привилегиите, които дават на своите другари.
– Нищо чудно в някакъв миг да кажат, че с пропорционални налози ще решат проблемите, които сами основават.
– Иначе казано, те ще се опитат да убедят публиката, че точно другите ще заплащат по-високите налози. И няма да се изненадам, в случай че тя им повярва.
Тук е подходящо да приведа още една мъдра мисъл на Бърк: " Грешка е да се допуска, че най-гръмогласно оплакващите положението на обществото са най-загрижени за неговото богатство. "
Анализът му е във връзка апела на шефа на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева държавните управления по света да обмислят увеличение на налозите на най-богатите членове на обществото, с цел да се преборят с неравенствата.
" Никое държавно управление не би трябвало да съществува за да управлява благосъстоянието на народа или даже да позволява подобен принцип в своята политика. "
Едмънд Бърк
Призивът на Кристалина Георгиева от 7 януари т. година: " Намалете неравенството, създайте благоприятни условия! ", разсъни през седмицата позаспали настроения за повишение на налозите. Причината за тях е в самото изявление, в което се приказва за увеличение на налозите за богатите. Ако се осъществят тези апели, резултатът няма да е позитивен.
Новият ръководещ шеф на Международния валутен фонд (МВФ) установи, че за последните 10 години " неравенството в света се е нараснало ".
През 2001 година в задачата на МВФ и Световната банка бе включено и намаляването на бедността. За последните 20 години крайната беднотия (1.9 $ на човек на ден) се редуцира към три пъти от 28.6% от международното обитаемоте през 1999 година на 9.9% от международното население през 2019 година (2/5 от тези хора живеят в страните на юг от Сахара.)
Ударението върху " неравенството " се вижда от към три-четири години. То е по-сложен и неясен феномен, само че се харесва, тъй като хората са склонни да завиждат.
Точният съвет на Кристалина Георгиева е да се усилват най-високите данъчни ставки. Този съвет има смисъл при прогресивното облагане на налозите върху прихода (лични, корпоративни и върху труда, " осигуровките " ), не при пропорционални, (равните - както ги назовават на македонски) или плоски налози, каквато е системата в България.
Това е единствено първият от три съвета (тук са упоменати и изравняването сред на половете, битката с корупцията и електронното ръководство и наблюдаване на данъкоплатците).
Другите два съвета са: преформулиране на обществената политика, която би трябвало да " стане по-активна " и промени в структурата на стопанската система (активна политика по заетостта, повече подвижност на пазара на труда и подобаваща жилищна, кредитна и инфраструктурна политики, с географска насоченост).
На тези два спомагателни момента към този момент съвсем никой не обръща внимание. Общото сред трите съвета е вярата, че държавните управления могат да се оправят със задачата.
Що за проучвания
Аргументите на Кристалина Георгиева произтичат от възгледа, че прогресивните налози са " основен детайл от ефикасната фискална политика ", такива били проучванията.
Когато фискалната политика се схваща съгласно философията и задачата на МВФ, се оказва, че стопанската система е подчинена на фиска. Той е основа, първоизточник и коректив на обществената политика и неравенството
Този мироглед е надалеч от истината. Изследванията на МВФ по тематиката се характеризират с три методологически недостатъци.
1. Разгледани са интервали на систематизиране посредством фиска, когато прогресивното данъчно облагане е на практика всеобщо в следвоенната историята на развитите страни, само че в края на прегледания времеви откъслек данъчното облагане и в тях се изравнява, оплоскостява и понижава. Т.е. алтернативата – в случай че неравенството се предпостави като проблем – някак естествено се оказва увеличението на прогресивността на облагането на персоналните приходи.
2. Няма съпоставяне с интервали, когато тези страни са били небогати, с огромно неравноправие, не са имали облагане на приходите или то е било пренебрежимо ниско, с краткотрайно деяние и по никакъв метод не е било прогресивно (ако не се счита експроприацията на чужденци и изземването на приходи от хора, групи, към които по някакви съображения е прибавен подобен подход). Няма нито една данъчна пълномощия в света, която е имала високи налози и държавни разноски (като дял от БВП), когато се е развивала от ниски към високи нива на благополучие.
3. Първичната задача на МВФ (от 1947 г.) е да дава гаранции за преструктуриране на държавни отговорности, споделяйки риска световно, в случай че задлъжнелите държавни управления одобряват политиките по този мотив. Те в общи линии са комбиниране сред повдигане на налозите и редуциране на държавните разноски. И двата съставния елемент се считат за наложителни. Последното проучване на фонда по въпроса е от март 2018 година
При по-дългосрочната вероятност на разбор се вижда, че до към 1920 година държавните управления (кралете, царете, султаните и т.н.) имат доста, доста по-малко на брой публични задания (армия и флот, запазване на границите и прехрана на държавното ръководство и правосъдната система). Задачите на актуалните държавни управления са повече от двадесет, изключително в развитите страни.
Изобщо за проучванията на МВФ от десетина години насам е присъща вярата в благородството и успеваемостта на държавните управления, което е доста мощно допускане или най-малко причина, която се нуждае от мотивиране.
Погледнато световно
Ако тези три минуса на проучванията на Фонда бъдат преодолени, ще забележим две неща. Първо, че неравенството, измерено посредством бедността, понижава съвсем пет пъти за последните тридесет години, а за последните 110 години – почти девет пъти. И второ, това става по други способи и при понижаване на пределните данъчни ставки, равнене и оплоскостяване на налозите.
Съпътстващ резултат ще бъде констатацията, че обществените политики (включително опазването на здравето и опазването на околната среда) на държавните управления се финансират от по-сигурните за събиране косвени налози, като Данък добавена стойност. Те нормално се усилват (пак най-вече в развитите страни), от което понижават опциите за по-малоимотните семейства в обособените страни.
Има и прочут детайл на мода, коства ми се, в изявленията на Кристин Лагард и Кристалина Георгиева: през 2019 година с Нобелова премия по стопанска система бяха отличени Абхиджит Банерджи и Естер Дюфло, които имат тъкмо такива възгледи.
При модата няма изключително значение, че икономисти с противоположни възгледи също са носители на тази премия. Много потребно би било, да вземем за пример, да вземат поради работите на Ангъс Дийтън (с премия за 2015 г.) за неравенството.
В тази мода и от МВФ не се регистрира и един честен и политически колорит в прогресивното облагане: то допуска, възпитава и поддържа визията за публичен спор сред имащите повече и по-малко. Кристалина Георгиева прочее като че ли има нещо такова поради, когато споделя, че с това облагане са свързани " политически компликации ", само че те били " преодолими " и си " коствало усилието " (да се опита).
Погледнато локално
В България неравенството за последните тридесет години е най-ниско през 1996 и 1997 година, когато през февруари междинната заплата е 20, а междинната пенсия 5 щатски $, а извънредно небогати (по упоменатия аршин на Световната банка) са най-малко 37% от популацията.
За сведение, по този аршин в края на 2019 година бедните в България са 1.5% от популацията. (Резултатите бяха оповестени от Световната банка през октомври-ноември.) Такива са и междинните стойности за Европа.
Неравенството е проблем не когато е с данъчен, фискален, а с властови генезис. Такъв е ненапълно казусът с България.
Чисто стопански обаче, неравенството тук е онагледяване и на една причинност, известна като Кривата на неравенството на Саймън Кузнец (Нобелов лауреат за 1971 г.). Тя гласи: " когато стопанската система пораства, неравенството се усилва ". След 1997 година стопанската система на България е точно такава. 1996 и началото на 1997 година са най-лошото време в смисъл на обедняване в цялата история на страната. След това настава интервал, който заради недоумение постоянно назовават " догонване ". Именно по тази причина неравенството в България е релативно високо.
Другата и може би по-съществена причина на чувството за неправда у нас е практиката на държавното ръководство да основава привилегии за своите поддръжници.
България въпреки всичко е един от случаите, които опровергават проучванията на МВФ.
Такива опровержения са и Китай (след 1980 г.), и Индия (след 1992 г.), и от няколко години Африка – макар, че на нея се падат повече от половината извънредно небогати в света.
Друго опровергаване са Швеция и скандинавските страни. Те са юрисдикции с прогресивно данъчно облагане. Но при тях корпоративните налози са по-плоски от всички други страни с такава данъчна система. Има и други учредения за равенството там – една традиция от 1847 година и методът на живот. За него написа да вземем за пример Майкъл Бут в " Почти перфектите хора ", неотдавна оповестена и у нас. Накъсо: скандинавците имат навика да следят канчето на близък. (Тези страни не са изключение: когато забогатяват, налозите и държавните разноски са ниски.)
Но главната причина е, пропорционалният налог е по-справедлив, тъй като всички са равни пред данъчния закон и управляващи, третира еднообразно другите нива на приходи и отстранява привилегиите на по-високите приходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони. Каквато и да е " напредничавост " ще докара до състояние, при което се събират по-малко доходи в бюджета. Това се вижда доста ясно от опита на България.
Ако съветът на МВФ и Кристалина Георгиева инцидентно бъде прибавен тук, аргументите ще бъдат следните:
– Все повече политически партии насаждат ненавист към " богатите ", а ръководещите (независимо кои са те) основават публичен спор посредством привилегиите, които дават на своите другари.
– Нищо чудно в някакъв миг да кажат, че с пропорционални налози ще решат проблемите, които сами основават.
– Иначе казано, те ще се опитат да убедят публиката, че точно другите ще заплащат по-високите налози. И няма да се изненадам, в случай че тя им повярва.
Тук е подходящо да приведа още една мъдра мисъл на Бърк: " Грешка е да се допуска, че най-гръмогласно оплакващите положението на обществото са най-загрижени за неговото богатство. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ