Общинските финанси. Защо не се говори за пари преди изборите?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система, депутат във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
По време на избори най-неправилното държание на гласоподавателите, само че пък най-правилното за претендентите, е да не става дума за стопанска система и обществени финанси.
За стопанска система на парламентарни избори не е ставало съществено дума от 2005 година. След това фискалните илюзии доминират. На общински избори и претендентите, и гласоподавателите не се интересуват от финансите на общините.
Сложности
Темата е комплицирана и неизбежно е обяснявана на леко дървен език. Финансите на общините са бюджетите им (данъчна политика, доходи и разходи) плюс връзките им с централния бюджет и банките и финансирането на действия и компании.
Връзката сред стопанството на страната и положението на общините е доста мъчно намираема. Недостатък на методологията на Брутният вътрешен продукт и прочие е, че той моделира най-вече на ниво страна. Преводът на тази статистика на естествен език се прави от години от неправителствена организация и се назовава Регионални профили. Той се употребява от Национален статистически институт (откъдето е множеството информация), Сдружението на общините и общини, които си поръчват личен профил.
Прозрачността на общините, дружно с тази на държавните институции, се следи и регистрира от Програма достъп до информация (ПДИ) след 2001 година Подраздел е дейната бистрота, която включва и така наречен бюджет за жителите – пояснение на бюджетите на общините за неспециалисти, което се сформира и разгласява дружно с годишните бюджети. Отчетите на ПДИ демонстрират, че преди 19 години публикуването на общински бюджети е изключение, преди 15 години става процедура за към 25% от общините, а в този момент това вършат съвсем всички. Бюджети за жителите разгласяват повече от половината от тях.
Фискална децентрализация а ла Булгар
Следващата причина е ниското ниво на децентрализация на приходите на общините. Те са законодателно отрязани от приноса на техните поданици и бизнес към Брутният вътрешен продукт на страната. Посредник е министерството на финансите.
Централизацията бе оправдана, когато държавните управления на България трябваше да изплащат външен дълг от над 100% от Брутният вътрешен продукт (каквото бе нивото му през 1997 г.), насъбран през интервала 1944-1987 година От 1998 година до момента този дълг е скъсен повече от четири пъти, страната има най-хубавия кредитен рейтинг от този момент, той е подобен и през 2004-2007 година (вследствие на промените след 1999 година и присъединението към ЕС), само че общинските финанси още зависят до към 80% от централния бюджет и стратегиите на Европейски Съюз.
От по-стари разбори, като този на ИПИ от 2013 година за " Данъчна политика на локално равнище ", е известно, че личните доходи са релативно дребен дял в бюджета на общините. А обновените данни за 2007-2018 година демонстрират, че за миналия интервал няма основна смяна по този индикатор. Динамиката на общинските доходи от централния бюджет и оперативните стратегии на Европейски Съюз е съвсем прецизно успоредна и в безспорни стойности се усилва.
Общинските финанси постоянно работят по бай-Ганьовски метод.
У нас е фиктивен политически най-съвършения модел на фискална децентрализация: всички пари се донасят в София, а по-късно кметовете ги разнасят назад. Всъщност това е модел отпреди 1989 година Но тогава на мястото на министъра на финансите бе в действителност " Тодор Живков ".
След изплащането на външния дълг от това време, " моделът " на концентрация на общинския фиск е явен модел на политическа взаимозависимост. Преди седем-осем години трябваше да договоря взаимно сдружение с 35 добре работещи компании от Бургас. Само три от тях не ме попитаха категорично какви са ми връзките с политическите партии в София.
Привлекателна София
Засега София е единственият град, за който не доста задълбочено бюджетът е тематизиран в сегашната кметска акция. По-малките градове естествено не стигат до ниво на общ спор.
" Който ръководи София, евентуално ще ръководи България " е достоверна оценка на нейната самостоятелност, място в стопанската система и положение на обществените й финанси.
Независимостта е забележима от статистиката на общинските доходи и разноски.
От дребните общини по-добре от София са или общините, които са центрове на курорти (Банско, Балчик, Несебър и Созопол и пр.), при които личните доходи са сред 60 и 70% от общите доходи, или общините, където е съсредоточена добивна индустрии - съотношението е от над 80 до към 70%. Като в Челопеч и Девня.
Сред огромните София води с 61% лични по отношение на общите доходи за 2019 година и тук покритието на разноските за локални действия с тези доходи е 123%, за м.г. - 141%. " Авансовото " финансиране на локални действия е допустимо със заеми. София и в това отношение стои добре.
Няма точни калкулации на Национален статистически институт за Брутният вътрешен продукт по области за последните две години, само че съгласно статистиката на Брутният вътрешен продукт на човек от население излиза, че:
– Софийският Брутният вътрешен продукт е устойчиво над два пъти по-висок от идната (засега) по стопански капацитет община – Пловдив, и това съответствие е релативно непрекъснато за последните 10 години;
– Приносът на София в Брутният вътрешен продукт на страната е сред 37 (ако се счита, че в София работят единствено записаните софиянци) и 42% (ако се считат пътуващите всеки ден);
– Ако се отчетат и нерегистрираните софиянци и страничните резултати, София най-вероятно способства за повече от 50 от Брутният вътрешен продукт на страната. Градът е натурален център на стопанска гравитация.
И задълженията на София в действителност са 52% от общите задължения на общините и от този факт се прави очевидния извод, че тя " е рекордьор по насъбрани задължения ". Важното обаче е, че този дял подхожда на мястото на София в стопанската система на страната, че обслужването на този дълг през 2019 година е към 5% от личните доходи (при фискален стандарт 15%), че София е единственият град с кредитен рейтинг като този на България (лихвите са закрепени и исторически доста ниски) и че гаранциите с общинско имущество са нула.
Накъсо: София е атрактивна, тъй като рисковете от ръководството й са релативно малко, а политическите изгоди са забележими за всички.
За какво не се приказва
Макар и за капиталови планове, задълженията на повече от половината общини не са толкоз добре ръководени. Има известно усъвършенстване, само че то е обективно постепенно, заради отсъстваща фискална, под контрола на локалните, връзка сред общинската и националната стопанска система.
Изброените обстоятелства не са нови. Статистиките и наблюденията на министерството на финансите, Национален статистически институт, ИПИ и ПДИ демонстрират задоволително добре трендовете, практическите благоприятни условия и капацитета за промени в позитивна посока. Това важи и за резултатите от фискалната децентрализация, и за положението на прозрачността, за която е направен доста първокласен цивилен одит.
За съревнованието в страната тези тематики и статистика " не са забавни ", тъй като демонстрират пътя на унищожаване на зависимостта, за която стана дума нагоре. Състоянието на прозрачността демонстрира по какъв метод може да се усъвършенства отчетността в ръководството на общинските финанси. Корупцията не е независим феномен. Но дружно с чудесата, изказани съгласно максимата " никой не може да ти даде това, което аз мога да обещая ", тези тематики са метод за смяна на завареното състояние.
По време на избори най-неправилното държание на гласоподавателите, само че пък най-правилното за претендентите, е да не става дума за стопанска система и обществени финанси.
За стопанска система на парламентарни избори не е ставало съществено дума от 2005 година. След това фискалните илюзии доминират. На общински избори и претендентите, и гласоподавателите не се интересуват от финансите на общините.
Сложности
Темата е комплицирана и неизбежно е обяснявана на леко дървен език. Финансите на общините са бюджетите им (данъчна политика, доходи и разходи) плюс връзките им с централния бюджет и банките и финансирането на действия и компании.
Връзката сред стопанството на страната и положението на общините е доста мъчно намираема. Недостатък на методологията на Брутният вътрешен продукт и прочие е, че той моделира най-вече на ниво страна. Преводът на тази статистика на естествен език се прави от години от неправителствена организация и се назовава Регионални профили. Той се употребява от Национален статистически институт (откъдето е множеството информация), Сдружението на общините и общини, които си поръчват личен профил.
Прозрачността на общините, дружно с тази на държавните институции, се следи и регистрира от Програма достъп до информация (ПДИ) след 2001 година Подраздел е дейната бистрота, която включва и така наречен бюджет за жителите – пояснение на бюджетите на общините за неспециалисти, което се сформира и разгласява дружно с годишните бюджети. Отчетите на ПДИ демонстрират, че преди 19 години публикуването на общински бюджети е изключение, преди 15 години става процедура за към 25% от общините, а в този момент това вършат съвсем всички. Бюджети за жителите разгласяват повече от половината от тях.
Фискална децентрализация а ла Булгар
Следващата причина е ниското ниво на децентрализация на приходите на общините. Те са законодателно отрязани от приноса на техните поданици и бизнес към Брутният вътрешен продукт на страната. Посредник е министерството на финансите.
Централизацията бе оправдана, когато държавните управления на България трябваше да изплащат външен дълг от над 100% от Брутният вътрешен продукт (каквото бе нивото му през 1997 г.), насъбран през интервала 1944-1987 година От 1998 година до момента този дълг е скъсен повече от четири пъти, страната има най-хубавия кредитен рейтинг от този момент, той е подобен и през 2004-2007 година (вследствие на промените след 1999 година и присъединението към ЕС), само че общинските финанси още зависят до към 80% от централния бюджет и стратегиите на Европейски Съюз.
От по-стари разбори, като този на ИПИ от 2013 година за " Данъчна политика на локално равнище ", е известно, че личните доходи са релативно дребен дял в бюджета на общините. А обновените данни за 2007-2018 година демонстрират, че за миналия интервал няма основна смяна по този индикатор. Динамиката на общинските доходи от централния бюджет и оперативните стратегии на Европейски Съюз е съвсем прецизно успоредна и в безспорни стойности се усилва.
Общинските финанси постоянно работят по бай-Ганьовски метод.
У нас е фиктивен политически най-съвършения модел на фискална децентрализация: всички пари се донасят в София, а по-късно кметовете ги разнасят назад. Всъщност това е модел отпреди 1989 година Но тогава на мястото на министъра на финансите бе в действителност " Тодор Живков ".
След изплащането на външния дълг от това време, " моделът " на концентрация на общинския фиск е явен модел на политическа взаимозависимост. Преди седем-осем години трябваше да договоря взаимно сдружение с 35 добре работещи компании от Бургас. Само три от тях не ме попитаха категорично какви са ми връзките с политическите партии в София.
Привлекателна София
Засега София е единственият град, за който не доста задълбочено бюджетът е тематизиран в сегашната кметска акция. По-малките градове естествено не стигат до ниво на общ спор.
" Който ръководи София, евентуално ще ръководи България " е достоверна оценка на нейната самостоятелност, място в стопанската система и положение на обществените й финанси.
Независимостта е забележима от статистиката на общинските доходи и разноски.
От дребните общини по-добре от София са или общините, които са центрове на курорти (Банско, Балчик, Несебър и Созопол и пр.), при които личните доходи са сред 60 и 70% от общите доходи, или общините, където е съсредоточена добивна индустрии - съотношението е от над 80 до към 70%. Като в Челопеч и Девня.
Сред огромните София води с 61% лични по отношение на общите доходи за 2019 година и тук покритието на разноските за локални действия с тези доходи е 123%, за м.г. - 141%. " Авансовото " финансиране на локални действия е допустимо със заеми. София и в това отношение стои добре.
Няма точни калкулации на Национален статистически институт за Брутният вътрешен продукт по области за последните две години, само че съгласно статистиката на Брутният вътрешен продукт на човек от население излиза, че:
– Софийският Брутният вътрешен продукт е устойчиво над два пъти по-висок от идната (засега) по стопански капацитет община – Пловдив, и това съответствие е релативно непрекъснато за последните 10 години;
– Приносът на София в Брутният вътрешен продукт на страната е сред 37 (ако се счита, че в София работят единствено записаните софиянци) и 42% (ако се считат пътуващите всеки ден);
– Ако се отчетат и нерегистрираните софиянци и страничните резултати, София най-вероятно способства за повече от 50 от Брутният вътрешен продукт на страната. Градът е натурален център на стопанска гравитация.
И задълженията на София в действителност са 52% от общите задължения на общините и от този факт се прави очевидния извод, че тя " е рекордьор по насъбрани задължения ". Важното обаче е, че този дял подхожда на мястото на София в стопанската система на страната, че обслужването на този дълг през 2019 година е към 5% от личните доходи (при фискален стандарт 15%), че София е единственият град с кредитен рейтинг като този на България (лихвите са закрепени и исторически доста ниски) и че гаранциите с общинско имущество са нула.
Накъсо: София е атрактивна, тъй като рисковете от ръководството й са релативно малко, а политическите изгоди са забележими за всички.
За какво не се приказва
Макар и за капиталови планове, задълженията на повече от половината общини не са толкоз добре ръководени. Има известно усъвършенстване, само че то е обективно постепенно, заради отсъстваща фискална, под контрола на локалните, връзка сред общинската и националната стопанска система.
Изброените обстоятелства не са нови. Статистиките и наблюденията на министерството на финансите, Национален статистически институт, ИПИ и ПДИ демонстрират задоволително добре трендовете, практическите благоприятни условия и капацитета за промени в позитивна посока. Това важи и за резултатите от фискалната децентрализация, и за положението на прозрачността, за която е направен доста първокласен цивилен одит.
За съревнованието в страната тези тематики и статистика " не са забавни ", тъй като демонстрират пътя на унищожаване на зависимостта, за която стана дума нагоре. Състоянието на прозрачността демонстрира по какъв метод може да се усъвършенства отчетността в ръководството на общинските финанси. Корупцията не е независим феномен. Но дружно с чудесата, изказани съгласно максимата " никой не може да ти даде това, което аз мога да обещая ", тези тематики са метод за смяна на завареното състояние.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ