"Похитената държава". Архив на "Свободна Европа" от 1956 г. проговаря за първи път
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало - като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Двайсет и шест излъчвания на български език, излъчени сред 19 октомври и 13 ноември 1956 година по Радио " Свободна Европа ", се намират в централния немски списък в Кобленц, Германия. Това e най-цялостният, най-старият и изцяло неразучен списък на български език в историята на радиото.
Как са оживели тези записи и какво ни споделят те?
Предаването стартира с инструментална версия на песента " Шуми Марица ", формален народен химн сред 1886 и 1947 година
Женски глас:
" Драги слушатели!
Нашата радиостанция се наложи като една нужда в отбрана на потъпканата независимост, истина и истина в поробената ни татковина. Гласът на свободна България ви осведомява постоянно върху същинското състояние на нещата в света и с дълбокото разбиране, че никоя робия не е безконечна, се бори неуморно за запазването на българската история, обичай и просвета до деня, в който слънцето на свободата ще изгрее още веднъж над измъчената ни татковина. "
Така стартира предаването на радио " Свободна Европа " на 22 октомври 1956 година Това послание се повтаря при започване на множеството други излъчвания. В края постоянно звучи хорово осъществяване на " Шуми Марица ".
Българската емиграция, 50-те години
Гласовете на българската емиграция в Западна Германия от 1956 година идват от едно друго време, за което има доста малко непокътнати звукови свидетелства.
През 1956 година вярата за смяна в комунистическите страни е огромна – откакто в Съветския Съюз Хрушчов развенчава култа към Сталин, в Източна Европа стартира развой на идеологическо топене – в Полша избухва въстание в Познан, Владислав Гомулка застава отпред на комунистическата партия и дава обещание изтетляне на руските войски, социалистическият натурализъм е отритнат като единствен способ на литературата. Унгария живее с концепцията за нова гражданска война, почнала със студентски митинги и цялата страна е на улиците. Това чувство за смяна продължава до влизането на руските войски и потушаването на протестите на 10 ноември с цената на над 3000 жертви.
Патосът, тържествените думи, мощните прилагателни, изричани по Радио " Свободна Европа ", са показателни за духа на 1956 година – царува увереност, че скоро комунизмът ще си отиде и България ще се върне в фамилията на свободните страни.
Ето фрагмент от предаване, излъчено тогава:
" Днес нашата татковина се намира под един режим на непознато подтисничество и мракобесие. Гласът на свободна България ратува за възобновяване на потъпканата самостоятелност на българската страна и на похитената независимост на българския народ. Той разобличава непознатите сътрудници, настанени в нашата страна, и разкрива пред вас истината към събитията, които произтичат всекидневно в свободния свят
.не е надалеч времето, когато хората свободно и намерено ще могат да кажат на какъв тормоз са били подложени от комунистическата тирания, с цел да трансформират по-раншните си вярвания и убеждения. "
Как тези гласове доближават до нас в наши дни
Според съглашението на Радио " Свободна Европа ", основано тогава в Мюнхен, с лицензираните предаватели в Германия, Португалия и Испания, записите от обособените излъчвания на радиото се пазят единствено в границите на няколко месеца.
След унгарската гражданска война от 1956 година и подозренията за " подстрекателската " роля на радиото в хода на събитията, тогавашното държавно управление на Федерална Република Германия изисква записите от предавателя в западногерманското градче Библис и ги дава на радиото, само че по-късно си ги връща назад.
През 1957 година те са предадени за предпазване във федералния списък в Кобленц, където биват забравени. Там се намират общо 60 ролки с аудиозаписи на маджарски, полски, чешки, словашки, румънски и български език.
Първото изобретение на записите прави Унгария в края на 90-те години. Тогава страната търси справедлива и цялостна оценка на събитията от 1956. Тези записи са цифровизирани, транскрибирани, разказани и от дълго време са част от унгарската история.
Липсата на експерт с български език във федералния списък в Кобленц пък прави невъзможна изследователската работа – до 2016 година самият списък не знае дали и с какъв брой часа материал на български език разполага.
Първото непокътнато предаване на български език е от 20 октомври 1956. Последното – от 11 ноември.
За какво се приказва по радиото тогава
Основно място радиото отделя на мнения и вести по горещите тематики в Европа и света – изключително събитията в Унгария и Полша.
Правят се съпоставения с апатичността на България и българските комунисти: " Кога ще се разсънят от летаргичния си сън на прислужници, прислужници на господари, които и нехаят за тях? Изглежда, че те чакат да се стовари върху главите им тежката национална сопа "
Всяко предаване съдържа рубриката " Ден по календара ", в която се напомнят значими исторически събития, случили се на този ден в България, изключително след 9.09.1944 година
" На 11 ноември 1946 година интернационалният авантюрист Георги Димитров, който се смята за способен по всички български въпроси, откри за нужно да се произнесе и върху българската просвета.
Този стеснен човек, чиито знания се свеждат към обикновената политграмотност - диамата, преподаван в Съветския съюз, си разреши да държи следния език пред членовете на висшия читалищен съвет:
" През годините преди 9.09 в региона на националната култура и на националната просвета в България се сътвориха такива авгиеви обори, в които доста отпадък и миазми се наслоиха. Трябва желязна идеологическа метла, с цел да се очисти това гнило реакционно мракобесие ". Тази храчка на един тъпанар върху делото на починалите български културни дейци бе призната с безмълвие и с преклонени главички. Комунистическият гнет бе наплашил хората, които в режим на независимост бяха така чувствителни и доблестни. "
" На 20 октомври 1947 година в Пловдив била разкрита противокомунистическа организация. В същото време софийското радио заяви, че органите на партията се похвалили, че съумели да съберат 4 млн лв. за сграда монумент на алената войска "
" На 23 октомври 1954 година вестник " Отечествен фронт " се реши да тури пръста си върху една огромна язва – пиянството, което от ден на ден се уголемява, без да е получило към този момент публично неодобрение, както отбелазва вестникът Хората пият от обезсърчение, с цел да сподавят непрекъснатите паники и цялостната безизходност, в която ги е хвърлил тираничният режим. "
Всяка седмица се отделя време за постоянна " историческа беседа ", " сказка за дамата " и " религиозна сказка ".
Така да вземем за пример на 11 ноември 1956 година радиото приказва за смисъла на християнската молитва и напомня " онази детска молитва, която се придвижва от потомство на потомство: дядо господи, елементарни ми, апелирам ти се от душа, с разум и разсъдък надари ме, да не мога да бъркам, дай на мама, дай на тате здраве, мощ и живот, мир, обич на всички братя и положително на наш народ. "
" Ние упрекваме "
Интересна е рубриката " Ние упрекваме ", в която съответно се показват имена на хора, преследващи свои съграждани за слушането на радио " Свободна Европа ". Така да вземем за пример на 20 октомври представител от радиото се обръща поименно към двама души:
" Чувате ли вие там, поручик Сапунджиев и Георги Харизанов от Неврокопския край? На вас приказваме ние, свободните българи от Радио " Свободна Европа " Ние изцяло разбираме вашия нравствен ужас, само че също по този начин и озлоблението ви. Озлобени сте, тъй като ви обкръжава море от българи родолюбци. Нашият съвет е да си гледате службата
Ние изнасяме на показ закононарушенията на тези, които са се сложили в услуга на руския окупатор Съветският окупатор няма да остане постоянно в България, а един ден ще би трябвало да си отиде, който ден не е към този момент отдалечен. Ето за какво тези мизерници би трябвало да си помислят още в този момент какво ще вършат тогава, тъй като отново сред българи ще останат да живеят.
Пришълците от Москва няма да запазят за тях места в своите самолети, когато ще бягат зад Урал. Тези блудни синове на България не трябва да не помнят още, че тях ги чака и физическо наказване. Понеже подобен е законът на всяко човешко общежитие. Българският народ е страдал прекалено много от техните злодеяния, с цел да им елементарни, при все това може да се окаже благосклонен към тези от тях, които се разкаят "
В предаванията звучи класическа и църковна музика, от време на време цели концерти. Хората, говорещи по радиото, от дълго време не са сред живите. Това е първото потомство българи в емиграция след промяната на режима в България, което претърпява Народния съд, анулацията на монархията, национализацията. В техния език омразата към новия режим се редува с вярата: " Свети божи, свети крепкий, свети безсмертниий, помилуй нас ".
Двайсет и шест излъчвания на български език, излъчени сред 19 октомври и 13 ноември 1956 година по Радио " Свободна Европа ", се намират в централния немски списък в Кобленц, Германия. Това e най-цялостният, най-старият и изцяло неразучен списък на български език в историята на радиото.
Как са оживели тези записи и какво ни споделят те?
Предаването стартира с инструментална версия на песента " Шуми Марица ", формален народен химн сред 1886 и 1947 година
Женски глас:
" Драги слушатели!
Нашата радиостанция се наложи като една нужда в отбрана на потъпканата независимост, истина и истина в поробената ни татковина. Гласът на свободна България ви осведомява постоянно върху същинското състояние на нещата в света и с дълбокото разбиране, че никоя робия не е безконечна, се бори неуморно за запазването на българската история, обичай и просвета до деня, в който слънцето на свободата ще изгрее още веднъж над измъчената ни татковина. "
Така стартира предаването на радио " Свободна Европа " на 22 октомври 1956 година Това послание се повтаря при започване на множеството други излъчвания. В края постоянно звучи хорово осъществяване на " Шуми Марица ".
Българската емиграция, 50-те години
Гласовете на българската емиграция в Западна Германия от 1956 година идват от едно друго време, за което има доста малко непокътнати звукови свидетелства.
През 1956 година вярата за смяна в комунистическите страни е огромна – откакто в Съветския Съюз Хрушчов развенчава култа към Сталин, в Източна Европа стартира развой на идеологическо топене – в Полша избухва въстание в Познан, Владислав Гомулка застава отпред на комунистическата партия и дава обещание изтетляне на руските войски, социалистическият натурализъм е отритнат като единствен способ на литературата. Унгария живее с концепцията за нова гражданска война, почнала със студентски митинги и цялата страна е на улиците. Това чувство за смяна продължава до влизането на руските войски и потушаването на протестите на 10 ноември с цената на над 3000 жертви.
Патосът, тържествените думи, мощните прилагателни, изричани по Радио " Свободна Европа ", са показателни за духа на 1956 година – царува увереност, че скоро комунизмът ще си отиде и България ще се върне в фамилията на свободните страни.
Ето фрагмент от предаване, излъчено тогава:
" Днес нашата татковина се намира под един режим на непознато подтисничество и мракобесие. Гласът на свободна България ратува за възобновяване на потъпканата самостоятелност на българската страна и на похитената независимост на българския народ. Той разобличава непознатите сътрудници, настанени в нашата страна, и разкрива пред вас истината към събитията, които произтичат всекидневно в свободния свят
.не е надалеч времето, когато хората свободно и намерено ще могат да кажат на какъв тормоз са били подложени от комунистическата тирания, с цел да трансформират по-раншните си вярвания и убеждения. "
Как тези гласове доближават до нас в наши дни
Според съглашението на Радио " Свободна Европа ", основано тогава в Мюнхен, с лицензираните предаватели в Германия, Португалия и Испания, записите от обособените излъчвания на радиото се пазят единствено в границите на няколко месеца.
След унгарската гражданска война от 1956 година и подозренията за " подстрекателската " роля на радиото в хода на събитията, тогавашното държавно управление на Федерална Република Германия изисква записите от предавателя в западногерманското градче Библис и ги дава на радиото, само че по-късно си ги връща назад.
През 1957 година те са предадени за предпазване във федералния списък в Кобленц, където биват забравени. Там се намират общо 60 ролки с аудиозаписи на маджарски, полски, чешки, словашки, румънски и български език.
Първото изобретение на записите прави Унгария в края на 90-те години. Тогава страната търси справедлива и цялостна оценка на събитията от 1956. Тези записи са цифровизирани, транскрибирани, разказани и от дълго време са част от унгарската история.
Липсата на експерт с български език във федералния списък в Кобленц пък прави невъзможна изследователската работа – до 2016 година самият списък не знае дали и с какъв брой часа материал на български език разполага.
Първото непокътнато предаване на български език е от 20 октомври 1956. Последното – от 11 ноември.
За какво се приказва по радиото тогава
Основно място радиото отделя на мнения и вести по горещите тематики в Европа и света – изключително събитията в Унгария и Полша.
Правят се съпоставения с апатичността на България и българските комунисти: " Кога ще се разсънят от летаргичния си сън на прислужници, прислужници на господари, които и нехаят за тях? Изглежда, че те чакат да се стовари върху главите им тежката национална сопа "
Всяко предаване съдържа рубриката " Ден по календара ", в която се напомнят значими исторически събития, случили се на този ден в България, изключително след 9.09.1944 година
" На 11 ноември 1946 година интернационалният авантюрист Георги Димитров, който се смята за способен по всички български въпроси, откри за нужно да се произнесе и върху българската просвета.
Този стеснен човек, чиито знания се свеждат към обикновената политграмотност - диамата, преподаван в Съветския съюз, си разреши да държи следния език пред членовете на висшия читалищен съвет:
" През годините преди 9.09 в региона на националната култура и на националната просвета в България се сътвориха такива авгиеви обори, в които доста отпадък и миазми се наслоиха. Трябва желязна идеологическа метла, с цел да се очисти това гнило реакционно мракобесие ". Тази храчка на един тъпанар върху делото на починалите български културни дейци бе призната с безмълвие и с преклонени главички. Комунистическият гнет бе наплашил хората, които в режим на независимост бяха така чувствителни и доблестни. "
" На 20 октомври 1947 година в Пловдив била разкрита противокомунистическа организация. В същото време софийското радио заяви, че органите на партията се похвалили, че съумели да съберат 4 млн лв. за сграда монумент на алената войска "
" На 23 октомври 1954 година вестник " Отечествен фронт " се реши да тури пръста си върху една огромна язва – пиянството, което от ден на ден се уголемява, без да е получило към този момент публично неодобрение, както отбелазва вестникът Хората пият от обезсърчение, с цел да сподавят непрекъснатите паники и цялостната безизходност, в която ги е хвърлил тираничният режим. "
Всяка седмица се отделя време за постоянна " историческа беседа ", " сказка за дамата " и " религиозна сказка ".
Така да вземем за пример на 11 ноември 1956 година радиото приказва за смисъла на християнската молитва и напомня " онази детска молитва, която се придвижва от потомство на потомство: дядо господи, елементарни ми, апелирам ти се от душа, с разум и разсъдък надари ме, да не мога да бъркам, дай на мама, дай на тате здраве, мощ и живот, мир, обич на всички братя и положително на наш народ. "
" Ние упрекваме "
Интересна е рубриката " Ние упрекваме ", в която съответно се показват имена на хора, преследващи свои съграждани за слушането на радио " Свободна Европа ". Така да вземем за пример на 20 октомври представител от радиото се обръща поименно към двама души:
" Чувате ли вие там, поручик Сапунджиев и Георги Харизанов от Неврокопския край? На вас приказваме ние, свободните българи от Радио " Свободна Европа " Ние изцяло разбираме вашия нравствен ужас, само че също по този начин и озлоблението ви. Озлобени сте, тъй като ви обкръжава море от българи родолюбци. Нашият съвет е да си гледате службата
Ние изнасяме на показ закононарушенията на тези, които са се сложили в услуга на руския окупатор Съветският окупатор няма да остане постоянно в България, а един ден ще би трябвало да си отиде, който ден не е към този момент отдалечен. Ето за какво тези мизерници би трябвало да си помислят още в този момент какво ще вършат тогава, тъй като отново сред българи ще останат да живеят.
Пришълците от Москва няма да запазят за тях места в своите самолети, когато ще бягат зад Урал. Тези блудни синове на България не трябва да не помнят още, че тях ги чака и физическо наказване. Понеже подобен е законът на всяко човешко общежитие. Българският народ е страдал прекалено много от техните злодеяния, с цел да им елементарни, при все това може да се окаже благосклонен към тези от тях, които се разкаят "
В предаванията звучи класическа и църковна музика, от време на време цели концерти. Хората, говорещи по радиото, от дълго време не са сред живите. Това е първото потомство българи в емиграция след промяната на режима в България, което претърпява Народния съд, анулацията на монархията, национализацията. В техния език омразата към новия режим се редува с вярата: " Свети божи, свети крепкий, свети безсмертниий, помилуй нас ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ