5 грешки, които не можете да си позволите да направите
Текст от американската писателка Амити Гейдж, оповестен в Huffington Post.
Грешка #1: Да живееш в перманентна рецесия
Една по-възрастна другарка ми споделяше: „ Когато бях по-млада, се усещах толкоз уплашена. Мислех, че няма да мога да се оправя с живота. След това се отхвърлих от драмите. “ Тя ми споделяше това в интервал, в който се грижех по едно и също време за дребното си дете и умиращия си татко и бях на ръба на безработицата. Това беше – да, в действителност беше, интервал на огромен стрес. Но откакто той мина (хлапето ми оцеля, открих си нова работа и се сбогувах с татко), забелязах че ми лиши дълго, дълго време да спра да се усещам, като че ли обезверено закъснявам за някъде. И защото тялото ми продължаваше да кара с превишена скорост, мозъкът ми се зае да търси нови рецесии. Опасно е да приемеш рецесията за изходно равнище. Става все по-трудно и по-трудно да видиш анти-кризите, които са толкоз нужни за щастието: тихите моменти, значимите паузи – като тези в едно стихотворение.
Грешка #2. Да се оплакваш (освен на шега)
Нека си го признаем, недоволството има смисъл единствено с цел да кара хората да се смеят. Забавно е да се съберете с другари и да хленчите. Така че, когато чувствате нужда да стенете и да се вайкате, смейте се с горчиво самопризнание и яжте тестени сладкиши. Ако усетите, че стартирате да приемате изкуството на недоволствата една концепция по-сериозно, запитайте се какво тъкмо желаете да постигнете. Ако в действителност смятате, че ще се отървете от проблемите си, като ги изразите, поддържам ви. Но защото не е по този начин, за какво не си запазите устното слово за потребно взаимоотношение и остроумия, а може би и пояснения в обич?
Грешка #3. Да „ изключиш “, до момента в който ядеш нещо вкусно и да се чудиш кой го изял, когато свърши.
Някои неща (напр. солени карамелки, севиче) просто заслужават цялостното ви внимание.
