Какво харесвах и обичах ♥ Станка ПЕНЧЕВА
Течащи води: изворчета, снежни ручеи през пролетта, планински рекички.
Жив огън – в огнище, навън. Тъмна стая, остаряла печка с гьозове, по тавана играят светлинки. Мирише на дърва.
Миризмите. Понякога морето ми миришеше на преди малко разрязана любеница, чубрицата – на топла къща. Долавях във въздуха мириса на сняг, преди той да е завалял.
Камъчета, изгладени от водата, или кестени – да ги държа в джоба си и да ги допирам.
Кълновете на засети от мен семенца, надигнали безстрашно пръста с главички.
Водно конче над тихата вода с тръстики и папури.
Паяжина или гола трънка след дъжд – задачите обнизани с капчици-мъниста.
Малки животни – е, без змийчета и крокодилчета…
Сняг под месечина.
Дете и майка – най-хармоничната прегръдка, най-съвършената комбинация.
Лятото.
Солено, кисело, люто.
Кехлибар, сребро.
Кучета и коне.
Малка къща с двор и огромни дървета.
Да лежа на земята – лете, нощем – и да виждам звездното небе.
Да съм на открито, на зелено и пространно. Да съм сама.
Да правя подарък. Да получавам писма. Да посрещам посетители.
Да бера цветя.
Да пътувам по света.
Станка Пенчева, от книгата „ Тук съм ”, Издателска къща „ Жанет 45 ”
