Театърът се зародил от сценични ритуали в чест на Дионис

Театърът се зародил от театрални ритуали в чест на Дионис по време на празниците на този господ. Участниците в действието били хор с ръководител и актьор.

Актьорът, именуван още „ протагонист “ (отговарящ), бил обособен от хора през VI век прочие Хр. от драматурга Теспис (Теспид). При тирана Пизистрат (602-527 година прочие Хр.) с изключение на, че за пръв път били записани „ Илиада “ и „ Одисея “ (дотогава се изпълнявали устно ) в Атина почнали трагични представления и точно Теспис бил първият „ режисьор “. За страдание, не са оживели негови произведения.

Тъй като театърът израснал от спектакли в чест на бога на виното и веселието Дионис, от представянето на неговата гибел се развила нещастието, а от представленията в чест на насладата и виното – комедията. Обикновено представяли 3 нещастия подред, а след тях – комедия.

Разцветът на древногръцката покруса е обвързван с имената на трима велики драматурзи-трагици: Есхил, Софокъл и Еврипид. Дори разказвали легенда, която ги свързвала с морската борба против персите при Саламин (480 година прочие Хр.). Есхил се сражавал в нея, Софокъл пеел в хора на юношите, които поздравявали спечелилите, а Еврипид се родил същия ден.

Есхил е роден към 525 година прочие Хр. в град Елевсин, който бил част от атинския полис. В младостта си той започнал да написа и да поставя пиеси. През 484 година прочие Хр. Есхил въвел втори артист (девтерагонист) в структурата на нещастието.

Есхил е бил не само драматург, но и воин. Легендата споделя, че се сражавал при Саламин. Но собствената му епитафия споделя, че драматургът се е бил при Маратон (490 година прочие Хр.) и враговете трябвало да запомнят неговата смелост. За битката при Саламин драматургът написал нещастието „ Персите “, където посредством думите на пратеник описал морското стълкновение.

Есхил написал към 90 нещастия. Тринадесет пъти той станал победител в така наречен „ Велики Дионисии “. От пиесите му до наши дни са достигнали единствено 7. Само една негова трилогия е изцяло запазена – историята на Орест, синът на Агамемнон.

През 468 година прочие Хр. Есхил отстъпил първото място на изгряващата звезда на атинския театър – Софокъл. След това отпътувал за Сицилия и живял в двора на тирана Хиерон. Там написал нещастието „ Етнянки “ в чест на основаването от Хиерон на град Етна в подножието едноименния вулкан. По-късно Есхил се завърнал в Атина и спечелил последната си победа във Великите Дионисии.

По-младият съвременник на Есхил – Софокъл, произлиза от заможно семейство. Той се занимавал с политика – бил ковчежник на Атинския морски съюз, избирали го на военната служба „ пълководец “. Влизал в „ приятелския кръг “ на Перикъл, най-влиятелния атински политик през 440–430 година прочие Хр.

Написал над 100 пиеси, но са оживели единствено 7 нещастия и фрагмент от сатировска (с присъединяване на подчинени на Дионис полубожества – сатири) драма.

Софокъл въвел трети артист (тритагонист) в постановките. Неговата роля била най-малката и непрестижна. Например, атинският оратор и политик Есхин, който си съперничил с Демостен, на младини играл известно време в театъра. Демостен обичал да му се присмива, че като артист не съумял да се издигне над ситуацията на тритагонист.

В пиесите обаче имало повече от трима герои, по тази причина един артист можело да играе няколко функции. В особени случаи се вкарвал четвърти артист. Специални артисти, които не влизали в основния състав, играели безмълвни функции. Например, в трагедията на Еврипид „ Ифигения в Таврида “ приятелят на Орест, Пилад, участва на сцената, но не изрича думи.

Третият от големите трагици, Еврипид, е роден през 480-те години прочие Хр. Дебютира в началото на 430 година прочие Хр. с трагедията „ Алкестида “. Неговите пиеси навлизат по-дълбоко в връзките сред хората. Той не се боял да обрисува своите герои колебаещи се, обзети от подозрения и пристрастености.

Отношението на атиняните към Еврипид било нерешително. Премиерите му постоянно завършвали с провали. Започнали да го ценят високо едвам по-късно, през елинистическата ера (323 година прочие Хр. – 30 година прочие Хр.). Запазени са 17 негови нещастия и 1 сатировска драма. Драматургът приключил живота си през 406 година прочие Хр. в двора на просветения македонски цар Архелай.

Темата на множеството атински нещастия били митични сюжети из живота на богове и герои. Например, Есхил в пиесата си „ Прикованият Прометей “ споделя за съдбата на исполин, който подарил огъня на хората.

„ Едип в Колон “ създател Жан Жиро. Уикипедия

Софокъл в трагедиите „ Едип цар “ и „ Едип в Колон “ споделя за легендарния цар на Тива.

Еврипид основава пиесата „ Медея “ – за възлюблената на аргонавта Язон.

По-рядко драматурзите се обръщат към своята актуалност. Фриних, най-известният от трагиците преди Есхил, сложил през 493 година прочие Хр. нещастието „ Превземането на Милет “ – за края на въстанието на малоазийските гърци против Персия. По-късно той поставил нещастието „ Финикийките “ за битката при Саламин. Към същата тематика се обърнал и Есхил в „ Персите “.

Според легендата Есхил бил погубен от костенурка, която паднала върху него. Орелът, който я носел в ноктите си, взел неговата плешива глава за камък, в който може да се счупи твърдата черупка.

Също легендата споделя, че Софокъл умрял, пробвайки се да произнесе стих от своя покруса, без да си поеме мирис – задачата му била да потвърди на артист, с който репетирал, че това е допустимо. Според друго поверие, той просто се задавил с гроздово зърно.

Синовете и племенникът на Есхил, синът и внукът на Софокъл също станали драматурзи. Но всички те се изгубили сред десетките си сътрудници по занаят, а пиесите им били забравени.

Днес помним единствено великите. В историята постоянно е по този начин.

–