Долмените на Сакар
Те са неповторимото историческо благосъстояние на Сакар. Може и да не ги забележите, до момента в който се разхождате из планината, само че тези антични камъни, подредени от човешка ръка, са оживели хиляди години.
Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат съвсем на никое място другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкоз огромно, че планината заслужава да бъде оповестена за долменен резерват.
Долмените – тези мегалитни структури, към момента крият своите секрети. Има хипотези, че са астрономически уреди. Но такива черти не се следят постоянно и на всички места. Има догатки, че са гробнични уреди или монументи. Но надалеч не на всички места има следи от погребения. Така или другояче предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса за какво.
Мегалитни монументи се срещат от Британските острови до Япония.
Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хиляди пр.н.е.), до момента в който балканските и кавказките се датират към 2.-1. хиляди пр.н.е. Към средата на 1. хиляди пр.н.е. мегалитното строителство замира на всички места по света.
Трудно е да се каже дали градежът им е повсеместен стадий в развиването на обществата, или е резултат на “дифузия ” на една концепция, която, естествено, е търпяла развиване и смяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са уреди, съединени от най-малък брой оптимално огромни и необработени или жестоко обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните детайли става не посредством зидане, а посредством групиране и сглобяване по кантовете.
Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени.
Менхирът е скален блок, който е забит отвесно в земята сходно на колона. Срещат се самостоятелно, в безредни групи и подредени (в кръг – така наречен кромлех – като Стоунхендж; неотклонно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма безапелационна догадка за предназначението им.
Долменът градивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща канара („ протодолмен ”), 3-4 камъка (долмен вид маса) или 2-4 отвесно забити плочи в правоъгълен проект (долмен вид камера).
Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са основно в така наречен Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и евентуално над 100 в Турция), Сакар (локализирахме до момента към 100), Източните Родопи (около 30 в България и евентуално още толкоз в Гърция) и обособени съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са значими, тъй като бележат пътя, по който евентуално е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.
Районът към Одрин
е населяван от разнообразни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. основават свое царство. Въпреки че в писмените извори на никое място няма данни одрисите да са строили мегалити, въпреки всичко може да се допусна, че точно те наследяват традицията за долменното строителство от своите прародители - условно може да ги назоваваме протоодриси. Става дума за нашите земи в интервала преди 10. в. пр.н.е.
