Живеят по 120 години, раждат на 65, нямат тумори: Всички тайни на мистериозния народ
Те сякаш са от друга планета, само че не са. Рядко са заболели, не знаят за тумори, наподобяват доста млади, а дамите им могат да раждат и на 65-годишна възраст. Хунзите са постоянно усмихнати, радостни и здрави и наподобяват младолики. Живеят в планините в Северен Пакистан, наброяват към 87 000, а са известни с това, че живеят приблизително по 100 години, само че доста от тях без проблем доближават и до 120. Единици живеели и по 160 години. Рядко са заболели, не знаят какво е това израстък, доста младолики, а дамите им раждат и на 65 години.
Едно китайско списание през 1984 година описало доста забавно събитие. Един член на хунзите, на име Саид Абдул Мобуда, изненадал всички служащи на емиграционата работа на лондонското летище Хийтроу, когато посочил паспорта си. Бил роден през 1832 година и бил на 160 години. Смятан за воин в страната на хунзите, помнел събития от 1850 година.
Книгата „ хунзи – хората, които не знаят за заболяването “ от създателя Р. Бирчер, показва главните характерности на храната им, потвърждавайки, че тя е ключ за здравословен живот:
Вегетариански метод на хранене – огромно количество прясна храна, доминират плодове и зеленчуци, натурални артикули, без никаква спомагателна химия, хранителни артикули, които се приготвят по метод по който се съхраняват всички потребни съставки. Алкохола и сладките са в листата на хранителни артикули които рядко се употребяват. Почитат и съблюдават постоянния интервал на недояждане.
Те са живото доказателство, че диетата и метода на живот въздействат на индивида. Хунзите се къпят в студена вода, даже и в случай че е под нулата. Ядат единствено това, което отглеждат, а се хранят с плодове и зеленчуци, бобови растения, сушени кайсии, разнообразни зърнени храни, както и овче сирене, мляко и яйца.
За тях няма вечеря, единствено закуска и обяд. Много вървят, даже до 15-20 км дневно. Много рядко ядат месо, единствено два пъти годишно ядат малко агнешко или пилешко. Също по този начин, доста смях.
Една част от годината не се яде нищо в продължение на 2-4 месеца, а единствено се пие сок от сушени кайсии. Това при тях е традиция от отдавнашни времена, която доста почитат и се прави в тази част на годината, която плодовете към момента не са зазрели. Лекарите са съгласни, че тъкмо метода на хранене и интервалите на недояждане способстват за положителното здраве и дългоденствие.
Именно навика за консумация на огромно количество кайсии може би е тайната в отбраната против туморите. Семките от кайсии са богати на витамин B-17, който работи антиканцерогенно, а те вършат масло от семената. Но става дума за доста дребни дози, тъй като в противоположен случай биха могли да бъдат животозастрашаващи.
При тях е даже е авторитет, фамилията да има повече дървета с кайсии.
За страдание, през днешния ден и сред тях отива нездравословна индустриална храна. Така се появили кариеси и проблеми с храносмилането, които преди този момент не са познавали.
На интернационалния конгрес за ракови болести в Париж, извършен през август 1977 година, специалисти оповестиха, че „ съгласно геоканцерологията (наука за проучване на рака в разнообразни райони в света), цялостното неявяване на рак се следи единствено при народа хунзи “.
Този устойчив и цялостен с живот народ за себе си споделя, че са потомци на Александър Македонски и неговата войска. Някои от тях по време на завладяването останали в техните села и се оженили.
Инфо: mall359
