Пламен Панов: Историята на Пловдив трябва да бъде подчертавана
, заместник-кмет " Култура, археология и туризъм “ на община Пловдив, в изявление за Агенция " Фокус “ с равносметка за свършеното през годината, в който Пловдив носи купата " Най-добра европейска дестинация “.
Г-н Панов, община Пловдив получи приз за интернационално приети достижения и стабилно развиване на туризма в България. Пловдив носи купата " Най-добра европейска дестинация “. Това са все самопризнания, които са много задължаващи. Какво действително сочат цифрите? Какъв е растежът на туристи през годината, която си отива? И от къде са най-много те?
Много е важно да кажем, че това самопризнание, което получихме от Министерството на туризма е приз, който самият министър е решил да даде на Пловдив. И това е в действителност огромно самопризнание, тъй като това е институцията, която най-пряко следи какви политики постановат общините в областта на културата и туризма. Това първо е доста добра оценка. Разбира се, една от аргументите да получим този приз е това, че тази година Пловдив наистина взе четвърто място в една конкуренция в много влиятелна компания. Пловдив взе четвърто място побеждавайки, след демократично гласоподаване и с гласовете на над половин милион европейци и победи други утвърдени вече туристически дестинации на доста по-големи градове като Лондон и Прага. Това демонстрира две неща. Едното е, че с политиката, която водим, и в предходните два мандата на кмета Иван Тотев, и в този момент при Здравко Димитров, Пловдив към този момент има своята инерция след купата ЕСК, Пловдив е различим. От друга страна купата задължава тези старания да не престават - дейната реклама, дейното промотиране на града. И всичко е обвързвано. Всъщност, Пловдив влага в културно завещание и в културен събитиен календар, само че истината е, че когато този артикул е изработен, тогава идва и ролята на отдела по туризъм, който да пакетира и показа работата по най-хубавия метод. Статистиките и данните демонстрират, че тези градове, които получат купата " най-хубава европейска дестинация ", в тях още през същата година се усеща нарастване на броя на туристите. Можем да кажем, че в Пловдив през 2022 година туризмът като бранш продължи да се възвръща, след тези две години на коронавирус пандемия. Знаете, че това беше секторът, който най-силно бе обиден.
Според данните, за първото деветмесечие в град Пловдив са осъществени 378 332 нощувки, което е растеж от 52% спрямо 2021 година, когато имаше коронавирус. Но, в случай че се съпоставяме с пред пандемичната - 2019 година, тогава през първото деветмесечие са били осъществени 387 579 нощувки. Или, ние се доближаваме съвсем на 97% към данните от 2019 година. С тези данни се демонстрира, че тази година чувството за туризъм беше извънредно мощно и се надяваме, когато излязат данните през януари за цялата година, да забележим, че ние към този момент съвсем сме достигнали равнищата от 2019 година, за да може да чакаме даже растеж от 10 % за 2023 по отношение на 2022 година.
Когато говорим за интерес към град Пловдив, в топ 10 от страните, които посещават града, са туристи от Германия, Турция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство, Нидерландия, Испания и Франция. Най-голям % взима Турция, с към 35% от общия дял пренощували, 18% Германия, следват Гърция, Румъния Обединеното кралство и Нидерландия, Испания и Франция. В момента, след ковита, който доста затрудни интернационалните пътувания, в Европа има и война. Всичко това към момента ще оказва отрицателно въздействие при пътуванията и идването на задгранични туристи. Туристът е сензитивен и това, че има нестабилност в района ще повлиява и в бъдеще време. Въпреки всичко, в последните две години и тази година ние работихме и ще продължим по метода, по който рекламирахме града и в обществените мрежи, и посредством специализирането издания. Но искрено, таргетът ни тази година беше българският екскурзиант, който взима по-голям % от туристите, които са посетили града и са пренощували в Пловдив.
Но въпреки всичко купата Европейска столица на културата (EСК) изигра огромна роля. Вървим даже към по-висока цифра от 2019, когато бяхме столица на културата?
Да, тя даде изключителна инерция и ЕСК ще остане вечно както в историята на град Пловдив, по този начин и в ДНК-то на пловдивчани. Когато приказваме за развиването на града, това е главен основен миг, който ни прави разпознаваеми. Любопитното нещо, което демонстрира ЕСК като резултат, е инвестицията в културно наличие и културна стратегия. Пловдив има доста съставки на своя туристически бранд – културно-исторически туризъм, събитиен туризъм, състезателен туризъм, винен туризъм и така нататък Но двете основни съставки, които водят туристи в града, са инвестицията в културна и събитийна програма и културно-историческото завещание. Когато приказваме за статистика, е забавно да погледнем третото тримесечие на 2022 година - това са месеците юли, август, септември и същите месеци на 2019 година. През това тримесечие на 2022 година сме записали 152207 нощувки и 151817 през 2019 година. Това сигурно са месеците, в които доста огромен акцент от културната стратегия на Пловдив през културния календар и този на Фондация " Пловдив 2019 " са се случили през тези месеци - Оперен фестивал, Hills of Rock, One dance week. Това са единствено три от многото планове, които се случват в града и респективно има пик на туристи в това време. В месец септември пък стартира паметният за Пловдив " Есенен салон на изкуствата ". Това значи, че в града се е работило и се е водила и в предходните два мандата и в този момент една единна и поредна политика в културата и туризма.
Пловдив е кондензиран с пластове история и архитектура. По тази причина постоянно попада под обстрела на критикарите. Вие какво смятате - задоволително ли е направено до момента и какво още би трябвало да се направи за опазването на културно-историческото завещание на този античен град?
И в това отношение ние водим една поредна политика. Гледаме да насочим нашите старания към това първо да консервираме и след това да реставрираме и експонираме. Първо е значимо да опазваш паметта и историята на града и въпреки това да образоваш жителите, които виждат каква е историята, тази 8-хилядна история на Пловдив. Самото културно историческо завещание е и много атрактивно. Направено е не малко - площад " Централен ", Форум " Запад ", Малка, Голяма Базилика. През тези три мандата ние имахме опцията да създадем съществени инвестиции за опазването на културно–историческото завещание. Голямата Базилика беше открита през 2021 година и още през първите няколко месеца притегли близо 50 000 гости и продължава да бъде и през 2022 година един от най-желаните обекти за посещаване. Бе приключена и постройката на непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба на ул. " Съборна ".
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) утвърди и към този момент имаме крайна техническа подготвеност и чакаме позволение за градеж на Античния конгрес, в неговата Южна и Източна страна. Ние работим интензивно и се надяваме, че през идната година Общинският съвет ще сметне, че този обект е предпочитан и респективно ще отдели средства, с цел да може същинската работа по консервация и реституция да стартира, с което ще се приключи целият образ на площад " Централен " и на централната градска част, откъм експониране на археологията. Съвсем неотдавна приключихме избавителните археологически разкопки на един доста любопитен обект. Това са ранно византийските пещи, които се намират против Галерия 2019. Работата по опазването на културно-историческото завещание в никакъв случай не завършва. Тя би трябвало да продължава тъй като ние имаме обвързване към пловдивчани. Историята на Пловдив трябва да бъде подчертавана и експонирана. През тази година двете огромни бъдещи перли в короната в действителност са Небет тепе и Източната врата. Вече имаме първа копка и там се работи. До края на 2023 година ние ще имаме още две нови атракции. Хубаво е да има рецензия, тъй като някой път ние, като админи, може да гледаме в неверна посока. Затова трябва да се вслушваме в градивната рецензия на жителите. Но мога да ви уверя, че в никакъв случай не сме спирали и ще продължим да работим за опазването на културно историческото завещание на Пловдив.
Знам, че музеите и културните институти сякаш са вашата горделивост, по какъв начин се развиват те? Има ли свежи хрумвания, или някъде е застинало и буксува и не е това, което би трябвало да бъде в един европейски град?
Ако би трябвало да бъда прям, аз в действителност доста се гордея с работата на музеите. Имаме шест доста амбициозни шефове, които със своя характерен натюрел работят в екипи, които непрекъснато търсят начини да променят експозициите и да ги обновяват. Всеки шеф, с изключение на за положителното експониране и поддържане, гледа и да уголемява своите експозиции. Съвсем неотдавна в Природонаучния музей открихме чисто новата зала с огромните аквариуми. Това е един план, който се случва и с поддръжката на община Пловдив и финансиран от нея, с което станахме музеят с максимален аквариум вътре за България, което е впечатляващо. Също по този начин и залата с динозаври, която беше основана в края на миналата година и която се развива и тази година. Това са все нови експозиции. Етнографският музей към този момент има нова постройка на " Съборна “22. Преди седмица НИНКН съгласува плана за ремонт и реорганизация на постройката, която е била хоспител. В тази постройка ще има нова експозиция. С това ние ще изпълним завета на един от огромните пловдивчани Димитър Добрев, който за съжаление ни напусна. Благодарение на него ние ще имаме една впечатляваща колекция от ютии. Това ще бъде нещо неповторимо за района и изобщо за района на Югоизточна Европа. Това е една филибелийска активност, която той е направил. Благодарение на него, единствено тук, и във Франция, ще има подобен Музей на ютията и той ще бъде под ръководството на Етнографския музей. Тази година по стратегия Културно предприемачество, завещание и съдействие, или Норвежката стратегия, спечелихме план за близо 800 000 лв.. Това е план, който всички музеи, плюс библиотека и ГХГ ще добавят по още едно прекарване към своите експозиции благодарение на едно единно приложение. С помощта на добавената реалност артефактите вътре в музеите ще оживяват като употребяваме таблета и телефона. Самите гости ще играят разнообразни игри, ще има задачи и провокации, които ще карат всеки един клиент да обиколи като влезе, да завоюва играта, тъй като ще бъде превзет от тази добавена действителност и в следствие ще ги посети тези музеи и старинни къщи. Историческият и Археологически музей също вземат участие в този план, там предстоят инфраструктурни дейности. В Археологическия музей ще се подменят освен витрини и климатичната апаратура. Предстои за малко да затворим и зала Съединение в Историческия музей, където ще се извърши козметичен ремонт. Работата в музеите не стопира и аз благодаря на шефовете, с които работя за това, че са толкоз дейни.
Хубавото е да мислим и за нещо друго, което и в следващите управленски мандати на Пловдив ще би трябвало да се взема решение. Ние сме постигнали едно извънредно положително равнище на материалната база в музеите, само че техният сграден фонд е към този момент стеснен. И в случай че ние работим по въпроса и в бъдещите управнически мандати би трябвало да се търсят разновидности. Например, за Природнонаучния музей, който няма накъде към този момент да пораства, а шефът има още доста хрумвания. Това е нещо, което в бъдеще кмет и зам.- кмет ще трябва да вземат решение, тъй като е значимо, изключително, когато има още доста, което да се покаже. Същото важи и за Археологическия музей, който има още доста артефакти, които ние желаеме в бъдеще да разтеглим с още една база. Ще забележим къде ще бъде тя.
Какъв опит употребяваме в Пловдив, от кои се учим. И какво още ни липсва?
Опитът на Пловдив е на база насъбран опит. Например ЕСК промени работата на всички културни оператори – общински, държавни, независимия културен бранш. Увеличението на средствата за културно наличие, което се наблюдава предизвиква операторите да правят различни културни проекти и стратегии, да се развиват и притеглят гости, музеите, които се научиха да пишат планове. Община Пловдив е модернист в това да вкара методика за оценка през културния си календар и да подпомага своите лични музеи да приготвят апликационни форми и да аплайват за външно финансиране, като да вземем за пример от Министерство на културата. Това са все уроци, които се учат във времето и опит добит във времето. И той дава своите плодове. Бях благополучен, когато лятото от външен донор, като Национален фонд " Култура " всички наши музеи завоюваха финансиране на планове. Това демонстрира, че ние сме си научили уроците и може да вървим напред.
Да, можем ли да кажем, че Пловдив се радва на обилно отношение, когато става въпрос за финансиране на значими културни планове.
Когато приказваме за конкурсен принцип да, ние приказваме към този момент за насъбран потенциал и безспорност. В последните две години, обаче разговорът с страната беше по-особен. И имахме няколко месеци обстановки на не изключително положително отношение от страна на Министерство на културата. Но Пловдив е задоволително мощен, с цел да може да се оправя и самичък, и с насъбрания потенциал да осъществя планове. Но доста се надявам, че в бъдеще ще имаме доста добра връзка, както например с Министерството на туризма.
Като приказваме за финансиране се сещам и за един проблем. Този за заплатите на музейните служащи, имаше митинги. Докъде стигнаха нещата там, какво извоюваха?
Пловдив беше един от градовете, който много мощно даде отпор на последното работещо държавно управление. Депутатите на ГЕРБ и други политически групи поддържаха нарастването на заплатите на музейните служащи, които заплати идват от страната. При състояние, че имаш интензивно работещи музеи, да си срещу нарастване на заплатите беше много странно и доста се веселя, че самите музеи като общественост бяха мощно обединени и реализираха нарастване с 38% на заплатите, което е добре и е по-достойно от това, което беше до момента. Но това не е краят. Те би трябвало да бъдат насърчавани, тъй като знаете ли какъв брой младежи има в пловдивските музеи. Изключително прелестно е това и те би трябвало да бъдат насърчавани да се развиват като фрагменти в системата.
Г-н Панов, община Пловдив получи приз за интернационално приети достижения и стабилно развиване на туризма в България. Пловдив носи купата " Най-добра европейска дестинация “. Това са все самопризнания, които са много задължаващи. Какво действително сочат цифрите? Какъв е растежът на туристи през годината, която си отива? И от къде са най-много те?
Много е важно да кажем, че това самопризнание, което получихме от Министерството на туризма е приз, който самият министър е решил да даде на Пловдив. И това е в действителност огромно самопризнание, тъй като това е институцията, която най-пряко следи какви политики постановат общините в областта на културата и туризма. Това първо е доста добра оценка. Разбира се, една от аргументите да получим този приз е това, че тази година Пловдив наистина взе четвърто място в една конкуренция в много влиятелна компания. Пловдив взе четвърто място побеждавайки, след демократично гласоподаване и с гласовете на над половин милион европейци и победи други утвърдени вече туристически дестинации на доста по-големи градове като Лондон и Прага. Това демонстрира две неща. Едното е, че с политиката, която водим, и в предходните два мандата на кмета Иван Тотев, и в този момент при Здравко Димитров, Пловдив към този момент има своята инерция след купата ЕСК, Пловдив е различим. От друга страна купата задължава тези старания да не престават - дейната реклама, дейното промотиране на града. И всичко е обвързвано. Всъщност, Пловдив влага в културно завещание и в културен събитиен календар, само че истината е, че когато този артикул е изработен, тогава идва и ролята на отдела по туризъм, който да пакетира и показа работата по най-хубавия метод. Статистиките и данните демонстрират, че тези градове, които получат купата " най-хубава европейска дестинация ", в тях още през същата година се усеща нарастване на броя на туристите. Можем да кажем, че в Пловдив през 2022 година туризмът като бранш продължи да се възвръща, след тези две години на коронавирус пандемия. Знаете, че това беше секторът, който най-силно бе обиден.
Според данните, за първото деветмесечие в град Пловдив са осъществени 378 332 нощувки, което е растеж от 52% спрямо 2021 година, когато имаше коронавирус. Но, в случай че се съпоставяме с пред пандемичната - 2019 година, тогава през първото деветмесечие са били осъществени 387 579 нощувки. Или, ние се доближаваме съвсем на 97% към данните от 2019 година. С тези данни се демонстрира, че тази година чувството за туризъм беше извънредно мощно и се надяваме, когато излязат данните през януари за цялата година, да забележим, че ние към този момент съвсем сме достигнали равнищата от 2019 година, за да може да чакаме даже растеж от 10 % за 2023 по отношение на 2022 година.
Когато говорим за интерес към град Пловдив, в топ 10 от страните, които посещават града, са туристи от Германия, Турция, Гърция, Румъния, Обединеното кралство, Нидерландия, Испания и Франция. Най-голям % взима Турция, с към 35% от общия дял пренощували, 18% Германия, следват Гърция, Румъния Обединеното кралство и Нидерландия, Испания и Франция. В момента, след ковита, който доста затрудни интернационалните пътувания, в Европа има и война. Всичко това към момента ще оказва отрицателно въздействие при пътуванията и идването на задгранични туристи. Туристът е сензитивен и това, че има нестабилност в района ще повлиява и в бъдеще време. Въпреки всичко, в последните две години и тази година ние работихме и ще продължим по метода, по който рекламирахме града и в обществените мрежи, и посредством специализирането издания. Но искрено, таргетът ни тази година беше българският екскурзиант, който взима по-голям % от туристите, които са посетили града и са пренощували в Пловдив.
Но въпреки всичко купата Европейска столица на културата (EСК) изигра огромна роля. Вървим даже към по-висока цифра от 2019, когато бяхме столица на културата?
Да, тя даде изключителна инерция и ЕСК ще остане вечно както в историята на град Пловдив, по този начин и в ДНК-то на пловдивчани. Когато приказваме за развиването на града, това е главен основен миг, който ни прави разпознаваеми. Любопитното нещо, което демонстрира ЕСК като резултат, е инвестицията в културно наличие и културна стратегия. Пловдив има доста съставки на своя туристически бранд – културно-исторически туризъм, събитиен туризъм, състезателен туризъм, винен туризъм и така нататък Но двете основни съставки, които водят туристи в града, са инвестицията в културна и събитийна програма и културно-историческото завещание. Когато приказваме за статистика, е забавно да погледнем третото тримесечие на 2022 година - това са месеците юли, август, септември и същите месеци на 2019 година. През това тримесечие на 2022 година сме записали 152207 нощувки и 151817 през 2019 година. Това сигурно са месеците, в които доста огромен акцент от културната стратегия на Пловдив през културния календар и този на Фондация " Пловдив 2019 " са се случили през тези месеци - Оперен фестивал, Hills of Rock, One dance week. Това са единствено три от многото планове, които се случват в града и респективно има пик на туристи в това време. В месец септември пък стартира паметният за Пловдив " Есенен салон на изкуствата ". Това значи, че в града се е работило и се е водила и в предходните два мандата и в този момент една единна и поредна политика в културата и туризма.
Пловдив е кондензиран с пластове история и архитектура. По тази причина постоянно попада под обстрела на критикарите. Вие какво смятате - задоволително ли е направено до момента и какво още би трябвало да се направи за опазването на културно-историческото завещание на този античен град?
И в това отношение ние водим една поредна политика. Гледаме да насочим нашите старания към това първо да консервираме и след това да реставрираме и експонираме. Първо е значимо да опазваш паметта и историята на града и въпреки това да образоваш жителите, които виждат каква е историята, тази 8-хилядна история на Пловдив. Самото културно историческо завещание е и много атрактивно. Направено е не малко - площад " Централен ", Форум " Запад ", Малка, Голяма Базилика. През тези три мандата ние имахме опцията да създадем съществени инвестиции за опазването на културно–историческото завещание. Голямата Базилика беше открита през 2021 година и още през първите няколко месеца притегли близо 50 000 гости и продължава да бъде и през 2022 година един от най-желаните обекти за посещаване. Бе приключена и постройката на непрекъснатата експозиция на Градската художествена изложба на ул. " Съборна ".
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) утвърди и към този момент имаме крайна техническа подготвеност и чакаме позволение за градеж на Античния конгрес, в неговата Южна и Източна страна. Ние работим интензивно и се надяваме, че през идната година Общинският съвет ще сметне, че този обект е предпочитан и респективно ще отдели средства, с цел да може същинската работа по консервация и реституция да стартира, с което ще се приключи целият образ на площад " Централен " и на централната градска част, откъм експониране на археологията. Съвсем неотдавна приключихме избавителните археологически разкопки на един доста любопитен обект. Това са ранно византийските пещи, които се намират против Галерия 2019. Работата по опазването на културно-историческото завещание в никакъв случай не завършва. Тя би трябвало да продължава тъй като ние имаме обвързване към пловдивчани. Историята на Пловдив трябва да бъде подчертавана и експонирана. През тази година двете огромни бъдещи перли в короната в действителност са Небет тепе и Източната врата. Вече имаме първа копка и там се работи. До края на 2023 година ние ще имаме още две нови атракции. Хубаво е да има рецензия, тъй като някой път ние, като админи, може да гледаме в неверна посока. Затова трябва да се вслушваме в градивната рецензия на жителите. Но мога да ви уверя, че в никакъв случай не сме спирали и ще продължим да работим за опазването на културно историческото завещание на Пловдив.
Знам, че музеите и културните институти сякаш са вашата горделивост, по какъв начин се развиват те? Има ли свежи хрумвания, или някъде е застинало и буксува и не е това, което би трябвало да бъде в един европейски град?
Ако би трябвало да бъда прям, аз в действителност доста се гордея с работата на музеите. Имаме шест доста амбициозни шефове, които със своя характерен натюрел работят в екипи, които непрекъснато търсят начини да променят експозициите и да ги обновяват. Всеки шеф, с изключение на за положителното експониране и поддържане, гледа и да уголемява своите експозиции. Съвсем неотдавна в Природонаучния музей открихме чисто новата зала с огромните аквариуми. Това е един план, който се случва и с поддръжката на община Пловдив и финансиран от нея, с което станахме музеят с максимален аквариум вътре за България, което е впечатляващо. Също по този начин и залата с динозаври, която беше основана в края на миналата година и която се развива и тази година. Това са все нови експозиции. Етнографският музей към този момент има нова постройка на " Съборна “22. Преди седмица НИНКН съгласува плана за ремонт и реорганизация на постройката, която е била хоспител. В тази постройка ще има нова експозиция. С това ние ще изпълним завета на един от огромните пловдивчани Димитър Добрев, който за съжаление ни напусна. Благодарение на него ние ще имаме една впечатляваща колекция от ютии. Това ще бъде нещо неповторимо за района и изобщо за района на Югоизточна Европа. Това е една филибелийска активност, която той е направил. Благодарение на него, единствено тук, и във Франция, ще има подобен Музей на ютията и той ще бъде под ръководството на Етнографския музей. Тази година по стратегия Културно предприемачество, завещание и съдействие, или Норвежката стратегия, спечелихме план за близо 800 000 лв.. Това е план, който всички музеи, плюс библиотека и ГХГ ще добавят по още едно прекарване към своите експозиции благодарение на едно единно приложение. С помощта на добавената реалност артефактите вътре в музеите ще оживяват като употребяваме таблета и телефона. Самите гости ще играят разнообразни игри, ще има задачи и провокации, които ще карат всеки един клиент да обиколи като влезе, да завоюва играта, тъй като ще бъде превзет от тази добавена действителност и в следствие ще ги посети тези музеи и старинни къщи. Историческият и Археологически музей също вземат участие в този план, там предстоят инфраструктурни дейности. В Археологическия музей ще се подменят освен витрини и климатичната апаратура. Предстои за малко да затворим и зала Съединение в Историческия музей, където ще се извърши козметичен ремонт. Работата в музеите не стопира и аз благодаря на шефовете, с които работя за това, че са толкоз дейни.
Хубавото е да мислим и за нещо друго, което и в следващите управленски мандати на Пловдив ще би трябвало да се взема решение. Ние сме постигнали едно извънредно положително равнище на материалната база в музеите, само че техният сграден фонд е към този момент стеснен. И в случай че ние работим по въпроса и в бъдещите управнически мандати би трябвало да се търсят разновидности. Например, за Природнонаучния музей, който няма накъде към този момент да пораства, а шефът има още доста хрумвания. Това е нещо, което в бъдеще кмет и зам.- кмет ще трябва да вземат решение, тъй като е значимо, изключително, когато има още доста, което да се покаже. Същото важи и за Археологическия музей, който има още доста артефакти, които ние желаеме в бъдеще да разтеглим с още една база. Ще забележим къде ще бъде тя.
Какъв опит употребяваме в Пловдив, от кои се учим. И какво още ни липсва?
Опитът на Пловдив е на база насъбран опит. Например ЕСК промени работата на всички културни оператори – общински, държавни, независимия културен бранш. Увеличението на средствата за културно наличие, което се наблюдава предизвиква операторите да правят различни културни проекти и стратегии, да се развиват и притеглят гости, музеите, които се научиха да пишат планове. Община Пловдив е модернист в това да вкара методика за оценка през културния си календар и да подпомага своите лични музеи да приготвят апликационни форми и да аплайват за външно финансиране, като да вземем за пример от Министерство на културата. Това са все уроци, които се учат във времето и опит добит във времето. И той дава своите плодове. Бях благополучен, когато лятото от външен донор, като Национален фонд " Култура " всички наши музеи завоюваха финансиране на планове. Това демонстрира, че ние сме си научили уроците и може да вървим напред.
Да, можем ли да кажем, че Пловдив се радва на обилно отношение, когато става въпрос за финансиране на значими културни планове.
Когато приказваме за конкурсен принцип да, ние приказваме към този момент за насъбран потенциал и безспорност. В последните две години, обаче разговорът с страната беше по-особен. И имахме няколко месеци обстановки на не изключително положително отношение от страна на Министерство на културата. Но Пловдив е задоволително мощен, с цел да може да се оправя и самичък, и с насъбрания потенциал да осъществя планове. Но доста се надявам, че в бъдеще ще имаме доста добра връзка, както например с Министерството на туризма.
Като приказваме за финансиране се сещам и за един проблем. Този за заплатите на музейните служащи, имаше митинги. Докъде стигнаха нещата там, какво извоюваха?
Пловдив беше един от градовете, който много мощно даде отпор на последното работещо държавно управление. Депутатите на ГЕРБ и други политически групи поддържаха нарастването на заплатите на музейните служащи, които заплати идват от страната. При състояние, че имаш интензивно работещи музеи, да си срещу нарастване на заплатите беше много странно и доста се веселя, че самите музеи като общественост бяха мощно обединени и реализираха нарастване с 38% на заплатите, което е добре и е по-достойно от това, което беше до момента. Но това не е краят. Те би трябвало да бъдат насърчавани, тъй като знаете ли какъв брой младежи има в пловдивските музеи. Изключително прелестно е това и те би трябвало да бъдат насърчавани да се развиват като фрагменти в системата.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ