Библиотека в Пловдив с важно значение за археологическата наука
В Регионалния археологически музей в Пловдив е подредена краткотрайна галерия със заглавие “Библиотека “Борис Дякович " – история в документи и облици ".
Експозицията наблюдава историята на библиотеката от концепцията за нейното основаване през 1879 година до последните обновления, осъществени през тази година, като част от плана на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансиран от ФМ на ЕИП, в който вземат участие седем културни институции от града под тепетата.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " с Екатерина Илиева – куратор на изложбата, специалист " Изложби и събития “ в РАМ – Пловдив.
Г-жо Илиева, дано първо попитам каква е тази галерия? А по-късно ще ви попитам и за самата библиотека.
Изложбата " Библиотека " Борис Дякович “ – история в документи и облици “ към този момент е открита в постройката на Регионален археологически музей Пловдив (РАМ Пловдив) и показва пред публиката това, което може би не всеки един жител на Пловдив или посетители на града знаят, че музеят разполага с библиотека, и то не каква да е библиотека, а библиотека за профилирана археологическа литература, която е налична за всеки. Другата цел на нашата галерия е да представим и резултатите от едно съдействие, едно партньорство, което имахме с Община Пловдив по отношение на техния план за реновиране, възстановяване на културните пространства в града. И в действителност част от тези действия бяха осъществени точно във фондохранилище за нашата библиотека, а също така и в залата, в която ще бъде показана и самата галерия.
Защо беше значим този ремонт? Всъщност какво спасяваме по този начин? Със сигурност книгите, само че какво не беше наред до момента да кажем?
Ами допускам доста от вашите слушатели знаят, че РАМ Пловдив е един от най-скоро елементарните музеи в страната, към момента за жалост, като той отваря порти след доста обстоен, доста обширен ремонт през 2010 година, като по това време в новата постройка са планувани пространства за библиотеката, която до това време не се помещавала в настрана помещение, направена е обособена, просторна читалня, и несъмнено направено е и книгохранилище наред с многото фондове на музея, в които се съхраняват артефакти и старини, по този начин както се показват учените от началото на века. Но заради една или друга причина, парите може би най-вероятно са били проблем, не доближават средства да се направи, да се построи и добра вентилационна система в това книгохранилище. И това е нещото, което ние дружно с Община Пловдив като част от плана " Културното завещание на Пловдив показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, който е финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, успяхме да изпълним през тази година, към този момент е приключен тази ремонтна активност. По този метод скъпите издания, с които ние разполагаме, които все още са към този момент над 16 000, към този момент се съхраняват в оптимални условия – беше конфигурирана климатична и вентилационна система, която по този начин им обезпечава комфорта на тези издания, на тези книжни тела.
Това в действителност е единствено профилирана археологическа литература, нали по този начин?
Да, тъкмо по този начин. Това, което посетителите ще видят в нашата галерия, е, че РАМ Пловдив и Народна библиотека " Иван Вазов “ имат общо начало, което условно се приема годината 1879 година, когато видният държавник Йоаким Груев пази безапелационно концепцията, че би трябвало да се сътвори Областна библиотека с музей, които да се грижат за просветата под тепетата в новообразуваната по този начин да се каже страна, нагледно казано – по това време към момента ние се намираме на територията на Източна Румелия, само че направено е, тази фантазия се трансформира в действителност. Започнато едно събиране на книги, доста общественици подаряват своите книги също по този начин, и библиотеката и археологическият музей стартират своя живот. По-късно във времето те се разделят, само че все пак ние още веднъж считаме за начало на нашата библиотека точно тази година, тъй като макар че се разделят библиотеката и музеят, изданията, които са свързани съответно с археологията и сходни на нея специалности, остават тук, при нас. И заради тази причина музеят продължава своята активност в събирането на такива издания, които са свързани съответно с историята, с археологията, с предишното, с изкуствознанието, в общи линии точно такива науки, които са спомагателни, дават спомагателни към археологията.
Има ли някакъв стеснен достъп до тази библиотека, или?
Ограниченият достъп е най-много до най-старите издания, с които ние разполагаме, които ще могат да бъдат видени в изложбата някой от тях. Но другояче литературата действително видяно, която е, преобладаващата част от литературата е на свободен достъп, хората могат да дойдат да я употребяват в музея и да се срещнат с детайлности към археологическото ни минало. Интересно е, че това, с което е богата нашата библиотека и с което тя може да се каже, че е единствата в страната, е богатата сбирка от периодически издания, които са освен български на археологическа тема, само че и от непознати страни, защото тя дълги години поддържа книгообмен с доста страни, който книгообмен е основан на персоналните контакти на археолози, които работят в институцията. И заради тази причина не е по този начин пресилено да се каже, че има неща, които могат да се намерят при нас, които ги няма на никое място в страната, защото нито една библиотеките не съхранява тези непознати издания, защото те не се издават в България, няма условие за тяхната запазване. И заради тази причина нашата библиотека по този начин е значима за проучването на археологическата просвета.
А нещо скъпо можете ли да посочите всред тези издания, всред книгите? Нека малко да открехнем вратата, по този начин да се каже.
Ами доста забавно е, когато ни зададат сходен въпрос, тъй като това, което е скъпо за необятната аудитория и за учените от време на време са две разнообразни неща. За необятната аудитория най-вероятно ще бъде забавно, че имаме точно това, което ви споделих – тези забавни издания, като да вземем за пример книги, които са от XVII век, имаме едно доста ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно от точно тези периодически издания, в които се разгласяват другите открития на археолозите и освен в България, и в непознати страни, защото по този метод ние можем да търсим паралели на нашите открития, и по този начин надяваме се да движим науката напред.
Това е отлично. За самия Борис Дякович можете ли да кажете няколко думи, какъв тъкмо е бил този човек? Може би доста хора не знаят нищо даже за него.
Ами Борис Дякович е един изтъкнат български академик, който по този начин не е пресилено да се каже, че слага началото както на археологическото дело в град Пловдив, по този начин и на библиотечното. Именно заради тази причина нашата библиотека след ремонта през 2010 година стартира към този момент своето ново битие с неговото име, както се споделя Библиотека " Борис Дякович “. И Борис Дякович е бил една доста забавна персона. Той дълги години е шеф на нашия музей, като от 1901 до 1932 година в действителност той е шеф на музея, и на него в огромна степен се дължи фактът, че Пловдив въобще има археологически музей, защото по това време има известни проблеми тук, в музея. Той в действителност е назначен, с цел да ги реши тези проблеми с правата с управата, с ръководството на регионалната библиотека с музея, за артефактите, с разкопките и така нататък И наклонността е била в действителност всичко да върви към музея в София, който по този начин е централен, който управлява цялостната активност на учените и до ден сегашен несъмнено. Но Борис Дякович е твърдо уверен, че музей в Пловдив би трябвало да има, и по този начин със своето твърдоглавие съумява освен да направи допустимо съществуването на този археологически музей под тапетата, само че и да откри неговият нов дом, в който ние през днешния ден се обитаваме. Всъщност последният дом на нашия музей е по този начин организиран от него и от неговите връзки. Не, не можем да кажем, че Борис Дякович е бил единствено археолог, защото да, фактически доста са откритията, които той прави и които той разгласява, само че паралелно с това той се грижи извънредно доста и за развиването на библиотеката, която е имала по този начин да не кажа съществена функционалност по това време, тя се е радвала извънредно огромен интерес – идвали са хора в читалнята са посещавали непрестанно, да вземат книги, да четат, да се образоват и той доста старателно се грижи за нейното битие и за нейното развиване. И по тази причина ние с Народна библиотека " Иван Вазов “ по този начин го възприемаме като надали не наш татко поради неговата доста, доста значима активност, която той е прави. И заради тази причина ние избираме да носи, нашата библиотека да одобри неговото име в символ на уважението ни към него.
Експозицията наблюдава историята на библиотеката от концепцията за нейното основаване през 1879 година до последните обновления, осъществени през тази година, като част от плана на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансиран от ФМ на ЕИП, в който вземат участие седем културни институции от града под тепетата.
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " с Екатерина Илиева – куратор на изложбата, специалист " Изложби и събития “ в РАМ – Пловдив.
Г-жо Илиева, дано първо попитам каква е тази галерия? А по-късно ще ви попитам и за самата библиотека.
Изложбата " Библиотека " Борис Дякович “ – история в документи и облици “ към този момент е открита в постройката на Регионален археологически музей Пловдив (РАМ Пловдив) и показва пред публиката това, което може би не всеки един жител на Пловдив или посетители на града знаят, че музеят разполага с библиотека, и то не каква да е библиотека, а библиотека за профилирана археологическа литература, която е налична за всеки. Другата цел на нашата галерия е да представим и резултатите от едно съдействие, едно партньорство, което имахме с Община Пловдив по отношение на техния план за реновиране, възстановяване на културните пространства в града. И в действителност част от тези действия бяха осъществени точно във фондохранилище за нашата библиотека, а също така и в залата, в която ще бъде показана и самата галерия.
Защо беше значим този ремонт? Всъщност какво спасяваме по този начин? Със сигурност книгите, само че какво не беше наред до момента да кажем?
Ами допускам доста от вашите слушатели знаят, че РАМ Пловдив е един от най-скоро елементарните музеи в страната, към момента за жалост, като той отваря порти след доста обстоен, доста обширен ремонт през 2010 година, като по това време в новата постройка са планувани пространства за библиотеката, която до това време не се помещавала в настрана помещение, направена е обособена, просторна читалня, и несъмнено направено е и книгохранилище наред с многото фондове на музея, в които се съхраняват артефакти и старини, по този начин както се показват учените от началото на века. Но заради една или друга причина, парите може би най-вероятно са били проблем, не доближават средства да се направи, да се построи и добра вентилационна система в това книгохранилище. И това е нещото, което ние дружно с Община Пловдив като част от плана " Културното завещание на Пловдив показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, който е финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, успяхме да изпълним през тази година, към този момент е приключен тази ремонтна активност. По този метод скъпите издания, с които ние разполагаме, които все още са към този момент над 16 000, към този момент се съхраняват в оптимални условия – беше конфигурирана климатична и вентилационна система, която по този начин им обезпечава комфорта на тези издания, на тези книжни тела.
Това в действителност е единствено профилирана археологическа литература, нали по този начин?
Да, тъкмо по този начин. Това, което посетителите ще видят в нашата галерия, е, че РАМ Пловдив и Народна библиотека " Иван Вазов “ имат общо начало, което условно се приема годината 1879 година, когато видният държавник Йоаким Груев пази безапелационно концепцията, че би трябвало да се сътвори Областна библиотека с музей, които да се грижат за просветата под тепетата в новообразуваната по този начин да се каже страна, нагледно казано – по това време към момента ние се намираме на територията на Източна Румелия, само че направено е, тази фантазия се трансформира в действителност. Започнато едно събиране на книги, доста общественици подаряват своите книги също по този начин, и библиотеката и археологическият музей стартират своя живот. По-късно във времето те се разделят, само че все пак ние още веднъж считаме за начало на нашата библиотека точно тази година, тъй като макар че се разделят библиотеката и музеят, изданията, които са свързани съответно с археологията и сходни на нея специалности, остават тук, при нас. И заради тази причина музеят продължава своята активност в събирането на такива издания, които са свързани съответно с историята, с археологията, с предишното, с изкуствознанието, в общи линии точно такива науки, които са спомагателни, дават спомагателни към археологията.
Има ли някакъв стеснен достъп до тази библиотека, или?
Ограниченият достъп е най-много до най-старите издания, с които ние разполагаме, които ще могат да бъдат видени в изложбата някой от тях. Но другояче литературата действително видяно, която е, преобладаващата част от литературата е на свободен достъп, хората могат да дойдат да я употребяват в музея и да се срещнат с детайлности към археологическото ни минало. Интересно е, че това, с което е богата нашата библиотека и с което тя може да се каже, че е единствата в страната, е богатата сбирка от периодически издания, които са освен български на археологическа тема, само че и от непознати страни, защото тя дълги години поддържа книгообмен с доста страни, който книгообмен е основан на персоналните контакти на археолози, които работят в институцията. И заради тази причина не е по този начин пресилено да се каже, че има неща, които могат да се намерят при нас, които ги няма на никое място в страната, защото нито една библиотеките не съхранява тези непознати издания, защото те не се издават в България, няма условие за тяхната запазване. И заради тази причина нашата библиотека по този начин е значима за проучването на археологическата просвета.
А нещо скъпо можете ли да посочите всред тези издания, всред книгите? Нека малко да открехнем вратата, по този начин да се каже.
Ами доста забавно е, когато ни зададат сходен въпрос, тъй като това, което е скъпо за необятната аудитория и за учените от време на време са две разнообразни неща. За необятната аудитория най-вероятно ще бъде забавно, че имаме точно това, което ви споделих – тези забавни издания, като да вземем за пример книги, които са от XVII век, имаме едно доста ранно издание на Певтингеровата карта, което ще могат да видят в нашите зали. Докато за нас, за учените, това, което е по-интересно от точно тези периодически издания, в които се разгласяват другите открития на археолозите и освен в България, и в непознати страни, защото по този метод ние можем да търсим паралели на нашите открития, и по този начин надяваме се да движим науката напред.
Това е отлично. За самия Борис Дякович можете ли да кажете няколко думи, какъв тъкмо е бил този човек? Може би доста хора не знаят нищо даже за него.
Ами Борис Дякович е един изтъкнат български академик, който по този начин не е пресилено да се каже, че слага началото както на археологическото дело в град Пловдив, по този начин и на библиотечното. Именно заради тази причина нашата библиотека след ремонта през 2010 година стартира към този момент своето ново битие с неговото име, както се споделя Библиотека " Борис Дякович “. И Борис Дякович е бил една доста забавна персона. Той дълги години е шеф на нашия музей, като от 1901 до 1932 година в действителност той е шеф на музея, и на него в огромна степен се дължи фактът, че Пловдив въобще има археологически музей, защото по това време има известни проблеми тук, в музея. Той в действителност е назначен, с цел да ги реши тези проблеми с правата с управата, с ръководството на регионалната библиотека с музея, за артефактите, с разкопките и така нататък И наклонността е била в действителност всичко да върви към музея в София, който по този начин е централен, който управлява цялостната активност на учените и до ден сегашен несъмнено. Но Борис Дякович е твърдо уверен, че музей в Пловдив би трябвало да има, и по този начин със своето твърдоглавие съумява освен да направи допустимо съществуването на този археологически музей под тапетата, само че и да откри неговият нов дом, в който ние през днешния ден се обитаваме. Всъщност последният дом на нашия музей е по този начин организиран от него и от неговите връзки. Не, не можем да кажем, че Борис Дякович е бил единствено археолог, защото да, фактически доста са откритията, които той прави и които той разгласява, само че паралелно с това той се грижи извънредно доста и за развиването на библиотеката, която е имала по този начин да не кажа съществена функционалност по това време, тя се е радвала извънредно огромен интерес – идвали са хора в читалнята са посещавали непрестанно, да вземат книги, да четат, да се образоват и той доста старателно се грижи за нейното битие и за нейното развиване. И по тази причина ние с Народна библиотека " Иван Вазов “ по този начин го възприемаме като надали не наш татко поради неговата доста, доста значима активност, която той е прави. И заради тази причина ние избираме да носи, нашата библиотека да одобри неговото име в символ на уважението ни към него.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ