В рамките на 4 дни момиче и на пътни

В рамките на 4 дни момиче и на пътни произшествия, до момента в който пресичаха на пешеходни пътеки в Пловдив. Едната жертва е, което загуби живота си, откакто шофьорка с 1-годишен стаж я опустоши на пешеходната пътека, която пресичала дружно с майка си. 

Габи едвам заровена, войната по пътищата взе втора жертва - довечера (15 юли - бел. ред.) - още веднъж на пешеходна пътека на бул " Христо Ботев " сред факултета по Дентална медицина и Централна гара.

Във връзка с първата злополука, с цел да желаят безвредни улици за себе си, децата си и своите родители. След втория тежък случай обаче пловдивчани започнаха повече да надигат глава и да изразяват недоволство в обществените мрежи. Ето едно мнение, което  Plovdiv24.bg  разгласява без редакторска интервенция:

Хора, какво ви коства да бъдете рационални? Нима е толкоз комплицирано да бъдете деликатни към живота, вашия и непознатия? Новини за отнети животи валят непрекъснато и някои си отдъхват, тъй като през днешния ден им се е разминало, ами на следващия ден?

Ами в случай че на следващия ден сте вие? Ако е родител, баба, дядо, детето ви? Ако на следващия ден някой като вас спи на кормилото, или пие преди да се качи и отнеме единствено секунда на нещастието да се случи? Наистина ли е толкоз мъчно да бъдем рационални?

Шофьори, пешеходци, колоездачи, мотористи, в случай че ще динозавър да яздите - длъжни сте да пазите първо себе си, след това другите. Не сте сами на пътя, разберете какъв брой отговорно е да съхраним дружно живота, тъй като втори може да ви се даде, може и да не ви се даде - кой в каквото има вяра.

Аз желая да имам вяра, че когато на следващия ден изляза на улицата, ще се върна невредима у дома. Искам да имам вяра, че всеки от вас ще се върне незасегнат у дома. Все някой чака вас, все някой чака другия.

Ако живеете сами, все нещо ви чака - домакински любим или пък фантазии. Наистина ли е толкоз мъчно да спрем войната на пътя? Толкова ли е мъчно да й кажем " Стига, желая да пребивавам! "?