Историк: Кючука e бил с над 90% циганско население, българизира се със заселници от Македония
Със сигурност образът на " Кючук Париж " в Пловдив е образуван като преселнически квартал. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив “ на Радио " Фокус “ историкът доктор Видин Сукарев, от РИМ Пловдив. " Но добре се знае, има дори няколко книги писани за този квартал, че “Кючук Париж " поражда в действителност няколко десетилетия по-рано от бежанските талази. И той е обитаем действително, над 90% с циганско население, или най-малко мюсюлманско, само че си се знае, че е било циганско. Така че квартала има доста по-дълга история ", сподели историкът и добави, че квартала се българизира най-много откакто се заселват българи от Македония там.
Днес “Кючук Париж " споделят на всичко, което е оттатък жп линията, в южна посока. Но в действителност надалеч не е било по този начин. Реално “Кючук Париж " е една дребна част от този квартал, главно този, който е обитаем с македонските бежанци, и тези от Тракия, които са и по-многобройни.
" И до ден-днешен си проличава, като погледнете улиците, там където бул. “Македония " ги разделя, на изток от бул. “Македония " в действителност са македонските. Сигурно е имало и не чак толкоз строго разделяне, само че общо взето такава е била структурата. Много градоустройствени промени са настъпили и не престават да настъпват през годините ", добави историкът доктор Видин Сукарев.
Всъщност северната част на регион Южен е известна с името " Кючюк Париж ". На турски думата " кючюк “ означава малък, т.е. името на квартала е Малкият Париж.
Още в края на XIX в. от дясната страна на железопътния път, малко по на югоизток от гарата поражда ромско предградие на Пловдив.
Пловдив е един от градовете, където се струпва огромно голям брой от бежанци след загубите във войните за национално обединяване и изключително след Първата международна война с сключване на Ньойския контракт. В града идват бежанци от Западна Тракия, от Македония, от Царибродско и от Добруджа. Те се откриват главно в южната част на града.
Чирпанското земетресение през 1928 година нанася обилни вреди на къщите в квартала. След земетресението е осъществено ново обмисляне и ромите са преселени в днешните квартали Столипиново и Шекер махала.
Днес “Кючук Париж " споделят на всичко, което е оттатък жп линията, в южна посока. Но в действителност надалеч не е било по този начин. Реално “Кючук Париж " е една дребна част от този квартал, главно този, който е обитаем с македонските бежанци, и тези от Тракия, които са и по-многобройни.
" И до ден-днешен си проличава, като погледнете улиците, там където бул. “Македония " ги разделя, на изток от бул. “Македония " в действителност са македонските. Сигурно е имало и не чак толкоз строго разделяне, само че общо взето такава е била структурата. Много градоустройствени промени са настъпили и не престават да настъпват през годините ", добави историкът доктор Видин Сукарев.
Всъщност северната част на регион Южен е известна с името " Кючюк Париж ". На турски думата " кючюк “ означава малък, т.е. името на квартала е Малкият Париж.
Още в края на XIX в. от дясната страна на железопътния път, малко по на югоизток от гарата поражда ромско предградие на Пловдив.
Пловдив е един от градовете, където се струпва огромно голям брой от бежанци след загубите във войните за национално обединяване и изключително след Първата международна война с сключване на Ньойския контракт. В града идват бежанци от Западна Тракия, от Македония, от Царибродско и от Добруджа. Те се откриват главно в южната част на града.
Чирпанското земетресение през 1928 година нанася обилни вреди на къщите в квартала. След земетресението е осъществено ново обмисляне и ромите са преселени в днешните квартали Столипиново и Шекер махала.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ