Големи пловдивчани създават панаира и Търговската гимназия
През 1895 година е основана Пловдивската търговско-индустриална камара, която сплотява индустриалци, търговци и занаятчии. Това заяви в изявление за Plovdiv24.bg историкът доцент доктор Стефан Шивачев. И тази Търговско-индустриална камара до 40-те години, когато е превърната от страната в Българска стопанска камара, играе изключителна роля за развиването на промишлеността и за основаването на Пловдивския панаир.
" Това става със средства на Пантелей Генов, на Стефан Обрейков и на други индустриалци и търговци. Тези пловдивски индустриалци и търговци основават и Търговската гимназия, нейната постройка с техни средства. Те построяват и Занаятчийското учебно заведение. В лицето на доктор Обрейко Обрейков – второто потомство от семейството Обрейкови, през 30-те години е възобновена панаирната традиция в Пловдив.
Така Пловдивската търговско-индустриална камара, благодарение на Пловдивската община, в лицето на кмета Божидар Здравков, основават този Пловдивски панаир, който се трансформира в народен единствено на втората година. На третата година се трансформира в интернационален, става лицето на българската промишленост и търговия, и става лицето на България ", уточни Шивачев.
" И в последна сметка, това е дело на Пловдивската търговско-индустриална камара. Аз съумях да потвърдя, че макар компликациите, създавани от страната, която пази концепцията, че панаир би трябвало да има в София или във Варна, но не е и в Пловдив, те съумяват да се наложат.
Държавата не дава нужните средства. Едно съпоставяне тогава с най-големите панаири в Лайпциг, в Дюселдорф, в Солун, в Белград демонстрира, че в случай че тамошните страни оказват помощ с доста милиони развиването, най-малко с безлихвени заеми, то българската страна не дава съвсем никакви пари на Пловдивския панаир ", описа още Стефан Шивачев.
По думите му, най-голяма е заслугата за индустриалното обучение в Пловдив на Стефан Обрейков, по-късно на неговия наследник доктор Обрейко Обрейков. Тези хора основават учебни заведения и съумяват да ги внедрят в държавната учебна мрежа. Но построяването на самите здания е въпрос на персонални дарения от всички тях.
" Нещо повече, тази Търговско-индустриална камара построява и своя лична постройка, която през днешния ден е постройката на Пловдивския съд на бул. " 6 септември “. Една постройка, която и през днешния ден, дружно с Търговската гимназия, със Занаятчийското учебно заведение, Техникума по дървообработване, е една от персоналните здания в Пловдив. Разбира се, постройката по-късно бива одържавена. Но в последна сметка, мога да кажа, че всички тези пловдивски индустриалци оставят името си като донори, благодетели.
Разбира се, най-изтъкваното име е на Димитър Кудоглу, който основава Дома на благотворителността и националното здраве, само че всичките те са ангажирани с подкрепяне на детски домове, с подкрепяне на сиропиталища, или домове за възрастни хора. Всички те са ангажирани с подкрепяне на учебни заведения – просто закупуват терени, дават ги за строителство на учебни заведения, подкрепят строителството на учебни здания.
По същия метод стоят нещата и с детските градини, подкрепят всичките тези благотворителни организации – и " Майчина грижа “, и " Самарянка “, и всички други, и оставят името си като дарители и хора. Знаете ли, Димитър Кудоглу има един негов си лозунг, който звучи по този начин: " Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи на човек да прави положителни каузи “. И всичките те се управляват от този принцип ".
" Това става със средства на Пантелей Генов, на Стефан Обрейков и на други индустриалци и търговци. Тези пловдивски индустриалци и търговци основават и Търговската гимназия, нейната постройка с техни средства. Те построяват и Занаятчийското учебно заведение. В лицето на доктор Обрейко Обрейков – второто потомство от семейството Обрейкови, през 30-те години е възобновена панаирната традиция в Пловдив.
Така Пловдивската търговско-индустриална камара, благодарение на Пловдивската община, в лицето на кмета Божидар Здравков, основават този Пловдивски панаир, който се трансформира в народен единствено на втората година. На третата година се трансформира в интернационален, става лицето на българската промишленост и търговия, и става лицето на България ", уточни Шивачев.
" И в последна сметка, това е дело на Пловдивската търговско-индустриална камара. Аз съумях да потвърдя, че макар компликациите, създавани от страната, която пази концепцията, че панаир би трябвало да има в София или във Варна, но не е и в Пловдив, те съумяват да се наложат.
Държавата не дава нужните средства. Едно съпоставяне тогава с най-големите панаири в Лайпциг, в Дюселдорф, в Солун, в Белград демонстрира, че в случай че тамошните страни оказват помощ с доста милиони развиването, най-малко с безлихвени заеми, то българската страна не дава съвсем никакви пари на Пловдивския панаир ", описа още Стефан Шивачев.
По думите му, най-голяма е заслугата за индустриалното обучение в Пловдив на Стефан Обрейков, по-късно на неговия наследник доктор Обрейко Обрейков. Тези хора основават учебни заведения и съумяват да ги внедрят в държавната учебна мрежа. Но построяването на самите здания е въпрос на персонални дарения от всички тях.
" Нещо повече, тази Търговско-индустриална камара построява и своя лична постройка, която през днешния ден е постройката на Пловдивския съд на бул. " 6 септември “. Една постройка, която и през днешния ден, дружно с Търговската гимназия, със Занаятчийското учебно заведение, Техникума по дървообработване, е една от персоналните здания в Пловдив. Разбира се, постройката по-късно бива одържавена. Но в последна сметка, мога да кажа, че всички тези пловдивски индустриалци оставят името си като донори, благодетели.
Разбира се, най-изтъкваното име е на Димитър Кудоглу, който основава Дома на благотворителността и националното здраве, само че всичките те са ангажирани с подкрепяне на детски домове, с подкрепяне на сиропиталища, или домове за възрастни хора. Всички те са ангажирани с подкрепяне на учебни заведения – просто закупуват терени, дават ги за строителство на учебни заведения, подкрепят строителството на учебни здания.
По същия метод стоят нещата и с детските градини, подкрепят всичките тези благотворителни организации – и " Майчина грижа “, и " Самарянка “, и всички други, и оставят името си като дарители и хора. Знаете ли, Димитър Кудоглу има един негов си лозунг, който звучи по този начин: " Богатството, извоювано с почтен труд, би трябвало да служи на човек да прави положителни каузи “. И всичките те се управляват от този принцип ".
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ