Археологическият музей в Пловдив представи новите обновления
Многобройни посетители, измежду които публични лица, музейни чиновници, библиотекари, жители и медии препълниха фоайето на Регионалния археологически музей в Пловдив за откриването на новата краткотрайна галерия със заглавие “Библиотека “Борис Дякович " – история в документи и облици ".
Експозицията наблюдава историята на библиотеката от концепцията за нейното основаване през 1879 година до последните обновления, осъществени през тази година, като част от плана на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансиран от ФМ на ЕИП, в който вземат участие седем културни институции от града под тепетата.
За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за осъщественото по плана описаха доцент Костадин Кисьов – шеф на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, специалист " Изложби и събития “ в РАМ – Пловдив, - заместник-кмет по просвета, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – шеф на Народна библиотека " Иван Вазов “ и Петя Георгиева, библиотекар в " Борис Дякович “.
Сред формалните посетители на събитието бяха заместител регионалния шеф Атанас Ташков, заместник-кметът на регион " Тракия “ - Иво Христев, както и шефове на пловдивски културни институти.
Библиотеката за профилирана археологическа литература към РАМ - Пловдив е налична за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – изтъкнат пловдивски академик, музеен и библиотечен служащ, на който през днешния ден изискуем съществуването както на археологическия музей, по този начин и на националната библиотека под тепетата.
Дякович произлиза от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и просвета във Франция и Италия. В София е назначен за организатор в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е шеф на Пловдивската Народна библиотека, към която основава и Археологически музей (1910).
Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото сдружение в Пловдив, автентичен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до гибелта си.
В интервала 1901 – 1906 година Борис Дякович реформира активността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 година взе участие в подготовката на Закон за националното просвещение, създател е на раздела за културните институции. Изработва нов, съвременен устав на Народната библиотека в Пловдив (1920) и стартира издаването на нейния годишник (1905).
Като археолог работи в региона на тракийската и гръко-римската античност. Борис Дякович е първият квалифициран археолог и един от най-забележителните шефове на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест клиент бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от метода, по който е изглеждала библиотеката.
Днес в библиотека “Борис Дякович " в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието предпазване към този момент са основани оптимални условия. В осъществяване на плана на община Пловдив, залата се снабди с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за краткотрайни изложения, другата с непрекъсната експозиция), е сложено ново художествено осветяване.
Гостите разгледаха с интерес непоказвани скъпи екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович ". Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея - сборник от 1692 година с описания и рисунки на разнообразни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите, част от фонда на библиотеката през днешния ден, стартира по самодейност на видни общественици в предишното, измежду тях са персони като Йоаким Груев и Петко Каравелов.
Благодарение на персоналните връзки на археолозите с техни пратки по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се снабдява с редица скъпи издания, като тази традиция е непокътната и до през днешния ден. До 2010 година скъпите книги са били съхранявани в кашони. Нещата се трансформират, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ " Иван Вазов “ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.
На 14 февруари следва откриването на галерия и показване на реновациите и премонтните действия в Регионалния исторически музей, осъществени по плана за " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, заяви заместник-кметът.
" Това е един доста значим план за културните институции и за сектор Култура в Пловдив, към този момент сме в стадий да покажем напредъка на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде подготвена с мобилното приложение, което ще предизвика посетителите да търсят съкровища в другите музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да посредством игра и развлечение да посещават обектите. Това ще промени визията за показване на културното завещание.
Връзката сред осведомителните технологии и културното завещание е неоспорима и изключително значима за младото потомство. Всички културни институти са обхванати от плана и с изключение на опазването и съхраняването на културното завещание ще се основава едно вълнуващо прекарване, за стимулиране на " туризъм на преживяванията “. Поздравявам музеите за дейното присъединяване за това, че си сътрудничат, както и на екипа на плана за отличната работа “, разяснява зам.-кметът по просвета.
Припомняме, че община Пловдив извършва план по Програма " Културно предприемачество, завещание и съдействие “ в размер на 781 550 лв., финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година В него са включени 7 културни институции - Градска художествена изложба, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека " Иван Вазов " и ОИ " Старинен Пловдив ". Срокът на осъществяване е 20 месеца и завършва в края на април. Партньор на община Пловдив е Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.
Експозицията наблюдава историята на библиотеката от концепцията за нейното основаване през 1879 година до последните обновления, осъществени през тази година, като част от плана на община Пловдив BGCULTURE-1.001-0016 " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, финансиран от ФМ на ЕИП, в който вземат участие седем културни институции от града под тепетата.
За личността и делото на Борис Дякович, за изложбата и библиотеката към музея и за осъщественото по плана описаха доцент Костадин Кисьов – шеф на Регионалния археологически музей, Екатерина Илиева – куратор на изложбата, специалист " Изложби и събития “ в РАМ – Пловдив, - заместник-кмет по просвета, археология и туризъм на община Пловдив, Димитър Минев – шеф на Народна библиотека " Иван Вазов “ и Петя Георгиева, библиотекар в " Борис Дякович “.
Сред формалните посетители на събитието бяха заместител регионалния шеф Атанас Ташков, заместник-кметът на регион " Тракия “ - Иво Христев, както и шефове на пловдивски културни институти.
Библиотеката за профилирана археологическа литература към РАМ - Пловдив е налична за всеки. Тя носи името на Борис Дякович (1868 – 1937 г.) – изтъкнат пловдивски академик, музеен и библиотечен служащ, на който през днешния ден изискуем съществуването както на археологическия музей, по този начин и на националната библиотека под тепетата.
Дякович произлиза от семейство на бесарабски българи. Завършва класическа гимназия в Пловдив (1890). Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891 – 1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната в Париж (1895 – 1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и просвета във Франция и Италия. В София е назначен за организатор в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 април 1901 до февруари 1932 година е шеф на Пловдивската Народна библиотека, към която основава и Археологически музей (1910).
Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото сдружение в Пловдив, автентичен член на Българския Археологически институт от основаването му (1920) до гибелта си.
В интервала 1901 – 1906 година Борис Дякович реформира активността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 година взе участие в подготовката на Закон за националното просвещение, създател е на раздела за културните институции. Изработва нов, съвременен устав на Народната библиотека в Пловдив (1920) и стартира издаването на нейния годишник (1905).
Като археолог работи в региона на тракийската и гръко-римската античност. Борис Дякович е първият квалифициран археолог и един от най-забележителните шефове на пловдивската библиотека и музей. Заемал е поста от 1901 до 1932 година, а негов чест клиент бил Цар Борис Трети, който не скривал възхищението си от работата му и от метода, по който е изглеждала библиотеката.
Днес в библиотека “Борис Дякович " в РАМ се пазят над 16 000 археологически издания от страната и чужбина, за чието предпазване към този момент са основани оптимални условия. В осъществяване на плана на община Пловдив, залата се снабди с нова климатична и вентилационна система в книгохранилището, а в две от експозиционните зали на музея (едната за краткотрайни изложения, другата с непрекъсната експозиция), е сложено ново художествено осветяване.
Гостите разгледаха с интерес непоказвани скъпи екземпляри и документи от сбирката на библиотека “Борис Дякович ". Един от най-интересните експонати е най-старото издание в нея - сборник от 1692 година с описания и рисунки на разнообразни артефакти, които се съхраняват в библиотека в Монако. Събирането на книгите, част от фонда на библиотеката през днешния ден, стартира по самодейност на видни общественици в предишното, измежду тях са персони като Йоаким Груев и Петко Каравелов.
Благодарение на персоналните връзки на археолозите с техни пратки по целия свят и обмяната на книги, библиотеката се снабдява с редица скъпи издания, като тази традиция е непокътната и до през днешния ден. До 2010 година скъпите книги са били съхранявани в кашони. Нещата се трансформират, когато в музея постъпва библиотекарят от НБ " Иван Вазов “ Петя Георгиева, която вдъхва нов живот и обновява библиотеката.
На 14 февруари следва откриването на галерия и показване на реновациите и премонтните действия в Регионалния исторически музей, осъществени по плана за " Културното завещание на Пловдив, показано в ревитализирани, реставрирани и реновирани места “, заяви заместник-кметът.
" Това е един доста значим план за културните институции и за сектор Култура в Пловдив, към този момент сме в стадий да покажем напредъка на дейностите по него. До април община Пловдив ще бъде подготвена с мобилното приложение, което ще предизвика посетителите да търсят съкровища в другите музеи и културни институти в града, ще бъдат насърчавани да посредством игра и развлечение да посещават обектите. Това ще промени визията за показване на културното завещание.
Връзката сред осведомителните технологии и културното завещание е неоспорима и изключително значима за младото потомство. Всички културни институти са обхванати от плана и с изключение на опазването и съхраняването на културното завещание ще се основава едно вълнуващо прекарване, за стимулиране на " туризъм на преживяванията “. Поздравявам музеите за дейното присъединяване за това, че си сътрудничат, както и на екипа на плана за отличната работа “, разяснява зам.-кметът по просвета.
Припомняме, че община Пловдив извършва план по Програма " Културно предприемачество, завещание и съдействие “ в размер на 781 550 лв., финансиран от Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 година В него са включени 7 културни институции - Градска художествена изложба, Регионален исторически музей, Регионален археологически музей, Регионален етнографски музей, Регионален природонаучен музей, Народна библиотека " Иван Вазов " и ОИ " Старинен Пловдив ". Срокът на осъществяване е 20 месеца и завършва в края на април. Партньор на община Пловдив е Cross-Cultural Introduction AS (CC-Intro AS) от Норвегия.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ