Какво означават имената на пловдивските тепета?
Исторически достоверните названия на пловдивските тепета, които са в действителност засвидетелствани от предишното като най-стари, са турските. Това сподели в предаването " Цветовете на Пловдив " на Радио " Фокус " историкът Видин Сукарев.
" Има един пловдивски жител от средата на XIX век, той е грък - Георгиус Цукалас, който е протагонист, както го назовава Андреас Либератос - създател на едно доста скъпо проучване за Пловдив, което излезе преди няколко години. Либератос, макар, че е грък, седи на една доста уравновесена позиция и няма нищо общо с класическия конфликт сред гръцката и българската национални школи. Защото всяка една от тях има за съществена цел да потвърди надлежно българския или гръцкия темперамент на града.
Та Цукалас дава едни имена на хълмовете, в едно негово съчинение, отпечатано във Виена. Всъщност в действителност Цукалас е създателят, който дава гръцки наименования, като се пробва да архаизира. Но исторически, засвидетелстваните най-стари наименования в действителност са турските. Преди това хълмовете може би са имали някакви имена, само че никой не може да каже сигурно ", разясни Видин Сукарев.
По думите му, за някои от тепетата е по-сигурно по какъв начин се назовават и какво значат, за други има разнообразни тълкувания.
" Трихълмието е историческото ядро. Неговата южна и източна част е “Джамбаз тепе ". По принцип думата джамбаз в актуалния българския език най-много, значи човек, който се занимава с търговия. Първото й значение е въжеиграч. Вероятно това е обвързвано с разнообразни пътешественици, долу в подстъпите на хълма, където е в този момент пазарът, някъде почти в този регион на равното. Там са се организирали разнообразни сборища, панаири, имало е и акробатични игри. Така че евентуално от там идва наименованието му. За “Таксим тепе " - " таксим " е арабска дума, която значи тръбопровод.
Очевидно, когато османците превземат града, към момента са личели някакви разклонения на остарелия римски тръбопровод, които са достигали до там. Тоест “таксим " е водопроводното оборудване. “Небет тепе " има два разновидността или " льопад ", което от арабски значи наблюдение, охраняем, бдителен пункт. Но както знаем има и " небет шекер ", т.е., нещо сладко. Твърди се, че това тепе се е огласяло от песните на ангелите около мюсюлманския Байрям. Тоест, тук имаме прочут разнобой, по-вероятно е първото, несъмнено. “Сахат тепе " е ясно.
Всъщност " сахат " е отново арабска дума, пристигнала в нашия език през турския и значи " часовник " или " час ". По името на часовниковата кула. Сахат тепе си има и българско, относително известно име " Данов рид ". Но при всички положения, турските имена са към момента по-популярни, в случаите когато се използват. Това е моето персонално наблюдаване, пък аз мога да кажа, че и проучвателен се занимавам с тези въпроси ", уточни историкът.
Той продължи със смисъла на наименованията на хълмовете.
" Бунарджик " значи " изворче ". Това е една остаряла турска дума, която към този момент в актуалния турски език, най-малко в речниците, я няма, само че в някои диалекти може да се срещне. Но даже и в българския думата " кладенец " значи " бунар ". Но има и по-старо значение, което значи " извор ", джик това е наставка за умалителност и значи надлежно " изворче ".
Поради тази причина, хълмът, тъй като знаем имало е извор там, който е каптиран в северната му част, и мисля, че и до ден сегашен се употребява за някакви водоснабдителни цели. Иначе неговото име си е “Хълм на освободителите ", като те през годините са променяни в някои случаи. В един интервал се е казвал Александър Втори, по времето пък Сталин се е казвал " Сталин рид ", там към парадайса на 40-те, началото на 50-те години. Има опити за даването на имена по трихълмието, само че те са още по-неуспешни.
И надлежно “Джандем тепе " или “Младежкия рид ". " Джандем " по принцип значи " пъкъл, ад ". Вероятно по отношение на това, че този рид е максимален, той е бил през множеството време отвън чертите на града. Принципно историческите данни са, че хълмовете са били голи, незалесени, може би като е и по-голям, като се нагрее от слънцето, в действителност не е било хубаво там човек да се намира през лятото. В доста по-късни времена, хълмовете са били залесени към този момент, главно след Освобождението, макар, че може би в римско време отново е имало някакви благоустройствени действия по част от тях ", сподели още Сукарев.
Според Никола Алваджиев има и друга версия за името на това тепе, уточни историкът. " Чик дем тепе ", тепето с минзухарите, само че това е малко допустимо. Народната етимология съществува на всички места, където хората се пробват да си обяснят разнообразни наименования, изключително пък, когато идват от други езици и изключително когато тези езици към този момент не са добре познати.
" И остава да споменем “Марково тепе ", това е една подигравка. Всъщност това е единственото тепе исторически засвидетелствано и съществувало до преди 80-90 години, в което въпреки всичко има някакъв детайл на българско название. Защото легендата гласи, че тепето е обвързвано с Крали Марко, а пък Крали Марко е една бележита личност от българския юнашки епос, въобще от балканския. Който пък е историческа персона, само че е обвързван с битката и с времето към османското завладяване.
Тоест, може би в действителност това име е остаряло, по-старо, може би е от преди или към завоеванието, единствено можем да гадаем, естествено. Но по този начин или другояче, факт е, че няма го към този момент този рид. Също и за " Марково коляно " съм чувал и срещал, че е наричано, само че единствено можем да го виждаме по остарели фотоси и да приказваме и да въздишаме ", изясни Видин Сукарев.
За наименованието на изчезналото тепе " Лаут ", думата значи някакъв музикален струнен инструмент или тамбура. Може би самото тепе е имало сходна форма. И това не можем да кажем сигурно, само че в действителност Лаута е една доста огромна околност, която с изключение на настоящия парк е обхващала и региона на днешния Аграрен университет и надолу към днешния квартал “Съдийски ", както и от другата страна пък днешния квартал “Каменица № 2 ", описа още историкът.
" Има един пловдивски жител от средата на XIX век, той е грък - Георгиус Цукалас, който е протагонист, както го назовава Андреас Либератос - създател на едно доста скъпо проучване за Пловдив, което излезе преди няколко години. Либератос, макар, че е грък, седи на една доста уравновесена позиция и няма нищо общо с класическия конфликт сред гръцката и българската национални школи. Защото всяка една от тях има за съществена цел да потвърди надлежно българския или гръцкия темперамент на града.
Та Цукалас дава едни имена на хълмовете, в едно негово съчинение, отпечатано във Виена. Всъщност в действителност Цукалас е създателят, който дава гръцки наименования, като се пробва да архаизира. Но исторически, засвидетелстваните най-стари наименования в действителност са турските. Преди това хълмовете може би са имали някакви имена, само че никой не може да каже сигурно ", разясни Видин Сукарев.
По думите му, за някои от тепетата е по-сигурно по какъв начин се назовават и какво значат, за други има разнообразни тълкувания.
" Трихълмието е историческото ядро. Неговата южна и източна част е “Джамбаз тепе ". По принцип думата джамбаз в актуалния българския език най-много, значи човек, който се занимава с търговия. Първото й значение е въжеиграч. Вероятно това е обвързвано с разнообразни пътешественици, долу в подстъпите на хълма, където е в този момент пазарът, някъде почти в този регион на равното. Там са се организирали разнообразни сборища, панаири, имало е и акробатични игри. Така че евентуално от там идва наименованието му. За “Таксим тепе " - " таксим " е арабска дума, която значи тръбопровод.
Очевидно, когато османците превземат града, към момента са личели някакви разклонения на остарелия римски тръбопровод, които са достигали до там. Тоест “таксим " е водопроводното оборудване. “Небет тепе " има два разновидността или " льопад ", което от арабски значи наблюдение, охраняем, бдителен пункт. Но както знаем има и " небет шекер ", т.е., нещо сладко. Твърди се, че това тепе се е огласяло от песните на ангелите около мюсюлманския Байрям. Тоест, тук имаме прочут разнобой, по-вероятно е първото, несъмнено. “Сахат тепе " е ясно.
Всъщност " сахат " е отново арабска дума, пристигнала в нашия език през турския и значи " часовник " или " час ". По името на часовниковата кула. Сахат тепе си има и българско, относително известно име " Данов рид ". Но при всички положения, турските имена са към момента по-популярни, в случаите когато се използват. Това е моето персонално наблюдаване, пък аз мога да кажа, че и проучвателен се занимавам с тези въпроси ", уточни историкът.
Той продължи със смисъла на наименованията на хълмовете.
" Бунарджик " значи " изворче ". Това е една остаряла турска дума, която към този момент в актуалния турски език, най-малко в речниците, я няма, само че в някои диалекти може да се срещне. Но даже и в българския думата " кладенец " значи " бунар ". Но има и по-старо значение, което значи " извор ", джик това е наставка за умалителност и значи надлежно " изворче ".
Поради тази причина, хълмът, тъй като знаем имало е извор там, който е каптиран в северната му част, и мисля, че и до ден сегашен се употребява за някакви водоснабдителни цели. Иначе неговото име си е “Хълм на освободителите ", като те през годините са променяни в някои случаи. В един интервал се е казвал Александър Втори, по времето пък Сталин се е казвал " Сталин рид ", там към парадайса на 40-те, началото на 50-те години. Има опити за даването на имена по трихълмието, само че те са още по-неуспешни.
И надлежно “Джандем тепе " или “Младежкия рид ". " Джандем " по принцип значи " пъкъл, ад ". Вероятно по отношение на това, че този рид е максимален, той е бил през множеството време отвън чертите на града. Принципно историческите данни са, че хълмовете са били голи, незалесени, може би като е и по-голям, като се нагрее от слънцето, в действителност не е било хубаво там човек да се намира през лятото. В доста по-късни времена, хълмовете са били залесени към този момент, главно след Освобождението, макар, че може би в римско време отново е имало някакви благоустройствени действия по част от тях ", сподели още Сукарев.
Според Никола Алваджиев има и друга версия за името на това тепе, уточни историкът. " Чик дем тепе ", тепето с минзухарите, само че това е малко допустимо. Народната етимология съществува на всички места, където хората се пробват да си обяснят разнообразни наименования, изключително пък, когато идват от други езици и изключително когато тези езици към този момент не са добре познати.
" И остава да споменем “Марково тепе ", това е една подигравка. Всъщност това е единственото тепе исторически засвидетелствано и съществувало до преди 80-90 години, в което въпреки всичко има някакъв детайл на българско название. Защото легендата гласи, че тепето е обвързвано с Крали Марко, а пък Крали Марко е една бележита личност от българския юнашки епос, въобще от балканския. Който пък е историческа персона, само че е обвързван с битката и с времето към османското завладяване.
Тоест, може би в действителност това име е остаряло, по-старо, може би е от преди или към завоеванието, единствено можем да гадаем, естествено. Но по този начин или другояче, факт е, че няма го към този момент този рид. Също и за " Марково коляно " съм чувал и срещал, че е наричано, само че единствено можем да го виждаме по остарели фотоси и да приказваме и да въздишаме ", изясни Видин Сукарев.
За наименованието на изчезналото тепе " Лаут ", думата значи някакъв музикален струнен инструмент или тамбура. Може би самото тепе е имало сходна форма. И това не можем да кажем сигурно, само че в действителност Лаута е една доста огромна околност, която с изключение на настоящия парк е обхващала и региона на днешния Аграрен университет и надолу към днешния квартал “Съдийски ", както и от другата страна пък днешния квартал “Каменица № 2 ", описа още историкът.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ