Днес е Гергьовден, празник на храбростта и на българската армия.

Днес е Гергьовден, празник на храбростта и на българската войска. Имен ден честват всички българи с имената Георги, Ганчо, Гергана, Галя, Генчо, Гинка и производните им. На тази дата означаваме и Деня на овчарите. 
Прочетете още
Свети Георги е страдалец, с който фолклорната традиция свързва езическите пролетни скотовъдни култове и претекстовете на змееборството. Побеждавайки демона на злото (змей, дракон), той възвръща хармонията на битието. В това отношение Св. Георги извънредно доста се приближава до вида на културните митологични герои - демиурзи, които унищожават чудовища.

В традицията Св. Георги постоянно е показан като конник, който освен побеждава змея, само че и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е построен и обликът му в националните песни, а даже и в иконографията. Всъщност това е една метафора за успеха над студа, зимата, злото и освобождение на пролетта и растежа. Така славянските нации придвижват върху християнския светец някои от чертите на пролетните божества на плодородието, а Гергьовден става сезонна граница в скотовъдния календар.

След Великден Гергьовден е най-големият пролетен празник за православните. Защото е на 6 май - в разгара на пролетта, се назовава още Зелен Георги (или Цветен Георги). Подготовката за празника стартира още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се назовава на Св. Георги.

Коли се първото мъжко родило се през годината агне; прекажда се и се освещава. Коленето става пред трапезата, на която има сол, трици и трева, от които авансово се дава на агнето, с цел да има задоволеност, изобилие, здраве и живот. Събраната кръв се изсипва върху лехите, с цел да ражда земята повече.

Всички се събират на обща софра, прекаждат я, пият, веселят се и пеят песни: " Св. Георги обикаля нивите ", " Здравец за Гергьовден ", " Венец за агънцата ". На трапезата с изключение на печено агнешко би трябвало да има свеж лук и чесън, салата, пиле, самун и вино. След като се обядва, се играят хора и се връзват люлки, които моми и момци не люлеят, няма да им върви през годината.

Някъде момите вадят от бял казан с вода. В него авансово се оставят да пренощуват пръстени, гривни или китки. Девойките назовават коя мома за кого ще се омъжи. Другаде има бит за събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на площада с невестинските си премени. Кръстниците (или кумовете) смъкват ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават елементарни и ги забраждат с забрадка.

Люлеенето, напяването на пръстените, събличането и забраждането на младите булки - това са практики със соционормативн темперамент. Първите две са от инициален вид и са със сватбена устременост (продължаване на рода). Третата блестящо показва приемането на младите в групата на зрелите дами, върху които лежи част от фамилната тежест, т.е. това е тяхната социализация.