Илин Димитров: Критично важно е да бъде пренаписана Стратегията за развитието на туризма
, някогашен министър на туризма, сегашен секретар на президента, в изявление за предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Г-н Димитров, по какъв начин се чувствате на новия пост?
На новия пост е забавно. Ще имам опция да продължа да работя за туризма, да продължа да вземам участие в част от политиките, които стартирахме и те имаха добър резултат върху бранша. В последна сметка би трябвало да сме потребни. И благодаря на президента за опцията да вземам участие в екипа, като тук давам отговор за три бранша, не е чист туризъм, а туризъм, обучение и просвета. И в действителност по този начин като се замислим, те са взаимно свързани тези браншове и един без различен не могат. Аз пристигам от просветителните среди и мисля, че ще мога да допринеса и за страната ни, и изобщо за бранша да се развие напред.
Защо се отказахте от партия " Продължаваме промяната “? Вие бяхте едно от водещите лица за град Варна.
Моят случай е същият като на Крум Зарков. Напуснах Националния съвет, защото не мога да вземам участие по закон в администрацията на президента, има законови ограничавания, да бъда член на управителни органи на партия. Така че няма по какъв начин да ги съвмести нещата.
Г-н Димитров, какви провокации и отговорности стоят в този момент пред вас? Вие заявихте, че ще продължите да подпомагате туризма, този отрасъл. Какво е на дневен ред сега?
На дневен ред сега имаме няколко неща, които се случват в бранша. Първото и главно това е летният сезон – той си тече. Основното, което може би е най-важно да се каже, че сега летният ни сезон се развива по метода, по който би трябвало за месец август: Плажовете са цялостни, хотелите са цялостни, нещата се случват. Очаквахме един по-силен сезон, знаете, всички данни бяха доста по този начин обнадеждаващи. Какво се случи? Ако завоюва на Насим Талеб има една книга " Черният лебед “, това са едни непредвидени събития, които се случват изведнъж и трансформират цялата картинка, и това беше несъмнено язовир " Каховка “. Какво се случи когато взривиха стената – една доста масирана акция, която беше отрицателна за туризма, която удари в действителност най-платежоспособните ни туристи. Това бяха българите, които бяха подготвени да заплащат солидни и съществени суми за нашия сезон, това бяха и румънците.
И в следствие видяхте, че паркингите месец юни бяха празни, т.е. курортите ни в действителност бяха с по-малко туристи. Тук страните към нас реагираха по-бързо от нас за жалост. Една Турция примерно направи незабавно уебсайт и през два-три часа качваха информация за водата, ние се позабавихме, надлежно имахме и сериозен отлив на туристи.
Като казвате сериозен отлив, можем ли да кажем по-конкретно?
Няколко стотин хиляди екскурзианта загубихме заради простата причина, че основно през онлайн платформите се вършат регистрациите, а там знаете, че КОВИД наложи едно предписание: Имат право на анулация без да дължат никакви неустойки.
И просто платежоспособните българи - премиум сегмента, петзвездния най-много и четири, високият клас избраха и Турция, и Гърция, макар че Турция и Гърция имат по-високи цени.
Казахте, че Турция реагира бързо, направи уебсайт, качваше информация – ние за какво не можем да реагираме по този начин бързо в сходни обстановки? Какво ни липсва?
Това не мога да Ви кажа за какво се случи, само че е реалност, че се забавихме. И това ми го споделиха сътрудници от чужбина, не е нещо, което аз си изобретявам. Да, прави се акция, да, оповестява се ваши сътрудници медии, и вие сте доста дейни, само че едни 14 дни, които загубихме при започване на сезона, на практика се отразиха тежко върху сезона. Туристическият бранш обаче е еластичен и той бързо навакса. Взеха се ексцентрични решения и какво наблюдавахме – следим едно понижаване на цените, тъй като курортните ни бяха празни, надлежно цената падна, направиха се отстъпки, курортите ни са цялостни сега и аз чакам като брой туристи ние да стигнем съвсем равнищата на 2019 година, само че като приходи те няма да бъдат това, което чакахме.
Т.е. ние намалихме цената и курортите ни се изпълниха?
Да, няма да ни излезе математиката, това, което беше заложено, казвано на елементарен език. Какво се случва сега? В момента се предоговаря Сезон 2024 Лято. Имаме няколко казуса - единият от проблемите е тъкмо това: Че хотелиерите ни не могат да вдигнат цените, туроператорите огромните просто доста мъчно се съгласяват на едни по-високи цени. А предходната година 2022-ра, когато договаряхме 2023-та, имаше растеж на цените приблизително сред 8 и 10%. За страдание това беше незадоволително, тъй като 16% е растежът на храните приблизително и 20% е растежът на заплатите, т.е. ние отново бяхме под инфлацията. И макар 10% растеж, като сложим отстъпите, които се сложиха август месец, следим същи цени долу-горе, като съотношението на цена-качество-печалба и услуга то се резервира, който е добре. Поздравявам всички работещи в бранша за това.
За следващата година ние стреляме в тъмното, тъй като нито знаем какъв брой ще костват горивата, нито знаем какъв брой ще бъде инфлацията, а сега всички хотели договарят с огромните туроператори, и те ще се схванат за някакви цени, може би не с растежа, който чакат, без да знаят какъв брой ще е сиренето, какъв брой ще е кашкавалът, какъв брой ще бъде заплатата, тъй като непрекъснато подвигаме, минималната се подвига сега, и междинната ще се вдигне, и това е доста рисково държание, само че няма по какъв начин да подходят по различен метод.
Стрелба в тъмното, която може да се окаже доста рискова. Какви цели обаче страната ни би трябвало да гони за възстановяване на туристическата политика на страната ни, в случай че мога по този начин да се изразя, ще продължим диалога с господин Димитров. Тук при мен в студиото е господин – някогашен министър на туризма и сегашен секретар на президента по три доста значими посоки: туризъм, обучение и просвета, три посоки, които са свързани. Нали по този начин, господин Димитров?
Да.
Защо са свързани? Нека да кажем още няколко думички за тях.
Туризъм без просвета няма по какъв начин да бъде бих споделил, а пък образованието е основно значимо. То е значимо за цялата ни страна, само че в тази ситуация с цел да имаме фрагменти, с цел да имаме първокласен артикул. И тук по времето, когато бях министър стартирахме една доста добра по думите на участниците акция, и това са 28 районни надпревари от всяка една област по туризъм дружно с Асоциацията за проучването на туризъм на хотелиери и ресторантьори. Там вземат участие известни персони, готви се. Общо взето концепцията беше да ребрандираме бранша, тъй че да има искащи, които да работят, защото това е един от главните ни проблеми: ние нямаме хора, нямаме искащи да работят в нашия бранш. Това е доста сериозен проблем.
Преди малко си говорихме с вас за сегашния туристически летен сезон, който първоначално по този начин потегли с един провал, само че ще успеем ли да наваксаме това, което се случи, тъй като в този момент и вие отбелязахте самичък – курортите ни са цялостни, свалихме цената и незабавно видяхме резултат?
Аз уверен, че ще наваксаме. Очакваме към 4,8 милиона туристически регистрации. Но отново споделям, това, че има туристи, не значи, че сезонът е добър. Тези туристи би трябвало да използват артикули и услуги. Един хотел колкото по-скъпо се продаде, толкоз по-добър и първокласен артикул ще има, в случай че реши да влага несъмнено, може да предложи, и надлежно няма по какъв начин на една ниска цена, в случай че в този момент сега отиде някъде, вие да получите и качествена услуга, и хубава храна, което е основно, и едни ремонтирани пространства, и една добра инфраструктура хотелска, и една добра база. Т.е. цената дефинира значително качеството. Добрата вест за вашите слушатели в тази ситуация е, че от 24 август нататък към този момент стартират промоциите, офертите и може да се насладите на доста по-ниски цени.
Но не за сметка на качеството.
Да. Очакваме и един относително топъл септември, защото лятото се изтегля малко по-назад и може да се практикуват и дълги уикенди, и да посетите Черноморието. Така приканвам всички слушатели да изберат Българското Черноморие и да се насладят надлежно. Цените ще бъдат положителни и действително, в случай че до момента плащате една избрана сума, ще има отстъпки от порядъка на 20-30 до 40%, а това е добре.
Какви цели би трябвало да гони България за туристическа добра туристическа политика?
Първо, туризмът е една система. Тя, тази система има доста детайли в нея, и тук сериозно значимо е да бъде пренаписана Стратегията ни за развиването на туризма, защото тя е остаряла, отпреди КОВИД и не отразява новите действителности, които са в цифровия свят. Но главно, което ние гоним в бранш " Туризъм “, първо, това е едно възстановяване на инфраструктурата. Това значи, че би трябвало да има здравно обслужване, би трябвало да имаме едни хубави пътища, по които да дойдат туристи, една налична среда, т.е. едни летища с качествена услуга.
Това не са ли съществени неща, господин Димитров, които би трябвало от дълго време да имаме?
Те са съществени, само че тия моменти липсват или качеството им не е положително. Замислете се когато кацнете на едно от летищата ни, дано да е Летище София, в София сме сега, просто се огледайте – какъв брой бързо минавате през КПП-ата, какъв брой бързо ви ревизират паспорта, учтиви ли са чиновниците, чисто ли е летището, извън чака ли ви такси, това такси на какви пари ви кара. Това всичко е част от туристическата услуга. Когато се порежете, какъв брой ви коства лекарят, той ще ви прегледа ли, има ли добра здравна помощ. Тук отново желая да похваля предходния здравен министър доктор Меджидиев – с него открихме няколко медицински център по морето и надлежно бяхме командировали и медици, защото това също се оказа проблем.
Второто направление, за което би трябвало да се замислим е достъпността до страната ни. Визите и метода, по който се издава те. Една Турция до нас е 80 милиона, Истанбул е 18 милиона, може да си визиите с едни мултивизи, с които няколко пъти се влиза в България, а не еднократно, какъв брой можем да подобрим като цяло туристическия ни артикул. Турците са положителни туристи. После минаваме през качеството на продукта ни: Какви ограничения ние би трябвало да вземем в нашата тактика и политика, с цел да подобрим качеството. Тука опираме до тематиката с фрагментите. Основно в туризма работят три типа фрагменти: Едните са бранишовици, такива, които цялостен животът работят, другите са такива, които търсят summer job, лятна работа – това са студенти, възпитаници, пенсионери, имаме и задгранични служащи – там също има въпроси: Как се внасят, по какъв метод, какъв брой бързо става. Това са въпроси, върху които би трябвало да работим, и тази тактика би трябвало да ги регистрира. Тази сегашната не ги регистрира.
Необходим ли е четвърти тип хора, които би трябвало да влезнат в този бранш или са задоволителни тези, с цел да им бъде обърнато повече внимание?
Това нагледно казано съм ги структурирал в три групи, само че във всяко едно направление ние би трябвало да засилим взаимоотношението с обучителни институции, с държавни институции. Ето при чужденците, когато идват да работят тук, би трябвало оптимално бързо да им се издават и визи, и разрешителни, тъй като те способстват за стопанската система ни. Училища и университети – основно значимо е положително съдействие и хората, които работят, така наречен " браншовици “. За страдание беше анулирано едно много потребно деяние на страната, и това беше борсата, която се полагаше на работещи в бранш " Туризъм “. В момента те нямат борса. А с четири месеца сезон доста мъчно можеш да се издържаш цяла година.
Говорим се с за проблемите и какви цели би трябвало да гони страната ни. Г-н Димитров, бих желала да си поговорим и за рекламата. Как се разпространяваме ние в България, изобщо вършим ли нужното, с цел да стигнем до оптимален брой хора?
За рекламата можем да приказваме доста, няма в никакъв случай не стигне времето, защото тематиката е необятна. Но първо, България все още е доста мъчно забележима заради доста дребния запас, който тя има за реклама. Аз откровено се надявах, тъй като всяка една партия споделя, че туризмът е приоритет, в действителност да го покажа с каузи, и в този бюджет, който одобриха в този момент, и в идващия, след няколко месеца ще се разисква Бюджет 2024, в действителност да завишат средствата за реклама. Засега не го виждам. Надявам се, вярата умира последна, за идната година да имаме един добър бюджет. Само за една информация: Турция, страна до нас, има 400 милиона, Гърция има над 300 милиона, а ние разполагаме с 18 милиона за реклама, което ни прави в днешния динамичен свят, когато всичко нараства и би трябвало да си нападателен на полето на рекламата, съвсем невидими.
А какъв бюджет съгласно вас би трябвало да бъде обособен за този бранш?
Това сме го коментирали доста пъти. За мен персонално не би трябвало просто ей по този начин да се споделя едно число и да се наливат едни пари, би трябвало да се направи стъпаловидно повишаване на бюджета: Всяка година да се отпускат 10 или 15 милиона повече, само че да се види приносът ни като бранш дали нараства към Брутният вътрешен продукт, действително дали тия пари се харчат целево и се харчат по метод, по който би трябвало. Има една добра вест, най-сетне беше признат един закон, за който настоявахме още от 47-ото Народно заседание, когато бях ръководител на Комисията по туризъм.
Ние настоявахме да можем да популяризираме без публични поръчки в обществените медии и огромни платформи: Фейсбук, Twitter, Instagram. Да, одобриха го и в този момент чакаме една засилена рекламна акция, която да стигне до доста консуматори. Нашите концепция е България като артикул да влезе в телефона на европейците. Това беше нещо, към което се стремяхме. Да забележим дали ще продължат и новият кабинет да гони тази цел. Но това е, ние просто с този бюджет сме невидими. Един рекламен спот в национална медия какъв брой коства, умножете го по 30, и ще разберете какъв брой е в европейска медия. Не можем да се преборим с бюджетите на страните към нас. Другото значимо нещо: Те употребяват тези си рекламни бюджети за субсидирания на чартъри. Тези прословути 35 евро, които към този момент не могат да се дават по тази мярка или по тази стратегия, ами страните към нас ги дават през рекламните си бюджети. Ние не даваме нищо.
Ами напълно обикновено е да бъдем втори или трети избор на огромните туроператори. Да, ние би трябвало да работим с туроператорите, ние би трябвало да работим с ниски бюджетните авиопревозвачи, наложително. В момента София и Пловдив се показват доста добре като дестинации. Задължително би трябвало да работим и за бранд. А построяването на бранд, налагането му, това е скъпо начинание.
Казахте: Ние сме втори или трети по желание. Какво може да ни трансформира в първи такива?
Много неща.
Казахте: Искахме България да влезе в телефоните, само че това още веднъж е обвързвано с дигитализацията. Тука приказваме защо?
Това по направление бранд, защото би трябвало доста ясно да разграничим по какъв начин се популяризираме ние, какво вършим. Да, имаме рекламни канали, само че дали популяризираме през туроператори, или популяризираме страна като бранд, и какво тъкмо съдържа този бранд, защото България има невероятното благополучие да има доста неща на територията си: Много туристически обекти, трети сме в Европа по културно завещание, над 40 000 артефакта имаме регистрирани, втори по брой на минерални извори, първи по качество на водата, имаме море, имаме планина, имаме хубава история, хубава храна.
И в един миг всеки един се пообърква малко тъкмо какво да популяризира. И тук приказваме за Стратегията ни – би трябвало да имаме напълно ясни послания: Море, планина, премеждие, история, минерална вода – няколко думи, към които да се обединим и към този момент рекламните ни канали би трябвало да бъдат усъвършенствани бих споделил аз. Да, има няколко събития, които стартирахме, които са положителни, това са така наречен " роуд шоута “, това значи, че е българска делегация с 20-30 компании минава на презентации през 5 до 10 града в чужбина. Направихме го в Полша, в Германия, в Израел – резултатите са положителни, гледаме самолетодвижението и полетите, само че като цяло би трябвало да сме доста по-агресивни.
Кога се случи това?
Това се случи по време на служебния кабинет. Миналата година стартирахме с Германия, тази имахме и Израел, не успяхме във Англия. Нужно е да разтеглим и броя на туристическите ни аташета. На мен не ми стигна времето, само че имаме сега аташе в Турция, аташе в Полша, който беше наградено господин Костов за Топ най-значими персони, в Полша имаме аташе и в Германия също. Аз доста бих желал да видя такива аташета и във Англия, и в Румъния.
Защото тяхната работа е доста значима и основна също по този начин.
Те са като стълбове, на които може да се облегнем. Те действително организират рекламната акция на страната ни. Ето, в този момент сега чакаме в края на лятото тъкмо от Полша един аероплан с 190 представители на туристически компании, публицисти, влогъри, блогъри, които да разпространяват България. Това са хубави инициативи, вършат се от нашите съседи и съперници сътрудници, ние не би трябвало да изоставяме. На всичко това изисква средства, които липсват.
Къде сме ние, господин Димитров, по отношение на международните трендове? Може би въпросът звучи клиширано, само че цифровизираме доста от нещата, доста от услугите, вървим в тази посока.
Първо, туризмът има потребност и от отношение, отношение към госта, това е основно също, освен средства.
Българите сме гостопремни.
Дали сме или не сме, го вземат решение туристите. И като цяло - културата, храните, които ние произвеждаме, а не испански домата и турски краставици, биха привлекли туристите. Това е нещо върху, което би трябвало да поработим. Относно международните трендове, виждат се няколко неща, които се прокрадват и към този момент се постановат от ден на ден и повече, едното от които е отстъплението от All Inclusive пакетите. Вече все по-често се приказва за пакети, които са хаус ръб или брекинг брекфаст, единствено закуска с нощувка, даже единствено нощувка има. Това е връщане към едни остарели пакети, само че очевидно има търсене, All Inclusive отстъпва.
Забелязва се същото и при услугите към нас, една Гърция, Турция, Испания, те си подвигнаха цените с към 30-40%, ние ги вдигнахме с към 15 до 20%, което е малко. Другото, което аз виждам като международна наклонност, подчертава се от ден на ден на прекарването. Как екскурзианта си прекарва времето, свързаността му, с онлайн артикули, с цифрови артикули, даже сега ние бяхме стартирали една стратегия, уповавам се да бъде продължена и тази политика. Искаме да създадем една цифрова карта на туризма и всеки един екскурзиант, когато влиза в България, през телефона си да сканира един QR код, който е комплициран някъде на очевидно място. Сканират го, влизат в карта и следят цялата ни страна туристическите обекти.
Да се срещнат с чудесата на България, тъкмо това е доста значимо и това са големи скокове. Светът върви в тази посока, дигитализиране на предлагането. Целият маркетинг стартира от ден на ден и повече да се базира на изкуствен интелект. Много хотели с високи технологии стартират да работят, менютата към този момент стават цифрови, даже ключалки може би няма да видите на доста места, с пръстов отпечатък се влиза. Има няколко компании, които го вършат това и в България.
Има международни проблеми, свързани с полетите. Може би забелязвате какъв брой анулирани полети има, извънредно доста се утежни тази услуга и това е, тъй като доста хора напуснаха след коронавирус, и надлежно сега шанса да ви бъде анулиран полета, помислете си по кое време летяхте за последно и дали излетяхте в точния момент. Голяма част от отговора е “не ", ние не излетяхме в точния момент ".
Да, имам сходен случай и то преди няколко седмици на мои близки.
Абсолютно, добре е да си знаете правата при анулирани полети, по кое време може да си желаете средствата. Това е тематика на друго предаване, само че е добре всеки един консуматор да знае при какъв брой часа анулиран полет, и до какъв брой часа е бил този полет дълъг, какво може да получи като обезщетение и да си го изиска, това е единственият метод да дисциплинираме авиопревозвачите.
От друга страна, наземният личен състав също стачкува непрекъснато, виждате какъв брой хиляди анулирани полети, това доста затруднява цялата система. Много водачи, стюардеси, полетни екипажи се отхвърлиха. Ще отнеме към 2-3 години да бъде възобновено като стандарт, доста от самолетните компании обновяват флота си. Така че в идващите 2-3 години ще имаме съмнения в този бранш, Ще имаме едни по-скъпи билети, защото търсенето несъмнено надвишава предлагането, ще имаме по-ниско качествена услуга.
Също други трендове, които се следят, още веднъж се завръща свръхтуризма, В доста страни в света имаме проблем, прекалено много туристи на прекомерно малко територия. Една Барселона, даже може да видите плакати имат “Туристи, вървете си ". Въведоха се такси, които още веднъж се стремят да лимитират броя на туристите. Дубровник, примерно, също има проблем със свръхтуризма.Дори се взимат ограничения, защото тези туристи, тези потоци от туристи, те унищожават донякъде инфраструктурата. В момента е неразрешено да се дърпат куфари в Добровник, тъй като има санкции.
Секторът се развива доста интензивно, и на последно място, само че не по значение, бих желал да отбележа и климатичните промени, тъй като както виждате, затопля се климата, той се трансформира, все по-често ще виждаме липса на сняг, все по-често ще виждаме смяна в потребителското държание, даже една Гърция се пробва сега да наложи и различен вид артикул. Нови артикули се вкарват, ето слоганът е “Гърция има и зима ", Значи те се пробват да работят и в това направление.
Да разбирам, че и България би трябвало да се опита да работи и за това направление, тъй като тук също следим промени в климата.
Абсолютно, тук за благополучие имаме ски курорти, които са относително високо ситуирани, има добре построена система за неестествен сняг, и това, което аз следя е, че те към момента нямат проблем, даже в противен случай, оправят се прелестно, зимният ни сезон беше рекорден миналогодишният.
Г-н Димитров, защото времето ни напредва, само че желая да ви запитвам още малко неща и ще ви помоля за по-кратичък отговор. Стопанисването на къмпингите, доста значим въпрос, който седи на дневен ред.
Това са няколко наредби, които отсъстват и които би трябвало да бъдат написани. Едната от тези наредби, тя беше изведена като приоритет в този момент, в управническата стратегия е Наредба за дивото къмпингуване. Реално това нещо по какъв начин да се реализира. Кой чисти? Как се къмпингува? По какъв метод? Закачаш ли си караваната? Как е уредено това в закона. В момента го няма и виждате, че има проблеми. Един от проблемите се случва в Царево, неотдавна и би трябвало да се вземат ограничения. Но тази Наредба би трябвало да бъде написана, също за туристическата маркировка наредбата би трябвало да бъде написана и осъвременена. Трябва да бъде написана наредбата и за националните курорти.
Как оценявате все още, актуалната политика, която води госпожа, министъра на туризма?
Един министър се прави оценка след стотния му ден, госпожа Динкова имаше мъчно начало, уповавам се, да стартира да се справя добре. На стотния ден, аз ще мога да дам една оценка какви политики е водила, по какъв начин се е справила и какво действително е свършила, защото към момента времето е незадоволително.
Г-н Димитров, по какъв начин се чувствате на новия пост?
На новия пост е забавно. Ще имам опция да продължа да работя за туризма, да продължа да вземам участие в част от политиките, които стартирахме и те имаха добър резултат върху бранша. В последна сметка би трябвало да сме потребни. И благодаря на президента за опцията да вземам участие в екипа, като тук давам отговор за три бранша, не е чист туризъм, а туризъм, обучение и просвета. И в действителност по този начин като се замислим, те са взаимно свързани тези браншове и един без различен не могат. Аз пристигам от просветителните среди и мисля, че ще мога да допринеса и за страната ни, и изобщо за бранша да се развие напред.
Защо се отказахте от партия " Продължаваме промяната “? Вие бяхте едно от водещите лица за град Варна.
Моят случай е същият като на Крум Зарков. Напуснах Националния съвет, защото не мога да вземам участие по закон в администрацията на президента, има законови ограничавания, да бъда член на управителни органи на партия. Така че няма по какъв начин да ги съвмести нещата.
Г-н Димитров, какви провокации и отговорности стоят в този момент пред вас? Вие заявихте, че ще продължите да подпомагате туризма, този отрасъл. Какво е на дневен ред сега?
На дневен ред сега имаме няколко неща, които се случват в бранша. Първото и главно това е летният сезон – той си тече. Основното, което може би е най-важно да се каже, че сега летният ни сезон се развива по метода, по който би трябвало за месец август: Плажовете са цялостни, хотелите са цялостни, нещата се случват. Очаквахме един по-силен сезон, знаете, всички данни бяха доста по този начин обнадеждаващи. Какво се случи? Ако завоюва на Насим Талеб има една книга " Черният лебед “, това са едни непредвидени събития, които се случват изведнъж и трансформират цялата картинка, и това беше несъмнено язовир " Каховка “. Какво се случи когато взривиха стената – една доста масирана акция, която беше отрицателна за туризма, която удари в действителност най-платежоспособните ни туристи. Това бяха българите, които бяха подготвени да заплащат солидни и съществени суми за нашия сезон, това бяха и румънците.
И в следствие видяхте, че паркингите месец юни бяха празни, т.е. курортите ни в действителност бяха с по-малко туристи. Тук страните към нас реагираха по-бързо от нас за жалост. Една Турция примерно направи незабавно уебсайт и през два-три часа качваха информация за водата, ние се позабавихме, надлежно имахме и сериозен отлив на туристи.
Като казвате сериозен отлив, можем ли да кажем по-конкретно?
Няколко стотин хиляди екскурзианта загубихме заради простата причина, че основно през онлайн платформите се вършат регистрациите, а там знаете, че КОВИД наложи едно предписание: Имат право на анулация без да дължат никакви неустойки.
И просто платежоспособните българи - премиум сегмента, петзвездния най-много и четири, високият клас избраха и Турция, и Гърция, макар че Турция и Гърция имат по-високи цени.
Казахте, че Турция реагира бързо, направи уебсайт, качваше информация – ние за какво не можем да реагираме по този начин бързо в сходни обстановки? Какво ни липсва?
Това не мога да Ви кажа за какво се случи, само че е реалност, че се забавихме. И това ми го споделиха сътрудници от чужбина, не е нещо, което аз си изобретявам. Да, прави се акция, да, оповестява се ваши сътрудници медии, и вие сте доста дейни, само че едни 14 дни, които загубихме при започване на сезона, на практика се отразиха тежко върху сезона. Туристическият бранш обаче е еластичен и той бързо навакса. Взеха се ексцентрични решения и какво наблюдавахме – следим едно понижаване на цените, тъй като курортните ни бяха празни, надлежно цената падна, направиха се отстъпки, курортите ни са цялостни сега и аз чакам като брой туристи ние да стигнем съвсем равнищата на 2019 година, само че като приходи те няма да бъдат това, което чакахме.
Т.е. ние намалихме цената и курортите ни се изпълниха?
Да, няма да ни излезе математиката, това, което беше заложено, казвано на елементарен език. Какво се случва сега? В момента се предоговаря Сезон 2024 Лято. Имаме няколко казуса - единият от проблемите е тъкмо това: Че хотелиерите ни не могат да вдигнат цените, туроператорите огромните просто доста мъчно се съгласяват на едни по-високи цени. А предходната година 2022-ра, когато договаряхме 2023-та, имаше растеж на цените приблизително сред 8 и 10%. За страдание това беше незадоволително, тъй като 16% е растежът на храните приблизително и 20% е растежът на заплатите, т.е. ние отново бяхме под инфлацията. И макар 10% растеж, като сложим отстъпите, които се сложиха август месец, следим същи цени долу-горе, като съотношението на цена-качество-печалба и услуга то се резервира, който е добре. Поздравявам всички работещи в бранша за това.
За следващата година ние стреляме в тъмното, тъй като нито знаем какъв брой ще костват горивата, нито знаем какъв брой ще бъде инфлацията, а сега всички хотели договарят с огромните туроператори, и те ще се схванат за някакви цени, може би не с растежа, който чакат, без да знаят какъв брой ще е сиренето, какъв брой ще е кашкавалът, какъв брой ще бъде заплатата, тъй като непрекъснато подвигаме, минималната се подвига сега, и междинната ще се вдигне, и това е доста рисково държание, само че няма по какъв начин да подходят по различен метод.
Стрелба в тъмното, която може да се окаже доста рискова. Какви цели обаче страната ни би трябвало да гони за възстановяване на туристическата политика на страната ни, в случай че мога по този начин да се изразя, ще продължим диалога с господин Димитров. Тук при мен в студиото е господин – някогашен министър на туризма и сегашен секретар на президента по три доста значими посоки: туризъм, обучение и просвета, три посоки, които са свързани. Нали по този начин, господин Димитров?
Да.
Защо са свързани? Нека да кажем още няколко думички за тях.
Туризъм без просвета няма по какъв начин да бъде бих споделил, а пък образованието е основно значимо. То е значимо за цялата ни страна, само че в тази ситуация с цел да имаме фрагменти, с цел да имаме първокласен артикул. И тук по времето, когато бях министър стартирахме една доста добра по думите на участниците акция, и това са 28 районни надпревари от всяка една област по туризъм дружно с Асоциацията за проучването на туризъм на хотелиери и ресторантьори. Там вземат участие известни персони, готви се. Общо взето концепцията беше да ребрандираме бранша, тъй че да има искащи, които да работят, защото това е един от главните ни проблеми: ние нямаме хора, нямаме искащи да работят в нашия бранш. Това е доста сериозен проблем.
Преди малко си говорихме с вас за сегашния туристически летен сезон, който първоначално по този начин потегли с един провал, само че ще успеем ли да наваксаме това, което се случи, тъй като в този момент и вие отбелязахте самичък – курортите ни са цялостни, свалихме цената и незабавно видяхме резултат?
Аз уверен, че ще наваксаме. Очакваме към 4,8 милиона туристически регистрации. Но отново споделям, това, че има туристи, не значи, че сезонът е добър. Тези туристи би трябвало да използват артикули и услуги. Един хотел колкото по-скъпо се продаде, толкоз по-добър и първокласен артикул ще има, в случай че реши да влага несъмнено, може да предложи, и надлежно няма по какъв начин на една ниска цена, в случай че в този момент сега отиде някъде, вие да получите и качествена услуга, и хубава храна, което е основно, и едни ремонтирани пространства, и една добра инфраструктура хотелска, и една добра база. Т.е. цената дефинира значително качеството. Добрата вест за вашите слушатели в тази ситуация е, че от 24 август нататък към този момент стартират промоциите, офертите и може да се насладите на доста по-ниски цени.
Но не за сметка на качеството.
Да. Очакваме и един относително топъл септември, защото лятото се изтегля малко по-назад и може да се практикуват и дълги уикенди, и да посетите Черноморието. Така приканвам всички слушатели да изберат Българското Черноморие и да се насладят надлежно. Цените ще бъдат положителни и действително, в случай че до момента плащате една избрана сума, ще има отстъпки от порядъка на 20-30 до 40%, а това е добре.
Какви цели би трябвало да гони България за туристическа добра туристическа политика?
Първо, туризмът е една система. Тя, тази система има доста детайли в нея, и тук сериозно значимо е да бъде пренаписана Стратегията ни за развиването на туризма, защото тя е остаряла, отпреди КОВИД и не отразява новите действителности, които са в цифровия свят. Но главно, което ние гоним в бранш " Туризъм “, първо, това е едно възстановяване на инфраструктурата. Това значи, че би трябвало да има здравно обслужване, би трябвало да имаме едни хубави пътища, по които да дойдат туристи, една налична среда, т.е. едни летища с качествена услуга.
Това не са ли съществени неща, господин Димитров, които би трябвало от дълго време да имаме?
Те са съществени, само че тия моменти липсват или качеството им не е положително. Замислете се когато кацнете на едно от летищата ни, дано да е Летище София, в София сме сега, просто се огледайте – какъв брой бързо минавате през КПП-ата, какъв брой бързо ви ревизират паспорта, учтиви ли са чиновниците, чисто ли е летището, извън чака ли ви такси, това такси на какви пари ви кара. Това всичко е част от туристическата услуга. Когато се порежете, какъв брой ви коства лекарят, той ще ви прегледа ли, има ли добра здравна помощ. Тук отново желая да похваля предходния здравен министър доктор Меджидиев – с него открихме няколко медицински център по морето и надлежно бяхме командировали и медици, защото това също се оказа проблем.
Второто направление, за което би трябвало да се замислим е достъпността до страната ни. Визите и метода, по който се издава те. Една Турция до нас е 80 милиона, Истанбул е 18 милиона, може да си визиите с едни мултивизи, с които няколко пъти се влиза в България, а не еднократно, какъв брой можем да подобрим като цяло туристическия ни артикул. Турците са положителни туристи. После минаваме през качеството на продукта ни: Какви ограничения ние би трябвало да вземем в нашата тактика и политика, с цел да подобрим качеството. Тука опираме до тематиката с фрагментите. Основно в туризма работят три типа фрагменти: Едните са бранишовици, такива, които цялостен животът работят, другите са такива, които търсят summer job, лятна работа – това са студенти, възпитаници, пенсионери, имаме и задгранични служащи – там също има въпроси: Как се внасят, по какъв метод, какъв брой бързо става. Това са въпроси, върху които би трябвало да работим, и тази тактика би трябвало да ги регистрира. Тази сегашната не ги регистрира.
Необходим ли е четвърти тип хора, които би трябвало да влезнат в този бранш или са задоволителни тези, с цел да им бъде обърнато повече внимание?
Това нагледно казано съм ги структурирал в три групи, само че във всяко едно направление ние би трябвало да засилим взаимоотношението с обучителни институции, с държавни институции. Ето при чужденците, когато идват да работят тук, би трябвало оптимално бързо да им се издават и визи, и разрешителни, тъй като те способстват за стопанската система ни. Училища и университети – основно значимо е положително съдействие и хората, които работят, така наречен " браншовици “. За страдание беше анулирано едно много потребно деяние на страната, и това беше борсата, която се полагаше на работещи в бранш " Туризъм “. В момента те нямат борса. А с четири месеца сезон доста мъчно можеш да се издържаш цяла година.
Говорим се с за проблемите и какви цели би трябвало да гони страната ни. Г-н Димитров, бих желала да си поговорим и за рекламата. Как се разпространяваме ние в България, изобщо вършим ли нужното, с цел да стигнем до оптимален брой хора?
За рекламата можем да приказваме доста, няма в никакъв случай не стигне времето, защото тематиката е необятна. Но първо, България все още е доста мъчно забележима заради доста дребния запас, който тя има за реклама. Аз откровено се надявах, тъй като всяка една партия споделя, че туризмът е приоритет, в действителност да го покажа с каузи, и в този бюджет, който одобриха в този момент, и в идващия, след няколко месеца ще се разисква Бюджет 2024, в действителност да завишат средствата за реклама. Засега не го виждам. Надявам се, вярата умира последна, за идната година да имаме един добър бюджет. Само за една информация: Турция, страна до нас, има 400 милиона, Гърция има над 300 милиона, а ние разполагаме с 18 милиона за реклама, което ни прави в днешния динамичен свят, когато всичко нараства и би трябвало да си нападателен на полето на рекламата, съвсем невидими.
А какъв бюджет съгласно вас би трябвало да бъде обособен за този бранш?
Това сме го коментирали доста пъти. За мен персонално не би трябвало просто ей по този начин да се споделя едно число и да се наливат едни пари, би трябвало да се направи стъпаловидно повишаване на бюджета: Всяка година да се отпускат 10 или 15 милиона повече, само че да се види приносът ни като бранш дали нараства към Брутният вътрешен продукт, действително дали тия пари се харчат целево и се харчат по метод, по който би трябвало. Има една добра вест, най-сетне беше признат един закон, за който настоявахме още от 47-ото Народно заседание, когато бях ръководител на Комисията по туризъм.
Ние настоявахме да можем да популяризираме без публични поръчки в обществените медии и огромни платформи: Фейсбук, Twitter, Instagram. Да, одобриха го и в този момент чакаме една засилена рекламна акция, която да стигне до доста консуматори. Нашите концепция е България като артикул да влезе в телефона на европейците. Това беше нещо, към което се стремяхме. Да забележим дали ще продължат и новият кабинет да гони тази цел. Но това е, ние просто с този бюджет сме невидими. Един рекламен спот в национална медия какъв брой коства, умножете го по 30, и ще разберете какъв брой е в европейска медия. Не можем да се преборим с бюджетите на страните към нас. Другото значимо нещо: Те употребяват тези си рекламни бюджети за субсидирания на чартъри. Тези прословути 35 евро, които към този момент не могат да се дават по тази мярка или по тази стратегия, ами страните към нас ги дават през рекламните си бюджети. Ние не даваме нищо.
Ами напълно обикновено е да бъдем втори или трети избор на огромните туроператори. Да, ние би трябвало да работим с туроператорите, ние би трябвало да работим с ниски бюджетните авиопревозвачи, наложително. В момента София и Пловдив се показват доста добре като дестинации. Задължително би трябвало да работим и за бранд. А построяването на бранд, налагането му, това е скъпо начинание.
Казахте: Ние сме втори или трети по желание. Какво може да ни трансформира в първи такива?
Много неща.
Казахте: Искахме България да влезе в телефоните, само че това още веднъж е обвързвано с дигитализацията. Тука приказваме защо?
Това по направление бранд, защото би трябвало доста ясно да разграничим по какъв начин се популяризираме ние, какво вършим. Да, имаме рекламни канали, само че дали популяризираме през туроператори, или популяризираме страна като бранд, и какво тъкмо съдържа този бранд, защото България има невероятното благополучие да има доста неща на територията си: Много туристически обекти, трети сме в Европа по културно завещание, над 40 000 артефакта имаме регистрирани, втори по брой на минерални извори, първи по качество на водата, имаме море, имаме планина, имаме хубава история, хубава храна.
И в един миг всеки един се пообърква малко тъкмо какво да популяризира. И тук приказваме за Стратегията ни – би трябвало да имаме напълно ясни послания: Море, планина, премеждие, история, минерална вода – няколко думи, към които да се обединим и към този момент рекламните ни канали би трябвало да бъдат усъвършенствани бих споделил аз. Да, има няколко събития, които стартирахме, които са положителни, това са така наречен " роуд шоута “, това значи, че е българска делегация с 20-30 компании минава на презентации през 5 до 10 града в чужбина. Направихме го в Полша, в Германия, в Израел – резултатите са положителни, гледаме самолетодвижението и полетите, само че като цяло би трябвало да сме доста по-агресивни.
Кога се случи това?
Това се случи по време на служебния кабинет. Миналата година стартирахме с Германия, тази имахме и Израел, не успяхме във Англия. Нужно е да разтеглим и броя на туристическите ни аташета. На мен не ми стигна времето, само че имаме сега аташе в Турция, аташе в Полша, който беше наградено господин Костов за Топ най-значими персони, в Полша имаме аташе и в Германия също. Аз доста бих желал да видя такива аташета и във Англия, и в Румъния.
Защото тяхната работа е доста значима и основна също по този начин.
Те са като стълбове, на които може да се облегнем. Те действително организират рекламната акция на страната ни. Ето, в този момент сега чакаме в края на лятото тъкмо от Полша един аероплан с 190 представители на туристически компании, публицисти, влогъри, блогъри, които да разпространяват България. Това са хубави инициативи, вършат се от нашите съседи и съперници сътрудници, ние не би трябвало да изоставяме. На всичко това изисква средства, които липсват.
Къде сме ние, господин Димитров, по отношение на международните трендове? Може би въпросът звучи клиширано, само че цифровизираме доста от нещата, доста от услугите, вървим в тази посока.
Първо, туризмът има потребност и от отношение, отношение към госта, това е основно също, освен средства.
Българите сме гостопремни.
Дали сме или не сме, го вземат решение туристите. И като цяло - културата, храните, които ние произвеждаме, а не испански домата и турски краставици, биха привлекли туристите. Това е нещо върху, което би трябвало да поработим. Относно международните трендове, виждат се няколко неща, които се прокрадват и към този момент се постановат от ден на ден и повече, едното от които е отстъплението от All Inclusive пакетите. Вече все по-често се приказва за пакети, които са хаус ръб или брекинг брекфаст, единствено закуска с нощувка, даже единствено нощувка има. Това е връщане към едни остарели пакети, само че очевидно има търсене, All Inclusive отстъпва.
Забелязва се същото и при услугите към нас, една Гърция, Турция, Испания, те си подвигнаха цените с към 30-40%, ние ги вдигнахме с към 15 до 20%, което е малко. Другото, което аз виждам като международна наклонност, подчертава се от ден на ден на прекарването. Как екскурзианта си прекарва времето, свързаността му, с онлайн артикули, с цифрови артикули, даже сега ние бяхме стартирали една стратегия, уповавам се да бъде продължена и тази политика. Искаме да създадем една цифрова карта на туризма и всеки един екскурзиант, когато влиза в България, през телефона си да сканира един QR код, който е комплициран някъде на очевидно място. Сканират го, влизат в карта и следят цялата ни страна туристическите обекти.
Да се срещнат с чудесата на България, тъкмо това е доста значимо и това са големи скокове. Светът върви в тази посока, дигитализиране на предлагането. Целият маркетинг стартира от ден на ден и повече да се базира на изкуствен интелект. Много хотели с високи технологии стартират да работят, менютата към този момент стават цифрови, даже ключалки може би няма да видите на доста места, с пръстов отпечатък се влиза. Има няколко компании, които го вършат това и в България.
Има международни проблеми, свързани с полетите. Може би забелязвате какъв брой анулирани полети има, извънредно доста се утежни тази услуга и това е, тъй като доста хора напуснаха след коронавирус, и надлежно сега шанса да ви бъде анулиран полета, помислете си по кое време летяхте за последно и дали излетяхте в точния момент. Голяма част от отговора е “не ", ние не излетяхме в точния момент ".
Да, имам сходен случай и то преди няколко седмици на мои близки.
Абсолютно, добре е да си знаете правата при анулирани полети, по кое време може да си желаете средствата. Това е тематика на друго предаване, само че е добре всеки един консуматор да знае при какъв брой часа анулиран полет, и до какъв брой часа е бил този полет дълъг, какво може да получи като обезщетение и да си го изиска, това е единственият метод да дисциплинираме авиопревозвачите.
От друга страна, наземният личен състав също стачкува непрекъснато, виждате какъв брой хиляди анулирани полети, това доста затруднява цялата система. Много водачи, стюардеси, полетни екипажи се отхвърлиха. Ще отнеме към 2-3 години да бъде възобновено като стандарт, доста от самолетните компании обновяват флота си. Така че в идващите 2-3 години ще имаме съмнения в този бранш, Ще имаме едни по-скъпи билети, защото търсенето несъмнено надвишава предлагането, ще имаме по-ниско качествена услуга.
Също други трендове, които се следят, още веднъж се завръща свръхтуризма, В доста страни в света имаме проблем, прекалено много туристи на прекомерно малко територия. Една Барселона, даже може да видите плакати имат “Туристи, вървете си ". Въведоха се такси, които още веднъж се стремят да лимитират броя на туристите. Дубровник, примерно, също има проблем със свръхтуризма.Дори се взимат ограничения, защото тези туристи, тези потоци от туристи, те унищожават донякъде инфраструктурата. В момента е неразрешено да се дърпат куфари в Добровник, тъй като има санкции.
Секторът се развива доста интензивно, и на последно място, само че не по значение, бих желал да отбележа и климатичните промени, тъй като както виждате, затопля се климата, той се трансформира, все по-често ще виждаме липса на сняг, все по-често ще виждаме смяна в потребителското държание, даже една Гърция се пробва сега да наложи и различен вид артикул. Нови артикули се вкарват, ето слоганът е “Гърция има и зима ", Значи те се пробват да работят и в това направление.
Да разбирам, че и България би трябвало да се опита да работи и за това направление, тъй като тук също следим промени в климата.
Абсолютно, тук за благополучие имаме ски курорти, които са относително високо ситуирани, има добре построена система за неестествен сняг, и това, което аз следя е, че те към момента нямат проблем, даже в противен случай, оправят се прелестно, зимният ни сезон беше рекорден миналогодишният.
Г-н Димитров, защото времето ни напредва, само че желая да ви запитвам още малко неща и ще ви помоля за по-кратичък отговор. Стопанисването на къмпингите, доста значим въпрос, който седи на дневен ред.
Това са няколко наредби, които отсъстват и които би трябвало да бъдат написани. Едната от тези наредби, тя беше изведена като приоритет в този момент, в управническата стратегия е Наредба за дивото къмпингуване. Реално това нещо по какъв начин да се реализира. Кой чисти? Как се къмпингува? По какъв метод? Закачаш ли си караваната? Как е уредено това в закона. В момента го няма и виждате, че има проблеми. Един от проблемите се случва в Царево, неотдавна и би трябвало да се вземат ограничения. Но тази Наредба би трябвало да бъде написана, също за туристическата маркировка наредбата би трябвало да бъде написана и осъвременена. Трябва да бъде написана наредбата и за националните курорти.
Как оценявате все още, актуалната политика, която води госпожа, министъра на туризма?
Един министър се прави оценка след стотния му ден, госпожа Динкова имаше мъчно начало, уповавам се, да стартира да се справя добре. На стотния ден, аз ще мога да дам една оценка какви политики е водила, по какъв начин се е справила и какво действително е свършила, защото към момента времето е незадоволително.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ