Мъж в кома пътува до 3906 г.
Тази история е толкоз невероятна, че някои няма да повярват, че е истина. Тя звучи като научно-фантастичен роман, само че не е. Пол Динах прекарал една година в коматозно положение, жертва на странна болест. След събуждането си той оповестява, че душата му е пътувала до тялото на човек през 3906 година. Всичко, което той е видял, почувствал и чул, е записано в „ Хроники от бъдещето ” – книга, която съставлява дневник на човек, който в никакъв случай не е възнамерявал думите му да бъдат разкрити пред света.
Това, което претърпял Динах, трансформирало живота му вечно. Той е бил професор, който е живял при започване на предишния век в Централна Европа. Никога не е мислил да става публицист, нито пък е очаквал да преживее пътешестване във времето. Обстоятелствата обаче следват предначертаното от Провидението и той се оказва в друго време и пространство.
Историята стартира през 1921 година Пол Динах е един от хилядите, разболели се по време на зараза от латентен енцефалит и вследствие на болестта се оказва в коматозно положение. Една година е прикрепен към леглото в болница в Женева. Когато се разсънва, стартира да написа своя дневник. В него той споделя, че през цялата тази година е бил изцяло безсънен и че е претърпял нещо необикновено.
Тялото му е в женевската болница, а душата пътува през времето и стига до тялото на някой си Андрю Нортъм, живеещ в 3906 година.
Когато през 1921 година Динах изпада в кома, през 3906 година физикът Андреас Нортъм претърпява сериозна злополука и изпада в клинична гибел. Когато въпреки всичко идва на себе си мигове по-късно, той приказва на чужд език (в книгата не се прецизира дали е френски или немски). Освен това Нортъм не разпознава членовете на фамилията си и не може да спи. Той е постоянно безсънен.
Както Динах написа, хората от 3906 година осъзнават, че в тялото на Андрю Нортъм има клиент – друго схващане и вземат решение да му опишат всичко, което се е случило в света през последните две хилядолетия. Станало ясно, че
на Земята ще се появят нов тип човешки същества, наречени Homo Occidantalis Novus.
2000-2300 година Човечеството към момента се бори с проблемите на пренаселеността, екологичното заличаване на околната среда, икономическите неравенства, неверната парична система, съществуването на апетит и локалните войни. Хората живеят в тази задъхана конкуренция за финансово оцеляване, без да търсят своето вътрешно Аз и духовно развиване.
През 2204 година е приключена огромната колонизация на Марс от 20 милиона души. Но през 2265 година естествен или галактически прелом ще унищожи всички, живеещи на Червената планета. Никога повече човечеството не се пробва да колонизира Марс.
2309 година В резултат на насъбрани и нерешени проблеми, на Земята идва друго огромно злополучие – човечеството ще претърпи своята най-опустошителна война до момента. Последвалият безпорядък ще унищожи цели цивилизации и милиони хора в Африка и Източна Азия.
2396 година Създава се Глобален съюз на всички страни в света. Този Глобален парламент, макар че е определен посредством гласоподаване от нациите, не е от политици или предприемачи, а от учени, технолози и филантропични фигури. Парите, каквито ги познаваме, към този момент не съществуват. Планетните запаси са преразпределени и към този момент са задоволителни за всички. Пренаселеността, климатът, проблемите с глада и екологията са решени.
Но не напълно е решен казусът с фината робия. Животът е елементарен и хората работят все по-малко през живота си. Годините стартират да се броят още веднъж от номер 2396 (както по времето на Исус Христос, само че този път отправната точка за летоброенето е краят на последната стогодишна война). Глобалното държавно управление обаче си остава форма на тоталитаризъм и националните държавни управления му се опълчват директно или индиректно още няколко века. Хората към момента са с национално схващане и не са развили планетарното схващане.
Това се случва след още 2 до 5 века. Въпреки че не съществуват стопански неравенства, каквито ги познаваме, към момента има дискриминация при контрола върху равнището на технологиите. Хората са към момента духовно слаби и бавни. Тази „ особена епоха на Тъмната ера “ продължава до 3400 година
3382 година Хората един след различен получават внезапно нова духовна дарба, която би могла да се назова хипервизия или хиперинтуиция. Получават пряк достъп до „ великата духовна светлина “ или „ директно познание “ с извънредно мощни креативен сили със зашеметяваща изясненост.
3400-4000 година Новият Златен век идва съвсем 1000 години след Тъмната ера. Сега в Глобалното държавно управление към този момент не са учени и технократи, а Универсалните основатели. Личности, които съчетават по едно и също време качествата и качествата на мъдрец, художник, академик, адепт, мистик и други Всичко в обществото е гратис, облекла, къща, храна, превоз и други Няма частна благосъстоятелност и единствените неравенства са в моралните категории – чест и известност.
Хората към този момент не дефинират триумфа на живота си с софтуерните и материални стандарти на живот, а основно с прочувственото, умственото и духовното си развиване и самоусъвършенстване.
Хората работят единствено 2 години през целия си живот, сред еквивалента на сегашната възраст 17-19 години. Населението на Земята е по-малко от един милиард души и има обилие от артикули за заслужен живот. Законите в обществото са коренно сведени до няколко, защото злонамерени или незаконни планове на обособени лица съвсем липсват.
След като излиза от кома, Пол Динах в действителност води дневника си с всичко чуто от бъдещето, само че се опасява да го показа с който и да било, с цел да не го помислят за вманиачен. Всичко обаче се трансформира, когато Динах се мести да живее в Гърция.
На 36 години здравето му се утежнява и през 1922 година той се мести в Гърция, където стартира да преподава френски и немски в едно учебно заведение. Сред многочислените му възпитаници е и Джордж Папахацис, който разказва Динах като „ непретенциозен човек, който обръщаше внимание на детайлите “.
След две години здравословното положение на Динах доближи сериозен спад и той се мести в Италия. Преди да напусне Гърция обаче, той дава своя дневник на обичания си възпитаник Папахацис, с цел да практикува той немския си като преведе текста от немски на гръцки.
Динах умира през 1924 година от туберкулоза. Папахацис превежда текста 14 години – от 1926 до 1940 година Отначало той счита, че това е разказ, въпреки и много чудноват, тъй като повече приличал на документален роман. Но страница след страница, с напредването на преводаческия развой, той осъзнава, че става дума за разказано пътешестване през времето.
Това, което претърпял Динах, трансформирало живота му вечно. Той е бил професор, който е живял при започване на предишния век в Централна Европа. Никога не е мислил да става публицист, нито пък е очаквал да преживее пътешестване във времето. Обстоятелствата обаче следват предначертаното от Провидението и той се оказва в друго време и пространство.
Историята стартира през 1921 година Пол Динах е един от хилядите, разболели се по време на зараза от латентен енцефалит и вследствие на болестта се оказва в коматозно положение. Една година е прикрепен към леглото в болница в Женева. Когато се разсънва, стартира да написа своя дневник. В него той споделя, че през цялата тази година е бил изцяло безсънен и че е претърпял нещо необикновено.
Тялото му е в женевската болница, а душата пътува през времето и стига до тялото на някой си Андрю Нортъм, живеещ в 3906 година.
Когато през 1921 година Динах изпада в кома, през 3906 година физикът Андреас Нортъм претърпява сериозна злополука и изпада в клинична гибел. Когато въпреки всичко идва на себе си мигове по-късно, той приказва на чужд език (в книгата не се прецизира дали е френски или немски). Освен това Нортъм не разпознава членовете на фамилията си и не може да спи. Той е постоянно безсънен.
Както Динах написа, хората от 3906 година осъзнават, че в тялото на Андрю Нортъм има клиент – друго схващане и вземат решение да му опишат всичко, което се е случило в света през последните две хилядолетия. Станало ясно, че
на Земята ще се появят нов тип човешки същества, наречени Homo Occidantalis Novus.
2000-2300 година Човечеството към момента се бори с проблемите на пренаселеността, екологичното заличаване на околната среда, икономическите неравенства, неверната парична система, съществуването на апетит и локалните войни. Хората живеят в тази задъхана конкуренция за финансово оцеляване, без да търсят своето вътрешно Аз и духовно развиване.
През 2204 година е приключена огромната колонизация на Марс от 20 милиона души. Но през 2265 година естествен или галактически прелом ще унищожи всички, живеещи на Червената планета. Никога повече човечеството не се пробва да колонизира Марс.
2309 година В резултат на насъбрани и нерешени проблеми, на Земята идва друго огромно злополучие – човечеството ще претърпи своята най-опустошителна война до момента. Последвалият безпорядък ще унищожи цели цивилизации и милиони хора в Африка и Източна Азия.
2396 година Създава се Глобален съюз на всички страни в света. Този Глобален парламент, макар че е определен посредством гласоподаване от нациите, не е от политици или предприемачи, а от учени, технолози и филантропични фигури. Парите, каквито ги познаваме, към този момент не съществуват. Планетните запаси са преразпределени и към този момент са задоволителни за всички. Пренаселеността, климатът, проблемите с глада и екологията са решени.
Но не напълно е решен казусът с фината робия. Животът е елементарен и хората работят все по-малко през живота си. Годините стартират да се броят още веднъж от номер 2396 (както по времето на Исус Христос, само че този път отправната точка за летоброенето е краят на последната стогодишна война). Глобалното държавно управление обаче си остава форма на тоталитаризъм и националните държавни управления му се опълчват директно или индиректно още няколко века. Хората към момента са с национално схващане и не са развили планетарното схващане.
Това се случва след още 2 до 5 века. Въпреки че не съществуват стопански неравенства, каквито ги познаваме, към момента има дискриминация при контрола върху равнището на технологиите. Хората са към момента духовно слаби и бавни. Тази „ особена епоха на Тъмната ера “ продължава до 3400 година
3382 година Хората един след различен получават внезапно нова духовна дарба, която би могла да се назова хипервизия или хиперинтуиция. Получават пряк достъп до „ великата духовна светлина “ или „ директно познание “ с извънредно мощни креативен сили със зашеметяваща изясненост.
3400-4000 година Новият Златен век идва съвсем 1000 години след Тъмната ера. Сега в Глобалното държавно управление към този момент не са учени и технократи, а Универсалните основатели. Личности, които съчетават по едно и също време качествата и качествата на мъдрец, художник, академик, адепт, мистик и други Всичко в обществото е гратис, облекла, къща, храна, превоз и други Няма частна благосъстоятелност и единствените неравенства са в моралните категории – чест и известност.
Хората към този момент не дефинират триумфа на живота си с софтуерните и материални стандарти на живот, а основно с прочувственото, умственото и духовното си развиване и самоусъвършенстване.
Хората работят единствено 2 години през целия си живот, сред еквивалента на сегашната възраст 17-19 години. Населението на Земята е по-малко от един милиард души и има обилие от артикули за заслужен живот. Законите в обществото са коренно сведени до няколко, защото злонамерени или незаконни планове на обособени лица съвсем липсват.
След като излиза от кома, Пол Динах в действителност води дневника си с всичко чуто от бъдещето, само че се опасява да го показа с който и да било, с цел да не го помислят за вманиачен. Всичко обаче се трансформира, когато Динах се мести да живее в Гърция.
На 36 години здравето му се утежнява и през 1922 година той се мести в Гърция, където стартира да преподава френски и немски в едно учебно заведение. Сред многочислените му възпитаници е и Джордж Папахацис, който разказва Динах като „ непретенциозен човек, който обръщаше внимание на детайлите “.
След две години здравословното положение на Динах доближи сериозен спад и той се мести в Италия. Преди да напусне Гърция обаче, той дава своя дневник на обичания си възпитаник Папахацис, с цел да практикува той немския си като преведе текста от немски на гръцки.
Динах умира през 1924 година от туберкулоза. Папахацис превежда текста 14 години – от 1926 до 1940 година Отначало той счита, че това е разказ, въпреки и много чудноват, тъй като повече приличал на документален роман. Но страница след страница, с напредването на преводаческия развой, той осъзнава, че става дума за разказано пътешестване през времето.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ