Противници на космическата колонизация – част 2
Тази илюстрация демонстрира по какъв начин би изглеждала от вътрешната страна една галактическа колония от вид “Цилиндър на О’Нийл ”. Painting: Don Davis courtesy of NASA
В горните пасажи разгледахме по какъв начин възгледите за развиване на човечеството (които са на първо място пожелателни и ненаучни) се отразяват върху отношението на една обособена персона към космонавтиката. При всички положения би трябвало да се прави разлика сред това дали ти ще повярваш в това, че колонизацията на космоса е невъзможна, или … че е допустима, само че е сложна.
Ще бъда прям пред вас и ще кажа – компликациите са в действителност доста! Условията на микрогравитация са извънредно нездравословни за човешкия организъм. Атрофията на мускулите и декалцификацията на костите са добре разказани – и до този миг в действителност не сме разкрили ефикасен метод, при който могат да бъдат преодоляни. Нещо повече – ние може да знаем, че гравитацията е сериозно значима за бозайниците и индивида. Но ние към момента не знаем каква е минималната мощ на притегляне, нужна за превъзмогване на нездравословните въздействия. Достатъчна ли е слабата лунна гравитация? А задоволително ли е гравитационното привличане на Марс, което към момента е едва в съпоставяне със Земното? За страдание аз не мога да дам съответен отговор на тези въпроси. Непрекъснатото орязване на бюджета за просвета докара до такава степен, че проучвания в тази сфера към момента не са извършени. Планираше се към “Международната галактическа станция ” да бъде инсталиран центрофужен модул, който да ревизира въздействието на разнообразни гравитационни привличания върху живи организми, само че този модул не полетя и станцията беше приключена без него. Проект на “Марсианско общество ” за изпращането на мишки в космоса, които да живеят в центрофуга, симулираща марсианско привличане, също не се състоя.
Нека да приемем за вероятен най-лошия сюжет – че човек е биологически некадърен да се приспособява в лунна и даже в марсианска гравитация. Дали това изключва изцяло галактическата колонизация? Съвсем не! Колонизация в открития космос към момента е допустима – физически допустимо е да се построят огромни хабитати от вида на цилиндрите на О’Нийл с изкуствено гравитационно привличане. Те биха създали допустима колонизацията на открития космос!
Днес развиването на комонавтиката е на напълно друго равнище, спрямо това, което беше преди 10 години. Частните бизнесмени са в положение да изстрелват в космоса потребен товар на доста по-ниска цена, в сравнение с преди. Освен това беше изработен пробив в градежа на разгъваеми и надуваеми конструкции- през днешния ден с дребни ракети биха могли да бъдат изведени огромни структури, които се разгъват в космоса в цялостен размер. Това е необикновен пробив и прогрес, който дава съществени очаквания за по-нататъшната агресия в космоса. Но евентуално максимален мотив за оптимизъм е появяването на галактическия туризъм.
Да си дойдем на думата. Невъзможна ли е галактическата колонизация? Според мен, не е невъзможна. Вярно е – в личната си книга “Космическа колонизация – неосъществената фантазия ” давам песимистични възгледи. Възможно е в действителност човек да не стъпи на Марс още 30, 40, а може би даже 50 години. Наистина съществуват действителни благоприятни условия нашето потомство да не е очевидец на нищо значимо в пилотираната космонавтика още дълго време. Но също по този начин считам, че в един миг жителите на Земята ще са очевидци както на полети до Марс, по този начин и на асимилиране на близкия космос и заселването му с хора. Може да не е нашето потомство – може да е поколението на нашите деца, на нашите внуци и даже на нашите правнуци. Но в човешкото схващане и сърце е да изследваме Вселената – даже и някои от нас да са притъпили това чувство, живеейки в разнообразни показа за актуалния свят.
Космическата колонизация ще отнеме време. Но това е обикновено. В Съединени американски щати небостъргачите не са се пръкнали за една нощ. Минали са епохи, преди градовете да добият актуалния образ. Ранните опити стартират още през 18-ти век, развиват се през 19-ти век, до момента в който през 20-ти век настава разцвет на градежа на високи здания, дали образ освен в Щатите, само че и в целия свят.
Днес човечеството разполага с “Международна галактическа станция ”, която бихме могли да я приемем за ранен първообраз на галактическа колония. С размера на футболно игрище, през днешния ден тя е връх в галактическото строителство. Разбира се, за бъдещите колонии ще са нужни още по-грандиозни инициативи, само че опитът с “Международната галактическа станция ” учи инженери и учени на скъпи уроци. Сама по себе си, това е внушителна галактическа структура. Но дано не забравяме, че това е единствено началото!
Колкото и необичайно да звучи, хубаво е, че има компликации. Трудностите са тласък да бъдат преодолени. Преодоляването им изисква създаване на нови технологии – които намират приложение освен в космоса, само че и на Земята.
Но дано не изпадаме в клопката да си мислим, че щом е мъчно, значи е невероятно. Възможно е. Ние, хората, сме изобретателни. Ние сме съобразителни. И намираме позволение на проблемите.
Някои от тях, като да вземем за пример основаването на обособена биосфера, самостоятелна от Земята, до този миг са свършили нещастно. Опитът в гигантския комплекс “Биосфера 2 ” не докара до възникването на самозадоволяваща се колония. Опрашващите инсекти починаха, мравките превзеха комплекса, членовете на експедицията гладуваха. Но даже и в този неуспех бяха научени прекалено много уроци. Или както преди време Едисон е споделил: “Аз не съм се провалил 1000 пъти, а съм разкрил 1000 метода нещо да не стане ”.
Днес на “Международната галактическа станция ” работи съставен елемент за преработването на пот и урина. Успешното основаване на такива машини дават огромен мотив за оптимизъм, че сме на верния път към усвояването на космоса. Системата може да рециклира сполучливо 93% от течностите, които поема. Както споделя един от предходните астронавти на станцията Дон Петит, “Вчерашното кафе става днешно кафе ”. Извън шегата, това е сериозна стъпка към основаването на самозадоволяващи се хабитати. Но аз помня, че не всичко мина без спънки. Първоначално машината се повреди още след инсталирането на станцията. Естествено, медиите взеха на майтап астронавтите и тяхното преработване на урина. Защо обаче през днешния ден никой не се сеща да означи, че към този момент всичко работи и машината работи обикновено?
Трудности ще има, само че това не трябва да ни отхвърля. Колонизацията на космоса може да е пред нас!
