През 2019 г. работим за хазната 138 дни
Тази година ще работим 138 дни за страната, демонстрират сметките на икономистите. Това е повече, в сравнение с през предходните години. Средно за един ден българите ще създават по 319 млн. лева, предава БТВ.
Най-много дни ще отделим, с цел да попълним приходите от Данък добавена стойност и акцизи. За осигуровките ще ни е необходим малко над месец. За подоходни и корпоративни налози ще работим надлежно по 12 и 8 дни.
Сред работещите у нас има такива, които считат, че парите от налозите и осигуровките не се разпределят вярно от страната.
Красимир Костов е един от тях. Той е технолог във компания за био оцет. „ Болниците в София не са като лечебните заведения във Видин, Монтана и Лом. Трябва съгласно мен да се насочат напъните към едно-единствено перо и като то стане – към идващото, а не да се пръска за всичко по малко и те безусловно да не стигат за нищо”, споделя мъжът.
Собствениците на бизнеса Лидия и Ивайло отичат, че с разрастването на пазара, пораства и данъчно-осигурителната тежест за компанията. Срещу парите, които дават на страната, желаят бързи пътни връзки, само че в Северозападна България ги няма: „ Крайно време към този момент е да се вложат пари за тия пътища и да се оправят. Това ще отвори целия край и индустрия и безусловно всичко ще бъде по две – минимум”, споделя Ивайло.
А съгласно Лидия парите от налозите могат да се влага в по-бърза администрация: „ Процедурите по регистрация, по проучвания на продуктите, които вършим – всичко доста постепенно се случва, до момента в който в бизнеса всичко би трябвало да се случва доста бързо: нас пазарът не ни чака”.
Икономистите пък регистрират, че фалстартът на доста промени кара хората да се усещат недоволни и да считат, че парите от налозите не се разходват дейно: „ Нов здравен модел до средата, застраховките – бонус-малус сякаш нова систем, само че в детайлите злополука не можа да стане. Тол системата виждаме по какъв начин започва, т.е. доста промени, които сякаш рационализират, само че не са задоволително подготвени все още на въвеждане”, изясни Петър Ганев от Института за за пазарна стопанска система
И макар че подоходните налози у нас са ниски, сметките на икономистите демонстрират, че при междинна заплата за първите 9 месеца на миналата година над 1100 лв. данъчното задължение не е малко, тъй като удръжките за другите фондове са 247 лева.
Най-много дни ще отделим, с цел да попълним приходите от Данък добавена стойност и акцизи. За осигуровките ще ни е необходим малко над месец. За подоходни и корпоративни налози ще работим надлежно по 12 и 8 дни.
Сред работещите у нас има такива, които считат, че парите от налозите и осигуровките не се разпределят вярно от страната.
Красимир Костов е един от тях. Той е технолог във компания за био оцет. „ Болниците в София не са като лечебните заведения във Видин, Монтана и Лом. Трябва съгласно мен да се насочат напъните към едно-единствено перо и като то стане – към идващото, а не да се пръска за всичко по малко и те безусловно да не стигат за нищо”, споделя мъжът.
Собствениците на бизнеса Лидия и Ивайло отичат, че с разрастването на пазара, пораства и данъчно-осигурителната тежест за компанията. Срещу парите, които дават на страната, желаят бързи пътни връзки, само че в Северозападна България ги няма: „ Крайно време към този момент е да се вложат пари за тия пътища и да се оправят. Това ще отвори целия край и индустрия и безусловно всичко ще бъде по две – минимум”, споделя Ивайло.
А съгласно Лидия парите от налозите могат да се влага в по-бърза администрация: „ Процедурите по регистрация, по проучвания на продуктите, които вършим – всичко доста постепенно се случва, до момента в който в бизнеса всичко би трябвало да се случва доста бързо: нас пазарът не ни чака”.
Икономистите пък регистрират, че фалстартът на доста промени кара хората да се усещат недоволни и да считат, че парите от налозите не се разходват дейно: „ Нов здравен модел до средата, застраховките – бонус-малус сякаш нова систем, само че в детайлите злополука не можа да стане. Тол системата виждаме по какъв начин започва, т.е. доста промени, които сякаш рационализират, само че не са задоволително подготвени все още на въвеждане”, изясни Петър Ганев от Института за за пазарна стопанска система
И макар че подоходните налози у нас са ниски, сметките на икономистите демонстрират, че при междинна заплата за първите 9 месеца на миналата година над 1100 лв. данъчното задължение не е малко, тъй като удръжките за другите фондове са 247 лева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ