Тайсън Фюри победи Дионтей Уайлдър, защото е по-добрият боксьор
Тайсън Фюри съумя да отбрани купата си от WBC в третия мач против Дионтей Уайлдър, като по този начин удължи серията си от мачове без проваляне на 32. Но каква е повода да се случи това? Отговорът е елементарен - „ Циганския крал “ е по-добрият боксьор от двамата.
33-годишният британец трябваше да се изправи на два пъти от нокдаун за следващ път против американския бокаутьор, което мнозина подминават с лека ръка, само че то не е въпрос само на мотивация. Зад всяко едно изправяне от земята Фюри е положил безчет часове работа в залата, тъй като е изцяло наясно, че отсреща му има човек, непостижим в опустошителната си мощ в дясната ръка.
Тук идва ролята на треньорския щаб. Неслучайно кланът Фюри се слави, като един от най-великите в английския бокс. Причината е, че там има обичаи, градени от десетилетия, включващи методология, душeвност, тактика, разузнаване, асортимент на спаринг сътрудници и всичко останало, което остава отвън светлината на прожекторите.
Английският лагер още веднъж си бе приключил съвършено работата и Тайсън Фюри очевидно бе подготвен за всичко, което Дионтей Уайлдър му предложи.
Началото на борбата напълно предстоящо бе в интерес на „ Бронзовия бомбардировач “. Всички се удивиха на атлетизма и мускулната маса, която бе надградил за този реванш. Но аполоновата му фигура означаваше, че той няма да бъде подготвен за маратон. Един от минусите на ниския % мазнини в човешкото тяло, е, че мускулите нямат горивни резервира, с цел да не престават да действат на оптимално натоварване в прекомерно дълъг интервал от време. Замислете се по какъв начин наподобяват най-хубавите спортисти в колоезденето, скалното катерене, битката, тенисистите и още куп други, дисциплини, в които тялото бива подлагано на дълготрайно изтезание. Изключителна необичайност са тези, които имат съвършени тела.
Уайлдър избра да подчертае единствената си мощ - мощта в ударите. Докато Фюри акцентира, както на своите мощни страни, по този начин и на онази страна от играта, в която едното око ти е залепено за противника.
Онези от вас, които имаха опция да изгледат дуела в елементи, сигурно са забелязали, че с всеки идващ рунд Тайсън изглеждаше все по-устремен, а Дионтей се изтощаваше още и още, до момента в който най-после краката му стопираха да го държат.
Клинчът може и да е една от най-досадните елементи от бокса, само че той играе основополагаща роля, когато тактиката е да изкараш даден мач през цялостните 36 минути (12 рунда по 3 минути). „ Циганския крал “ се стараеше във всяка една битка да се възползва, както от по-високия си растеж, по този начин и от по-голямата си маса, като се облягаше върху плещите на „ Бомбардировача “. Да, пое рискът да изяде няколко ъпъркъта, крошета и мръсни удари в бъбреците от съперника, само че без да му остава задължен, като в това време стоварваше тежестта и на двамата върху кръста му. Видяхме даже на два пъти Уайлдър да пада на едно коляно след сходни клинчове и въпреки публично това да не се брои за нокдаун, преимуществото бе налице.
Нека в този момент погледнем и размените на удари сред двамата. Официалната статистика демонстрира, че Фюри е опитал 385 удара, от които 150 са намерили задачата. Уайлдър в това време е замахнал 355 пъти, а единствено 72 са стигнали до съперника. Това е успеваемост от 39 по отношение на 20 %. В нито един рунд британецът не разреши съперникът да му вкара повече удари. Дори в четвъртия рунд, когато бе свален на два пъти на земята, разпределението на точните попадения бе 8:7 в негова изгода.
Всичко това демонстрира, че Тайсън Фюри в действителност справедливо завоюва дуела с Дионтей Уайлдър, просто тъй като е по-добирят боксьор. Стратегията му да изтощи по-силния физически конкурент сработи и даже да не се бе стигнало до нокаута в 11 рунд, съдиите нямаше да имат различен избор, с изключение на да отсъдят в интерес на настоящия №1 в международната класация.
33-годишният британец трябваше да се изправи на два пъти от нокдаун за следващ път против американския бокаутьор, което мнозина подминават с лека ръка, само че то не е въпрос само на мотивация. Зад всяко едно изправяне от земята Фюри е положил безчет часове работа в залата, тъй като е изцяло наясно, че отсреща му има човек, непостижим в опустошителната си мощ в дясната ръка.
Тук идва ролята на треньорския щаб. Неслучайно кланът Фюри се слави, като един от най-великите в английския бокс. Причината е, че там има обичаи, градени от десетилетия, включващи методология, душeвност, тактика, разузнаване, асортимент на спаринг сътрудници и всичко останало, което остава отвън светлината на прожекторите.
Английският лагер още веднъж си бе приключил съвършено работата и Тайсън Фюри очевидно бе подготвен за всичко, което Дионтей Уайлдър му предложи.
Началото на борбата напълно предстоящо бе в интерес на „ Бронзовия бомбардировач “. Всички се удивиха на атлетизма и мускулната маса, която бе надградил за този реванш. Но аполоновата му фигура означаваше, че той няма да бъде подготвен за маратон. Един от минусите на ниския % мазнини в човешкото тяло, е, че мускулите нямат горивни резервира, с цел да не престават да действат на оптимално натоварване в прекомерно дълъг интервал от време. Замислете се по какъв начин наподобяват най-хубавите спортисти в колоезденето, скалното катерене, битката, тенисистите и още куп други, дисциплини, в които тялото бива подлагано на дълготрайно изтезание. Изключителна необичайност са тези, които имат съвършени тела.
Уайлдър избра да подчертае единствената си мощ - мощта в ударите. Докато Фюри акцентира, както на своите мощни страни, по този начин и на онази страна от играта, в която едното око ти е залепено за противника.
Онези от вас, които имаха опция да изгледат дуела в елементи, сигурно са забелязали, че с всеки идващ рунд Тайсън изглеждаше все по-устремен, а Дионтей се изтощаваше още и още, до момента в който най-после краката му стопираха да го държат.
Клинчът може и да е една от най-досадните елементи от бокса, само че той играе основополагаща роля, когато тактиката е да изкараш даден мач през цялостните 36 минути (12 рунда по 3 минути). „ Циганския крал “ се стараеше във всяка една битка да се възползва, както от по-високия си растеж, по този начин и от по-голямата си маса, като се облягаше върху плещите на „ Бомбардировача “. Да, пое рискът да изяде няколко ъпъркъта, крошета и мръсни удари в бъбреците от съперника, само че без да му остава задължен, като в това време стоварваше тежестта и на двамата върху кръста му. Видяхме даже на два пъти Уайлдър да пада на едно коляно след сходни клинчове и въпреки публично това да не се брои за нокдаун, преимуществото бе налице.
Нека в този момент погледнем и размените на удари сред двамата. Официалната статистика демонстрира, че Фюри е опитал 385 удара, от които 150 са намерили задачата. Уайлдър в това време е замахнал 355 пъти, а единствено 72 са стигнали до съперника. Това е успеваемост от 39 по отношение на 20 %. В нито един рунд британецът не разреши съперникът да му вкара повече удари. Дори в четвъртия рунд, когато бе свален на два пъти на земята, разпределението на точните попадения бе 8:7 в негова изгода.
Всичко това демонстрира, че Тайсън Фюри в действителност справедливо завоюва дуела с Дионтей Уайлдър, просто тъй като е по-добирят боксьор. Стратегията му да изтощи по-силния физически конкурент сработи и даже да не се бе стигнало до нокаута в 11 рунд, съдиите нямаше да имат различен избор, с изключение на да отсъдят в интерес на настоящия №1 в международната класация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ