Тайните на дълголетието на тибетските монаси
Тайните на дълголетието на тибетските монаси съставляват интерес за мнозина. Както знаете, монасите са доста спокойни и рационални хора. Техният живот е тъкмо и правилно зависещ на вътрешното успокоение, естетика и развиване. Те не бързат за на никое място и вземат всичко належащо от живота, без да разменят нищо за дреболии и незначителни дразнители. На тях са подвластни и известни тайните на хубостта, младостта и дълголетието. Всички тези данни са обгърнати в легенди и секрети, а за тези секрети мнозина са подготвени да отделят немислими пари, единствено с цел да се допрян до вечността. И по този начин, какви са тайните на дълголетието на тибетските монаси?
Тибетските монаси водят монашески метод на живот, по-голямата част от времето си прекарват в медитация, молитва, йога, с помощта на това реализират вътрешен мир и мощ, която протича в тях. Те са изцяло способни да се абстрахират от външния свят и да се потопят в себе си, като по този метод резервират в себе си виталната сила, която множеството хора изразходват на вятъра и за безполезни неща. Те изцяло се измъкват от паниката, речта им е сбита и лишена от страсти, което поддържа нервната им система в положение на катарзис. Отказът от безпокойствие, нерви, стрес, паники, суетност дава независимост на мисълта и насочва виталната сила към нужните точки на дългоденствие, заобикаляйки хаоса и суетата, които изсушават индивида.
Ежедневието е не по-малко значимо. В него всичко е планувано и разчетено по час, без отклонения от рамката и границите. Храненето, лягането, почивката, медитацията, за всичко са отредени точни и нужни часове, с помощта на които биоритмите се изравняват и заемат вярната позиция. Важен е сънят, който е 8-9 часа и разрешава на менталната част да си почине. Трябва да се ляга 2-3 часа преди среднощ и пробуждане в 6 сутринта, по този начин се реализира естетика сред личността и света към нас.
Освен отмора и релаксация, монасите приветстват умерената физическа работа и изпитание, тъй като по този начин в здравото тяло се реализира здрав дух и естетика с околната среда. В манастира монасите водят лично домакинство, което им обезпечава храна и им разрешава да поддържат нужната интензивност. Трудът в интерес на себе си дава всичко належащо за организма. Монасите прекарват доста време на чист въздух, водейки мудни дълги разходки, които съвършено разпределят кръвта по тялото и поддържат функционалността на мускулите и органите.
Важен детайл от тайната на дълголетието на тибетските монаси е умерената диета, която наред с дозираните натоварвания поддържа физическата обвивка на човек. Ежедневната диета на монасите е елементарна, собственоръчно отгледана храна, употребявана в дребни количества на чести шпации (на всеки 2-3 часа). Монасите ядат толкоз, едвам поддържат живота в себе си, преяждането е строго неразрешено, тъй като стомахът се разтяга, демонстрира се затлъстяване и всичко това унищожава физическата част на човек, което е неприемливо.
Духовният живот на тибетските монаси е прекомерно самобитен и е отвън границите на всекидневието и човешкото схващане. Главният детайл е равновесие и липса на лутане, тъкмо като гладко течаща река, чиято посока от дълго време е определена и известна. За да практикувате подобен метод на живот, са нужни години, единствено по този начин ще постигнете естетика със себе си и ще се отървете от пороците, които редуцират живота ви.
Тайните на дълголетието на тибетските монаси по своята същина не са такива секрети, те са просто правила за здравословен метод на живот, които се ползват и следват за дълъг интервал от време. Това е един тип философия на здравословния метод на живот. Дълголетието е сложен и комплициран развой, не може да се реализира с няколко тренировки, добре е да се мисли за спазването му още в зрелост, а не когато старостта стартира да се прокрадва.
Тибетските монаси водят монашески метод на живот, по-голямата част от времето си прекарват в медитация, молитва, йога, с помощта на това реализират вътрешен мир и мощ, която протича в тях. Те са изцяло способни да се абстрахират от външния свят и да се потопят в себе си, като по този метод резервират в себе си виталната сила, която множеството хора изразходват на вятъра и за безполезни неща. Те изцяло се измъкват от паниката, речта им е сбита и лишена от страсти, което поддържа нервната им система в положение на катарзис. Отказът от безпокойствие, нерви, стрес, паники, суетност дава независимост на мисълта и насочва виталната сила към нужните точки на дългоденствие, заобикаляйки хаоса и суетата, които изсушават индивида.
Ежедневието е не по-малко значимо. В него всичко е планувано и разчетено по час, без отклонения от рамката и границите. Храненето, лягането, почивката, медитацията, за всичко са отредени точни и нужни часове, с помощта на които биоритмите се изравняват и заемат вярната позиция. Важен е сънят, който е 8-9 часа и разрешава на менталната част да си почине. Трябва да се ляга 2-3 часа преди среднощ и пробуждане в 6 сутринта, по този начин се реализира естетика сред личността и света към нас.
Освен отмора и релаксация, монасите приветстват умерената физическа работа и изпитание, тъй като по този начин в здравото тяло се реализира здрав дух и естетика с околната среда. В манастира монасите водят лично домакинство, което им обезпечава храна и им разрешава да поддържат нужната интензивност. Трудът в интерес на себе си дава всичко належащо за организма. Монасите прекарват доста време на чист въздух, водейки мудни дълги разходки, които съвършено разпределят кръвта по тялото и поддържат функционалността на мускулите и органите.
Важен детайл от тайната на дълголетието на тибетските монаси е умерената диета, която наред с дозираните натоварвания поддържа физическата обвивка на човек. Ежедневната диета на монасите е елементарна, собственоръчно отгледана храна, употребявана в дребни количества на чести шпации (на всеки 2-3 часа). Монасите ядат толкоз, едвам поддържат живота в себе си, преяждането е строго неразрешено, тъй като стомахът се разтяга, демонстрира се затлъстяване и всичко това унищожава физическата част на човек, което е неприемливо.
Духовният живот на тибетските монаси е прекомерно самобитен и е отвън границите на всекидневието и човешкото схващане. Главният детайл е равновесие и липса на лутане, тъкмо като гладко течаща река, чиято посока от дълго време е определена и известна. За да практикувате подобен метод на живот, са нужни години, единствено по този начин ще постигнете естетика със себе си и ще се отървете от пороците, които редуцират живота ви.
Тайните на дълголетието на тибетските монаси по своята същина не са такива секрети, те са просто правила за здравословен метод на живот, които се ползват и следват за дълъг интервал от време. Това е един тип философия на здравословния метод на живот. Дълголетието е сложен и комплициран развой, не може да се реализира с няколко тренировки, добре е да се мисли за спазването му още в зрелост, а не когато старостта стартира да се прокрадва.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ